Вече е ясен победителят в първия конкурс на НКП Левски. Проектът, спечелил първо място е на К.Борисов от Велико Търново. Наградата е осъществяване на проекта, тениска с реализирания проект, а също така и екип на отбора, подарен от футболист на Левски.

 

След него на второ място е А.Николов от София. Наградата е тениска по избор от асортимента на НКП в магазина на бул. "Тодор Александров" 23.

 

На трето място феновете на "сините" са поставили проекта на И.Йордански от София, който ще получи календар на отбора, разписан от футболистите на Левски.

 

ЧЕСТИТО!

 

"Благодарим на взелите участие в конкурса. Всички проекти, който участваха, ни харесаха като замисъл, но гласуването отреди печелившите. Глас народен, глас Божий. Ще се радваме да участват все повече хора в бъдещите конкурси, проекти и инициативи на НКП Левски. НКП ще се свърже с победителите в най-кратък срок. САМО ЛЕВСКИ!", пишат ултрасите от Южната трибуна.

 

Среднощен екшън вдигна във въздуха пазара в столичния квартал "Хаджи Димитър" между 22,00 и 23,00 часа пред блок 67.

Репортер на БЛИЦ стана пряк свидетел на организирана атака, при която над 20 човека опитаха да смелят 3-ма пред рибния ресторант "Хаджи Митко" на улица "Дончо Ватах".

Всичко започна около 22,00 часа. Тогава трима мъже на възраст около 30 години запивали в откритата част на заведението, като двама от тях били облечени с фланелки на ЦСКА.

Тийнейджър от левскарския квартал не издържал на гледката и ги провокирал с реплика от типа на "Вие знаете ли в коя махала се намирате, бе?" Цесекарите обаче не се впечатлили, теглили му една майна и забравили за случая.

Минути по-късно, пред очите на репортер от БЛИЦ, като от нищото изскочиха не по-малко от 20 маскирани, крещящи бойни възгласи с пубертетски гласчета. Въоръжени с палки, бухалки, павета и стъклени бутилки, те приклещиха тръгващите си от ресторанта цесекари точно преди да влязат в автомобилите си.

Настъпи невъобразимо меле, при което главни пострадали станаха колите. Дрънчането на ламарини и звукът от потрошени стъкла изкара на балконите хората от съседния блок 67 и заедно с клиентите в рибния ресторант те станаха свидетели на нечовешката сцена.

В крайна сметка по-голямата възраст и далеч по-мускулестият вид на тримата цесекари им помогнаха да отбият атаката, без да претърпят сериозни физически поражения.

Първата патрулка пристигна на място 4-5 минути след като отмъстителите бяха изчезнали. Полицаите изслушаха потърпевши и очевидци и пуснаха няколко екипа по улиците на квартала, които след половин час се върнаха с двама арестувани.

Единият от тийнейджърите - на видима възраст 15-16 години, се оказа добре познат на униформените в квартала. На място веднага пристигна и майка му, която опита да му хвърли бой пред очите на 100-ина човека.

Най-големите поражения от инцидента са по автомобилите на тримата от ЦСКА. Едно от луксозните на пръв поглед возила е чисто нова Шкода Октавия. Според собственика колата е била помляна преди да измине и 500 километра слез излизането си от завода.

 

Отговорникът за футболното хулиганство в Столичната дирекция на вътрешните работи Антон Златанов потвърди пред Livesport.bg, че е имало инцидент, между феновете на двата отбора.

 

"Още не мога да ви кажа повече подробности, защото проверяваме случая. Изпратили сме наши хора и от РПУ, също работят по това. По-късно през деня ще имаме яснота за какво става въпрос. Нека да разберем кои са тези привърженици и дали са част от агитките на двата отбора", каза Златанов.

В Пловдив бе проведена среща-дискусия във връзка с възможността за превръщането на стадион "Пловдив" във втори национален.

На нея присъстваха зам.-кметът по младежката дейност и спорт Георги Титюков, председателят на общинския съвет на Пловдив Илко Илиев, представители на БФС, както и представители на спортните федерации и организации от страната. Очаквано нямаше човек на правителството.

Впечатление направи, че освен председателите на фенклубовете на Ботев (Пд) и Локо (Пд), на срещата бяха и Дучето от страна на ЦСКА, както и фенове на Дунав и Берое.

Председателят на фенклуба на Локомотив (Пд) Костадин Славов изрази своето възмущение от факта, че последните 20 години стадион "Пловдив" изобщо не е ремонтиран и това е знак за отношението на държавата към спорта изобщо.

Представителят на фенклуба на Ботев (Пд) Велизар Цолакирев беше категоричен, че реконструкцията на съоръжението не касае само Пловдив, а и останалите градове, които за София са, отбеляза иронично той, провинция.

"Възмутен съм от отсъствието на държавни мъже на срещата. Не може в Пловдив преди около 2000 години да е имало стадион, на който да са се провеждали спортни събития (Римския стадион - бел. ред.), а  сега да няма адекватно спортно съоръжение от ранга на стадион "Пловдив", продължи в същия тон Цолакирев.

В подобен дух бяха и всички други изказвания на срещата, продължила близо два часа. Проектът за реконструкцията на стадион "Пловдив" беше подкрепен и от Дучето, както и от представителите от Стара Загора и Русе.

Архитектът на съоръжението Валентин Маринов заяви, че то е завършено на 80 % и с 20 млн. лева България ще има национален стадион с 50 000 седящи места и паркинг за 1500 автомобили, което също не е за подценяване. Правителството ще получи протокол от срещата.

"Смятаме, че ще убедим правителството да подпомогне в изграждането на стадиона", каза сред завършването на срещата организаторът на събитието Георги Титюков.

След това гостите и зам.-кметът разгледаха Олимпийския гребен канал, стадион "Пловдив" и Лекоатлетическото хале, което в момента е в строеж.

Източник: Plovdiv24.bg

 

ВИЖТЕ ВИДЕО КАДРИ ОТ СРЕЩАТА ТУК!

До началото на пролетния дял от първенството остават точно две седмици, а екипът на FanFace.bg продължава да подгрява феновете с любопитни интервюта на най-интересните сред тях. Поредният ни гост е привърженик на столичното Локо. Къде случайно, къде не, но и той по подобие на "колегите" си от Берое и Етър от предишните седмици е на христовата възраст от 33 години. Всички "червено-черни" фенове (а и не само) го знаят като Метъла – един от основателите на "Железни Бригади". В характерен за него стил представя себе си като "щастливо разведен", а другата му огромна гордост освен Локомотив е неговата малка дъщеричка, която в близко бъдеще ще започне да води на, надява се, любимия му стадион в квартал "Надежда". "Още не съм я запалил по идеята, защото е още малка, но и това ще стане след година. Сега я интересуват само пеене, кукли и анимационни филмчета", разяснява Метъла.

- Кой те запали по футбола? Имаш ли спомени кога стана това и на кой мач?

- Аз съм трето поколение локомотивец. Дядо, баща, брат - всички. Пълен комплект. Като малък са ме водели на мачове, но нямам особен спомен. Самосиндикално тръгнах, като влязох в гимназията в началото на 90-те. Бяха култови години. Отначало с брат ми ходехме на всяко домакинство, а после и на гостуванията, които бяха рядкост и цяло събитие. Изобщо нямам спомен кой е първият ми мач, но

 

никога няма да забравя първото си гостуване - на Спартак Пловдив на Градския стадион.

 

Тогава бяхме два или три рейса, но пак казвам, че по онова време организирани пътувания се правеха не повече от 2-3 пъти на полусезон и си бяха огромно събитие. Самите години пък бяха много смътни и несигурни, но някак си и много купонджийски. На мача в Пловдив просто не ми се вярваше какво се случва и оттогава досега ми е непрестанна мания. Първите 7-8 години дори си броях гостуванията, но от един момент нататък им изгубих бройката.

 

- Локомотив (София) - какво предизвиква това име у теб, когато го прочетеш или чуеш?

- Просто настръхвам… това си е нещо мое! Мое и на още няколко хиляди истински хора. За мен си е мисия, начин на живот, символ, романтика, традиция, гордост и какво ли още не... На моменти бих го оприличил на религия, но няма да е точно, а и ще е клиширано...

 

 

 

- Кой ти е най-паметният мач на "железничарите"? И за кой не искаш да си спомняш? Разкажи ни за подготовката и атмосферата около тези двубои.

