В четвъртък вечер, малко след "края на света" /отпадането на "Левски" от Лига Европа/, във Форума се случи онова, което съм виждал да се случва в местността "Червената локва" край селото ми... Щом дойде ноември и от кметството разрешат на свинарите да си пуснат стоката на жълъд, настъпва това, което червените форумци изживяха същата вечер. Така сравнявам тяхната радост – с възбудения тръс на четириногите от източно-балканската порода. След като стадото е държано в пренаселената кочина, а по стотина-двеста от новородените са завирани по скришни места, за да бъдат излъгани данъчни и ревизори... Когато прокурори и съдии са обикаляли с призовки и кочани за глоба, а мазни адвокати са прикривали с телата си гърбовете на свинарите...

Но ето че след всичките премеждия в една недовършена кочина, след постната ярмичка и сопите на стопанина, палачинката най-после се обръщаше. Обърнаха я "словашки дърводелци", което предаде допълнителни емоции в една топла августовска вечер. За новата атмосфера около Червената локва, във форумен формат, написа своето шапкарско есе един иначе трудно осмислящ действителността автор. Той изнемогва под псевдонима "Завинаги комплексар" и се появява само когато стадото му има голяма нужда от ръчния му грамофон...

Та след административно разрешение да се консумира без задръжки: дъбов жълъд, корени, охлюви, червеи, личинки, в споменатия "свински форум с човешко лице" се получи нещо като "шведска маса". За по-извисените патриоти имаше и духовна храна на корем. Доставяха си я сами – от архива на един позабравен блог и с поръчителството на читави "противници".

Но нищо през тази прекрасна нощ нямаше да е същото, ако не беше алегорията на неадекватния мустакат адвокат, споменал сакралната дума "кочина". Аааа, ето кои искат да се настанят там, където ние сме се родили! Ревнивото възклицание разцепи нощта, и вместо края на света, сякаш започна някакво ново летоброене. За форумците, копнеещи да се откъснат от действителността и едва ли не да скъсат на парченца досегашната си зоовизитката, попълнена от милиционерския майор Мирски край свинарника на текезесето край село Петърч.

МАРШ В КОЧИНАТА!!!!

В началото на шейсетте години, когато съветският ботуш взе да ни поотпуска след въстанието в Будашеща, а Пражката пролет още беше далеч, на няколко сборни пункта в столицата, и особено пред централната баня, взеха да се оформят запалянковски сбирки. Преди това "групиране на ресурсите" не беше разрешено.

Във футбола проблясъкът беше най-осезателен – времето на безбройните поредни титли отминаваше, вече започна да се играе не само за "вторенство" – появи се реална възможност титли да се печелят и от други български отбори. И Националният вече се състоеше от играчи, привлечени поне от 3-4 отбора, а не цели 13 "от контингента" на вечния шампион.

Това много вълнуваше запалянковците по новопоявилите се "форуми", които бяха с преобладаващо левскарско присъствие. Другите като бройка и активност бяха славистите. /Те все още си ходеха със своите "бели потници", а не както сега – червени потници с бели ръкави.../

А за "чорбарите...шапкарите" достъпът изглеждаше възможен, но ако не се обаждаха и не не си позволяваха самочувствие. Още беше пресен примерът от военщината и левскарите трудно понасяха спомена от служебната доминация в таблицата за класиране с пет войскови подразделения.

Но няма сега да се впускам в подробности по темата – писах вече как растеше публиката на "Левски" успоредно с титлите на цдна. И защо нашите противници скандираха "Уууу" и "долу "Левски", всместо "само Септември" "само Софийски гарнизон", "само ЦДВ", "само ЦДНА", каквито имена носеше българският шампион през първите десет години. А и сами виждате какво "благозвучие" се получава за сметка на прекрасното и съдържателно "Долу Левски".

И ето че близо петдесет години след библейското "Само "Левски", по нашите земи взе да се налага и почти съветското "Само цска".

Но пак ще се върна на първите запалянковски форуми – любим ми беше този, който се оформяше надвечер от над стотина прииждащи и заминаващи на дългата стотина метра уличка "Триядица". Там се намираха два стари хотела, студенстски стол, кортовата площадка за волейбол, където треньорът Владимир Прохоров осъмваше и замръкваше...

Хората, наизлезли от работа, или търсещи си някакво забавление, се скупчваха край най-интересния според преценката им оратор.

Появяваха се и младеещи и със свежа памет ветерани, някои дори живи основатели или първи футболни шампиони. Галеха ми ухото и някои като бай Илия огняра, който все повтаряше какво му казвал комшията Манол Манолов-Симолията: Абе много ми се играе за цдна, но да ми вика левскарската публика...

И за Сашо Моряка, който без церемонии изгонваше някой "шапкар", обадил се неправилно по левскарски въпрос. Заповедта се изричаше с малко крясък и много закана: "Марш в кочината!"

"Кочината" тогава беше прозвището на цедевисткото игрище в Парка на свободата, а определението е още от времето, когато "Левски" е имал своя стадион на мястото на сегашния национален, а завареното от царския офицерски клуб е оприличавано на кочина в сравнение с левскарското. Къде от завист, къде от правдоподобност, но доста безапелационно.

А Сашо Моряка беше нещо като сегашното Дуче, само че за левскарите. Той организираше нашите екскурзии със сините влакове, със сигурност е крадял от парите, но никой не смееше да му държи сметка. Беше едър, светлоок, десетина години е служил по корабите.

След погребението на Гунди и Котков го интернираха в едно силистренско село, след обвинение, че е между организаторите на онова най-стряскащо властта траурно събитие.

Бях след време в командировка в Силистра и се засякохме със Сашо Моряка – познаваше ме по физиономия. В момента обещаваше на някакви хора да ги снабди с нафтови печки. И тук не беше останал без "синя агитка". А явно си беше и добър организатор, не само оратор и запален левскар. Най-често прогонваше присламчилите се към левскарския форум оратори от кремиковските общежития, сред които имаше много провинциални философи, надъхани в казармата от такива като моя ротен. Кремиковчани могат да се считат за основоположниците на сектор Г – стар софиянец, по онова време трудно можеше да срещнеш да е привърженик на новопоявил се футболен клуб.

Някой ако знае и помни повече, да заповяда. Колкото до адвоката Батков, който произнесе метафората за връщане в кочината, т.е. в българското първенство, май и на него ще му прилича една команда, като тази на Сашо Моряка. Непрекъснато се изказва в полза на фолкора, който се родее с този на пръкналите се край Петърч. Това не се вписва в свободната общност, която се опитваме да оформим в името на Каузата "Левски".

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com