Няколко любопитни двубоя трябва да приковат този уикенд вниманието на интересуващите се не толкова от случващото се на терена, а от онова, което става на трибуните.

 

Безспорно италианските ултраси отново ще попаднат в светлината на прожекторите. В неделя от 21:45 ч. един срещу друг ще се изправят грандовете „Милан" и „Интер". Наред с цялото съзвездие от мултимилионни селекции на двата тима, погледите трябва да са съсредоточени и върху трибуните, където ще бъде не по-малко интересно. Двe от най-могъщите ултрас армии в света ще заемат своите места в крайните трибуни на „Джузепе Меаца".

 

Годините след 2005 г., белязана от разформироването на легендарната групировка Fossa Dei Leoni, бяха тежки за голяма част от миланските ултраси. Дълго време те разпознаваха във Fossa закрилници на миланската чест и креативни организатори на хореографии. Все пак групировката Brigate Rossonere бързо пое лидерските функции, за които се готви още от началото на 80-те. В момента в южната трибуна поне привидно цари обединение, символ на което е огромният транспарант CURVA SUD MILANO. Зад него застават лидерите и членовете на повечето фракции.

 

Вторият етаж на Curva Nord, която стои зад "Интер", отново ще бъде ръководен от Boys S.A.N. Една от най-старите групировки на територията на Италия, формирана през 1969 г., е активният фактор сред „синьо-черните" от 80-те години, когато организира първите хореографии с картони, ленти, транспаранти и димки. Другите основни фракции, без които Curva Nord не би била тази могъща сила са Viking, Irriducibili, Ultras и Brianza Alcoolica. Четирите групировки, които под управлението на Boys S.A.N. не се спират пред нищо в името на основната цел Curva Nord да диктува редът на Апенините, със сигурност са подготвили нещо интересно за неделя вечер.

 

Очаквам сблъсъкът между Юга и Севера на „Сан Сиро" и този път да остане само на трибуните – с хореографии, факли и подкрепа. Нравите от 80-те години, когато сблъсъците достигат колосални размери, а омразата между ултрасите на двата отбора минава границите на спортното съперничеството и по чудо няма жертви, изглеждат отминали. Все още е в сила и споразумението „За ненападение", макар практиката да показва, че такива „договори" имат по-скоро фиктивна стойност. А и миланският спор не е обикновено съперничество, което може лесно да се тушира само с лист хартия и два подписа. Очаквайте грандиозни хореографии и много, много страст.

 

Всъщност, на Ботуша ще ври и кипи още от обяд. В столицата Рим се срещат „Лацио" и „Аталанта". Съперничеството между двата отбора се слави с по-особен заряд именно заради привържениците им – крайнодесните от Curva Nord на „Олимпико" ще посрещнат в своя дом левите бергамаски. А и ултрасите на „Аталанта" от Brigate Neroazzurre по традиция са сред най-многочислените гостуващи в Рим, въпреки сериозното отстояние на Бергамо от столицата. Безспорно един от мачовете, за които има всички предпоставки да станат основна тема на разговор в следващите няколко дни.

 

Очаквам другите мачове от кръга в Серия А да минат безпроблемно и без особени изненади както на трибуните, така и извън тях. Е, винаги когато „Наполи" и „Катаня" не играят пред празни трибуни трябва да имаме едно наум, че може да се случи нещо интересно.

 

В Белгия също предстои голямо дерби. „Андерлехт" посреща „Брюж" в неделя от 15:30 ч. През последните години обстановката е по-нажежена на дербита по оста Фландрия – Валония, но все пак сблъсъкът „Андерлехт" - „Брюж" попада в графата „класика" и заслужава своето внимание. Мauves Аrmy зад „Андерлехт" и Blue Army зад „Брюж" са новите формирования, които прокарват ултрас манталитета в секторите пълни с кежуал хулигани, организират хореографии и поддържат 90-минутна подкрепа с песни и скандирания. От страна на K4 Casuals и Brugge Casual Firm могат да се очакват проблеми извън трибуните. Така че един от мачовете, които препоръчвам да следите, е именно белгийското дерби.