- Питай ме кой ми е най-безпаметният... ха-ха-ха... Много са, наистина... Ако трябва да е нещо по-скорошно, са мачовете-реванши с Металург (Скопие) и Силонск (така се произнася наистина Шльонск) тук в София. Първият - с уникалния обрат и гола в последната секунда, а вторият - с най-здравата борба, която съм виждал на български отбор в турнири през последните 10-15 години. Най-кошмарните ми мачове са може би два - отпадането от Халмщад заради престъпното влечуго Мелничук и едно отпадане от Пирин за Купата с дузпи в края на 90-те... Спомням си, че след реванша в Швеция ревах от безсилие. Години по-късно лицето Мелничук свири един мач за турнирите в София, не помня с кой отбор.

 

Чаках го 2 часа пред Шератон да му обясня някои работи, но де тоя "късмет"…

 

Иначе за подготовките  - повечето пъти е едно и също. Ние сме нещо като цех и всеки си знае задачите по звена и какво трябва да прави. Конкретно за тези мачове тъпото беше, че бяха на "Васил Левски" и тоталният хаос от страна на т. нар ни ръководство, което скъса нервите на всички... Иначе целта е ясна - пеене 90 минути до откат. Другото са подробности.

 

- Относно стадиона - защо Локо не играе в "Надежда"? Къде е вината за това?

- Ние не играем у дома си поради една единствена причина - безхаберието на редица "отговорни фактори". Много се дразня, че по медиите се философства и се разтягат какви ли не версии и локуми. Истината е една -

 

лицето Кайчо Гигов, подмамен от едни пари за едни ТВ права, "направи" така че ст. "Локомотив" да бъде изкаран непригоден за игра.

 

Отвори кутията на Пандора и лъснаха задните части на много хора, най-вече на него. И тук основна вина има държавата, която остави безхаберници като Гигов и Аврионов да съсипват държавна собственост за милиони и да се оправдават като слаби ученици с какво ли не. Великият въпрос със ст. "Локомотив" може да се реши точно за седмица. Стига държавата да има воля за това. Тя очевидно няма.

 

- Кога за последно от агитката сте говорили с Гигов и Аврионов? Какво казват те, ангажирали ли са се с някакви срокове?

- С Гигов за последен път говорехме лятото. Човекът е патологичен лъжец и гешефтар. Да се говори с него е напълно излишно. Бита карта и куха фасада. В цялата картинка лицето Аврионов е далеч по-интересният персонаж. Най-малкото защото не е публична личност и това му дава шанс да си мишкува и далаверства, както си иска. Там трябва да се насочат според мен по-големите усилия. С него се виждахме мисля точно преди година. В началото се преструваше на много загрижен и кооперативен. Оказа се, че има одобрена помощ за реконструкция на стадиона на стойност над 800 000 лв. Познайте дали при тези условия ще бъде усвоена. После се покри и дори започна да ни заплашва със саморазправа.

 

Личното ми мнение, че и двамата са за прокуратура за престъпна безстопанственост. И то начаса!

 

- Какво е решението за стадиона и кога ще се върнете там?

- Решения много. Тъпото е, че за момента нито едно не е реално. За мен най-добрият вариант е решаване с държавен акт на всички реституционни претенции. Актуване на съоръжението като общинска собственост, т.е. стадионът става общински и след това публичен конкурс за концесия. Но отворен такъв. Не както се говори сега - да се даде директно на Николайчо? С какво право? Къде му е бизнес планът, къде са му финансовите гаранции, къде има очи най-малкото след всичко, което причини? А може да има и по-добри варианти за концесионери. Иначе от втори кръг сме си там! Вярно, в "А" сектор но все пак е нещо... И после борбата продължава.

 

- Относно самия отбор - къде го виждаш в края на сезона? Зад Антон Велков ли сте, подкрепяте ли играчите? И ще им оказвате ли подкрепа през пролетта, като се почне от първия мач срещу ЦСКА и се приключи с последния срещу Калиакра?

- Там където го виждам в края на всеки сезон - в сърцето ми.

 

Точки, купи и класирания никога не са ме интересували. За мен други са ценностите. Тони е феномен, за съжаление прекалено голям и истински като специалист и човек за сегашната клоака, която представлява любимият ни клуб. Но нека бъде на 101 %  ясно, че може би за пръв път от 20 години трибуната е толкова безрезервно обединена в подкрепата си за даден треньор. Знам, пак ще ги има редовните "специалистчета", дето много ще им знаят устите още от първия мач, ама нека този път си имат едно на ум, че сме в "А" сектор и са на една ръка разстояние... Да си правят сметката. Аналогично е и положението спрямо играчите... Колкото и иронично да е, тоталната криза си има и своя положителен ефект. Локомотив се връща към корените си. Той е силен и истински, когато е съставен предимно от наши момчета...

 

Само като гледам състава и ми се насълзяват очите...

 

с умиление си спомням отборите от средата на 80-те с Дудето, Павката Дочев, Чапая, Хипопотама, Лейката, Кайзера, Сашо Бончев, Митко Васев и самият Тони Велков... Само че сега са други - Юли Петков (Малкия Буда), Кичо, малкият Пеев и т.н. Нека и сегашното поколение в агитката има своите герои. Относно подкрепата през новия полусезон - очаквайте съвсем скоро интересни новини, за които в момента не съм упълномощен да говоря.

 

- Членуваш ли в някоя фракция на "червено-черните"? Ако да, коя е тя? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

- Не на коя да е, а на сърцето на трибуната - ЖЕЛЕЗНИ БРИГАДИ! С гордост мога да кажа, че съм един от основателите, а допреди година бях и начело. Датата е 22 април 1999 г.

 

За мен Бригадите са една от емблематичните групи на нашата сцена вече с 13-годишна история.

 

Истината е, че около нея се върти цялата агитка в последните 10 сезона. Занимаваме се с абсолютно всичко, което касае фенския живот. Самофинансираме се, имаме отделни звена, които отговарят за различните дейности, тарторите ги контролират и координират. Имаме хора с опит в организирането на трипове, правенето на артикули и т.н. Всичко, което се познава от класическия модел на ултра групи по света.

 

 

- Какви са политическите възгледи на вашата агитка и оказва ли влияние върху взаимоотношенията помежду ви, в случай че се разминат?

- Мога да кажа националистически. Политиката я изолираме от трибуната. Няма място там. Да не бъркаме обаче с гражданска позиция! Иначе при нас ги има всякакви - от крайно-десни до откровени комунисти. Преобладават десните, но това си е личен избор. Не влияе на отношенията и работата ни в агитката.

 

- На кой мач според теб създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-красивата хореография? Кажи също така кои са ви най-посетените двубои като домакин и гост, на които ти лично си присъствал.

- Много са такива през годините. Разни домакинства на Нафтата и Литекс в края на 90-те. Домакинствата за турнирите. На всички откачени гостувания в чужбина сме се раздавали винаги докрай. За мен няма такова нещо като  най-добър мач... Има различни върхове, зависи как гледаш на нещата.

 

Мога да кажа, че грозно хорео нямаме,

 

а и както споменах, там нещата са отработени с годините. Одобрява се проект, списък с материали, закупуване, подготовка, график за работа и хора, и се почва. Просто сме се специализирали толкова, че вече повечето неща правим с фамозна лекота и бързина. Хореото за Македония през изминалата година го барнахме за 4дни...

 

- Говориш за онзи мач с Литекс в "Надежда", на който събрахте 20 000?

- Същият. Но такива бяха годините. Нямаше много други забавления. Сега това не може да се случи. Просто България не е футболна страна, а София вече така се разми, че направо ми се гади. Но не можем да си избираме времената, в които живеем, така че се борим с това, което е.

 

- На кое място поставяш агитката на Локо спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит...?

- Единственото, по което отстъпваме на някои от другите, е численост и вяра в себе си. И донякъде липса на потенциал.

 

Може да звучи претенциозно, но по останалите показатели освен бройка ни поставям в Топ 5 на България.

 

Никой не иска да го признае, но ние сме една от агитките в страната с подчертан собствен стил и дала адски много на ултрас сцената в последните 20 години. А да се развиваш в сянката на двата псевдогранда не е никак лесно. Истината е, че в момента сме в посредствено положение, защото адски много хора се отдръпнаха заради ставащото в клуба, влияят се от класирания, амбиции и резултати. Не е похвално, но е факт.

 

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? И за теб специално кои са най-уважаваните отбори в България и най-омразните?

