Трябва да ни вкарват в клиники, за да ни излекуват, казва бившият тартор в агитката на Астън Вила

 

Той е бил част от най-страшните английски футболни хулигани. Виждал е най-големите ужаси по стадионите, лежал е в затвора. Дани "Бомбардировача" Браун говори за пристрастеността си към силата и насилието пред немското издание "Цайт".

 

- Г-н Браун, как влязохте във футболното хулиганство?

 

- Бях някъде около 18 години, когато влязох в групата "C-Crew" на Астън Вила. По онова време водещ навсякъде беше расизмът, не само във футбола. Фактът, че съм чернокож, ги караше да гледат с още по-зорко око на мен. Но ще бъде грешка да търсите причината за моята агресия в расизма и в омразата на другите фенове към мен.

 

- А къде да я търсим?

 

- Много просто – в опасността, в адреналина. Те бяха като магически еликсир за мен.

 

- Защо "С-Crew" бе водеща група във футболното хулиганство във Великобритания?

 

- Мисля, че беше първата мултинационална фирма (Браун нарича групировките "фирми" - б.а.) във Великобритания. Събирахме се от различни краища на Бирмингам, имахме различен социален статус. Освен това тогава беше златната епоха на британското футболно хулиганство. Бяхме храбри, бяхме дръзки и ни преследваха за всичко. Но ние можехме да излезем срещу всяка групировка в страната. Били сме се на стадиона и извън него, на жп гари, в барове, в нощни клубове. Където и да отидем в Европа, се страхуваха от нас, дразнехме ги.

 

- Кас Пенънт, бивш хулиган от агитката на Уест Хем, описа футболното хулиганство като пристрастеност към силата. И вие ли бяхте пристрастен към силата, към насилието?

 

- Да се биеш за твоя клуб, адреналинът, който ти носи това, беше невероятно. Но не мисля, че някой може да разбере тази страст. В книгата ми "Злодеи" се опитах да го обясня. Силата за мен беше като хероин, станах пристрастен. Лошото в случая е, че футболните хулигани ги вкарват в затвора, а не в клиники, където да се опитат да ги излекуват от това нещо.

 

- С цялото ни уважение, но това звучи доста лесно.

 

- Така е. Един алкохолик или наркоман не би приел сравнението с футболен хулиган. Но това също е пристрастеност, от която трябва да те лекуват. Аз бях горд, харесваше ми да съм част от "C-Crew". Планирането и осъществяването на всички наши действия ми даваше удоволствие. Още по-голям кеф беше, ако излезем от бой като победители. Но всичко това продължи само известно време.

 

- И през 1982 г. свършвате в затвора.

 

- Точно така. На два пъти ме осъждаха за по три години - и то след най-кървавите сблъсъци във футбола в последните 40 години.

 

- Кои бяха тези сблъсъци?

 

- Това бяха най-важните и разтърсващи събития за мен в живота ми като хулиган. Известни са като "Най-дългият ден" - беше нещо като отмъщение срещу Ливърпул през сезон 1980/81. Техните фенове ме обиждаха много лошо заради цвета на кожата ми. Когато за пръв път излязох от затвора, бях известен с прозвището "Негърът Дани - мъртъв или жив". Така беше постоянно. И то не само в Бирмингам.

 

- Как решихте да напуснете бандата?

 

- Залогът беше прекалено голям. Колкото повече стоях в групата, толкова по-голям ставаше залогът, въвличах се. Когато вече имах мое семейство, разбрах, че има и други неща в живота освен футбола.

 

- Някога разкайвали ли сте се за нещата, които сте извършили, докато сте били във "Фирмата"?

 

- Не, макар че това звучи глупаво за всеки, който е лежал в затвора за хулиганство. В действителност ние нападахме само хора като нас, такива, които живееха по същия начин и също бяха пристрастени към силата и насилието. Никога не сме нападали обикновени хора. Не сме атакували хора, които идват с шал или с фланелка на техните отбори.

 

- Запознат ли сте с това, което се случва в Германия в последно време? Каква е разликата между немските и английските хулигани?

 

- В Германия и в Източна Европа насилието се върна във футбола в последните години. И нещата са по-лоши от гледна точка на това, че насилието и расизмът са по-големи и по-страшни, отколкото в Англия през 70-те и 80-те. Повечето групи са предвождани от неонацисти, екстремисти и радикални дясно настроени фигури. Но това насилие, този тип хулиганство не е само в Германия, а в цяла Европа.

 

- А на Острова?

 

- Във Великобритания полицията установи пълен контрол върху хулиганството - и по стадионите, и извън тях. Все още обаче има групи като Английската лига за защита (EDL - English Defence League - б.а.), Британската национална партия и "Комбат 18", които са свързани тясно с фирмите, с групировките. EDL беше създадена преди няколко години в Лутън и се превърна в най-забележителното дясно насочено движение във Великобритания. Хиляди хора се включиха в протестите им. Там всичко ескалира, имаше насилие, имаше побоища и антиислямистки песни. Много по-лоши неща от Националния фронт през 70-те например. Иронията е там, че неонацистите в Източна Европа и крайно десните групировки като тези в Англия си приличат с радикалните ислямисти. Имат много общи неща, повече отколкото привържениците и войниците им биха искали.

 

- Колко трудно беше да се измъкнете от хулиганството?

 

- Беше много трудно да кажа "сбогом" на този начин на живот. Но аз съм единак и си намерих собствено решение на ситуацията. Знам какво съм вършил и затова реших, че е време да намеря изход.

 

- Как гледаха другите на вас?

 

- Останах фен на Астън Вила и се радвам, че мога да предам тази страст към клуба и на децата си.

 

- Заплашвал ли ви е някой, след като се оттеглихте? Преследвали ли са ви след това?

