Милен Панайотов и Владимир Стоев, познат с прякора си Ушко, са стари ултраси на Левски и дългогодишни тартори на „синята” агитка. Двамата написаха и издадоха книгата си „Ние бяхме (в) сектор Б” , в която описват от първо лице преживяното от тях през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.

 

Лудите глави, днес мъже на възраст, са преки участници, както в куп сблъсъци с фенове на ЦСКА и други отбори, така и в сериозните политически катаклизми от зората на демокрацията. Репортер на Дартс Нюз се срещна с двамата запалянковци, за да ги разпита не само как се ходи на мач в Перник, но и как се превзема парламент в бурните години на прехода.

 

- Като хора, които не са писатели, а футболни фенове, какво ви подтикна да напишете книга?

 

Милен: Трябва да се похвалим, че такова нещо в България досега не е правено. Абсолютно в реда на нещата е подобна книга, писана от футболни запалянковци за футболни запалянковци, да бъде написана от привърженици на Левски. Защото Левски е отборът на народа. В книгата искахме да разкажем неща, които в противен случай няма как да се разберат или биха били забравени. Без минало, няма бъдеще, а историята трябва да се знае!

 

Ушко: Нашият труд е насочен най-вече към младите читатели, за да не си помислят, че всичко започва и завършва с тях. Нека прочетат какво е било едно време и колко задружни бяхме тогава.

 

- За какво става дума в тези 376 страници?

 

Ушко: Книгата е насочена към всякакъв тип читатели. На много хора би им било интересно просто дори как сме се били с чорбарите навремето по улиците на София. Тогава врагът ни беше ЦСКА и това бяха обичайни неща от нашето ежедневие. В книгата сме описали и участието си в значими обществени събития като свалянето на Луканов и общонародните протести през Виденовата зима.

 

Милен: Освен за случките около чисто спортни мероприятия по зали и стадиони, има какво да се прочете и за начина на живот през едно вече доста далечно минало. Читателят може да види какво правеха младите хора ние по времето на желязната завеса и социализма. Приемете движението ни по мачове тогава като младежка, градска субкултура, белязана от епохата, в която живеехме.

 

Ушко: Книгата може да припомни с умиление или носталгия на по-старите читатели как например не се продаваше алкохол в магазините, как дори нямаше магазини. Спомням си как от "Младост" ходехме чак до "Плиска" да си купим алкохол, защото това беше най-близкото достъпно място за подобни покупки. Нямаше интернет, имаше две телевизионни програми, в петък имаше съветска телевизия и така. Това може да се стори интересно и на по-младите читатели, които едва ли могат да си представят живота по този начин.

 

Футболът е глобален феномен по целия свят. Каква роля играят феновете и в частност - тези на Левски, в българското общество?

 

Милен: Феновете на Левски са играли огромна роля във времената на комунизъм, развит социализъм или както искат да си го наричат другарите. Тогава публиката на Левски беше единствената реална опозиция на режима. Далеч съм от мисълта, че сме вдигали бунтове, но по мачовете на Левски идваха свободолюбиви хора, които рязко се различаваха от сивата маса. Бяхме хора с дълги коси и с дънкови якета, които слушат рок музика и заявяват открио, че не искат да живеят по наложения от властта начин.

 

- Разкажете за края на комунизма и зората на демокрацията у нас. Как повлия „синята” агитка върху бурните политически събития от края на миналия век?

 

Ушко: 10 ноември 1989 г. ни свари неподготвени, ние тогава нищо не знаехме. Впоследствие събитията се отключиха и нашата публика изигра важна роля за свалянето на Луканов например, когато се редяхме с часове за кисело мляко. След това дойде хиперинфлацията на Жан Виденов, а цяла България видя нашата позиция на гражданско неподчиенение в т.нар. януарски събития. Заедно с нас бяха и привържениците на ВМРО, както и различни студентски организации, но ако не бяха феновете на Левски, много неща можеше и да не се случат.