- В България се имаме с част от момчетата на Спартак (Варна). Може би повече на лична основа и поради сходната съдба на клубовете ни. Навън официален съюз имаме само с ULTRAS FAVAC (cheerz, guys!) от Виена. За вражда... някак си то е ясно. Останалите софийски, пернишки, пловдивски, македонски, заралийски и т.н. елементи не са ни никак по вкуса. Но не искам да ги коментирам, защото общо-взето сме в един кюп. В България няма най-уважавани отбори, а всички са най-мразени.

 

Просто българите сме пословични хейтъри.

 

Мога да кажа кой е най-истинският, отборът на обикновения човек - само и единствено ЛОКО!

 

- Участвал ли си в боеве с фенове и ако да, срещу кои си се бил?

- Ооо, да. С кой ли не... от гореописаните май с почти всички. Тъпото е, че тези неща тук стават не за защита на чест или принципи, или територия, а от комплексарщина. И после всеки е бил, всеки е компетентен, всеки разказва... Смешна история. След някоя случка като чуя после какви разкази текат, се чудя в същия бой ли съм участвал или в някой съседен. Адреналин си е, но като цяло не се кефя особено на тия изпълнения... Последните "танци" с трупата от "Овча" си беше доста запомняща се гледка... мисля, че дори и другите два софийски отбора рядко правят такива мащабни неща. Респект и за двете страни, само

 

другарите в бяло нека най-после се научат, че не бройката печели битки, а куражът!

 

През 90-те редовно се млатехме с групи перничани на Каучука в "Надежда", което си беше доста голямо предизвикателство.

 

- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в някои европейски страни? Има ли място за такива в България?

- Не. Не сме дорасли за такива неща, а и не мисля че има много смисъл от тях. Не виждам нищо "ултрас" в това, а по-скоро някакъв селски бабаитлък. Който иска да се бие по този начин - има си съответните клубове, спортове, състезания и т.н.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?

- Сцената тук си е направо трагична. Липсва манталитет. Всичко е мода и криворазбран екстремизъм. Много сме назад, ама много. И това ни е заложено още от времето на комунизма, та и до наши дни. Много гледаме навън вместо да гледаме себе си. Не си вярваме, само гледаме по Интернет и после цъкаме с езици. Ама да се мръдне някой да направи нещо - не.

 

Само чака другия и вика: "Другари, дайте да дадем".

 

Така не става. Иначе потенциал не липсва. С нищо като предпоставки не сме по-лоши от останалия свят, дори напротив. Но не сме колективисти, измекяри сме и сметкаджии. Не обичаме да даваме за идеи и общи инициативи.

 

 

- Кои държави би дал за пример за развито ултрас движение, от което можем да черпим идеи и опит?

- В международен план класацията безспорно водят руснаци и поляци. Исторически сърбите и гърците са също много напред. Италия кара на стара слава. Във Франция са страшно добри и колоритни, дори бих казал, че в момента бият италианците. Испанците са ужасни недоразумения милите, ама се опитват... За мен обаче новият скрит фаворит е Германия... Там виждам интересни процеси под повърхността и скоро очаквам изненади.

 

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо?

- На теория да, на практика нямат. И пак заради особености на манталитета и нагласата.

 

Тук ми се влачат някакви кифли, дето си търсят популярност. От друга страна веднага биват налазвани и стават лични конфликти в агитката.

 

Раздори, караници, образуват се групички. И ние сме страдали от това и затова съм силно скептичен. Не че нямаме истински фенки, но те са единици. Иначе могат да бъдат много полезни и ценни, защото са по-изпълнителни, по-малко им знаят устите и в никой случай не искам да ги подценявам.

 

- Мнението ти за българската полиция? Направи едно сравнение с нея и тази в другите държави.

- Силно негативно. Просто тази сбирщина от нискообразовани, комплексирани провинциалисти няма как да нарека полиция. Докато не се отърват от милиционерския си манталитет, който ги кара да си мислят, че Системата работи за тях, а не те за Системата, нищо няма да се промени. А за "професионализма" им просто е излишно да се говори. Как да имаш респект към такива хора?

 

То само като го видиш с отегчената му кисела физиономия и телосложение на корабен готвач, те напушва смях.

 

А отвори ли си устата... ужас. Това чужди езици, това етикет на поведение, няма такъв филм. Как такава личност ще всява респект. На Запад просто е друго... и усещаш, че този човек ти служи.

 

- Да, но и на Запад тамошните ултраси се оплакват. Особено пък тези в Полша, Сърбия и Италия напоследък…

- Е това вече си е друга плоскост. Тук говорим за световната тенденция на повсеместен контрол над свободомислието и неформалните групи. И това е само част от картинката. Аз имах предвид далеч по-злободневни неща. Репресиите в чужбина са факт, но едва ли техните полицаи псуват феновете на майка, заплашват ги със счупени крайници и т.н.

 

 

- Мнението ти за националния отбор, БФС и въобще българския футбол. За БФС.

- Националният отбор е сергия. БФС - група спиртосани лакеи и апаратчици. Пълен водевил, не заслужава дори коментар.

 

- Кога ще се оправим?

- Като си променим мисленето, а това е много трудно. Да не кажа невъзможно...

 

- Фен ли си на някой чужд отбор? Посещавал ли си негови мачове?

- Много се дразня на чуждопоклонничеството у нас, дето всички са някакви големи фенове на какви ли не чуждоземни отбори и им викат "наш'те".

 

Фен чак не, но се кефя на някои задочно. На първо място е Айнтрахт. Преди във Франция се кефех на Ланс. В Англия малко на Евертън. До момента не съм ходил на техни мачове, а и не ми е кой знае каква цел, защото Локомотив е №1!

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Локо София?

- За клуба - да стане отново социалният феномен и общественият фактор, който е бил до средата на 70-те. За агитката -

 

просто да се обедини на 100%, да си повярва и да започне да расте и като численост, и като значимост, и като самочувствие.

 

- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Локомотив"?

- ... е Сцена!

 

- София?

- Моят град, където винаги е гот да се завърнеш!

 

- България?

- Прекрасна страна и ужасна държава.

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локото, както и на всеки запален фен в България?

- На всички локомотивци ще кажа само едно - бъдете, вярвайте, идвайте! Локо София - това сме ние! А за феновете като цяло - бъдете активни!

 

Истински независим си, когато всичко зависи от теб!

Двама волейболисти от мъжката Суперлига на България са пострадали сериозно при кървав инцидент в софийска дискотека в нощта на понеделник срещу вторник, споделиха очевидци на станалото.

 

Разпределителят на ЦСКА и националния отбор на България Георги Манчев и новото попълнение на Славия Галин Николов са с разбити глави, след като неизвестен мъж от съседна маса, очевидно под силното влияние на алкохол или наркотици и без да е предизвикан по какъвто и да било начин, ги е ударил с бутилка.

 

С първия си удар нападателят счупва шишето в главата на Николов и миналогодишният състезател на Монтана е с най-сериозните наранявания. После със счупената бутилка е ударен и Манчев. Полетелите стъкла са наранили и третия човек от волейболната компания - Даниел Димитров, състезател в трета италианска дивизия. Той има няколко рани в коремната област. Охраната се е намесила веднага и е озаптила развилнелия се бияч, а след това той е бил арестуван от полицията, съобщи BGvolleyball.com.

 

На мястото на кървавата драма е пристигнала линейка и на пострадалите е била оказана необходимата първа помощ.

Рубриката на FanFace.bg „Интервю” продължава с поредният гост, който този път отново е дама. Стиляна Божидарова се занимава с журналистика, както и с ПР. Родена е в Добрич. Определя се като гражданин на света. Неомъжена все още, фенка на ЦСКА, но по обективни причини има симпатии и към Пирин и Калиакра. Запалена е по фотографията. Обожава да пътува (задължително въоръжена с фотоапарат) и да снима всичко, което я впечатли. Участва в различни фотоконкурси... Най-голямата й страст обаче, си остава ходенто по стадионите. Дали играят Малеш Микрево, Велбъжд Кюстендил или Струмска слава (Радомир) – няма значение.

Защо една красива дама като теб се вълнува и интересува от футбол?

Футболът за мен е преди всичко емоция. Колкото и тривиално да звучи, обичам го от малка, още преди да науча правилата и да знам, какво изобщо се случва на терена. С футбола са свързани едни от първите ми детски спомени - как тичахме след топката с момчетата от квартала, как гледах мачовете по телевизията и с категоричност казвах, че един ден ще обикалям стадионите по света и ще взимам интервюта от големите футболисти. Такъв например е Габриел Батистута - един от любимите ми футболисти от съвсем мъничка...