 

- Никога не е имало враждебни реакции заради моето излизане от групата. В "C-Crew" имахме уважение един към друг и всеки разбираше това решение. Никога не съм се чувствал заплашен от някого. Нито пък е имало заплахи към други хора, които са решили да се измъкнат.

 

- Каква е ситуацията в английският футбол в момента? Висшата лига мирно място ли е, или пак има хулигани?

 

- Безредиците и насилието около английските стадиони приключиха още в края на 80-те. Сега стадионите в Англия са много по-сигурно място. По онова време ставаха инциденти почти на всеки мач. Културата на хулиганството беше станала начин на живот - и в модата, и в музиката. Сега няма нищо друго освен футбол.

 

- Сега има проекти, чиято цел е да спрат младите да влизат в банди и да стават хулигани.

 

- Аз също се грижа за такива деца в младежки центрове и в училищата. Опитвам се да помогна на хлапета, които са застрашени и са много близо до това да влязат в някоя банда. Ще продължа да го правя, докато не спечелим битката. Чувствам отговорност и имам дълг - да спася тези деца и младежи в региона от насилието, в което могат да се въвлекат сами. Особено на чернокожите и на азиатците. Важно е тези хлапета да обикнат Астън Вила като клуб и да го подкрепят, но като част от обществото, а не като част от някаква групировка.

 

- Имате ли прогноза за европейското в Полша и Украйна? Хулиганството в Русия, а и в двете страни домакини, се разраства драматично в последно време.

 

- Във Великобритания участвам с още няколко души в кампании срещу расизма и имам някаква идея какво се случва по другите места. Радвам се, че се полагат усилия да се реши този проблеми. Всяка седмица почти навсякъде в Източна Европа нападат африкански студенти, дали по улиците на Санкт Петербург или някъде другаде. Повече от 15 души са убити в различни инциденти с расистки групировки. Ако човек вярва на бюрото за човешки права в Москва, броят на такива инциденти нараства драматично. Ужасен съм, че европейското сега и световното през 2018 г. ще бъдат в Източна Европа.

 

- Къде виждате най-големите проблеми?

 

- УЕФА подценява този проблем и всички инциденти, свързани с расизъм в Източна Европа. Някои коментари от така наречените образовани хора в Източна Европа, в интернет страници и във форуми са просто невероятни. Възмутително е, че те говорят за черни, азиатци и други етнически малцинства и даже пишат за това. Тогава си помислих: "Какво си е мислил Мишел Платини, когато даде европейско първенство на Източна Европа?" Помислете само за нигериеца с руски корени Питър Одемвинге. Той играеше за Локомотив Москва и често бе обиждан от феновете, разпъваха плакати срещу него...

 

- Какви са причините за подобно държание от страна на феновете?

 

- Най-вече абсолютното незнание и невежеството на хората в Източна Европа, най-вече в Русия. То е насочено срещу всякаква логика и заради това държавите там са благодатна среда за развитие на неонацистки групировки. Екстремният национализъм и неонацизъм вече завладя голяма част от Русия и съседните държави.

 

- Последно - един поглед към европейското?

 

- Освен всички други проблеми с феновете, които ще отидат в държавите домакини, най-голямата опасност за мен е, че тъмнокожите играчи ще бъдат обиждани и заплашвани. УЕФА не трябва да омаловажава тези неща.

 

 

---

 

Обвиняват го, че дава информация на полицията

 

Дани Браун може вече да е напуснал хулиганските банди, но още не може да се измъкне напълно от този свят. Преди време той бе обвинен от агитка на Бирмингам, че издава информация на полицията. По време на градско дерби феновете на Бирмингам вдигнаха плакат "Дани е порта", а полицаите веднага ги накараха да го свалят.

 

В Бирмингам и двата отбора имат банди. Хора от фирмите редовно се бият по улиците на града, за да покажат кой командва. Най-опасните групировки на Астън Вила са "C-Crew" и "Villa Youth", а срещу тях са ултрасите на Бирмингам, нарекли себе си "The Zulus". Най-известният сблъсък между двете групировки е през септември 2006 г., когато голяма част от членовете на бандите са вкарани в затвора.

 

Браун обаче бе обвинен, че дава информация на полицията след друг инцидент, в който умира млад фен на Вила - Кристофър Прийст, който е сгазен от кола. Заподозрян е фен на Бирмингам - Лий Мокбъл, който видял "фена на врага" и засилил колата към него.

 

Мокбъл е осъден на доживотен затвор, като минималната присъда, която трябва да излежи, е 12 години. Според феновете на Бирмингам, естествено, той не е виновен за убийството и срещу него няма доказателства. Лий обаче е вкаран зад решетките след показания именно на Браун.

 

"Дани загуби голяма част от доверието на момчетата, след като излезе в съда и подкрепи държавата. След това се опита да се измъкне, като каза, че полицаите са го принудили да свидетелства срещу Мокбъл. Дори феновете на Вила го загърбиха, макар че свидетелства срещу човек на врага. Той не трябваше да ходи там. Но отиде, защото е порта. Всичко е много просто", заяви запознат с бандите в Бирмингам.

 

Самият Браун казва, че никога не иска да влиза отново в затвора, защото през годините вижда как много членове на "C-Crew" влизат зад решетките, след това излизат, а след това отново влизат.

 

"Да вляза в затвора определено не е нещо, с което се гордея. Това ми коства свободата. А тя е нещо, което не осъзнавах, че имам, докато не ми го отнеха", коментира Браун.

 

Според медиите в Англия информаторите са много важни за полицията. Само през 2009 г. Скотланд Ярд плаща 1,86 млн. паунда като награди за хора, които разкриват извършители на различни престъпления. Което прави по 5000 паунда на ден, които се дават на хора, разкриващи престъпници и хулигани.