ПРЕДИ 22 ГОДИНИ ПО УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ СВОБОДНО  ПРОЕХТЯ

ЧЕРВЕНИ  БОКЛУЦИ!

Мине не мине седмица, и бащата на „фъфлещите българи” Ставрий, подкрепян от племенника си Кольо, откривател на островърхата велосипедна  седалка, току плиснат връз левскарите по една червена кофичка от дажбата си.. Там се съдържат и есенции като Цола Драгойчева и бюстът на Сталин, но главно, обобщения от сорта  „Лефски – отбора на всички власти”.

 

Двамата  толкова са популярни сред най-нискочелата форумна младеж, че си позволяват и да не се развиват като автори.  Дори гледат на зомбираните си почитатели „както войник, въшка”, по израза на заклетия левскар О.Б.   Ако се развиваха, нямаше да си позволят такъв застой в образите и идиомите, а  щяха да са готови   поне веднъж да се подкрепят с факти , каквито им цитираме в този обзор.

 

Двамата най-изявени червени клошари, които си вадят хляба, като смразяват   великите   армейски рицари  с  „подуенските говеда”, все не стават мукаят  да информират  кликващите за следното:

 

- Отбор на колко вида мутри е Централния футболен клуб на България – от падането на комунизма насам?
/ Отделно е  нравствената връзка с основателите  във войнишката столова в присътвието  на маршал Берюзов…../.

 

Днес, обаче , е по-специален ден – годишнина от   10 ноември, когато народът,  свободно  изпълнил  улици и площади, с пълно гърло заскандира онова, което му е напирало по времето на всичките български  „соц полуфинали”

 

ЧЕРВЕНИ БОКЛУЦИ!!!!

/Скандиране , което по стадионите не е мода, а начин да се посрещат правоимащите, скрити  под   чадъра „Съдийско знаме”/

Но на въпроса, както би казал  Кольо – Гаврилата, преди да продължи  с вечните си теми  за „подуенските цигани” и автобус номер 79. /За сметка на „харизматичните цигани”, облечени в гащиризони и возещи се на модерните боклукчийски камиони… За да подсигурят титанските хонорарчета за харизматичния вуйчо и не толкова харизмачния племенник…/

А въпросът е следния:

 

През 1993 година падна първата жертва измежду спортните президенти и деятели – застрелян беше полк.. Цветан Цветанов, президент на СК ЦСКА.

Това се свърза с опита му за далавери на комплекс „Червено знаме”. Там се преплитали и други имотни интереси. Човекът е забравен, помним го само с това, че даде тон за една „армейска” песен, на която краят не се вижда, както ще проследим по-нататък.

 

През 1998 година президент на ФК ЦСКА става собственикът на най-проспериращата мутренска групировка. Мултигруп, с президент Илия Павлов, бивш офицер от държавна сигурност, афишира намеренията си да върне армейският футбол там, където го помнела Европа…

 

Случайно се оказа, че Европа  не знае кой е Илия Павлов, малък му е чинът.. Затова, като втори човек,  в българската футболна мафия  трябваше  да изкочи заместникът  на Илийката, и негов бивш началник в държавна сигурност – проф. д-р полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шесто управление за цяла България –  нещо мутренско да виждате в това?

 

Гестапото  е чистофайник, може би той лично, а и по едно и също време, е вербувал и „синия агент Николай“, и червеният му колега Ставрий. Но в случая, беше му поверено да помага, според ченгесарските си сили, за възраждането на любимия ЦК. Негово е историческото интервю, в собствения му вестник „Земя” , с „Исус Христоса”  на по-старите  армейските привърженици,  вечният мандатоносител на „армейската чест и слава“ – ген. Добри Джуров, с партизанското име Лазар..