 

Милен: Бяхме навсякъде, като започнеш от т.нар. „Град на истината” и стигнеш до Народното събрание. Нямаше знаков протест в столицата, на който отпред да не бъдат поне 20-30 човека със синьо-бели шалове. Това може да се провери и в архивните кадри на телевизията, както и в тогавашните вестници. Тогава излезнаха слухове, че сме платени, спекулираше се, че някой ни е закарал под строй на протестите. Никой не ни беше организирал обаче, това беше спонтанен израз на волята ни да живеем един по-добър живот, който обаче и до днес още не сме го заживели. Ушко: Това бяха нарочно измислени лъжи. Изкараха ни, че не мразим комунистите, а просто са ни платили да дюдюкаме по площадите.

 

- Имате ли интересни истории с видни политици?

 

Ушко: Да, лично аз щях да набия Ахмед Доган през 1990 г. Въпросното лице се появи в т.нар. „ Град на истината” и аз директно го изгоних. Като ме попита защо, отговорих му директно: „Ти тук не си добре дошъл! Шпионин” . Години по-късно се разбра, че е агент на Държавна сигурност. Още тогава му личеше обаче, ние имахме опит с такива хора по стадионите.

 

Милен: Когато бяха първите свободни избори през 90-а година, ние с Владо, като лидери на агитката, бяхме извикани в първия предизборен щаб на СДС, ръководен от Петко Симеонов. Бяхме още малки, но се събрахме сред кюпа от сериозни хора там. Човекът ни помоли доколкото може всички балкони в София да бъдат окичени със синьо-бели шалчета и знамена. Това беше молба, която ние абсолютно безкористно и с любов изпълнихме.

 

Вероятно всички помнят и като какви големи левскари се лансираха Бакърджиев и Софиянски, например. Според мен те се опитаха да яхнат тази „ синя” вълна навремето, което от тяхна гледна точка значи да използват публиката на Левски. Може би леко искаха да злоупотребят с тази народна любов, но в крайна сметка всички имахме еднакви идеали и общи врагове.

 

- Да говорим за футбол. Откъде идва голямата вражда между Левски и ЦСКА?

 

Ушко: От това, че ЦСКА е изкуствено създаден отбор след 9 септември 1944 г. Те бяха отборът на комунизма и комунистическата власт. Не може току-що структурирал се отбор да стане първи още същата година. Как се става 9 години поред шампион в най-мрачните времена на комунизма?

 

Милен: Левски, като отбор на народа, е основан 1914 г. от група ученици. ЦСКА пък са създадени с решение на ЦК, на московски другари. Оттам идва голямата омраза между двата отбора.

 

Ушко: По това време Партията правеше всичко възможно „ червените” да са на върха. Взимаха играчи от другите отбори, пращаха противникови състезатели по затвори, убиваха ги. Създадоха си мрежа от сателити като Тракия (Пловдив), Черно море (Варна), Сливен и прочие военни отбори. Започваха с плюс 16 точки всеки сезон, останалите отбори как да ги стигнат? Всичко това беше достатъчен мотив да се ходи масово по мачове.

 

- В книгата ви има разкази за многобройни случки на тогавашното футболно хулиганство. Разкажете ни някоя по-интересна от тях?

 

Милен: Гостуванията ни в провинцията бяха най-интересни, защото даваха възможност на местните „ бабаити” да се докажат пред столичаните. Въпреки, че бяхме известни като големи биткаджии в малки и големи градчета, случвало се е да търпим поражения.

 

Ушко: Където играеше Левски, стадионите винаги бяха пълни. Много ни мразеха всички, но най-страшно беше да се ходи в Перник, Благоевград, Петрич. В Перник е емблематично. Там ни целеха с буркани зимнина от балконите, това го няма никъде!

 

Милен: На един мач в Благоевград някъде през 1989 г., един фен на местния Пирин беше влезнал на стадиона с кирка. Днес това е немислимо, дори с чадър не те пускат на стадиона. Човекът обаче си беше вкарал кирката, омотана в парцал. Когато ни вкараха победен гол за 1:0, целия „ В” сектор се свлече върху нас, та и тоя с кирката. Докато месните си изкарваха агресията върху нас, а ние се отбранявахме, милицията само седеше и гледаше. Когато обаче нахлухме на терена в опит да се спасим от местните въоръжени типове, органите на реда се намесиха. Все пак можеха да ни избият там, ние бяхме едва 30-40 човека.

