Фаворит е Джоуи Бартън - полузащитник на Нюкасъл, като коефициентът за негов арест е 8.00.

Нападателят на Манчестър Сити Карлос Тевес бе набъркан в любовен триъгълник. Според аржентинката Клаудия Сиардоне голмайсторът е бил с нея преди световното първенство по футбол в ЮАР през 2010 г.

Джерард обратно в редиците на Червените

Матей Казийски е отново влюбен. Волейболистът на Тренто и националния отбор има страстна връзка с колежката си Драгана Маринкович, която през този сезон играе в Спес (Конелиано) под ръководството на Драган Нешич.

Фолк певицата Лияна се зарече никога повече да не се обвързва с футболисти. Според бившата на халфа на Терек (Грозни) Благой Георгиев българските играчи са разглезени комплексари и връзкари, които имат прекалено голямо самочувствие и са мързеливи.

Този пролетарски лозунг във футбола се появи преди няколко години в Италия. На трибуните на все повече стадиони виждаме трансперанта с думите, написани на английски: Against modern football.

 

Изписаха го и у нас, появи се в агитките на Левски, ЦСКА, Локомотив (София)... И ако някой си е мислел, че поредното увлечение на ултраси и опит за изпъкване с политическа позиция, нека помисли отново - вчера на два мача за Купата на Англия феновете извадиха лозунга. В родината на футбола политика по трибуните няма.

 

Какъв е смисълът обаче? Защо? Само за справка, през този сезон във Висшата лига се отбелязва най-големият отлив на публика от трибуните за последните две десетилетия.

 

ЕдинсТВената от петте големи футболни нации на Европа, която се радва на пълни трибуни и огромен интерес към играта, е Германия. Там обаче го правят с народни цени на билети и се предпазиха от водопада на ТВ предаванията след горчивия опит и фалита на мастодонта Премиере.

 

Какво доведе до кампанията и какво пледира тя?

 

Против превръщането на футбола в зрелище за заможни. За десет години цените на билетите във вътрешните първенсТВа са скочили 10 пъти (у нас - около 5-6). В елиминациите на Шампионската лига билетите са лукс, който си позволяват по-елитните привърженици. Съчетано със скъпо пътуване за гостуване, това оставя на трибуните по-малко обикновени и страстни запалянковци, което води до театрална атмосфера - абсолютен факт на много стадиони, на които иначе играят грандове на европейския футбол.

 

Против тоталния диктат на телевизиите върху играта. РазмесТВането на мачовете като пионки из неудобни за феновете (за да идат на трибуните) часове, за сметка на праймтаймове.

 

Против ужасяващите ТВ договори, превръщащи богатите клубове в султани на футбола, и оставящи малките на един океан от големите. В Испания Реал и Барса делят стотици милиони, а останалите заедно взимат в пъти по-малко.

 

Против пресищането с футбол, създадено изкусТВено заради изискванията и диктата на телевизиите. Календарът е безкраен, играе се всеки ден, по много. Мачовете вече се сливат, няма истинско удоволсТВие от играта, която се превръща в механична и отборите повече гледат да избутат поредния двубой, защото веднага идва следващият.

 

Против меркантилизирането на ФИФА и УЕФА, напомпали футболната топка с долари.

 

Против безумните правила за лицензиране, според които "Васил Левски" скоро няма да има патент, но стадионът на Фулъм без проблем взима... На нашия национален стадион има стотици паркоместа и широки входове, нормални седалки. На "Крейвън Котидж" няма нито едно паркомясто, влиза се през врати като в люлинска панелка и столчетата са като в кино "Светлина" през 1980 г. Но е в Лондон.

 

Против квотите за билети за финалите в евротурнирите, с които от 75 000 места на трибуните едва 40 хиляди отиват за феновете на двата отбора. Другите се разпределят между спонсори, ВИП-ове, богаташи, олигарси и кой ли още не. Това е финал за елита, а и се създава невероятно изгодна среда за черна борса и изнудване на истинските фенове.

 

Против превръщането на футболистите в някакви шейхове, които печелят пари, немъзможни за осмисляне от обикновения човек. За 20 години в Англия средната заплата във Висшата лига се е вдигнала 30 пъти. Сега Уейн Руни печели за седмица повече, отколкото целият персонал на бургаското пристанище за година. Глобалното медийно отразяване и интересът към продукта, който той произвежда е несравним, но все пак... малко здрав разум в случая внася смущение.

