Една от най-младите фракции в Сектор "Б" - "Ултрас Радомир", празнува своята първа годишнина. Точно на 14 септември преди 12 месеца левскарите от западния град положиха основите на групировката, която неотлъчно следва любимия си "син" отбор.

 

"Честит рожден ден на УЛТРАС РАДОМИР! Искаме да благодарим на всички Вас, членовете на организацията, че вече една година сме сплотени, разбираме се и си помагаме, когато е нужно, а това е най-важното! Искаме също така да си пожелаем всички да сме живи и здрави и да не спираме да следваме любимия ни клуб винаги и навсякъде! Не на последно място искаме да благодарим на всички момчета от Сектор Б, които ни подкрепят във всяко едно начинание! Честит празник още веднъж, а вечерта дано си я направиме незабравима! НАЗДРАВЕ, ПРИЯТЕЛИ!!!", написаха момчетата от Радомир на своята нова страница във Фейсбук.

 

FanFace.bg честити празника на левскарите в града и им пожелава да продължават да бъдат все така ентусиазирани, всеотдайни и верни на "синята" идея!

 

Ако някой ден измислят Машина на времето, едно от желанията ми ще бъде да ме върнат поне 40-50 години назад. За да мога да гледам наживо поне един мач на Гунди…

 

Всъщност, може би това е егоистично и би трябвало да поискам да ме върнат на една точна дата - 30 юни 1971 г. За да се опитам  да убедя Гунди и Котков да не тръгват за Враца…

 

(Бих се опитал да убедя в същото и Ботев. Той също намира края си във Врачанския балкан. И - също като Гунди - е бил само на 28…)

 

Ако на този ден не беше се качил в прословутата Alfa Romeo, днес Гунди щеше да празнува своя 68 рожден ден. И може би щеше да споделя съдбата и на останалите спортни легенди -- тъжни и безпарични старини, забвение и самота…

 

Съдбата обаче е милостива - не позволява това да му се случи. И той изгаря - за да свети десетилетия след това в паметта на милиони българи. (Пък и това си е стара наша традиция - още от прабългарски времена - да пращаме най-достойните си люде директно при Тангра).

 

 

Може и да бъркам, но в най-новата ни история българския народ излиза масово на улицата само два пъти: през незабравимото американско лято на 1994 и близо четвърт век по-рано - на погребението на Гунди. (Що за народ сме щом само коженото кълбо може да ни вдигне задниците от диваните… това е съвсем друга тема).

 

През онзи юнски ден над половин милион българи идват, за да се сбогуват с двете непрежалими футболни легенди. Доброволно, без строй и партийна повеля. Даже напук на Партията, която толкова се стряска от всенародната обич, че взима крути (и от днешна гледна точка - малоумни и жалки) мерки. Питам се какво ли им е било на онези агентчета на Държавна сигурност, които са били натоварени с отговорната мисия… да късат некролозите н Гунди?! И да следят, че в следващите некролози няма да се споменава час и дата на панахидата -- за да няма пак народни вълнения. Жалка история!

 

Още по-жалки са днешните (всъщност те не са от вчера) напъни на част от "червената" България да очерни паметта на Гунди и да омаловажи футболните му или чисто човешки достойнства.

 

Върхът беше Фейсбук групата с красноречивото заглавие "Гунди е разложен труп" (вече изтрита - бел. ред.). Публикувам линк към въпросната страница не за да правя реклама на психопатите, които са я създали - а да помоля всеки здравомислещ човек да докладва тази група, заради отвратителното й съдържание. А на авторите й ще кажа само това: Всеки един от нас - включително и вие, душици дребни - ще се превърне в разложен труп. Но в легенда като Гунди - едва ли!