 

- Като видни запаляковци, как ще коментирате настоящото състояние на Левски и българския футбол като цяло?

 

Ушко: Последните няколко години са трагични не само за Левски, но и за целия български футбол. Левски е част от държавата, каквато държавата, такъв и футболът. Всички отбори са зле. Не се ли работи с школите, няма как да стане.

 

Милен: Постоянната смяна на треньори и ръководители, както и голямото текучество на играчи, може единствено да вреди на отборите. Сигурно има и обективни причини като глобална финансова криза, но не трябва да се оправдаваме с тях. Ако в някой клуб се работи що-годе читаво и качествено, то това е Левски. Изключвам Лудогорец, тъй като са твърде ново явление. Говорим за последното десетилетие. Всички останали са под всяка критика, под кота нула.

 

Националният отбор е сбор от пияници, секс звезди, татуирани типове и всякакви хора, които нямат нищо общо с футбола. Тези хора мислят коя манекенка ще вкарат в леглото си и не им пука за това дали ще победят Албания, например. - Затова ли стадионите са празни?

 

Ушко: Да, разбира се. Причините са много комплексни, но най-голямата, е че у нас футбол няма. Едно време също не сме изпъквали кой знае колко като футболна държава, но стадионите бяха пълни. Нещата се променят, днес хората могат да гледат по телевизията футбол от целия свят и просто не им се ходи на мачове тук. Някои нямат и пари и т.н.

 

Милен: Днес всеки сравнява слабия футбол в България с образите от Висшата лига на Англия, например. Уговорените мачове, корупцията, поръчковите съдии също накараха хората да се отдръпнат.

 

Ушко: Ами побоищата по мачовете?

 

Милен: Според мен напълно целенасочено футболните фенове в България се очернят тотално, хората ги е страх да отидат на стадиона. Да, има известна доза истина в това, че не е безопасно да заведеш детето си на мач. Не е чак толкова страшно обаче, както го изкарват медиите. Едва ли не в тая държава изкараха футболните фенове виновни за всичко. Палят се коли – виновни са феновете, пребиват се хора – пак феновете са виновни. Феновете винаги сме били черни овце. Общественото мнение е целенасочено против феновете. Как да са пълни стадионите?

 

Ушко: В крайна сметка всеки може да заведе семейството си в „А” или „В” сектор и може да си гледа мача на спокойствие, на кого му пречи?

 

Милен: Ето, виждате ни. Нито сме страшни, нито нищо. Не хвърляме камъни и не взривяваме коли, написали сме книга. За каквито и да ни мислят, хората трябва да знаят, че животът не е черно-бял, а е много пъстър.

 

Интервю на Милен Желев

Милен Панайотов е от старата школа футболни запалянковци и някогашен деен ултрас от агитката на Левски. Преди близо година решава да опише спомените си от зараждането на фен културата  в България и съвместно в с Владимир Стоев - Ушко издават книгата "Ние бяхме (в) сектор Б", първа по рода си у нас. Заради дългогодишния му опит по стадионите и участието в множество хулигански прояви, както и трезвата му преценка като семеен човек на зряла възраст, Дартс Нюз реши да чуе мнението му относно конфликта между феновете на Левски и босненския ФК Сараево.

 

- Как ще коментираш разразилата се вражда между феновете на Левски и ФК Сараево?

 

- Тази вражда тръгна от тяхна страна още със самото теглене на жребия. Веднага щом стана ясно, че първият мач ще се играе в София, те тръгнаха с някакви заплахи как щели да срутят София и да направят не знам си какво с нас. Те се оказаха реални. Още вечерта преди мача босненците създадоха проблеми със самото си идване в София. Те би трябвало да се чувстват виновни, те са отговорни за това което става впоследствие. Това, че са се обидили от някакъв плакат, вдигнат от някакви хлапета, си е техен проблем. Но тази обида не може да се сравни с това, което те направиха на другия ден на храм-паметника "Александър Невски". При всички положения цялата тази омраза не е добра.