 

Против погазването на традициите на играта, прекръсТВането на отбори заради спонсори (Аустрия стана Ред бул например), купуването на клубове от олигарси и шейхове, с което се изнасилва тяхната идентичност (Челси, Манчестър Сити).

 

Против турнетата из Азия с маркетингова цел, в които грандовете и техните звезди изглеждат като клоуни.

 

Против разделянето на големи и малки с финансови басейни като Висшата лига и Шампионската лига. Заради ТВ парите във Висшата лига, ако си вътре си ок, ако обаче изпаднеш си пред фалит.

 

Против "благородното" разширяване на географията от УЕФА и ФИФА, убиващи футбола с даване на домакинсТВа на големи първенсТВа на неподгоТВени за това страни. Но за сметка на това много богати. На никого не му пукаше, че за един запалянко да иде на световното в ЮАР бе ужасно скъпо и съвсем не безопасно. Важното е, че в касата на ФИФА влязоха над 2 милиарда долара. За избора на Катар изобщо не си струва да коментираме.

 

И накрая - "за" какво е цялата тази набираща сила кампания:

 

За нормални цени на билетите, за мачове в удобни за запалянковците часове, за равноправие при критериите за влизане в Шампионската лига, където всеки трябва да може да опита късмета си, защото е шампион, а не защото има модерен стадион и предлага сериозен маркетингов пазар и гледаемост.

 

За правилно разпределение и свободен достъп до билети за големите мачове, за аргументиран избор на домакините на световното и европейското, за таван на заплатите в неразумния счетоводен свят на играта. За по-малко телевизионни мачове, за да се върне интересът към гледането им наживо.

 

За това да се върне любимата игра на хората.

 

Дидро (материалът е публикуван в Sportcafe.bg)

Дори и след новината, че ще вдига сватба на 11 септември, жълтите клюки не спират да валят по адрес на една от звездите във фолка - Емануела.

 

Последният слух за зеленооката красавица е, че футболен бос й е направил доста неприлично предложение. Той й изпратил писмо, в което поискал двамата да се усамотят за два дни в затънтената провинция, където да правят секс. Мъжът, който бил над 50 години, щял да плати 10 000 лева на Емануела, пише blitz.bg.

 

"Емануела остана доста шокирана от офертата. Тя ни разкри за предложението, но не спомена точно за кой футболен шеф става въпрос. Доколкото разбрахме, мъжът е в управата на елитен клуб от провинцията. Нищо повече не знаем. Емануела обаче не е проститутка, за да изпълнява такива желание. Напротив. Тя е улегнала жена, а и си има сериозен приятел - Денис", споделиха от обкръжението на хубавицата.

 

Емануела е родена през 1983 година в София. Певицата има 11-годишен син Христо от бившия си мъж, който я заряза малко след раждането на момчето. Преди време медиите й приписваха и краткотрайна авантюра с футболния национал Благой Георгиев, макар че тя категорично отрича да е имала нещо общо с халфа на Терек. Двамата обаче и до този момент се подминават като пътни знаци, а наскоро изпълнителката заяви, че Благой не е никакъв мъж...

Тенисистите са фенове на футбола. От "Евроспорт" направиха анализ на пристрастията им.

Премиерът на България Бойко Борисов съобщи, че 15% от хазарта ще отиват за българския футбол. 10% ще влизат в ПФЛ, откъдето тя ще ги разпределя по детско-юношеските школи. Останалите 5% ще попаднат в БФС. Той подчерта, че това решение вече е факт.

 

Министър-председателят не пропусна да се пошегува с националния селекционер Лотар Матеус.

 

„Казват, че българският футбол не е интересен, но вече взехме Лотар Матеус за треньор и всеки ден четем за новите му завоевания, което също е интересно. Ние с вашия шеф Сашо Диков сме за истинските мъже“, заяви Борисов пред Канал 3.

 

„Като минавате по „Цариградско шосе“, виждате как се прави нов път към новата спортна зала. Ще я открием с един фамозен мач между България и Сърбия на волейбол, а хората ще видят как сме използвали година и половина, за да я направим. По съшия начин в Пловдив и Русе ще подобрим залите. Във втората има и частно партньорство. Уредихме заем от държавната банка, за да може залата да е като софийската и 1-2 месеца по-късно да бъде пусната. На пловдивчани върнахме стадиона, на варненци Двореца на спорта“, добави премиерът.