 

 

И за да не ме обвинят в клубна пристрастност (никога не съм крил, че сърцето ми е синьо), ето оценката за Гунди на една от "червените" легенди:

 

"Приятел в живота. Съперник на игрището. За един футболист е трудно да бъде на върха в период от шест, осем или десет години. В този период нашият футбол имаше и други големи таланти, но това, което Аспарухов носеше със себе си, го отличаваше. Той слагаше завършека на това, което правеха другите -- головете, фигурата му, финесът, с които играеше, го правеха любимец на всички зрители, независимо дали са привърженици на Левски, или на другите отбори. Не трябва да го сравняваме с никого. Той си беше Георги Аспарухов, такъв го знаят футболна Европа и светът."

 

Димитър ПЕНЕВ (защитник на ЦСКА и България)

 

Ако и това не стига - гледайте който и да е от архивните записи с интервю на Георги Аспарухов! Ще видите един усмихнат и невероятно скромен човек. Човек с качества, които сега отчайващо липсват - не само в  днешните футболисти, но и в повечето съвременни българи…

 

Аз не си спомням Гунди. Бил съм само на годинка и нещо когато е изгорял, недалеч от родния ми град.

 

Но помня, че виждах усмихнатото му лице - от снимките по стените на десетки магазинчета, дюкянчета, работилнички, канцеларии (тогава не им викаха "офиси") и дори домове. По онова време по стените имаше и много портрети на един мустакат грузинец… но смея да твърдя, че снимките на Гунди бяха повече. А и той гледаше много по-усмихнато…

 

Да си спомним за легендата!

 

Наричаха го Гунди…

 

Пламен Петров

В седмицата, когато Клубът на привържениците на ЦСКА празнува своя 21-ви рожден ден, FanFace.bg се срещна с първия му председател. Това е Йордан Велков, известен повече в "червените" среди като Бат' Дана. Той ще навърши скоро 63 години, но се надява да види още велики червени мигове в спорта, не само във футбола.

 

На 19 февруари фенклубът на ЦСКА навършва 21 години, което не е малък период от време. Велков, който е видял доста в живота, говори с голяма болка по отминалите времена и се надява по-младите също да изпитат някой ден чувството на неописуема радост.

 

"Наистина е невероятно да гледаш как твоят отбор побеждава. Не винаги можеш да си на върха, има и падения, всеки голям отбор, какъвто е и ЦСКА, преминава през периоди на криза, през своеобразно чистилище. Явно в такъв период се намира и ЦСКА, но лошото е, че май той се проточи", започва Бат' Дана.

 

"Виждате, че когато нещата са наред, както е в момента във волейбола, публиката се връща и залата в Самоков не може да побере всички. До момента този успех, полуфиналът в CEV е наистина голям, но не е грандиозен, тъй като и женският ни, и мъжкият ни отбор преди години, са имали и по-големи успехи. Пожелавам и момчетата на Сашо Попов да успеят да се докоснат до тази слава", отправя своето пожелание Йордан Велков, който е един от доайените в червената агитка.

 

Той отбеляза, че публиката се връща, когато има успехи, но отборът трябва да бъде поддържан и в трудните моменти.

"Лесно е да си с отбора, когато бие и е на върха, важното е да си винаги с него", беше казал преди време Стефан Божков... И той е бил прав. Апелирам публиката на ЦСКА да подкрепя червените във всеки един мач, във всеки един спорт, още повече, че сега е наистина труден момент за нас.

 

"Отборът в момента е наистина като забулен в мъгла - странна селекция, доста проблеми, а началото на първенството наближава...", обезпокоен е той. - "Дано нещата се оправят и всичко да е наред, в което вярвам и ми се иска", каза още Велков.

 

21 години не са никак малко като период. Нормално е човек да си прави равносметка, когато става въпрос за рожден ден, да обръща глава назад и да вижда какво е постигнал и какво не.