 

Футболът е страст, емоция, той е като живота

 

има правила, стратегии, тактики. Всяко нещо от живота може да се интерпретира с футбола - трябва страст, за да победиш.

 

 

Може би трябваше да започнем с това, че се занимаваш с журналистика... Но кой е любимият ти отбор и защо?

 

ЦСКА то е ясно! И Калиакра, защото този отбор е от моя край. Като цяло съм фен на БГ футбола. Колкото и нелогично да звучи, подкрепям доста български отбори, но Калиакра и ЦСКА са двата ми любими. В световен мащаб харесвам Барселона, но не защото са това, което са сега. Като цяло харесвам испанската култура и испанския футбол.

 

А в родния Добрич как са нещата, следиш ли ги?

 

В Добрич Добруджа се бори да запази мястото си в Б група и като цяло за едно достойно представяне. Съвсем не ги следя нещата. Дори преди няколко години, когато играха Добруджа и Калиакра в Б група, аз подкрепях каварненци. Винаги съм си била за Калиакра. Не знам защо, но не мога да ги почувствам като мой отбор Добруджа, затова и не мога да кажа много по темата. Няма смисъл да разказвам за славното им минало, нито пък за това как Величко Найденов съсипа клуба...

 

Кой те запали по футбола?

 

Честно казано детството, което имах. Никой в семейството ми не споделя страстта ми. Баща ми беше луд фен на Формула 1, а аз и сестра ми бяхме тези, които

 

се намествахме с бира в ръка пред телевизора

 

когато започнеше някой интересен мач. В квартала ни имаше предимно момчета и съответно игрите бяха в тази насока - футбол и димки. Големите емоции след 94-та, после и паметната 2002-ра и Световното в Япония и Южна Корея. Тогава окончателно реших, че искам да се занимавам с това и с нищо друго. А с годините, колкото и да съм пораснала, и до днес не отказвам да поритам с приятели. 

 

 

Имаш ли спомени от първия си мач на живо?

 

Да. Не беше толкова отдавна. Както споменах, като дете никой не споделяше страстта ми и се задоволявах само с мачовете по тв или по полянките... Първият ми мач, слуайно или не, беше именно на Калиакра. Беше на един 8-и април и бяхме отишли в Каварна цяла група приятели, тъй като имаше съпътстващите мероприятия по повод ромския празник. Тогава не бях много запозната с отбора на Калиакра, но емоцията от мача, а и от целия ден, някак си останаха в съзнанието ми. Беше 2006-та. И оттогава станах такъв фен на Калиакра.

 

Кое е най-вълнуващото нещо в един футболен мач - играта, агитките, атмосферата?

 

Атмосферата и агитките определено допринасят за тази емоция, но истинската емоция е вътре, на терена. Да виждаш как някой се раздава до последно, как с разбита глава продължава да се хвърля в битката и да преследва победата. Как треньорите викат и си скубят косите край тъч линията - това е безценно. Някои не разбират защо толкова хора по цял свят се вживяват дотам, че да си метнат телевизора през прозореца, или защо

 

футболистите плачат като малки деца на тревата след някоя катастрофална загуба

 

Но футболът е начин на живот. За кратко и аз съм била от тази, другата страна и знам, какво е всичко да е заложено на една карта, на един мач.

 

Предпочиташ по-нестандартните пътувания за гостувания (освен, когато не си служебно), но автостопът не е ли вече отживелица? Разкажи ни някакви интересни случки за самите пътувания или пък такива, свързани със самия футболен мач.

 

 

В никакъв случай не е отживелица! Щом е начин на придвижване, при това най-надеждният, удобен и бърз... Да не забравя и емоционален начин. Да, от години си пътувам така по мачове и историите са станали безброй. Пътувала съм с музиканти, ножари, свещеници, срещнах съм много приятели по този начин. Последното лято например, се налагаше през няколко дни да пътувам до Дряново, където отборите бяха на лагер. Така се запознах с едно чудесно семейство – Дармонски. Автентични балканджии, които дори ме поканиха на барбекю в планината. Веднъж пък бързах да се прибера от София, закъснявах за работа. А денят беше... меко казано напрегнат. Някъде след Шумен, когато отчаянието осезаемо ме стисна за шията и бях готова да се разплача, един много мил човечец отложи срещата си, да ме закара по най-бързия начин до Варна. И още една история, така да се каже "топла". Тръгвам от София да се прибирам наскоро, а навън вали и фучи. Спирам едно младо семейство от Плевен, което ходило до София, за да кандидатства за интервю. Големи сладури и двамата. Решиха да си ме откарат до Добрич, като ме оставиха буквално пред нас. Най-забавното беше, че

 

бяха левскари, тормозеха ме с техните песни и се бъзикаха, че ще ме изхвърлят в движение от колата

 

Но, както стана ясно - дори врагът има свестни представители! Случките са много, но за повечето от тях си спомням с усмивка.

 

Някои хора се наричат гражданин на света, но ти със сигурност си на България! Родена си в Добрич, харесваш Благоевград, живяла си в София, била си на работа в Каварна... Къде се чувстваш най-добре и кой е най-футболният град в България?

 

Нали знаеш, какво казват хората? Човек се чувства най-добре там, където е сърцето му.

 

Моето сърце понеже е огромно, е разпръснато в различни точки на България

 

В София например се чувствам прекрасно, там са повечето ми приятели. Липсва ми лудницата, липсват ми футболните емоции и затова може би я слагам на първо място. Благоевград освен, че ми е в Топ 3, честичко ми се налага да го посещавам, тъй като наскоро записах ПР там. Каварна си ми беше слабост, много преди дори да си представя, че някога ще работя там, а последното ми бижу е Свиленград. Уникално топъл град и в прекия, и преносния смисъл, с невероятно топли хора. Отбивам се всеки път, когато имам възможност и всеки път откривам нова и нова причина. Но, като цяло най-добре ми е да съм в движение. Не се виждам много-много да се заседявам на едно място.

 

 

След като си била в кухнята на професионален клуб (Калиакра), можеш ли да кажеш, че си чувала, знаеш или пък убедена, че и в България има уговорени мачове, т. нар. "черно тото"?

 

Чувала съм много истории - не само покрай работата ми, ами и покрай тъй наречените ми странствания на стоп, защото съм попадала на какви ли не хора, а в повечето случаи темата на разговор основно е била футболът... Както и от приятели, които са в тези среди. Но с категоричност нищо не мога да кажа. Как да кажа... не мисля, че съм в правото си да ги коментирам тези неща. Всички знаем, в какво положение е футболът ни - всеки ден се говори за уредени мачове, черно тото, допинг-скандали... Футболни специалисти, медии, фенове – все се изказват. Няма нужда от още негативни коментари.

 

Кои са най-емблематичните фигури в родните агитки?

 

Мога да кажа за две емблематични фигури в каварненската агитка - Румяна Щерева и Васил Харизанов. Дучето и Гугутката няма какво да ги споменавам. В Благоевград доста атрактивна фигура е Косьо Капчин. Много колоритни песни научих от тяхната агитка.

 

Коя агитка е най-впечатляващата у нас и защо?

 

На ЦСКА, разбира се! Най-впечатяваща не само у нас, но и навън. Това е така, защото е най-голяма, най-атрактивна, най-предана. Защото

 

отстоява това, в което вярва

 

Защото понякога е строга, но винаги е с отбора, когато е нужна помощта на феновете. Няма да забравя еуфорията след паметната победа в Москва, август 2009-та. Беше посреднощ, когато отидохме на летището да посрещаме героите от руската столица. То не бяха огньове, факли, то не бяха шалчета... Килимчето на триумфа с жертвите на ЦСКА и прочие. Просто ние сме си НАЙ!

 

 

След като не криеш червените си пристрастия, какво е мнието ти за "Титан", управлението на клуба и какво трябва да се промени в бъдеще?

 

Каквото и да кажа, ще е зле интерпретирано. Предпочитам да запазя мнението си за себе си и да не ги коментирам.

 

Ти си хубава девойка. Имала ли си предложения от футболисти и имала ли си връзка с такива?

 

Предложения - съвсем нормално... Всяка спортна репортерка е имала предложения - и прилични, и неприлични. Но връзка с футболист не съм допускала нито тогава, нито пък бих допуснала сега. Особено сега, когато...Как да се изразя без да ги обидя? Нагледала съм се на магариите им. Разбира се, редно е да подчертая, че си има и изключения, но като цяло предпочитам нещо по-стабилно и надеждно.