 

„Пловдив прие част от балите с боклука на София и от тези пари ще търсим законен начин да се намерят по 1 милион да дадем за двата стадиона на Локо и Ботев. В Стара Загора съм обещал и би трябвало през есента да стане осветлението на стадиона. Ще помогнем и във Враца, да възстановим спортното училище. В целия регион – Видин, Монтана, Оряхово, Лом при такъв спортен център много деца ще могат да се развиват. Христо Стоичков и Емил Димитров заслужават поздравления за това, което правят в Етрополе, а също така и Кирил Домусчиев за усилията в Разград. Изключително много средства дава, юни-юли ще пуснем игрищата там“, каза още Борисов, който говори и за стадионите на софийските клубове.

 

„Не знам досега кой какво е правил, но съм доволен, че шефовете на клубовете бяха подходили много сериозно с документите. Сега като начало земята, на която се намира стадион „Юнак“, ще бъде продадена на борсата и парите ще ги дадем на софийските отбори. Говорихме за още няколко имота. Държа „Раковски“ да го ползват хората в квартала, както досега, но изрично повтарям, че това може да стане само с желанието на СК “Левски”. Още едно от обещанията вече е факт - 15 процента данък за интернет залаганията. Десет от тях са Професионалната футболна лига и вече се надяваме на тяхното честно разпределение към ДЮШ за момчета и момичета. Това е условието на министър Дянков да отиват за футбол, а не в бюджета“, поясни премиерът и даде обяснение за скандали с черното тото.

 

„Знаете, когато дойдохме на власт, това не беше престъпление, а сега не е така. Ако има такова нещо, прокуратурата в Стара Загора да се самосезира, а аз ще говоря с министър Цветанов да се провери случаят. Като научиш един вратар да се навежда да пуска топката, няма как да станат нещата после“, каза Борисов относно информацията, че се уреждат мачове дори в детски и юношески мачове.

Равнис, мирно! За среща на г-н Борисов!

 

Текст: passportbg.blogspot.com

Футболна романтика или някъде там, където още помнят Тинката Кишишев

 

Някъде там, където футболът е религия. Все още... Някъде там, където атмосферните условия се менят като настроението на жена – слънце, дъжд, топло, студено... Някъде там, където едно парче земя е обградено от вода и го наричат остров. Да, Островът на футбола! Родината на най-великата игра, където все още футболът е страст! Има и такива места, където на хората не им пука дали играят Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Арсенал, Ливърпул, Тотнъм или някой от постоянните заподозрени във Висшата лига на Англия.

 

Да си шампион не е малко, независимо за коя дивизия става въпрос. Чарлтън Атлетик се завърна в Чемпиъншип – второто ниво на английския професионален футбол. Направи го по безапелационен начин, печелейки два кръга преди края Лига 1. Точно 18 539 зрители на „Дъ Вали” (при капацитет 27 111 места) видяха последния успех на Адикс над гостуващия Уикъмб, който все още се бори за своето оцеляване. Да, наистина е доста по-различно, когато гледаш футбол от по-долно ниво – някак си е романтично, тъй като не става дума чак за толкова големи пари, каквито се разпределят в Премиършип, няма кой знае какви постъпления от телевизионни права, но пък има друго – любовта на хората, на феновете на този отбор.

 

Те,

 

феновете, се радват и страдат за отбора, готови са на всичко само и само той да побеждава и да им носи радост

 

в и без това сивото английско ежедневие. Около стадиона на Чарлтън всичко е празнично – многобройни търговци продават артикули на клуба (шалове, тениски и знамена), които са с преобладаващи надписи „Шампиони 2012”. Всеки си купува по нещо за спомен от този ден, който се превърна в паметен за Атлетик. Във феншопа положението е същото след мача – многобройни тълпи от хора се редят на дълги опашки, за да оставят своя дан за клуба. 