 

"Мисля, че за този период направихме много. Говоря за публиката на ЦСКА. Като председатели всеки даде всичко от себе си, всеки даде своя дан за идеята. Постигнахме наистина много, но трябва да продължим да гледаме напред, да развиваме нещата и червените привърженици да се върнат отново на стадиона, за да гледат своите любимци, а не да четат в жълтата преса кой къде е ходил, какво е пил, с коя мадама е бил и да се чудят после защо не могат да ходят по терена. Публиката на ЦСКА винаги е била фактор и може наистина да вдигне и умрял от гроба. Подкрепата я доказаха феновете с инвазиите си в Истанбул, в Милано, в Рим и на още куп места, където любимият ЦСКА играе в евротурнирите или като гост в страната", завърши Йордан Велков.

 

Суперзвездата на Левски Гара Дембеле отбеляза кротко четвъртвековния си юбилей, но изуми всичките си съотборници и служители на "Герена", пише "24 часа".

Днес, на 5 май, футболен клуб ЦСКА навърши 64 години. На тази дата през 1948 година след обединение между отборите на Септември (София) и ЦДВ се създава отбор, който първоначално получава името Септември при ЦДВ, а по-късно е преименуван на ЦДНВ (Централен дом на народната войска), след това ЦДНА (Централен дом на народната армия), а през 1962 година получава и името ЦСКА "Червено знаме".

 

ЦСКА до момента е най-успешният отбор в България със своите 31 титли на страната и 11 Купи на България и 13 Купи на Съветската армия. Тимът е прославил страната ни и на международната сцена с 2 полуфинала за КЕШ (Купа на европейските шампиони) и 1 за КНК (Купа на носителите на купи). "Червените" имат в историята си и победи срещу някои от най-големите отбори в Европа сред които Аякс, Ливърпул, Ювентус, Байерн (Мюнхен), Борусия (Дортмунд), Валенсия и Атлетико (Мадрид).

 

В ЦСКА са играли и някои от най-великите български футболисти сред които Христо Стоичков, Димитър Якимов, Петър Жеков, Иван Колев, Крум Янев, Борис Гаганелов, Димитър Пенев, Любослав Пенев, Емил Костадинов, Димитър Бербатов и много други.

Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК "Левски". История, събрала ведно болката и радостта на поколения българи.

 

"Левски" е един от най-старите отбори в България и със сигурност най-популярният. Галено е наричан "сините" или "лавината". Той е единственият клуб, останал неизменна част от елита на футбола в страната от създаването му. Има положителен баланс срещу всички съществуващи до момента отбори. "Левски" е номер едно в родината си по общ брой спечелени трофеи - 26 титли, 26 купи, 3 суперкупи. "Сините" държат и още куп индивидуални рекорди. Един от тях - 6 гола в един мач от евротурнирите на Киро Миланов, е ненадминат и до днес.

 

Идеята за създаването на "Левски" датира от 1911 година, когато група ученици от София се събират да играят футбол за удоволствие. Името на клуба е взето от една от най-големите личности в историята на България - Васил Иванов Кунчев, символ на борбата за независимост от османско робство. Плановете за регистрация на клуба обаче се провалят заради започналата по това време Балканска война, а след това и Междусъюзническата. Все пак на 24 май 1914 г. мечтата е осъществена. Затова и тази дата се смята и до днес за рождена на ПФК "Левски", въпреки че на едно от най-старите му знамена стои другата година - 1911. Учредителното събрание се състои в местността Могилката в центъра на столицата София. Там днес има паметник, който напомня за бележитото събитие. Първите цветове на клуба са жълто и червено. Екипите се внасят от чужбина. През 1921 г. поради невъзможност да се доставят такива "Левски" се облича в синьо, което си остава негов цвят и до днес, въпреки че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век на няколко пъти клубът се връща към традицията от годините на създаването. През 1922 г. е изработена емблемата, две години по-късно "сините" се сдобиват и със собствен химн, а от 1938 г. - и със знаме. Дебютният мач е през лятото на 1914 г. - 0:1 срещу резервите на ФК 13. Данните за срещите по това време са оскъдни и информация за тях се черпи предимно от дневника, който водят ръководителите на отбора. Година по-късно там фигурира първият мач със "Славия" - 0:1. Той бележи началото на съперничеството между двата тима, което днес е известно като най-старото столично дерби. Днес то обаче остава в сянка на това с ЦСКА. Битката между "сините" и "армейския" клуб е оценена в цял свят като една от най-свирепите и непримиримите. "Левски" може да се похвали с разгроми - 7:1, 7:2, 6:3, 5:0 и 5:2 над вечния си съперник.