 

В събота пък напрежение ще има на Острова. Не се заблуждавайте, там хулиганите все още действат активно, особено по долните дивизии. Просто е наложено сериозно медийно затъмнение, което цели да създаде впечтление, че британските служби тотално са се справили с бандите. Е, тази събота поле за изява ще имат старите познайници на „бобитата" – хулиганите на „Милоул", „Бирмингам", „Портсмут" и „Уест Хем". Двата сблъсъка „Милоул" - „Бирмингам" и „Портсмут" и „Уест Хем" са с начален час 17:00 ч. Убеден съм, че последователите на легендарните поколения на Bushwackers, Zulu Warriors, 6.57 Crew и Inter City Firm ще потърсят изява тази събота. Дали ще стигне информация до нас е отделен въпрос.

 

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

Фен зоната в Киев е най-посещаваното място в Украйна вече две седмици. Могат да се срещнат всякакви елементи. Шведският ъгъл е за шведите. Има англичани, германци, холандци. Има и какви ли не гледки. Например хора с огромни чукове правят юбилейни монети за първенството. Празник като празник.

Рядко, но наистина много рядко, можеш да видиш и още по-странни птици. Дори да пиеш бира във фен зоната е трудно, защото няма места. На една от масите обаче стои младо наглед момче, гледа в нищото. "Можем ли да седнем?", питаме на руски. "Да, заповядайте", отговаря той.

Чува разговорите ни и пита: "Откъде сте? Говорът ви ми е познат." Като разбира, изстрелва с широка усмивка: "Когато бях малък, майка ми казваше: "Курица не птица, Болгария не заграница" (Кокошката не е птица, България не е чужбина - б.а.). Прочута руска поговорка, заради която години наред страната ни бе определяна за 16-а република на СССР.

Този ден Русия играе печалния мач срещу Гърция в Гданск, а фенът е в Киев - на над 1000 км разстояние. "Тук съм, защото нямам виза", обяснява Володя, 29-годишният руснак. Проблем ли е да се вземе виза за Полша? Не е, ако не си в регистъра на Интерпол за футболни хулигани. Като Володя.

"Не ме пускат да пътувам за мача - продължава руснакът. - Аз съм футболен хулиган. Ако знаете в колко побоища съм участвал... Но сега не мога да гледам моята "сборная". След малко тръгвам с влака за Лвов за Дания - Германия. Обичам футбола и трябва да съм тук. Ще пътувам 17 часа и по радиото ще слушам как се справят моите хора."

Разказът на Володя става все по-интересен. Питаме го за боевете между поляци и руснаци, които като земетресение разклатиха Варшава. Уговорени ли са, или са станали случайно.

"Ха-ха-ха. Полицията въобще не е разбрала какво всъщност е станало. Тези, които са се били в центъра, не са от нашите. Явно са ги подразнили и те са се хвърлили в битка. Но там си обречен срещу полицията.

Разбира се, че имаше уговорен бой

Но полицията никога няма да разбере за него. В един от крайните квартали на Варшава са се били 500 срещу 500. Само с голи ръце, без никакви оръжия или предмети. Хулигани сме, но правилата се спазват. Нямаше как да отида, но разбрах - счупили сме главите на курвите. О, извинявайте, вие сте журналисти - на поляците. Много дълго ще помнят този бой."

Разбира се - едва ли би бил такъв краят на разказа, ако се бяхме срещнали с човек от полския стан.

 

Усмивката му става още по-голяма. "Ще ми позволите ли, ако отпия от моето си питие", пита Володя. И без да чака отговор, бърка във военната си раничка. От там се подава литрова бутилка коняк. В тази жега! Странно как е успял да мине през охраната на фен зоната. Но какво се чудим - видно говорим с човек с опит като хулиган, за когото белите, вършени от малък, си остават като детска игра и до днес.