 

Преди двубоя прави впечатление, че дори статуята на легендата на Чарлтън – Сам Бартрам (с 623 мача за клуба между 1934 и 1956 години), е облечена във фланелка на Атлетик. Всички очакват това да е големият ден за Адикс и да не се налага да тръпнат в очакване до последния 46-ти кръг. И всичко се нарежда, както публиката на домакините иска. Основният конкурент на Чарлтън за първото място – Шефилд Юнайтед, падна същия ден при визитата си на Милтън Кийнс Донс с 0:1, а победата момчетата на Крис Пауъл им гарантира титлата с 9 точки преднина два кръга преди края на кампанията. Еуфорията е голяма, почти пълният стадион пее най-често припева „Станете за шампионите”. Шампионите пък им се отблагодариха с хубава игра и два гола във вратата на

 

Уикъмб, който бе подкрепян от близо 2 000 свои почитатели. Всъщност, Уондърърс демострираха игра, която бе достойна за уважение

 

и на моменти по нищо не личеше кой е лидер и кой изпадащ.

 

Да гледаш футбол от по-долно ниво в английски футбол си е наистина маниашко. Няма ги вече старите дълги подавания и високи топки, но пък има много борба, тичане и себераздаване, което публиката го оценява подобаващо. Е, разбира се, има и подвиквания от рода на „селянин”, „дърводелец”, „нещастник”, както и споменаване на майките, но това е в реда на нещата по всички стадиони. 

 

Феновете на домакините вече са позабравили Алън Кърбишли и неговият Кръстоносен поход с Чарлтън във Висшата лига, но пък сега си имат нов герой – Крис Пауъл. Чернокожият наставник на Адикс, който пое тима през януари 2011, успя да сглоби боеспособен състав, който да извърви трудния път до Чемпиъншип. Именно той бе част от шоуто след последния съдийски сигнал, след като играчите на домакините му отдадоха заслуженото, хвърляйки го във въздуха, а малко по-късно Пауъл, с микрофон в ръка, взриви буквално почти пълния стадион с думите: „Благодарим ви за подкрепата! Продължавайте да ни вярвате и да бъдете с нас! Продължаваме заедно напред! Само Чарлтън!” С тези слова той си осигури излизането на своеобразен бис, изскачайки още два пъти от тунела, за да обере овациите.

 

Апладосменти си заслужи и

 

едно голобрадо момче, което успя да пробие кордона от охрана и да потича по терена на „Дъ Вали”

 

Младежът бягаше така бързо, че няколко минути повече от дузина стюарди не успяха да го хванат и всеки път, когато се измъкваше от опита да бъде хванат, публиката изреваваше с мощно: „Йеееееееее!” Накрая той стигна до своята цел – футболистите на Чарлтън, които бяха събрани в центъра преди почетната обиколка.

 

Беглецът се хвърли в прегръдките на двама от играчите, но и те не успяха да го спасят от охранителите

 

които с извити ръце го изведоха извън стадиона. Неговата участ сполетя още трима-четирима, дръзнали да пробват късмета си и да пробият кордона. 

 

Едно име, оставило трайна следа в Чарлтън Атлетик, е това на Радостин Кишишев. С близо 200 мача за Адикс в елита на Англия, бургазлията си е спечелил място в сърцата на феновете и хората от клуба, които все още са на работа на „Дъ Вали”. Тинката, както го наричат в България, преди близо две години, когато играеше за Брайтън, бе аплодиран тогава бурно от феновете на Чарлтън при появяването си на стадиона. Не са го забравили и това е факт. Киш, както пък го наричат в Англия, направи сериозна кариера на Острова, сега защитава цветовете на Черноморец Бургас. На въпрос, свързан с Кишишев, към един от хората от пресслужбата на Чарлтън, очите на нашия събеседник грейват, както и усмивката на лицето му. „Помните ли един българин...” и още преди да е довършено изречението, той отсича: „Да, Кишишев! Как е той?” Обяснаваме му, че играе в един отбор, който се намира в един наш морски град, а човекът още по-усмихнат отговаря: „Да, знам го този град. Той се намира на морето, а там е и Каварна. Моят син миналата година ходи там на море, съчетан с някакъв музикален фестивал”, явно визирайки „Каварна Рок Фест”.

 

Да, светът е малък, а футболът е велик! Велик е в Англия, където продължават да го боготворят и да му се наслаждават, но лошото е, че България не е далеч само от Острова, а и от най-голямата игра. За съжаление...

 

ИВО ТОНКОВ (материалът е публикуван в Sport1.bg)

 

*Заглавието е на FanFace.bg