/Да си припомним пак: „Армейският спортен клуб беше и остава носител на социалистическия морал и един от символите на успеха на Народната власт. Знаете, че преди победата на Деветосептемврийската революция във спорта и най-вече във футбола преобладаваха буржоазно-фашиски елементи. Народната власт не можеше да допусне това. Времето беше такова. Затова създадохме нашия ЦСКА. И в спорта ЦСКА постигна много. Това не беше грешка!/

Тогавашното ръководство на мултаците в клуб Цска, съдържаше и други култови за прехода  мутри, не по-малко сербезлии от сегашните. За една от тях,   пак се разшумя , казва се Димитър Джамов. Той се завръща отново на ръководен пост в ЦК. Като шофьор  на Илия Павлов, Джамбата имаше и  в управителния съвет на клуба. Сега, по покана на колегите си от Вис-2, бившият застраховател и затворник, ще спасява с пари и личен пример момчетата от школата.

 

Ето какъв спомен за него публикуват едни, не толкова червени сайтове:

 

„Най-скандалния момент в биографията на Джамов е арестът му на световното първенство по борба за юноши. Тогава барети нахлуха в залата и измъкнаха клетия началник, тръшкайки го на паважа. Над 2000 души видяха показния арест. Покрай делото и обвиненията за въоражен обир на цигански клан, Джамов изкара половин година в ареста.

 

След излизането от там неволите му продължиха. Екс-борецът оцеля при две покушения срещу него. Веднъж по погрешка убиха друг човек с гранатомет вместо него, а след това Джамов прескочи трапа въпреси стрелбата с автомат по него…”

За следващия, „случайно“  острелян армейски шеф, членът на управителния съвет на Цска, Манол Велев, все още малко се пише. Още  бил  жив, но вече не е съветник на президента Гоце.

 

/По някаква случайност ли, но този неофициално сочен за червен фен номер 1 е имал за свои съветници все видни и обречени цесекари. Илия Павлов и Емил Кюлев са два от тях, Черепа е жив, пък и при него Гоце е съветник, а не обратното…/

Като сме тръгнали по мутренските белези върху войнишката снага  на харизмата – дали да споменем и Сашо Апашо? В него се съчетава  цялата съшност на порочното  зачатие  на родната петолъчка –  и   и политика и мутрата. Нещата, без които наследниците на каскетлиите от Чавдар вече нямаше да имат отбор.

 

Александър Томов, тарикатът на частна и държавна ясла едновременно,  хвърли много сили и талант за да докаже, че червеният централен клуб  има своето място под слънцето на съвременна Европа.  Жалко, че там не  оцениха  доводите  му, също както и прокуратурата по-късно. Едните го  изхвърлиха като мръсно червено коте от турнирите си, другите пък му лепнаха десетгодишна  ефективна присъда за кражба.

 

/Така цска би и този рекорд – първият у нас футболен президент, осъден за кражба от държавата. /

Поредният харизматичен началник от „Народна армия” не беше острелян, а само осъден. Най вероятно ще започне да  излежава  присъдата  от момента, когато обвързаният със социалдемокрацията тим  влезе в обещаната  шампионска лига. Вече се досещате:  Сашо Апашо отърва пандиза….

 

Червената общност, жестоко обидена от скандиранията „Червени боклуци”, обаче със съдействието на червения боклук  Станишев, по евстествен начин стана собственост на най-развитата боклукчийска фирма у нас. Някаква  еманация   на всички досегашни трибуквени групировки , отрязали си опашките, и възприели ценностната система на изконното четирибуквие, тръгнало от свинарника край ТКЗС-село Петърч.

/По неофициална информация от върналият се отново  в землянките историограф Суровянски/

Пък  ако  перефразираме фолклора – търкулнало се четирибуквието / ТКЗС/и си намерило друго четирибуквие. – Цска.  И за капаци – пеунишките гърнета…

 

Какво повече  искат  дучетата?

 

Какво искат идеолозите им  Ставрий и Кольо?

 

Да си въртят там частушките и да чакат следващите си мутри. И да са наясно, че  от „подмасковские берьози“ , ашлама  не става. Какъвто е генът  –   от партизанските замлянки, през еничерските набези към чуждото, до сегашните препълнени с  наглост  и мошеничества боклукчийски кофи…

 

Пък ние,  нека да сме си „отборът на всички власти”. Такъв е и българският народ – с две-три въстания за пет-шест века. Но пък с  талант да оцелява – при това с достойнство и собствена физиономия.