 

- Според теб надхвърлят ли се границите на футболното хулиганство? Съществуват ли исторически комплекси между двата народа, омраза на верска и етническа основа?

 

- Абсолютно. Всеки един плакат, който се появява в един от двата срещуположни сектора, не би трябвало да довежда до чак такива заплахи. Явно има намесена и верска нетърпимост между християни и мюсюлмани. За мен онези са някакви примати. Първобитни хора, които все още не могат да възприемат, че един такъв плакат не е обида за цялата им нация, а просто част от играта. Как трябваше да реагират германците преди няколко години, когато в Щутгарт 20 хиляди англичани им пяха песента за 10-те немски бомбардировача?! Ами белгийците от Брюж, когато агитката от Челси им пя цял мач "Вие сте французи и го знаете"?! Винаги е имало такива неща. При нас явно проличават дивите балкански страсти, особено когато става дума за държава на 10 години и население, което още не се е самоопределило какво е, що е.

 

- Напрежението между двете агитки е огромно,  да очакваме ли безредици с българските фенове в Босна?

 

- Не. Мисля, че ще се вземат достатъчно мерки и от двете страни. Сигурно ще има цивилни полицаи от България. Босна като държава вече е напълно наясно, че се очакват ексцесии. Техните власти и компетентни органи би трябвало да вземат превантивни мерки. Доколкото знам там все още има корпуси на сини каски и международни сили, така че едва ли би се стигнало до сериозни инциденти. Сигурно ще се хвърли някой друг камък, но това и в Перник го могат. Така, че съветвам босненците да не се правят на големи хулигани, защото не са.

 

- Прогноза за реваншите на българските тимове в евротурнирите?

 

- Надявам се нашият мач в Сараево да завърши поне наравно, така че да ги отстраним. Убеден съм, че Левски ще продължи напред. Лудогорец са пътници, те нямат никакъв шанс срещу Динамо Загреб. Същото се отнася и до разпадащия се вече Локомотив Пловдив срещу Витес. Колкото до ЦСКА, нищо чудно "червените" да бият тук, въпреки че са доста зле. Сигурно ще отстранят отбора с култовото име Мура, но се надявам все пак да не го направят (смее се).

 

Милен Желев, dartsnews.bg

Двама от най-известните привърженици на Левски и автори на книгата "Ние бяхме (в) Сектор Б" - Владимир Стоев-Ушко и Милен Панайотов, къде насериозно, къде на майтап пожелаха да станат треньор и помощник треньор на "сините".

 

Нормално изнервени от циркаджийските изпълнения и разигравания на Тодор Батков и компания, те публикуваха на стената на своята страница във Фейсбук съобщение с призив да им се предоставят спортно-технически права, за да стегнат футболистите, така както те си знаят.

 

Цялото съобщение:

 

Алооо, ръководството на ПФК Левски! Айде стига с цирковете! Цял ден разиграване! Хората им писна! Ако няма кой да стане треньор на Левски, ако всички имат някакви "условия", ние, авторите на "Ние бяхме (в) Сектор Б" може да се си предложим услугите за треньор и помощник-треньор!

 

Финансови условия нямаме никакви! Не щем 100 бона, не щем заплати, не ни трябват ни Сираков, ни Гонзо! За един месец ще оправим отбора! А за футболистчетата - не се притеснявайте! Нали имаме договор за медицинска помощ с турската болница!

Навръх националния празник Трети март фенове на Левски посетиха Западните покрайнини и гостуваха на българите от Босилеград. Кулминация на това посещение бе полагането на венец на паметника на Васил Левски в центъра на града.

 

Привържениците от „Източен фронт”, както и бившия шеф на Националния фен клуб на Левски Златин Тепсиев, бяха посрещнати радушно от домакините, които бяха организирали програма за скъпите им гости.

 

Първо гостите отидоха до близкото село Извор, което е на 3.5 км от Босилеград, където има уникална българска черква, която в днешно време се руши и е наглеждана от възрастна жена. Феновете от „Източен фронт” обмислят възможността да предизвикат общественото мнение в България и да бъдат събрани пари за реставриране на църквата в село Извор.