 

Всяка репортерка? Това означава, че знаеш тайни и за други твои колежки...

 

Охооооооооо, знам много! Прекалено много, но няма да тръгна да компрометирам никого. Това е съвсем в реда на нещата. Чувала съм даже, но не знам доколко е вярно, че играчите си водели такива класации

 

кой колко репортерки е успял да вкара в леглото

 

Но, разбира се, докато има момичета, при които това е основното, което търсят, и които са спечелили такава слава не само за себе си, но и за цялата гилдия, ще има и такива, които ще ни слагат под общ знаменател. И, разбира се, ще си пробват късмета...

 

Пристрастията в спорта и в частност във футбола, не пречат ли на професионалните задължения на хората от този бранш (не става дума само за теб в случая)?

 

Пречат, пречат! Не съм била толкова години в професията, за да си позволя да коментирам колегите, но има случаи, в които пристрастията им се усещат и това дразни. Дразни особено много, когато работиш за голяма, уважавана и водеща медия и гласът ти се чува. В тези случаи е просто задължително да си преглътнеш пристрастията и да бъдеш обективен. Аз лично, когато започнах, много

 

позволявах на пристрастията да ми пречат, показвах емоция

 

което от своя страна срещаше остро неодобрение сред началството, за което всъщност съм благодарна! На няколко пъти бях строго санкционирана (на младини) при проява на подобен род пристрастия в работата си, пък било и само повечко ентусиазъм или от факта, че отиваш на Армията (примерно). И се отучих.

 

 

Подражаваш ли на някой от спортните журналисти, независимо дали е от България или чубнина? Имаш ли идоли и еталони в професията?

 

За мен най-добрата сред колежките си е Петя Петрова. Да подражавам чак – не, но се възхищавам на упоритостта й и на това, че не се отказва. Иначе важните неща смея да твърдя, че съм си ги научила сама. Сама съм стигнала до повечето заключения, житейски уроци и прочие. С практика и на принципа проба-грешка.

 

Почти всички мразят журналистите, има ли защо? Това дразни ли те всъщност?

 

Не, напротив, сами сме си извоювали тази слава. Хората се дразнят именно на това, че някои колеги влагат прекалено много пристрастия. Наричат ги "продажни", обвиняват ги, че обслужват определени интереси. Разбира се, че има и такива, но е глупаво да се слагат всички под общ знаменател. А ние българите сме ненадминати в това.

 

Ти как се определяш - повече като фен, или повече като журналист?

 

Честно казано, не мога да се причисля към нито една от графите. Определено не се определям като журналист, но не съм и класически представител на агитките. Фен съм. Не, няма друг такъв като мен!

 

Как ти се струва идеята жена да коментира футболен мач и ти лично би ли се нагърбила с такава задача? Вече има съдии от нежния пол, така че...

 

Съвсем нормално ми се струва... Даже не е нужно и да се коментира. Има жени, които са много по-компетентни от някои мъже. Аз лично съм коментирала няколко пъти, но не мисля, че съм особено добра в това, трябва ми усъвършенстване. Помня първия мач, който ми се наложи да коментирам - последният на Ботев Пд преди да изпадне от елита. Канарчетата гостуваха на „Осогово”, където Пирин си играеше домакинските мачове. Било е 2009-та. Ей тогава за последен път проявих тази т.нар. пристрастност, за която си говорим. Не е тайна, че аз съм си и отявлен фен на "орлетата", които до самия край на мача водеха с 2:1. В последните минути Ботев изравни, при което аз буквално извиках "Нееееееееееее!" Доста неприятности ми костваше това „Не”... Но оттогава съм абсолютно безпристрастна, когато се налага да върша работа. Що се отнася до жените, ние така ударно сме навлезли в т.нар. "мъжки" професии, че в днешно време не е съвсем ясно, кой носи и кой меси. Като коментатори край тъч линията или дори на терена - жените по нищо не отстъпват на мъжете!

 

 

Най-футболният град в България?

 

На прима виста ми идва в съзнанието Благоевград. Жалко, че отборът им е в това положение. Дано по-бързо се върне там, където му е мястото. Благоевградската школа е дала много на футбола, а и ще продължава да дава. Другият такъв град е Пловдив.

 

Като жена едва ли си участвала в сбивания, продиктувани от най-великата игра. Какво е мнението ти за футболното хулиганство и действията на българката полиция спрямо родните агитки?

 

До известна степен страня от агитките, защото съм се нагледала на много гадости и предпочитам да се насладя на футболната магия. Футболното хулиганство е отражение на всичко, което се случва в държавата ни.

 

Българинът е недоволен от живота си и отива на стадиона да си излее негативните емоции

 

Да удави нещастието в алкохола, да повика наволя, да псува - я съдията, я противниковия отбор, я човека до себе си. Затова нерядко се стига до ексцесии. Лошото е, че в такива случаи заради 5-10 човека могат да пострадат много повече. Колкото до полицията - понякога е твърде крайнаи действията й са леко неадекватни. Сигурна съм, че може да се измисли и по-удачно решение на проблема, но пак казвам - когато всичко друго в държавата ни е неразбории, проблеми и глупости, няма как по стадионите да цари мир и любов.

 

Имаш ли любим футболист от детството или пък от сегашните? Кое те впечатлява(ло) в него?

 

Дааааааааааа, от детството Габриел Батистута! Емблематична фигура! Много го харесвах, може би именно заради този хъс и тази отдаденост към играта. Като малка дори си слагах като неговата лента на главата. Спомням си последния му мач за националния – 12 юни 2002 срещу Швеция. 1:1, след което Аржентина отпадна и той беше съкрушен! Един такъв, с насълзени очи, проснат на тревата,като в древногръцка трагедия. Мечтата ми е именно един ден да направя интервю с него. Другият ми любимец е Рафаел Маркес. Да си призная, той ме привлича повече като мъж, затова вероятно не се брои. Тук, в България, се възхищавам основно на

 

по-големи и директни в отношението си фигури като Христо Стоичков и Любо Пенев

 

Кое е най-готиното интервю, което си правила? Някакъв куриоз около твоята журналистическа кариера. 

 

Интервюто определено стана голям куриоз... Още в началото на журналистическата ми практика, когато смятах, че най-важно е да направиш голяма сензация. Събеседник ми беше бивш футболист на ЦСКА, който в момента играе в чужбина – Павел Виданов. В интервюто изтръгнах признанието, че мечтата му е да прави секс в самолет. Голяма сензация стана тогава, а старши-треньорът, който по онова време отново беше Димитър Пенев, дори го изгони от лагера. И като се почна едно отричане, едни опровержения във вестниците... Разбира се, всичко приключи благополучно, а поуката, която ми остана е, че в някои случаи е по-добре да си запазиш приятелските отношения с даден човек, вместо да търсиш бързи сензации, които отшумяват за ден-два..

 

Държавата май не обръща много внимание на спорта, няма го за приоритет. Дразниш ли се от това нещо и къде виждаш светлината в тунела?

 

И да се дразня, и да не се дразня - още дълго време май ще е така. Ние, българите, просто

 

свикнахме да се примиряваме с всички абсурди

 

и да казваме: „Ами, такава ни е държавата”. Светлина разбира се, има, но все още е много мъничка, като светулка. Надеждата е в децата, в школите, в това, което се прави за тях. Хубавото е, че лека полека все повече хора си дават сметка за това и рано или късно ще започне да се инвестира в тази насока.

 

Какво е нещото, за което не би се замислила и би направила за любимия си отбор?

 

Интересен въпрос... Бих направила много, стига да ми е по силите. Такива дреболии, като да прекосиш страната на стоп, за да гледаш някой мач, не се броят.

 

 

А друго?

 

Имаше един период в София, когато работех като крупие в едно казино. Тогава тръгнах заради един мач на ЦСКА в Стара Загора и не успях да се върна на време за смяната си. Като по чудо не ми показаха вратата. Като по-малка си казвах, че един ден

 

ще завещая всичко на отбора на Калиакра

 

Сега ми звучи малко крайно, но доказва, че много съм обичала отбора. Какво друго да кажа? Ако живеехме в онези древни времена, можеше и да принеса агне или друго животно като жертвоприношение, та отборът да бие, но

 

в наши дни е достатъчно да обичаш и подкрепяш любимия тим

 

да си готов да се сбиеш за него! Ако един ден имам достатъчно пари, бих ги инвестирала (с ясното съзнание, че това е все едно да струпаш всички пари в една купчина и да ги запалиш), в школата на ЦСКА!