 

През 1921 г. започва славата на "Левски" по футболните терени. Тогава стартира първенството на София, което "сините" печелят редовно, а по-късно и това на България. Титлата обаче дълго време убягва на "сините". Нещата се променят през сезон 1932/1933 г., когато "Левски" става шампион за първи път. Ще последват още 25 триумфа. През 2006 г. "сините" стават първият български клуб, влязъл в групите на най-комерсиалния и известен футболен турнир в света - Шампионската лига. Година по-рано отборът записва невероятните за български отбор 14 мача поред в евротурнирите, когато достига 1/4 финал за Купата на УЕФА срещу "Шалке 04". В Европа "сините" могат да се похвалят още с отстраняването на "Аякс", "Щутгарт" на два пъти, "Рейнджърс", "Боависта", "Динамо" (Киев), "Олимпиакос", победата с 5:4 над "Барселона" с Йохан Кройф, над "Марсилия". През декември 2009 г. "Левски" става първият български отбор, завърнал се с победа от Италия - 1:0 над "Лацио" в двубой от груповата фаза на Лига Европа.

 

В годините на Втората световна война - през 1942 г., "Левски" взема и първия си дубъл, шампионска титла и купа на страната, от общо 13. През 1984 г. отборът печели безпрецедентен дотогава требъл - шампионската титла, Купата на България и тази на Съветската армия. "Левски" обаче невинаги е участвал в турнирите под оригиналното си име. По образец от СССР през 1949 г. той е преименуван на "Динамо", но през 1957 г. връща истинското си име. Дванайсет години по-късно към него е прибавено това на "Спартак" след обединение между двата клуба. През 1985 г. по решение на властите клубът е прекръстен на "Витоша" след скандален мач с ЦСКА за купата и е известен с това име до 1989 г. Две години по-късно "Левски" връща истинското си име, което с гордост брани и до днес.

 

Футболистите на "Левски" играят основна роля и в националния отбор, чиято първа поява на международната сцена е на Олимпиадата в Париж през 1924 г. По-късно те ще бъдат сред героите, донесли първия голям успех на България - Балканската купа от 1932 г. и дебюта на световните първенства през 1962 година. Играч на "Левски" - Никола Мутафчиев, вкарва и първия гол за националния отбор, през 1924 г. срещу Турция.И ако днешните тийнейджъри идолизират Георги Иванов -  Гонзо, Митко Иванков, Елин Топузаков, Христо Йовов, то техните дядовци все още живеят с времето на Георги Аспарухов - Гунди, Христо Илиев - Патрата, Жоро Соколов, Сашо Костов. Още по-възрастните непременно ще споменат с почит Васил Спасов (Валяка), Борислав Цветков - Жук, Любомир Алдев, Димитър Дойчинов, Божин Ласков, Ради Мазников.

 

Последните са неотменна част от славния отбор от 40-те години, който буквално мачка конкуренцията. После идва генерацията на Гунди, Патрата, Соколето и Сашо Костов, властвала победоносно през 60-те години, за да бъде достойно заменена през 70-те от тази на Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Павлов - Фифи, Стефан Аладжов, Кирил Миланов, Тодор Барзов. Идва и ред на незабравимия отбор начело с Васил Методиев, в който през средата на 80-те блестяха Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Емил Спасов, Ники Илиев, Руси Гочев. Следващият период бе не по-малко вълнуващ - с лидер Сираков и изпълнители от ранга на Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков. Въпросното поколение остави също така ярка следа на световния шампионат в САЩ през 1994 г., когато България завоюва бронзовите медали.

