Това е една приказна история, в която за съжаление съвпадението с реални лица и събития не е случайно. Било отдавна. Но не чак толкова. Едни твърдят, че всичко се случва на 24 май 1914 година, а според други датата е 20 май 1911... Както и да е. Иде реч за друго.

Та на една от тези дати в България и по точно в София по идея на тридесетина младежи, които обичали да ритат топка в местността "Могилката" (днес градинката пред 22-ро училище до НДК) се ражда футболен клуб, който е кръстен на името на Апостола на свободата - Васил Левски. Създателите били толкова ентусиазирани, че дори поканили всички феи (като в приказката за Спящата красавица) да дадат благословията си за отрочето им. Забравили само една (пак като в Спящата красавица).

И така орисниците започнали: Нека да стане един от най-големите отбори в България, нека да спечели много титли и купи, нека да го обичат много хора. Слушали "бащите" (майката не се знае коя е) и от радост място не можели да си намерят. Накрая дори извадили бутилка домашна пърцуца да пият по едно за здраве (повече не си позволявали, че нали били спортисти).

И точно тогава рахатлъка им бил развален от феята, която били забравили да поканят. Появила се изневиделица тя и отсякла: Нека всичко се сбъдне, но дано това да бъде отборът на неверните лозунги, който да радва само вас тук, а никой по широката земя да не го е чувал или когато го чуе да му се смее... И отлетяла. Постъписали се малко левентите, но благодарение на пърцуцата бързо забравили дертовете си...

Не щеш ли много скоро не само те, а всички започнали да се сещат за нея. Няма как да е иначе. Да, тимът бил силен, но в България. Титлите започнали да влизат във витрината му, но не щеш ли трябвало да се покаже и по "широката земя", а с това и дошъл първият от многото срамове - унизителна загуба от турска команда носеща звучното име Четата на Кемал паша.

В същото време с действията си хората от тима, който впоследствие се ситуирал в столичния квартал "Подуяне" започнали да показват колко са силни на слова, но не и действия. Така същите тези, които гордо позирали с ръце вдигнати за хитлеристки поздрав, още в първите дни след 9 септември 1944 година щастливо се влели в редиците на новата комунистическа власт и по-точни Министерство на пощите, оглавявано от видната ремсистка Цола Драгойчева.

Години по-късно шапката е сменена и клубът става част от Народната милиция. И нови два лозунга! "Левски, оле, нищо общо с МВР" и "Левски значи свобода". Първо на първо не е ясно как точно значи свобода при положение, че началници са ти тези, които същевременно ръководят и двата най-репресивни органа на тоталитарната власт - Държавна сигурност и Народната милиция. И как "нищо общо", при положение, че любимците на терена се кипрят с пагони дадени им от МВР, а най-титулуваните спортисти са и партийни секретари.

Годините минават, властта се сменя, но нравите на "Герена" остават. Идва 10 ноември 1989 година. В Подуяне действат със скоростта на светлината и още на следващия ден сменят плочата и се изкарват мъченици и онеправдани. Доскорошните партийни функционери и агенти на тайните служби бързат да захапят новия кокал (но не Емил Велев) и се намърдват в управата на клуба...

Малко след това се появява и лозунгът "Сами срещу всички". Сами, сами, ама колко да са сами. Оказва се, че с тях освен мутрите от ВИС 1 и ВИС 2, са и всички държавни управници. Именно тези държавни мъже правят всичко по силите си, за да е щастливо галеничето - подаряват му стадион, опрощават задължения, а на всичкото отгоре всячески се опитват да издърпат ушите на комшиичето, което не спира да го потиска с повечето си умения, победи и успехи.

И така стигаме до последния и може би най-потресаващ лозунг. "Левски това е България". Да, за Бога. Прави сте. За съжаление. България на мутрите, корупцията и измамите. Тази България, в която шепа фенове, в опит да ги изкарат от затвора, не спират да ни заливат с хвалебствия за шайка наркотрафиканти. България, която хем е приета в европейското братство, хем не е, а и много не я искат. България на лакомите политици. България на подкупите, рушветите, инфлацията и мърсотията. България, която стана символ на неизпълнените обещания. България, в която ежедневно научаваме за родители пребили до смърт децата си...

Господи, какво ли не бихме направили, за да върнем времето назад и не втълпим на онези тридесетина млади мъже да повикат и последната фея. Защото нейното проклятие продължава да тегне върху Левски, а по този начин и върху българския футбол. Като българи ни е срам от това, че в Европа не спират да се присмиват на отбора носещ името на на най-великия българин.

Доста тъпо и дразнещо националното ни самосъзнание звучи определението дадено от чуждестранни журналисти за Левски "идиот". Още по-срамно е, когато по всички новинарски емисии на Стария континент се върти репортаж със заглавие "Президентът на Левски: This british homosexual"...

Не, драги приятели от Европа - Васил Иванов Кунчев не е евроидиот, а любителят на високоградусовия алкохол Тодор Батков не е Левски. Дяконът няма и нищо общо с беззаконието, което цари днес в България...

Затова ако на "Герена" е останало поне капчица съвест, то вместо да се опитват да сменят датата на раждане, нека сменят името. Предложения има много - от Динамо или Витоша (както се е казвал тимът в един етап от историята си) до Калъфка, Агент, Дузпа, или с добре познатото по "широката земя" Евроидиот...

PS: Кои са Ицо и Любо?

Преди около 2 години на полувремето на един мач с Видима-Раковски част от синята агитка издигна транспарант със следния текст: "ИЦО И ЛЮБО – ВИНАГИ ЕДНИ ОТ НАС". Месеци по-късно надписът леко смени съдържанието си: "СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ИЦО И ЛЮБО".

Кои са Ицо и Любо? Ицо Стоичков и Любо Пенев, Ицо Хазарта и Любо от "Те", Ицо Гърбов и Любо Нейков или пък Ицо-Стоте манекенки и Любо Лежанката...

Според родната полиция Ицо и Любо са "замесени в столичния наркотрафик и уж командвали синята агитка от "София-Запад". След кратка справка става ясно, че при обиски на фенклуб "Левски-Запад" са открити пакетчета с амфетамин. Тогава по думите на столични прокурори пък Ицо, чийто прякор е Исуса, дори имал собствен офис във фенклуба?!

Горе-долу по това време е заведено и дело за престъпна група от 11 души за разпространяване на дрога и побоища, а в ареста с обвинения са прибрани 6-има: Свилен Николов, Цветан Миленов-Църи, Владимир Иванов, Васил Христов, Асен Китанов-Психото и Васил Бекиров. Пуснати за издирване бяха следните имена – Христофорос Аманатидис-Таки, соченият за негов "лейтенант" Христо Вартерян-Ицо Исуса, Любомир Костадинов, известен като Любо Младежа, и Александър Пацов.

Тогава, най-вероятно под въздействието на същия сценарий, се намериха фенове на Левски, които издигнаха свастики само месец, след като собственикът Тодор Батков обяви, че няма да позволи на наркодилъри да го изнудват.

След като уволни Дани Боримиров, адвокатът е бил заплашван няколко пъти по телефона. Хора от криминалния контингент го съветвали да върне Боримиров, за да не се стигне до нови ексцесии по трибуните. Бесен на атаките, собственикът на сините изригна с думите: "Няма да се поддам на натиска на наркодилърчета. Всички са добре дошли на стадиона, но нека не го превръщат в арена на престъпления."

И тук се ражда още един въпрос: На кой народ отбор е Левски?

Явор Пиргов, passportbg.blogspot.com