 

Какво е нивото на българския футбол според теб - организация, агитки, трансфери, инвестиции? Къде ни поставяш сред другите държави във всяка една от горепосочените категории?

 

Както вече отбелязах, футболът ни е отражение на случващото се в цялата ни държава... хаос и анархия. Организацията на моменти липсва, тъй като в повечето случаи се работи на парче. Да, има хора, които се опитват да свършат нещо, да правят нещата както трябва... Но, за да се получи, трябва усилията да са насочени в една посока. За трансферната политика - по същия начин. Да вземем за пример ЦСКА - думи нямам. В повечето случаи изглежда, че въобще не се мисли... Гледа се да се продадат едни футболисти, да се налеят едни пари, а какво ще се случи с отбора - ами много важно. Други пък се опитват да правят нещо, но средствата не го позволяват. Къде сме сред другите държави ли? Назад, много назад - дори не искам да си помислям колко. Всеки ден четем как Уганда ни задминала... Буркина Фасо ни задминала... Ако не беше толкова тъжно, щеше да е комично.

 

 

Националният отбор?

 

Казват, че рибата се вмирисва откъм главата. Колкото и да обвиняваме футболисти и треньори, според мен основният проблем е в управлението. Всъщност, толкова се дискутира трагичното състояние на националния, че да седна и аз да анализирам къде се крият проблемите, е излишно. Както казах, трябва да се обърне внимание на младите. Стоим и се молим Бербатов да се върне в националния, а всъщност не може да очакваме, че един човек ще ни реши проблемите. Проблемът е, че няма кой да замести тези футболисти, да наследи това поколение.

 

Младите футболисти се вълнуват повече от колите си, прическите си и силиконовите мадами до себе си, отколкото от футбол

 

А без дисциплина не става. В това отношение мисля, че Любо Пенев е най-добрият вариант за националния, тъй като умее да налага дисциплина и да мотивира младите играчи.

 

Легендите на БГ футбол няма да бъдат забравени, независимо от състоянието му. Кои са твоите легенди?

 

Първият, за който се сещам е Димитър Пенев. Великан! Въпреки това, в което го въвлякоха, той е дал много на футбола и заслужава уважение и възхищение. Христо Стоичков, Любо Пенев, Краси Балъков... Все хора, с които са свързани първите ми футболни спомени.

 

 

Мачът, който е оставил най-голяма следа в съзнанието ти и двубоят, за който не искаш да се сещаш никога?

 

Ох, не искам да се сещам никога, ама никога, за морското дерби между Калиакра и Черно море от 9-ия кръг този сезон. Проливни дъждове, потопи, драми... позорно 0:5 и много мъка след това. След този мач дори си отрязах косата съвсем късо. Мачовете, които са оставили положителна следа у мен са доста повече. Онази паметна победа на ЦСКА над Динамо Москва, която ми се наложи да изгледам в един микробус, защото по същото време отразявах друг мач, влизането на Калиакра в елита след невзрачно, но много напрегнато нулево равенство с Миньор Раднево, първият исторически успех в А група на „Овча купел”. Та дори и победата над Берое през есента - единствената за този сезон досега...

 

Изпитвала ли си страх на стадион по време на мач? 

 

Да, на един мач между Берое и ЦСКА в Стара загора. Действително се уплаших, че феновете на домакините ще ме набият.

 

Какво е усещането да си на мач на живо, на трибуните, а не пред телевизора?

Естествено, усещането е неописуемо, много повече се усеща емоцията! Когато си на стадиона, ставаш част от спектакъла, без значение, дали е 10 градуса под нулата и дали трябва да се блъскаш в тълпата. На мен лично любимото ми място за гледане на мач е на пистата, въоръжена с фотоапарат, на една крачка от случващото се на терена.

 

Посещавала ли си мач в чужбина? 

 

Не, в чужбина не съм била на мач... ВСЕ ОЩЕ!

 

 

Какво е най-откаченото нещо, което си правила, свързано със спорта и в частност с футбола?

 

Чак откачено не бих казала... Но съм правила много щуротии. Спомням си към края на 2010-та, бях с Калиакра на мач в Пловдив, след което решавам, че ще отида до София да гледам ЦСКА - Монтана. Всичко точно. Стигнах навреме, отборът ми победи, след което обаче се оказа, че няма къде да нощувам. По случайност повечето ми приятели бяха извън града, нямах пари за хотел и се наложи да прекарам цялата нощ на една трамвайна спирка.

 

Случвало ми се е да плача след мач повече отколкото на любовен филм или да бягам от училище да следя световното

 

през 2002-ра. Но пак казвам - всичко в рамките на нормалното.

 

Привлича ли те сексът на стадион и би ли праивила на такова място, ако все още не си?

 

Да, определено ме привлича адреналинът и цялата идея, но бих предпочела да е вечерта, когато няма излишни наблюдатели. Преди време даже имах едно гадже, което навивах (къде на шега, къде наистина), но си останахме с приказките. Не изключвам възможността един ден наистина да се случи.

 

Какво е мнението ти за fanface.bg и какво би споделила и пожелала на читателите му?

 

Харесвам fanface.bg защото дава трибуна на феновете, на обикновения човек, защото показва един най-обикновен мач по нов, по-различен начин и представя различна гледна точка. На читателите пожелавам да умеят да се наслаждават на магията на футбола в най-чистата й форма, отборите им да им носят повече радостни мигове и дай Боже, в скоро време мачовете по българските терени да се превърнат в истински спектакъл!

 

Ако някой си е въобразявал, че ще пропусна да отдада дължимото на уважавания Асен Спиридонов заради неговия материал "1924 - основополагаща за българския футболен "феърплей" сериозно греши. Подобни възможности са ми любими и никога не се отказвам от тях. Най-малкото защото търсенето на истината и утвърждаването на справедливостта е моята кауза, моето оправдание да бъда тук, на тази земя.

Похвално е, че уважаваният Асен Спиридонов е прекарал няколко часа в Народна библиотека. Само няколко, а вече е наясно с проблематиката. Нещо е цитирал, нещо не е, определил е капризната страна, а синият "матриал" е дописал останалото: "Подуяне е невинен, виновен е Владислав!"

А сега, ама не според нивото и тълковния инструментариум на "Пред банята", да видим какво е казал уважаваният Асен Спиридонов, какво не е казал, какви аргументи е използвал в опита си да защити незащитимото и до какви изводи е стигнал.

Първото, което няма как да не направи впечатление, е, че от цитатите на Асен Спиридонов от в-к "Спорт" не става ясно нищо. Ама нищо. Управителният съвет на Българската Национална Спортна Федерация (БНСФ) помолил Северо-Българската спортна федерация и клуб Владислав полуфиналът да се изиграе отново в София на 8 ноември. Г-н Табаков, член на управата на Владислав, от своя страна изразил недоумение защо варненският отбор не е обявен служебно за победител в полуфинала, след като "Левски" не се е явил на насрочения за 19 октомври мач във Варна. Впоследствие преиграването било насрочено за 16 ноември в София ама можело да се играе и във Варна, ако игрището отговаряло на правилата и Владислав поемел разноските от 30 хиляди лева, направени до момента и по евентуалното пътуване на отборите до морето. За което във Варна бил изпратен делегат на БНСФ. След което Асен Спиридонов финализира цитатите: "С това приключва цялата преписка и Царство България остава без държавен шампион за 1924 година."

В този момент и аз силно се изкушавам да заимствам любимото обръщение на Жоро Атанасов: "Забелязваш ли, драги читателю", забелязваш ли каква мъгла е разтлал уважаваният Асен Спиридонов. Изначалната синя мъгла на подуенската популация, в която можеш на воля да твориш и съчиняваш – партийни укази, подуенски лакътоубийствени витязи, правилни игри при красиви загуби, безброй героични тъчове срещу европейски грандове и сини херувими принуждавани към съгрешение. Към това да отидат във Варна, за да играят реванш.

Асен Спиридонов: "Клубовете (по онова време – б.а.) са били много бедни, а пътуванията из страната - твърде продължителни, за да се играят реванши."