 

Източник: Levski.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Един от фенклубовете на ЦСКА в САЩ - "Чикаго Редс", навърши една година. ПФК ЦСКА не пропусна да поздрави младите рожденици, като публикува в официалния сайт на клуба специално обръщение към феновете отвъд Океана.

Ето го и него:

 

Армейци,

 

ЦСКА София изразява най-дълбока благодарност на фенклуб “Chicago Reds”, който съпътстваше и помагаше на представителите на любимия ни клуб в Америка. Нашите страстни и верни почитатели зад Океана, доказват безкрайната и безкористна своя любов към отбора, по възможно най-достойния начин – с истински непоколебима обич и вяра.

 

Ние, като клуб на милиони българи тук в страната и зад граница, държим и се уповаваме на всеки един привърженик на каузата и магията „ЦСКА”. Фенклуб “Chicago Reds” е пример за всеотдайност и постоянна креативност, както към любимия на всички нас отбор, така и към Отечеството.

 

Днес, привържениците ни в Чикаго празнуват първия рожден ден на своята организация. ЦСКА цени и се прекланя пред тези истински Армейци. Тяхната любов не може, и никога няма да бъде отслабена от разстоянието. Като започнем от бай Петко на аерогарата, и продължим с Жоро, Любо, Ники, Иван, Вальо и още стотици „червени сърца” от фенклуба ни в Америка.

 

Честит празник, цесекари!

 

С Вас сме по-силни!

 

Вие знаете защо...

 

Следващата ни среща отново ще е в Чикаго. Тогава обаче ще пеете с цяло гърло песните на победата, защото любимия ни отбор ще се представя на ваша територия. Която благодарение на “Chicago Reds” е покорена за футбола земя. От Армейци за Армейци! 
Затова догодина ЦСКА всъщност ще е на гости вкъщи. Благодарение на хора като Вас, бариерите паднаха отдавна. Граници не съществуват. Не и в любовта Ви към ЦСКА. Не и на която и да е земя на света.                                                                                   

 

Защото на нея,

на нея сме Ние,

а Ние сме...

ЦСКА, ЦСКА, ЦСКА!!!                                                                                                   

 

Напред червените!                                                                                                   

 

ПФК ЦСКА София

Днес, на 5 май, футболен клуб ЦСКА навърши 64 години. „Армейският“ отбор е създаден на тази дата през 1948 година и за тези години се е превърнал в най-успешния отбор в България със своите 31 титли и 11 Купи на България.

 

Официалният сайт на „червените“ излезе с честитка към своите привърженици, в която обаче се казва, че празненствата за рождения ден се отлагат за след края на сезона.

 

Вижте цялото съобщение в официалния сайт на ЦСКА:

 

Армейци,

 

днес нашият любим отбор навършва 64 години! Традицията повелява на такъв празник честитките да са свързани с пожелания за здраве, много щастие и успехи. За клуб като ЦСКА обаче, това далеч не е достатъчно! Защото НИЕ сме призвани да създаваме традиция, да се храним чрез десетките успехи и да живеем, за да сме постоянна величина – такава, каквато ни задължава историята и ВИЕ – милионите привърженици на най-голямата константа в родния спорт!

 

ЦСКА е запазена марка, която е дала не просто нещо на света, а уникално талантливи шампиони, екзекутори на колоси с непреходни стойности... ЦСКА е кауза на честта за своите верни фенове, носещи в себе си армейския дух на непримиримата българска войска... ЦСКА е всеки един от хората с червен шал в ръка предоставили сърцата си в името на победата... ЦСКА е най-краткия път към върха... ЦСКА е вечната слава на Великани като всяка една клубна легенда, дала своя личен принос за оформянето на Магията... ЦСКА е точно толкова мощен клуб, колкото и успял в елиминирането на конкурентите си в преследването на целта... ЦСКА е притегателна сила, която ни кара да броим до 31 със златен блясък в очите... ЦСКА никога няма да бъде сам на върха, защото там е заедно с всички ВАС – ценителите на красотата в най-великата игра, почитателите на джентълменския стил... ЦСКА направи от нас кавалери на трите звезди, рицари в червени фланелки... ЦСКА отдавна надхвърли пределите на Родината с величието на поколенията и публиката си... ЦСКА е начин на живот! Нека го изживеем заедно!