 

Ние затова и мразим петолъчката – тя не е нито достойнство, нито собствена физиономия.

 
Затова и няма  лал да се сродим с мутрите.

 

/За разочарование на онези, които вече ми „затварят устата“ с нещо около Чорни, припомням, че Мишата е бандит от световна величина и не е лъжица за устата на „разследващи” като Га и Кольо.  Бойко, да, но той е обвързан тъкмо със заместниците на  смъртния му враг Румен Гайтански – Вълка. ../

 

И тъй – кой е отборът на всички мутри? Въпросът с възможно най-понижената трудност...

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ЩЕ РОВЯТ В ДОСИЕТО НА НАРОДА

ЛЮБИТЕЛСКИЯТ САЙТ "КОИ СА ТЕ" АМБИЦИРА ЧЕРВЕНИ ДОПИСНИЦИ

 

Позатихна ми меракът за този блог, започнат с идеята да се съпротивлявам на отпадаци като ГА, НА и пр. македонстващи дописници. Трябва да се реагира на фалщификаторите, но за жалост, трябва и да се следят текстовете им, а Антон Павлович Чехов кога? Може би трудната поносимост да се четат "едни и същи разновидни пасквили" е пречка и за други "сини" автори да възразяват срещу граничещи с престъпление манипулации в днескашното "работническо дело", на стария кадър Атанасов. Той вманиачен антилевскар, а като прибавим към това, че и е много работоспособен, /както повечето подтиквани от злоба самотници/, амбицията му все пак дава плодове. Не само сред най-нискочелите читатели, но дори и сред сериозни писачи, които му подражават – волно или неволно. А някои заемат щат и в сайтове, които искат да минават за "общонационални". Важното е да гонят слава с акции срещу "подуенските говеда"…

 

————————-

 

Ето един пример с горещ последовател на ГА-га. Статията е от Явор Пиргов, а не от някакви си "папая", "говедоебач" "говедоездач" или "говедокилър". Поводът за написването пък е новопоявил се любителски сайт на Сектор Б. Феновете са си го кръстили "Кои сте вие", а идеята на ентусиастите е да разкриват нелицеприятни за сектор Г моменти от доста спорната червена футболна история. Те са тръгнали да доказват това-онова със снимки, цитати и факсимилета, в които черно на бяло се виждат неоспорими неща, които гьобелсовата пропаганда прикрива или преиначава. Например, че четирибуквието е еквивалент на трибуквието, управлявало 45 години посредством член първи от димитровската конституция, а до 10 ноември това не е било притеснително, а напротив…

 

————————-

 

От "секторния сайт" са се захванали да опровергават с факти и документи , а такива със сигурност са в изобилие в целия виртуал. Но ето, че първият "матросовец", който подлага желязна гръд, вместо да го направят любителите отсреща, не е запалянко, а е от "банката кадри", назначени в " национална медии" като независими дописници и редактори.. В случая "цекиста Пиргов" не опровергава видяното и прочетено в сайта, а прибягва до закани още в заглавието – "Ние пък ще ви отоврим сините досиета!" И без да протака, "запретва гугъла" и започва да вади компромати за "срамни левскари" от комунистическото минало на "Левски" – София.

