В навечерието на квалификацията за европейско първенство между представителните състави на България и Англия в София в един друг български град се състоя любопитен футболен двубой. В демонстративна шоу проява във Велико Търново се срещнаха легендарните играчи на Етър, завоювали шампионската титла на България за 1991 година, и сборна формация от такивам които са носили или са били свързани по един или друг начин с прочутата червена фланелка на колоса на английския футбол Манчестър Юнайтед. Събитието бе организирано под егидата на официалния фен клуб на „Червените дяволи” у нас и донесе букет от емоции за генерации от привърженици, както на домакините, така и на гостуващия Юнайтед. Нещо повече, за този двубой се върнаха от страни като Испания и Англия, дългогодишни фенове на „дяволите”, с което за пореден път се доказа огромната любов към английския футбол у нас. Разбира се, през годините много британски състави са посещавали България, като винаги идването на играчи от Мъгливия Албион е носило един особен вкус, една особена емоция и тръпка. Трябваше да минат обаче 36 години от онзи гол на Румен Димов за Спартак Варна в мач от несъществуващия вече турнир за КНК, за да видим отново Юнайтед в България и един гол шедьовър, който ще се помни дълго от присъстващите над 4000 зрители на търновския стадион „Ивайло”. Гол, разбира се вкаран от първия българин, подвизавал се по терените на Англия в лицето на Бончо Генчев и довел до много спомени сред търновската публика.
Претенциозният футболен запалянко свързва Юнайтед с Бекъм, Гигс, Роналдо или в краен случай с Рууни, но самия факт че във „Старата столица” пристигна цял състав от футболисти, играли по терените на Висшата лига и Чемпиъншип е нещо похвално и заслужаващо адмирации. Кои всъщност бяха тези, които участваха в този незабравим футболен уикенд и донесли толкова емоции и радост на своите български почитатели? Доайен безспорно е Сами Макилрой, който е играл през 70-те и 80-те години за тима от „Олд Трафърд”, има на сметка си 419 мача и 71 гола, както и медал от турнира за Купата на ФА, където Юнайтед побеждават Ливърпул през далечната 1977 година. Като национален селекционер на Северна Ирландия той се среща и два пъти с България, но за негово съжаление записва две загуби от „трикольорите” в началото на века.
Като говорим за Северна Ирландия, не може да не отбележим присъствието на любимеца на „Сейнт Джеймсис парк” Кийт Гилеспи, който започва футболния си път в Манчестър, но после като част от трансфера на Анди Коул, се озовава на североизток, за да бродира по крилото и осигурява поредица от асистенции за вездесъщия и велик Алън Шиърър. По-късно играе за Блекбърн и печели Купата на Лигата в знаменит финал срещу Тотнъм. Самият Кийт гледаше много емоционално мача на своята Северна Ирландия, но късната загуба от „лалетата” в четвъртък предизвика закачки от неговите съотборници. Дейвид „David May is a superstar! Got more medals than Sheаrer” Мей, преминал от Блекбърн в Юнайтед, за да стане част онзи знаменит отбор спечелил 3 купи през 1999 година и причина за тази забавна песничка, с която фенове на Юнайтед го възхвалят и поздравяват, намеквайки колко титли има той в своята кариера в сравнение с Шиърър. Дейвид е леко напълнял, но това вероятно е свързано и с неговото занимание като вносител и експерт по виното. Майкъл Грей пък е друг футболист, който има връзка в кариерата си с България, като прави своя пълен дебют за Англия именно срещу България на стадион „Българска армия” през 1999 година, като не скри своето възхищение от Стоичков, когото нарече Гений, както и от моралните качества, дух и характер на Стилиян Петров. Майкъл играе 12 сезона на Съндърланд, като на шега спомена, че с Кийт Гилеспи нямат проблем, тъй като винаги го побеждава, когато играят футбол. През 2003 година се явява на тренировка с Ферари, тъкмо след изпадането от Висшата лига и това предизвиква гневната реакция на тогавашния мениджър Мик Маккарти, който му отнема капитанската лента, а въпрос за случая предизвика лека изненада и конфузия в бившия ляв бранител. В състава доста любопитно име бе това и на един скандален играч от края на миналия век, който никога не е играл за Юнайтед, но пък зарадва привържениците на Астън Вила. Лий Хендри, който е един своеобразен футболен пътешественик играл за 17 различни клуба се изказа много топло и ласкаво за игралия също за Вила Стилян Петров, а интересното е, че неговият баща е играл за големите съперници от Бирмингам Сити. Но, както добре знаем, животът е странен и тъкмо затова интересен.
Джонатан Грийнинг до 2017 година играе футбол, като в кариерата си е спечелил Купата на Лигата с Мидълзбро, играейки също за Уест Бромич, където е капитан, Нотингам Форест и Фулъм с които губи финал за Купата на УЕФА през 2010 година. Формата на Гилеспи, Хендри, Грийнинг и Дани Уебър е такава, че те спокойно биха играли на приемливо ниво. В мача се видя, че в кондиционно и физическо отношение са доста добре подготвени и това обясни и победата им с 4 на 1 срещу леко натежалите шампиони за 1991 година за радост на многобройните им фенове. Привърженици, които нямаше да видят тези звезди без активното съдействие на вече идвалия у нас Лий Мартин, който има легендарен статут на „Олд Трафърд” с гола си във Финала за купата, когато практически спасява кариерата на Сър Алекс Фъргюсън. Извън, този факт Лий е доста скромен и широко скроен човек, който представи с много топли думи българската бира на англичаните, които на драго сърце изпиха по няколко халби пенлива течност, показвайки че добрия футбол винаги е вървял ръка за ръка с кехлибарената напитка. Любопитен факт, се оказаха и музикалните предпочитания на манчестърци, които са силно повлияни от вълната на инди рок от времето на епохата „МаДчестър” в края на 80-те години и са почитатели на групи като The Stone roses, The Verve, Oasis, The Chemical brothers. А, химия е всичко това което се случи в тези топли октомврийски вечери във Велико Търново. Истински празник за футболната игра, в който резултатът е без особено значение. Имаше и намигване от съдбата в тази гениална задна ножица на Бончо Генчев, която се оказа и поантата на срещата, за да ни напомни онзи негов гол срещу Блекбърн Ровърс, когато получи похвали от Кени Далглиш, а за търновци пък навя сладки емоции от един такъв гол преди 28 години срещу местните футболни съперници от Локо Горна Оряховица. Големият отсъстващ бе Краси Балъков, но да се надяваме, че той е оставил част от своята магия за мача с Англия в понеделник на 14 октомври.
В мача взеха участие още Ръсел Биърдсмор, Дерек Бразил, Ник Кълкин и представителите на Випуск 92 Бен Торнли и Крис Каспър.