Колко бедни и колко продължителни, г-н Спиридонов? Как е ставало придвижването тогава? Марш на скок, волски каруци или трен - София – Варна, линия съществуваща от 1899г.? И защо за Владислав пътуването не е скъпо и продължително, а за отбора на всички власти е? И кой се е возил на трен тогава след като той бил много скъп? Само короновани глави, министри, депутати и фабриканти?

Знаете ли, г-н Спиридонов, че една година по-рано в София на  "Левски"-Сф гостува румънският "Триколорул". За да играят със сините футболери румънците искат 20 000 лева. И "Левски"-Сф намира начин да ги даде. Една година по-късно това вече се оказва невъзможно. Пак през 1923г. "Левски"-Сф връща визитата на "Триколорул" в Букурещ. С делегация от 60 човека?!? И това пътуване не е скъпо и продължително, а пътуването до Варна е. Да не би, г-н Спиридонов, сините примадони от 1924г. да ги е било страх да играят реванш във Варна, а вие днес, г-н Спиридонов, да измисляте странни аргументи, за да ги оправдавате?

Асен Спиридонов: "...по всичко личи, че капризната страна е Владислав."

По кое всичко, г-н Спиридонов? След като не казвате абсолютно нищо относно регламент и относно основанията на отборите да стоят твърдо на своите позиции. Според вас Владислав бил капризната страна, защото само след две години БНСФ обявява Славия за служебен шампион в мач с Владислав. Но Владислав печели делото в съда и прави решението нищожно. Не разбирате ли, г-н Спиридонов, че е цинично да обявявате някого за капризната страна при положение, че е правата страна? И как по отношение на подобни капризи сте видели Владислав, сетили сте се за Шипченски сокол, за да умножите "вината" на Владислав, но не сте видели "Левски"-Сф. Шампионът на капризите. Бастисал още първото Софийско първенство от 1922г. и купа "Улпия Сердика" от 1928г. Това премълчаване понамирисва на манипулация, г-н Спиридонов. Или е просто невежество?

Ако е второто, случаят с първото Софийско първенство е поучителен. И е добре да бъде припомнен. На 22 юли 1922г. се играе втори мач между Славия и "Левски"-Сф за Първото софийско първенство. Първият мач между двата отбора, игран през есента на предната година, е завършил 2:0 за белите. При резултат 0:0 вратарят на "Левски"-Сф Константин Мазников е контузен. Сините настояват да бъде изгонен играчът на Славия, предизвикал тази контузия, но съдията не вижда негова вина. По тази причина "прибързано и необмислено" (Стефан Нойков, "С "Левски" по дългия път през времето") "Левски"-Сф напуска игрището. Славия бие служебно с 3:0. И тогава, независимо че с това печели турнира, Славия се съгласява да преиграе мача. Не и лигата, заради което  "Левски"-Сф я напуска. Е добре де, защо добрата, стара Славия е готова да преиграе мач, въпреки справедливата служебна победа и въпреки че никой не иска това от нея, а "Левски"-Сф през 1924г. не ще да рита във Варна? Въпреки че и противникът го иска, и федерацията го иска?

Не знам защо, но все си мисля, че мисията на истинската, на голямата журналистика, може да бъде само една. Да огласява истината и да се бори за правдата. Не да манипулира, не да мами, не да създава мъгли, в които да си измисля несъстоятелни аргументи.

Уважаваният Асен Спиридонов в материала си "1924 - основополагаща за българския футболен "феърплей" не е направил това. Дали защото то е прекалено голяма лъжица за неговата уста, дали защото е тръгнал с предпоставена теза, дали защото е изначално невъзможно да си от Подуяне и да имаш нещо общо с истината, но на читателя не му става ясно най-главното. Какво точно се е случило и какво е аргументирало поведението на БНСФ и на двата отбора. Владислав – да иска да има реванш във Варна и "Левски"-Сф да иска да бие служебно.

Не за няколко часа, а за всичките години, през които съм бил в библиотеките и аз не успях да попадна на историческо свидетелство, в което ясно и категорично да е написано как точно са стоели нещата тогава. Споменава се единствено за неяснота в регламента. Т.е. тук е необходимо нещо повече. Необходимо е да се чете между редовете, необходимо е да се анализира, необходимо е да се мисли. Не да се създават мъгли, в които да се съчиняват глупости.

"Шампионатът на България" - статия от печатния орган на Софийската спортна федерация от 1924-а година: "Игрището "Юнак" беше претълнено от нетърпелива публика, очакваща да види кой от двата силни противника ще бъде принуден да отстъпи от пътя към първенството на България. След миг на игрището се смесиха белите и сините фланелки и топката зачерта линиите на няколко прекрасни комбинации. Публиката стихна. Такова начало може да има само една напълно издържана игра. Първенецът на София напредва, но спира пред отбраната и веднага цялата нападателна линия на белите акакува стремително... Свирката оповестява края на хафтайма с резултат 0. Почивката минава в предположение за крайния резултат и в едно озадачение." Играта се подновява. "Първенецът на Варна е свит в своето поле и "Левски" играе ту с централната тройка, ту с крилата, но не може да даде хубав шут в гола. С няколко шута Владислав измества линията на отбраната си напред и развива нападение. Резултат още няма. Нападателите и на двете страни напредват и се връщат. Владислав държи обаче повече отбрана. Прибрал е силно навътре крайните халфове и ги е развил в каре пред гола... Играта не носи нищо ново и реферът я прекратява при резултат 0. Съгласно правилника тя трябва да продължи. Но почивката идва да увеличи и без това напредналото време и тя се отлага за следващия ден."

Климент Симеонов: "Но на другия ден играта не се подновява. Футболистите на Владислав се завръщат във Варна. Администриращите първенството – управителният и спортният съвет на БНСФ , попадат в задънена улица. Обвиненията за това се насочват към варненци. Изтъква се, че Владислав не изпълнява регламента на първенството, като отказва двете продължения по 15 минути след мача (макар че напредналото време не позволява те да се състоят). Във федерацията се обсъждат какви ли не варианти, за да се излезе от заплетеното положение. На 24. Х например БНСФ решава: "мачът  "Левски"-Сф - Владислав да се състои на 8 ноември (събота), а финалът между пловдивския Победа и спечелилия спорния софийски полуфинал да бъде на следващия ден, неделя, пак в София. После изведнъж БНСФ отстъпва от първоначалното си становище. На практика тя уважава възраженията на Владислав, че Софийският мач така или иначе е завършил и следва да се насрочи нова среща, този път в седалището на другия полуфиналист. Дори на два пъти се определят дати за този втори мач във Варна – веднъж на 19 ноември, сетне на 26 ноември." (Кл. Симеонов, "Футболът в България", стр. 88-89)

Тези два текста ни дават цялата информация, която ни е необходима, за да възстановим картината на миналото. По отношение на препъникамъка, регламента за полуфинала от 1924г., очевидно и категорично ясно е, че има регламент и че той предвижда при равен резултат да има две продължения от по 15 минути (при А. Спиридонов: "По онова време не съществува нито изпълнение на дузпи, нито т.нар. разменено домакинство."). Очевидно е също така, че БНСФ изпитва огромно желание да направи "Левски" служебен победител в полуфинала, но това е невъзможно, защото Владислав твърде лесно би преборил подобно решение в съда (както го прави две години по-късно), след като няма вина за това, че условията не позволяват да се играят продължения (което по същество е и регламентът от 1924г.). Ако регламентът е предвиждал преиграване на мача на другия ден, тогава и БНСФ е можел безпроблемнно да присъди служебна загуба на Владислав. Такова нещо очевидно е нямало, вината е в администриращите първенството, които не са отчели равенство в редовното време и не са насрочили полуфиналите в подходящ час. Принуден да се съгласи с аргументите на Владислав БНСФ насрочва два реванша във Варна (при А. Спиридонов един),  на които сините примадони от 1924г. категорично отказват да отидат.

По този начин и картината на първия Държавен шампионат от 1924г. е напълно изяснена. Ясно е какво е предвиждал регламентът и е ясно защо първенството попада в задънена улица. Също така е ясно и какво е движело двете противостоящи страни.

Владислав – полуфинал да се играе и той (както е в други страни) този път да е на тяхното игрище.

Кръстьо Петров: "През 1924г. се проведе първото държавно първенство. На полуфинала Владислав се срещна с "Левски"-Сф. Срещата завърши наравно. Продължения нямаше и се завърнахме във Варна. Ние настоявахме да има нов мач във Варна, както беше в други страни." "Футболна Варна", стр. 56. (Съвсем неслучайно и в унисон с вече казаното, Кръстьо Петров, като участник в събитията, говори единствено за продължения в София, не и за преиграване в София – б.а.)