 

————————-

 

Както трябва и да се очаква – на първо място е биографичната справка за Цола Драгойчева. Къде е родена, как е станала ремсистка и комунистка, как участвала в атентати и лежала в затвора. После как дошъл 9 септември, как женицата тръгнала по своя отечетсвенофронтовски път. Който пък я е завел, по подразбиране, при детската й мечта – да стане почетен председател на пощенски спортен клуб "Левски". И с това да подсигури с мантри половин век напред симпатизантите на славния армейски отбор. Сякаш създаден, за да може да се гаври и конкурира с отбора на пощеското ведомство, откраднал чрез взлом и името на Апостола на свободата…

 

Става въпрос за една крайно неориентирана във футбола жена, която преди "гадната демокрация" е била на изключителна почит и е будела респект и страхопочитания в покорни рабкори като ГА. Днес обаче същите са я превърнали в нещо повече от "синя светиня", която им върши работа дори по-добре от "пияният убиец от Витиня". Цола им е безценната синя патерица, без която антилескарската червена общност ще наподобява на грохнал инвалид от боевете край Курската дъга. Накичен до последно с ордени и медали, той се опитва да ги продаде, под звуците на своята изтърбушена хармоника. Която стене и ридае по нявгашни "безимьоний въйсоти"… Част от държавните отличия сакатият боец е разположил върху червения си потник, а сергията му е между две кофи с боклук. Върху тях се чете животоспасяващият лозунг "Кур за Лефски" и съкратеното КЗЛ…

 

————————-

 

Но и без подобни клипчета, оставете на мира другарката си Цола Драгойчева! Тя в живота си не е ходила на мач, нито е стояла в левскарски президиум, над който пише "За ярки комунистически добродетели". Ако имате такива снимки, направете си сайт и ги пускайте, както са направили левскарите. И няма защо да се заканват вашите щатни дописници, че ще ни отварят "сините досиета". Досието на нашия клуб е досието на българския народ. Първо – от Освобождението до 9 септември 1944 година, когато, за първи път, от XIV век насам, българите се опитват да се равнят по европейците. Като им подражават и за спортуването. Това ученическо начинание край Могилката е тъкмо под влияние на новата европейска вълна за спортуване и специално за играта футбол. От това "досие" ли ще почвате? То си е черно на бяло и в съдебните регистрации. Регистрирани са и всичките ни клубни председатели до "фффаталния" девети септември. Сред тези ръководители са трима уважавани лекари, единият станал академик. Други са били висши офицери, демобилизирани след войните, двама са уважавани юристи, все публични личности./И нито един началник на затвор и милиционерски майор, като вашите Иван Михайлов и майор Мирски…/

 

————————-

 

Няма сметка Явор Пиргов да рови из "сините досиета", особено между 1914-1944 година. Още ги няма и Ангел Солаков и Иван Славков – другите му отрицателни примери, с които ни бори този независим професионален журналист. Той въобще не обръща внимание в своята "статия-картонче", че Солаков, като кореняк софиянец, би трябвало да е станал левскар дълго преди негови съпартийци да слязат от връх Мургаш и да основат "Чавдар" и "Спартак"-Подуене, предвестниците на днешния цска. Такъв отбор е бил мечтата на цървуъланковци, които за първи път стъпват в столицата точно на девети сутринта – след като отборът на народа вече е навършил трийсетак. Това е, кажи-речи, половин човешки живот. Виновни ли са Солаков, също и Иван Славков, че са се родили в същия град, където е създаден "Левски"? А не из ловешките и троянски села, откъдето доста по-късно идват "легендите" Милко и Добри…/А много по-рано в същия регион са се подвизавали предателите на Левски и Георги Бенковски…/

 

Нали под ръковдството на тази върхушка започва съставянето на "досието" на хиляди хора, само защото не са мечтали за новата "народна власт", а само са се надявали след войната да си заживеят подобно на европейците – мирно и кротко, със своята си собственост, а не отнета за сметка на разни абривиатури. С подобна нагласа е бил и предприемачът Иван Карадочев, един от последните спонсори на "Левски", убит от ДС в лагера край Ловеч.

 

Обаче пирговци няма да обявят и неговото досие, не им върши работа както на баба Цола. Както няма да разкрият досиетата и на хиляди други левскари, удвоявали своето присъствие по трибуните, успоредно с поредните титли на българо-съветския отбор. Получава се мантрата "отбор на всички власти", но нима целият български народ не е "народ на всички власти"? След като за цели 700 години имаме три-четири по-масово организирани протести срещу властите, а единият, според музея на славата, вероятно се води като всенародно вълнение срещу отнемането на европейския лиценз на най-великият за всички времена….

