Е, Любо Пенев пак не бе победен от Лудогорец! Няма какво толкова да се напише за този мач. Отборите си разделиха по едно полувреме, което не е толкова учудващо, предвид факта, че играят първите два състава в класирането и единствените претенденти за титлата.
И двата отбора пропуснаха, но по-чистите положения бяха тези на армейците. Двамата вратари също спасиха всичко, което бе за спасяване.
Лудогорец постъпи тактически правилно, доколкото остави ЦСКА да води играта през първото полувреме, а зелените пазиха силите си, което пък доведе и до надмощието на домакините през втората част от мача. Но защо ли ми се струва, че крилатата фраза "Без химия няма физика" може да се приложи като мото за удивителното физическо възкръсване на разградчани. Само да спомена, че от едно известно време се използва един изключително интересен допинг - отборът, който го взема, в рамките на 20 - 25 минути просто лети, има много по-бързи реакции и експлозивност и на практика всяка първа топка е негова. Лудогорец са го използвали и друг път.Като пример може да се даде първата половина от второто полувреме на финала на ШЛ между Ювентус и Реал Мадрид, когато белите сякаш играеха срещу втория отбор на ЦСКА 1948. Намирате ли сходства?
Но каквото и да си говорим, ЦСКА успя!Беше изключително важно да не загуби тази среща! Всички очакваха Лудогорец да се опита да измие унижението и срама от категоричната победа на червените за Купата и те наистина опитаха. Не успяха и този неуспех ще им тежи в чисто психологически аспект. А има и мач на Армията. Следва да отбележим, че градацията при тях продължава да е в низходяща посока.Недялков доста уплътни левия им фланг, а Григоре бе залепен за Соу, което също бе поука от първата среща. Така разградчани ограничиха в известна степен червените атаки.
Докато ЦСКА бе свеж, Лудогорец не направиха нищо, но след това палачинката се обърна.Онова, което бе плюс за домакините е, че уморените армейци закъсняваха да покрият противниците и не стояха толкова близко до тях, както бе през първата част и особено в миналата среща. Доскоро контузеният Жеферсон бе под нивото на наказания Бикел, който по принцип е много работоспособен и не по-малко техничен. Липсата на подготовка и игрова практика проличаха след 80-та минута, ала трябва да се отбележи, че Евандро не е толкова ефективен при връщането в защита, колкото е Енрике, а това още повече усложни нещата в лявата част на отбраната.
Днес имахме доста повече брак и в подаванията, а Джеси просто не се видя.За защитата и вратаря, но и за Пинто и Малинов - едно огромно браво! А ако спечелим титлата, заслугата ще е в голяма степен и на Черниаускас!
Искам дебело да подчертая, че съдията не кла никого в този мач. Не показа картони в началото и така играчите се успокоиха, спряха да се провокират и играха по-коректно. Нямаше и много накъсване на играта, което пак е негова заслуга, а страничните бяха безпогрешни.Значи можело.
Както и да е. В тактически план и с оглед на плейофите, този хикс е със значима стойност. И ако Лудогорец не успя да се мотивира и разиграе така, както го е правил преди срещу ЦСКА, просто не виждам как ще го направи срещу другите отбори от шестицата. Ала това си е тяхна грижа. Нашата грижа е резервната скамейка, защото тя далеч не е толкова равностойна колкото тази на зелените.А ще има наказани за картони, пък и няколко души са с болежки от едно известно време насам. Най-проблемен остава левият бек. Жеферсон няма реален заместник на този пост, а всички други решения са по принуда. Като стана въпрос за позицията, та се сетих за Антон Недялков, който можеше да е част от това преживяване, наречено ЦСКА, ала алчността е голяма работа и е подлъгала не един или двама.
Лудогорец арена пак бе червен и ЦСКА пак бе домакин.Онези кресливи и самотни гласчета "Има лье лудугорци бьеее" не могат да се нарекат агитка. Те могат да се чуят само тогава, когато им гостува Верея или някой друг от отборите с по един файтон публика. През другото време са като дечица от долната група в детска градина, които обикалят пясъчника, в който играят батковците. Чудна публика, няма що...
Show must go on! Това бе хиксът на надеждата!