Климент Симеонов: "Владислав настоява, че трябва да се състои нов мач във Варна, каквато е аналогичната практика в чужбина (и цитира Англия и Франция – б. Кл. Симеонов) "Футболът в България", стр. 89.

"Левски"-Сф – да не се играе полуфинал и той да бъде определен за служебен победител.

Климент Симеонов: ""Левски"-Сф държи, че мачът в София е опорочен от варненци и правомерно е да се присъди служебна загуба за тях, от което пък следва да се насрочи без забавяне финалът Победа-Пловдив - "Левски"-Сф.". "Футболът в България", стр. 89.

Всичко това да ти напомня нещо, любезни читателю? Да виждаш нещо познато между "Левски"-Сф от епохата на царизма, ПСК "Лефски" и Динамо от епохата на сталинизма, "Левски"-Спартак от епохата на комунизма и ПФК "Левски" 1914 от епохата на бандитизма? Да са искали някога сините примадони, пощенци и милиционери да играят в честен двубой "като в другите страни" без обичайните и присъщи за тях подмолни хватки, милиционерски номера, административна и държавна подкрепа? Прав ли съм и аз да завърша своя материал, както го завърших няколко години по-рано ("Лефскарщината не е от вчера" Нед, 2009-02-08), коментирайки погазения от сините феърплей и незавършилите по тяхна вина първо Софийско първенство, първо Държавно първенство и втори турнир "Улпия Сердика":

"Всичко действително е разумно и всичко разумно е действително. И то, в покрайнината Подуяне, се определя от елементарни неща. От това да бъдат на върха независимо как. Независимо от цената. Да се борят не да бъдат достойна част от достойно състезание, а да бъдат вечните привилегировани, вечните тарикати, вечните убийци на играта."

И независимо че уважаваният Асен Спиридонов е без съмнение най-умереният и най-коректният сред клонящите към Подуяне спортни журналисти и той не е в състояние да избяга от колективната слепота. И той е разтлал синята мъгла, за да почне да си съчинява аргументи, да премълчава факти, да преиначава факти и да цитира грешни такива (като този, че през 1931г. Щипченски сокол напуска финала при 2:1 за АС 23). И той в опита си да оневинява виновните е тръгнал да заклеймява невинните. Симпатичният варненски Владислав, пръв опитал да пребори неизтребимият син нагон към ликвидиране на всичко, до което се докосва, за да може и България да бъде нормална страна като други нормални страни. Защото очевидно е невъзможно "Левски"-Сф да извърши онова, което е извършила добрата стара Славия от 1922г., съгласила се да преиграва мач със сините и защото съвсем неслучайно "Левски"-Сф е може би единственият отбор в света, който вдъхновено пее: "Където "Левски" мине нищо не расте.".

Във футболната игра е добре известно Правилото Босман. Има обаче още едно правило, Правилото Лефски, което е с десетилетна давност в родния футбол. Това правило касае метафизиката на играта, вересиите на съдбата, които тя пунктуално си събира след всяко синьо покушение срещу честността, морала и феърплея. По силата на това правило година след година, десетилетие след десетилетие на сините се случват умопомрачителни неща, антверпенски чудеса, които е невъзможно да се случат, ако, както си въобразяват атеистите от Подуяне, не съществува Висша Справедливост. По силата на това правило се появява Тампере, появява се Жилина, Дебрецен, БАТЕ (особено БАТЕ), Гонзо решава да бие дузпа на Герена, а Иво Иванов спринтира като смяна, за да успее да засече топката с глава. По силата на това правило и през далечната 1925г., една година след като сините примадони провалят първото Държавно първенство, симпатичният Владислав от Варна и "Лефски"-Сф играят финал за държавен първенец. И най-неочаквано за всички варненци печелят с 2:0. За да може и днес да няма абсолютно никакво съмнение за това кой каква я е свършил. През далечната 1924-а година.

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg

Сдружение "ПФК Ботев Пловдив" продължава с разпространението на една от паметните дати в историята на българския футбол - рождената на "канарчетата" 12 март.

От вчера в София по възлови кръстовища може да срещнете вече любимия слоугън на ботевистите "100 години Красота, Вяра, Борба", пише bultras.com. Билбордовете се намират пред НДК, на Орлов мост и Цариградско шосе.

 

 

 

 

 

 

Снимки: Bultras.com

Преди три седмици Левски и ЦСКА играха нещо като дерби. Или поне така му викат тези, които не знаят наистина какво е дерби. Голът вкара едно тогоанче, дето дотогава не се беше разписвало даже в междуплеменен мач. Мюлдер се опита да претрепе Карачанаков и успя! А съдията Станислав Тодоров свиреше толкова фалшиво, колкото и оркестър без име не може. На трибуните пък едва се събраха 15 000 зрители. И единствената пиротехника беше онази бомба, която полицията залови в... задните части на някакъв ултрас.

 

В неделя под тепетата се игра наистина дерби. Голямото дерби. Може би истинското дерби на България, на настоящето. В него имаше всичко – и голове, и скандали, и страхотни изпълнения, и феноменални фенове. Само заради онзи шут на Тошко Неделев, който се удари в гредата, си струваше да си там. Лекотата, с която спря топката от въздуха, волето, с което я насочи, всичко беше с марка "Пд".

 

Всъщност с нея бяха всичките 4 попадения. Опитайте се да си спомните откога в софийското дерби 4 гола са били дело на софиянци? Май откакто за последно Наско Сираков ги вкара всичките 4 за 7:1! Ето затова днес София е провинция на Пловдив.

 

Нюаджи, Рамос, Зику... това са лицата на софийския футбол. На пловдивския са Тошко Неделев и Рангел Абушев. Първите не знаят къде са и са за малко. Тези малките, които вчера взривиха Пловдив знаят, че истината е една и тя е Ботев срещу Локомотив. Този мач отново показа, че е велик, че ражда легенди.

 

Софийският сблъсък загуби точно това си качество. От Гонзо насам няма нито един играч, който да е дал заявка да прекрачи границата на Голямото. Няма и скоро да се появи. Просто Нюаджи и Рамос няма как да са великани на квартален сблъсък камо ли на ЦСКА – Левски. Докато това, което направи Неделев, онова, с което изригна Абушев, са анонси за бъдещето. Защото футболното бъдеще на България е на Локомотив и Ботев. Докато този мач съществува под тази си форма, докато ражда герои като вчерашните, българският футбол може да е спокоен за бъдещето си.

 

Спокойни могат да са на Лаута, защото там наистина стават чудеса. Този Рони с двата гола Кокала го изгони от Лаута, Илиан го заби на пейката в Стара Загора, всички бяха отписали Абушев през лятото. А той се завърна с гръм и трясък. Завърна се тогава, когато от Лаута си тръгнаха всички с големите заплати. И останаха онези, които знаят какво означава Локомотив – Ботев. Е, в неделя се видя какво е този мач!

 

"7 дни спорт"

Нова футболна академия отваря врати в София на 1 ноември.

 

Нейното име е "Интер-София" и тя ще предостави шанс на момчета и момичета от 7 до 14-годишна възраст да тренират по съвременна методика на водещи европейски футболни школи под ръководството на Иван Атанасов. Той е специалист с дългогодишен опит в професионалния футбол в България и чужбина, притежаващ УЕФА-"ПРО" лиценз.

 

Тренировките ще се провеждат от 1 ноември на стадион "Академик" в кв. Редута всеки ден от понеделник до петък: сутрин от 9:00 до 10:00 часа и следобед от 14:00 до 15:00 часа.

 

Таксата за една тренировка е 5,00 лева, а таксата за един месец (20 тренировки) - 40,00 лева.

 

Цените са същите като тези в столичните клубове, но от новата академия уверяват, че няма да връщат записалите се деца, дори те да не показват сериозен талант в началото.

 

Записвания: стадион "Академик", кв. Редута в кафенето до входа на следните дати:

 

На 22.10.: от 12:00 до 13:00 часа.

От 24.10 до 28.10 вкл.: от 9:00 до 10:00 часа и от 15:00 до 16:00 часа.

На 29.10 и 30.10.: от 12:00 до 13:00 часа.

На 31.10.: от 9:00 до 10:00 часа и от 15:00 до 16:00 часа.

За контакти: 088 8677 109, 088 8677 111

Facebook: ИНТЕРСОФИЯ

е-Mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.