 

————————-

 

Ако си футболен клуб само на една власт, защо ще ревеш, че те потискат "онези с досиетата". "Пирговци" трябва по-често да ги подсещаме и за "върли цекисти" като полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шести отдел на цялата държавна сигурност, давати ли си сметка какво агънце в сравнение с него нашият антигерой Николай?По-късно Гестапото става вицепрезидент на Мултигруп и член на управителния съвет на ЦСКА, за да докаже, че точно това е отборът на бившата и настояща държавна сигурност. Маестрото сега е собсвеник на в. "Земя" и автор на незаменимото и незабравимо интервю с ген. Джуров,озаглавено "Защо създадохме нашия ЦСКА".

 

Това трябва да е важният човек в днескашните червено-сини спорове по темата "Кои сте вие". ГА=говци, ПИР-говци, НА-новци и сектор Ге-евци имат сметка, до края на преброените си дни, да повтарят за Тара и Мара, за Цола и Мола, само и само да не се докосват до теми като Митьо Гестапото и цялото котило червени ченгета, за които "Левски" и левскарите бяха неблагонадеждни елементи, даже и когато са вербувани.Те бягат и от темите за "олигарси с червени куфарчета", защото над 90 процента от тях са верните симпатизанти на "отбора без досиета". Там си остава вярата и надеждата на номенклатурата, прежалила великите комини на Кремиковци, но готова да брани спомена за великата футболна витрина. Която е можела да стане още по-велика, ако буржоазната пропаганда не е заблудавала, че на полуфинала в Болоня щяло бъде пълно с комунисти…

 

————————-

 

Има какво да помогнат за стогодишнионата ни момчетата от любителския сайт "Кои сте вие". А ако потърсят помощ и от сини симпатизанти, които могат да ползват достъп до централните архиви на МНО, МВР и ЦК на БКП, меракът на Явор Пиргов да вади "сини народни досиета" може да му изиграе много лоша шега. Ще стане ясно, със сигурност, по каква причина и по чия поръка хората, които са съставяли "досието на народа", са решили да надянат на любимия им отбор сини пагони. Защото едно е да се родиш с пагон, друго е да ти го надянат на петдесет годишна възраст…

 

————————-

 

Изчистването на името ни чрез факти и документи през следващите две години, ще бъде много достойно за стогодишният юбилей. Вацно е да разберем "кои са те" не са да се заяждаме и пустословим, а за да се открои истината за едно достойно съществуване в условията на "три Българии". Ние не сме искали нито други имена, нито игрища в други квартали. Всичко е натрапено от политическата конюнктура, която ни е докарала и изкуствен конкурент, на мястото на други футболни връстници. Ние и тях ще преживеем, но не искаме да се примиряваме с македонската им агресия и непочтеност към собствената ни история. Това напрежение и взаимна омраза не е резултат от игра на терена. За да си го обясним по-добре, трябва по-отблизо да следим как македонските историци вадят "досието на бугарите". Вижте и с какво одобрение се ползва от повечето червени сърца още невидяният антибългарски /и антилевскарски/ филм "Трето получвреме". Може ли да не се досетим, че и изкуствената нация и изкуствения отбор се появиха в една и съща година със съдействието на един същи червен интернационал…

 

————————-

 

Другото, разбира се, си остава само една проста игра за умни хора. Но също и за друг вид играчи, щом една футболна емблема може да изпере парите от две-три червени куфарчета. Но когато това се случва при нашите доблестни и смели армейци, тях ги подскокоросват, че става дума за световни конспирации, директиви, тари, мари… Лесни са за управление "дучетата", дарени с титла още преди да се родят. А ние какво друго да кажем, освен най-правдивото – Колко жалко е да си мутант! Докато се пъчиш, че си супер оригинал. Такава е съдбата на всички клонинги, те нямат нужда от досиета.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com