"Преди всяко дерби в Русия има уговорени боеве - продължава Володя. - Аз съм роден с идеята "Спартак" (Москва). Най-великият руски тим. Големият ни враг е ЦСКА. Омразата между нас е огромна. Ако знаете колко обичаме да ги бием... Оставете на терена, важното е навън. Но най-много мразим Кавказ. Случи ли се да играем с отбори от този регион, тръгваме рамо до рамо - спартаковци и цесекари." Володя ни хваща през рамо, за да покаже как се прави обединението с врага.

Питаме го дали не се стига до смъртни случаи. "Сигурно е имало, но не съм виждал - продължава хулиганът. - Повтарям ви -

в нашите битки няма правила, но са честни

Използваме само ръцете си. Ние сме двете големи агитки на Москва. След това са "Динамо", после "Торпедо", който сега е някъде в долните дивизии. Само тези от "Локомотив" са някакви женчовци. Как са нещата в България? Има ли хулиганство? Аз познавам няколко фенове на "Левски". Те са побратимени с нашето "Динамо". А ние - с "Цървена звезда". ЦСКА е военният отбор и се обича със сърбите от "Партизан" и гърците от ПАОК..."

Видно е, че Володя се интересува не само от руския футбол. Започва да разпитва какъв е този "Лудогорец", който е станал шампион на България. Как върви националният ни отбор. "Моят "Спартак" веднъж игра с вашия шампион "Литекс" - припомня си той. - Пребихме ви от бой. Ха-ха-ха! (Мачовете свършиха 5:0 и 6:2). Мислех да ходя скоро да гледам софийския ЦСКА срещу "Динамо". Но ми намериха работа и не успях. Зарадвах се, че вашите са били "милицията". (ЦСКА отстрани "Динамо" след 2:1 в Москва - б.р.).

А когато става дума за националната гордост, в Русия клубни пристрастия няма. Всички са мобилизирани под знамето. "Когато преди четири години победихме Холандия на 1/4-финала на европейското в Базел, точно 4 дни не изтрезнях - спомня си Володя. - Ходех на работа само за да не ме изгонят. Но шефовете не ме закачаха. Знаеха в какво състояние съм. Сега ще сме на финал!" (Володя не знае какви тъжни вести го чакат във влака - б.а.).

Почти час върви разговорът, а лекотата, с която той говори за кръв и бой, е потресаваща. Но идва времето за влака. Накрая руснакът става и си взема довиждане. Едва тогава разбираме, че е висок около 160 см. А на килограми отговаря на определението "джезве с кокали". Кой знае, може пък да е някакъв Лео Меси на хулиганството. И затова да е в аналите на Интерпол - нещо като Идеалния тим на хулиганите.

Родината на футбола дава и дербитата извън терена

Звучи абсурдно, но е факт - още преди да даде живот на футбола, Англия е родила... футболното хулиганство. Работници са се били още през XVIII-и век по време и след двубои в игра, наподобяваща днешния вид на най-популярния спорт. Най-голямото шоу се разигравало в град Дарби (в България го знаем като Дерби), където страстите достигали до крайности като в римски гладиаторски игри. Оттам идва названието "дерби" за най-оспорваните двубои.

Разцветът на този плевел е през ХХ век, когато на Острова изявите в агитката се оформят като вид субкултура за младежите. Англичаните са дали на света 3 от най-силните групировки - Headhunters ("Челси"), Inter city Firm ("Уест Хем") и Bushwackers ("Милуол"). Това са най-лудите глави, които се бият за надмощие в Лондон.

Репутацията им през миналия век била толкова убийствена, че някои фенове на други отбори не рискували да гостуват на арените им. А престрашилите се били готови да понесат варварски набези дори в сектора си. Преди това гостуващата агитка била атакувана по паркинги, спирки и най-вече в метрото. Там се стига дори до блъскане на запалянко на релсите при приближаващ влак и спасение по чудо от подадена в последния момент ръка.

