В четвъртък вечер, малко след "края на света" /отпадането на "Левски" от Лига Европа/, във Форума се случи онова, което съм виждал да се случва в местността "Червената локва" край селото ми... Щом дойде ноември и от кметството разрешат на свинарите да си пуснат стоката на жълъд, настъпва това, което червените форумци изживяха същата вечер. Така сравнявам тяхната радост – с възбудения тръс на четириногите от източно-балканската порода. След като стадото е държано в пренаселената кочина, а по стотина-двеста от новородените са завирани по скришни места, за да бъдат излъгани данъчни и ревизори... Когато прокурори и съдии са обикаляли с призовки и кочани за глоба, а мазни адвокати са прикривали с телата си гърбовете на свинарите...
Но ето че след всичките премеждия в една недовършена кочина, след постната ярмичка и сопите на стопанина, палачинката най-после се обръщаше. Обърнаха я "словашки дърводелци", което предаде допълнителни емоции в една топла августовска вечер. За новата атмосфера около Червената локва, във форумен формат, написа своето шапкарско есе един иначе трудно осмислящ действителността автор. Той изнемогва под псевдонима "Завинаги комплексар" и се появява само когато стадото му има голяма нужда от ръчния му грамофон...
Та след административно разрешение да се консумира без задръжки: дъбов жълъд, корени, охлюви, червеи, личинки, в споменатия "свински форум с човешко лице" се получи нещо като "шведска маса". За по-извисените патриоти имаше и духовна храна на корем. Доставяха си я сами – от архива на един позабравен блог и с поръчителството на читави "противници".
Но нищо през тази прекрасна нощ нямаше да е същото, ако не беше алегорията на неадекватния мустакат адвокат, споменал сакралната дума "кочина". Аааа, ето кои искат да се настанят там, където ние сме се родили! Ревнивото възклицание разцепи нощта, и вместо края на света, сякаш започна някакво ново летоброене. За форумците, копнеещи да се откъснат от действителността и едва ли не да скъсат на парченца досегашната си зоовизитката, попълнена от милиционерския майор Мирски край свинарника на текезесето край село Петърч.
МАРШ В КОЧИНАТА!!!!
В началото на шейсетте години, когато съветският ботуш взе да ни поотпуска след въстанието в Будашеща, а Пражката пролет още беше далеч, на няколко сборни пункта в столицата, и особено пред централната баня, взеха да се оформят запалянковски сбирки. Преди това "групиране на ресурсите" не беше разрешено.
Във футбола проблясъкът беше най-осезателен – времето на безбройните поредни титли отминаваше, вече започна да се играе не само за "вторенство" – появи се реална възможност титли да се печелят и от други български отбори. И Националният вече се състоеше от играчи, привлечени поне от 3-4 отбора, а не цели 13 "от контингента" на вечния шампион.
Това много вълнуваше запалянковците по новопоявилите се "форуми", които бяха с преобладаващо левскарско присъствие. Другите като бройка и активност бяха славистите. /Те все още си ходеха със своите "бели потници", а не както сега – червени потници с бели ръкави.../
А за "чорбарите...шапкарите" достъпът изглеждаше възможен, но ако не се обаждаха и не не си позволяваха самочувствие. Още беше пресен примерът от военщината и левскарите трудно понасяха спомена от служебната доминация в таблицата за класиране с пет войскови подразделения.
Но няма сега да се впускам в подробности по темата – писах вече как растеше публиката на "Левски" успоредно с титлите на цдна. И защо нашите противници скандираха "Уууу" и "долу "Левски", всместо "само Септември" "само Софийски гарнизон", "само ЦДВ", "само ЦДНА", каквито имена носеше българският шампион през първите десет години. А и сами виждате какво "благозвучие" се получава за сметка на прекрасното и съдържателно "Долу Левски".
И ето че близо петдесет години след библейското "Само "Левски", по нашите земи взе да се налага и почти съветското "Само цска".
Но пак ще се върна на първите запалянковски форуми – любим ми беше този, който се оформяше надвечер от над стотина прииждащи и заминаващи на дългата стотина метра уличка "Триядица". Там се намираха два стари хотела, студенстски стол, кортовата площадка за волейбол, където треньорът Владимир Прохоров осъмваше и замръкваше...
Хората, наизлезли от работа, или търсещи си някакво забавление, се скупчваха край най-интересния според преценката им оратор.