 

Честито, армейци! Горди сме, че обичаме ЦСКА! Горди сме, че споделяме толкова велика кауза!

 

Защото:

 

кръвта кипи в нашите сърца

завинаги от ЦСКА

запей с нас

запей сега

за 64-години ЦСКА!

 

ИСТОРИЯТА:

 

Основан на 5 май 1948 година

 

Стадион „ Българска армия”

 

31 пъти шампион на България: 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005 и 2008 г.

 

24 пъти носител на Купата на България: 1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974, 1981, 1983, 1985,1986, 1987, 1988, 1989,1990, 1993, 1997, 1999, 2006  и 2011г.

 

4 пъти носител на Суперкупата на България: 1989, 2006 ,2008 г и 2011 г.

 

2 пъти полуфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони: 1967 и 1982 г.

 

Полуфиналист в турнира за Купата на носителите на националните купи: 1989 г.ЦСКА е избран за Футболен клуб на България за ХХ век.

 

Армейци, честванията по случай 64-ия рожден ден на клуба ще се проведат след приключване на настоящия футболен сезон.

 

От името на ръководството още един път Ви честитим празника на любимия ни отбор!

 

ПФК ЦСКА ЕАД

Фенклуб "Chicago Reds" поздравява от все сърце своя голям приятел и почетен член Пламен Марков по случай рождения му ден. Живата легенда на ЦСКА и българския футбол навършва 55 години.

 

"Пожелаваме му още дълги години здраве, щастие и много лични и професионални успехи! Надяваме се скоро да се срещнем пак и отново да изживеем приятните емоции, на които станахме свидетели при гостуването му преди няколко месеца", се казва в поздравителния адрес на "армейските" привърженици в Чикаго.

 

"Сигурни сме, че ако в българския футбол имаше повече хора като г-н Марков, сега щяхме да се радваме на много по-силни играчи в националните ни гарнитури! Да си жив и здрав Пламене, "червените" фенове от Чикаго те поздравяват!", добавят те.

Днес Славия празнува своя рожден ден. Клубът от "Овча купел" навършва 99 години. Феновете на белите заляха форумите с поздрави и спомени за старите славни времена на Славия.

Футболен клуб “Славия” е най-старото спортно дружество в България. Той е основан на 10.IV.1913 година от обединението на спортен клуб “Ботев” (1909) и гимнастическо дружество “Развитие” (1910). През различните години носи имената: "Славия’45" (1945-1946), "Строител" (1949-1950), "Ударник" (1951-1957) и "ЖСК-Славия" (1968-1971). За пръв председател е избран Димитър Благоев (Пальо).

 

Инициативният комитет "100 години Славия" ще даде днес първата си пресконференция точно година, преди белите да навършат един век. 

 

Председателят на организацията Димитър Ларгов и двамата му заместници Венцеслав Стефанов, президент на ПФС Славия и Владимир Симеонов, председател на ОСК Славия, ще се срещнат с представители на медиите на 10 април 2012  г. от 12 ч. в Пресклуб "България" на ст. "Васил Левски" в София. 

 

Инициативният комитет "100 години Славия" бе учреден точно от 100 известни слависти на 4 април 2012 г. в Културен дом "Красно село".

 

На пресконференцията ще бъде показана за първи път в последните 30 години уникалната Летописна книга на Славия, съхранявана от ОСК Славия. Калиграфското бижу е огромен том от над 600 страници, в който на ръка за описани всички най-важни организационни и спортни събития в най-ранната история на Славия - от 1913 до 1932 година.

 

Слависти, честито и от екипа на Fanface.bg!