Всичко това довежда до неравната битка на ултрасите в страната с органите на реда. Започва се с инсталиране на безброй камери на и край стадионите. После се появи черен списък за пред съда и за спиране на проявените на входовете на стадионите. А първият резултат е неочакван - пред обективите агитките вече не се биели, а минавали с обиди.

Днес английските ултраси са като дресирани зверове в клетка. Живеят със старата си слава и ближат рани от последната загубена голяма битка. Срещу каталунците Boixos Nois ("Барселона") преди 3 години. Преди полуфинала "Барса" - "Челси" гостуващата агитка избягвала среща в метрото и само за 25 секунди нанесла удар на улицата. Мъже с маски за отрицателно време натръшкали на асфалта десетки окървавени.

Около арената постепенно се появяват нови герои. През 90-те години на първа линия излизат сръбските "Делие" ("Цървена звезда") и "Гробари" ("Партизан"), испанските Frente Atletico, хърватските BBB ("Динамо" - Загреб), както и силни групировки на най-големите полски и руски клубове.

В тази обстановка англичаните опитват да защитят името си поне с националния тим. Загубата на клубно равнище се приема като случайност. Но твърдите британски глави бяха разбивани в Хърватия и дори в Македония. А допингирана с алкохол тройка таджики с фланелки "Русия вперед!" наби петима от Bushwakers, и то... без да знае кои са тези страшно изглеждащи мъже. "Бяха англичани там някакви." Някъде при изричането на тази фраза си е отишъл вероятно и митът за опасните английски фенове. На Евро 2012 основно пият бира и скандират.Но полицията в Украйна винаги внимава. Защото дори и празна пушка понякога гърми.

Първите 5 дни бяха кървави

Първата седмица на европейското беше кървава, като всяка вечер имаше сблъсъци на агитки. Напук на обещанията на домакините, че са взели всички мерки.

В деня на откриването 8 юни руснаци и чехи се биха след мача им във Вроцлав. Поляци също се включиха, имаше над 30 арестувани. За поведението на руската агитка в този ден УЕФА им наложи "пробация" - при следващо провинение на фенове "сборная" ще започне световните квалификации с отнети 6 точки.

На 9 юни поляци нападнаха ирландци и хървати в Познан, въпреки че в този ден мачовете бяха в друга група и в Украйна. Германци пък опитаха да се сбият с охраната в Лвов преди двубоя, но се размина само с двама арестувани.

На 10 юни хърватите атакуваха центъра на Познан в търсене на отмъщение за кървищата от предишната вечер, сбиха се и с полицията. А това в Полша е рискована работа - местните ченгета са невероятно подготвени, защото първенството е като дива надпревара на хулигански групи от различните отбори.

На 11 юни бе изненадващо спокойно и само двама англичани бяха набити в Донецк от местни.

На 12-и бе битката за Варшава, където руската агитка мина организирано през центъра на столицата. Боеве с поляците имаше цял следобед, завършиха с над 20 ранени, 184 арестувани и много скандали, стигнали и до първите мъже на двете страни Владимир Путин и Доналд Туск. Това е официалният бюлетин. Според Володя (виж горния материал - б.р.) някои неща остават неуловени от медии и обективи.

Ирландците ще липсват

На Евро 2012 номер едно по колоритност, численост и изпиване на бира са ирландците.

Близо 40 000 наводниха Полша, където бяха посрещнати като свои. Причината са не само сходствата в католическото образование и разбирания на двата народа, а и огромният брой поляци, емигрирали и добре приети на Зеления остров.

Ирландците се изсипаха в Гданск и Познан за мачовете на своите, пяха до зори, извадиха най-оригиналните знамена с чувство за хумор и спечелиха симпатии и на неутрални, и на съперници.

"Ангела Меркел си мисли, че сме на работа", изсмяха се с огромен транспарант симпатягите от Острова по време на мача с Испания (0:4). Германската канцлерка бе казала, че ирландците трябва да работят по-усърдно, за да преодолеят кризата.

Ейре отпадна от първенството с три загуби и агитката на тима ще липсва на турнира.

Владимир Памуков, Боян Бойчев, "Труд"