Появяваха се и младеещи и със свежа памет ветерани, някои дори живи основатели или първи футболни шампиони. Галеха ми ухото и някои като бай Илия огняра, който все повтаряше какво му казвал комшията Манол Манолов-Симолията: Абе много ми се играе за цдна, но да ми вика левскарската публика...
И за Сашо Моряка, който без церемонии изгонваше някой "шапкар", обадил се неправилно по левскарски въпрос. Заповедта се изричаше с малко крясък и много закана: "Марш в кочината!"
"Кочината" тогава беше прозвището на цедевисткото игрище в Парка на свободата, а определението е още от времето, когато "Левски" е имал своя стадион на мястото на сегашния национален, а завареното от царския офицерски клуб е оприличавано на кочина в сравнение с левскарското. Къде от завист, къде от правдоподобност, но доста безапелационно.
А Сашо Моряка беше нещо като сегашното Дуче, само че за левскарите. Той организираше нашите екскурзии със сините влакове, със сигурност е крадял от парите, но никой не смееше да му държи сметка. Беше едър, светлоок, десетина години е служил по корабите.
След погребението на Гунди и Котков го интернираха в едно силистренско село, след обвинение, че е между организаторите на онова най-стряскащо властта траурно събитие.
Бях след време в командировка в Силистра и се засякохме със Сашо Моряка – познаваше ме по физиономия. В момента обещаваше на някакви хора да ги снабди с нафтови печки. И тук не беше останал без "синя агитка". А явно си беше и добър организатор, не само оратор и запален левскар. Най-често прогонваше присламчилите се към левскарския форум оратори от кремиковските общежития, сред които имаше много провинциални философи, надъхани в казармата от такива като моя ротен. Кремиковчани могат да се считат за основоположниците на сектор Г – стар софиянец, по онова време трудно можеше да срещнеш да е привърженик на новопоявил се футболен клуб.
Някой ако знае и помни повече, да заповяда. Колкото до адвоката Батков, който произнесе метафората за връщане в кочината, т.е. в българското първенство, май и на него ще му прилича една команда, като тази на Сашо Моряка. Непрекъснато се изказва в полза на фолкора, който се родее с този на пръкналите се край Петърч. Това не се вписва в свободната общност, която се опитваме да оформим в името на Каузата "Левски".
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
коментари
Злото, разбира се, е заразно и най-добре го усещат невинните почитатели на Анортозис и Газиантепспор. Бедните наивници, тръгнали да покоряват Европа с кадри, достигащи върха на развитието си в Анадола. Докоснал ли си се веднъж до чудото на Антверпен си омагьосан за цял живот, отварял ли си веднъж пакетче семки на „Герена", си обречен всеки август да се учудваш отново и отново и със сълзи в ъгълчетата на невярващите очи да се криеш цяла седмица от колеги и приятели. Няма смисъл да биеш жена си, тя не е виновна, нищо че е досадна повлекана. Няма смисъл да псуваш и Лакътчо, той също не е виновен, че линията между косата и веждите му е условна.
Виновни сме ние, че продължаваме да търпим такива идиоти да се гаврят с родината, но по дяволите, толкова сте забавни, че почти си струва...
Кольо
Нечовешки стенания като от деветия кръг на дантевия ад огласят зловонните но всъщност какви ги говоря, какъв девети кръг, като вие дори първия кръг не можете да прескочите.
Отдавна съм нарекъл август „месеца на синьото страдание", но такова постоянство не съм очаквал и в най-смелите си мечти. А най-хубавото е, че всеки път има изненадани, шокирани, разплакани от предизвестената евроразвръзка. Наистина, не мога да разбера на какво са се надявали такива хорица. Все едно 45-годишната ти дъщеря от три десетилетия да е проститутка на „Лъвов мост", но ти все още тайничко, дълбоко в себе си да допускаш възможността да е девствена. Нищо, че пред очите ти са я разпаряли шиптарски бандити като Дости и Бозго, белоруски поручици и маджари с големи дебърцини.
И докато днешната медицина позволява възстановяванет о на честта в чисто физиологически план чрез присаждане на девствена ципа, от което отдавна са се възползвали всички платежоспособни о невръстни фолкманиачки от неизброимите техникуми на родината, еврочестта е невъзстановима.
Иначе кой е в кочината си ви го каза вашия президент-комунист онзи ден...
При Гунди да идеш, миризлив подуенски циганин!
И много поздрави от кака Жилина и баба Търнава...
RSS на коментарите по тази тема