 

След завръщането си в Босилеград феновете поднесоха специално изработен от тях венец, който положиха на паметника на Васил Левски. За изграждането на този монумент пари са дадени и от феновете на Левски. На венеца надписа гласи : „Босилеград винаги част от Майка България!” На полагането на венеца присъстваха и много българи от местната организация Демократичен съюз на българите от Западните покрайнини.

 

Последва среща в Културно-информационния център на българите от Западните покрайнини, където историци от България говориха за отношението на държавата ни към проблемите на българите от този район.

 

Златин Тепсиев пък изнесе реч, в която припомни как през 2000 година е бил създаден фен клуб на Левски в Босилеград, на което основаване е присъствал Илиян Стоянов, тогава действащ футболист на Левски. Тепсиев е разяснил и за ролята на ФК Левски, не само като футболен клуб, но и като социално явление за прокарване на българската идея извън пределите на родината ни.

 

Златин Тепсиев представи и един от авторите на книгата „Ние бяхме (в) Сектор Б” Владимир Ушев, който говори за съпричастността на феновете на Левски към братята им от Западните покрайнини и представи написаната от него и Милен Панайотов книга.

 

Националният празник събра в края на деня всички желаещи на трапеза, където имаше много наздравици за благоденствието на всички българи.

 

Текст и снимки: Гонг

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Открито писмо до президента Росен Плевнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова ще бъде внесено в петък от фенове на Левски, обединени в най-посещавания Интернет форум на "сините" привърженици - forum.levski.com.

 

Запалянковци с най-различни професии у нас и по света искат от държавния глава да създаде на доброволни начала съвет по демографските и културни въпроси, който да се противопостави на зачестилите, според тях, "антибългарски прояви" през последните 2 месеца.

 

Днес представителите на "Форум Левски" Константин Тернянов и Милен Панайотов, заедно с координаторът на Сдружението на футболните фен клубове – Елена Ваташка, дадоха пресконференция по повод популяризирането на своето писмо и разказа повече за причините и притеснения си.

 

Преди месец от сдружението на родните футболни фенове бяха изпратили декларация до няколко ведомства във връзка с проект на Комисията за защита срещу дискриминация за поправки в учебниците по история.

 

"Форум Левски" настоява министър Сергей Игнатов да уволни подчинените си служители, които са били ангажирани с "антибългарския проект", за който при това са отишли огромни средства.

 

FanFace.bg публикува пълния текст на писмото:

 

До г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България

Копие:

До г-жа Маргарита Попова, Вицепрезидент на Република България

 

Уважаеми г-н Президент!

 

Инициативата "Левски Значи Свобода" на "Форум ЛЕВСКИ" се обръща към Вас, защото Вие сте основният гарант за националната сигурност на България. Свидетели сме на протичащи в страната ни процеси, които пряко застрашават културната ни идентичност, а с това и националната ни сигурност.

 

Всяка една нация притежава културните белези и традиции на хората, които я съставляват. Поради това без българи не може да има българска култура в България.

 

С оглед на това се обръщаме към Вас с молба да използвате правомощията дадени Ви от Конституцията на Република България, за да предприемете следните спешни мерки срещу обезбългаряването:

 

1. Според последното преброяване, нацията ни се топи средно с около 65 000 души на година. От 2013 година до края на този Ваш мандат, дайте българско гражданство на поне 250 000 бесарабски и македонски българи, българи-чуваши, български гагаузи и други етнически българи живеещи извън България.

 

2. Създайте надведомствен "Национален Съвет (Асоциация) по Демографските Проблеми", опериращ на доброволни начала и включващ главно представители на граждански сдружения демонстрирали съпричастност към културно-демографската криза в страната ни.

 

Ще интерпретираме всяко бездействие от Ваша страна като безгласно одобрение на протичащото обезбългаряване на страната ни.

 

Разчитаме на Вашия патриотизъм и добронамереност за прилагането на предложените от нас мерки.

 

Бог да пази България!

 

ВИЖТЕ ВИДЕО ОТ СРЕЩАТА НА "СИНИ" ФЕНОВЕ С ЖУРНАЛИСТИ ТУК!