Сега Рияд Махрез стои на прага на спечелването на историческата първа титла на Лисиците

 

Всяка година те отиват до местния футболен клуб в Сарсел в североизточната част на Париж и те взимат играчи от там. И всяка година едно и също.

 

Скаутите ще се обърнат към големите отбори във Франция - Бордо, Тулуза, ПСЖ и всички момчета, които имат данни за добри футболисти, ще бъдат приети в академиите им.

 

Скаутите знаят, че в Сарсел, където жилищните блокове се простирайт до безкрай в парижката урбанизация, има богат избор на футболисти. И то добри.

 

Бившият играч на Барселона и Монако Филип Кристанвал е езраснал тук, където има футболно игрище, кръстено на неговото име. Бившият защитник на Уест Хем Херита Илунга е друг възпитаник на Сарсел.

 

Всяка година спортният център "Нелсън Мандела" започва наново запълването на празнините, образували се от напусналите млади таланти. В неделя вечер хеликоптер взе 25-годишният Рияд Махрез, за да го придвижи от Лестър, където Лисиците играха със Суонзи (4:0), до лондонския петзвезден хотел "Гросевенър Хаус", където се проведе церемонията по награждаването на Футболната асоциация на професионалните футболисти на Острова. Там Махрез беше коронясан, а името му вече е до тези на Кевин Кийгън, Кенид Далглиш, Гари Линекер, Денис Бергкамп, Тиери Анри, Кристиано Роналдо, Гарет Бейл и Луис Суарес. Общото между тях е, че всички те са печелили тази престижна индивидуална награда. Ако Махрез и неговият Лестър спечелят титлата, то тогава тази негова награда ще отиде на заден план, а сезонът му ще е още по-знаменит и исторически, тъй като някои от тях играха в големите отбори и спечелиха първенството, а други дори не успяха. Лестър и Махрез са създадени един за друг, а отборът е перфектен.

 

"Той е твърде дребен", казваха някои. "Не е добре подготвен тактически", споделяха други. От време на време дори не беше в първия състав на Сарсел, така че никой реално не поемаше риск с него. Неговите приятели и съотборници отидоха в една от елитните футболни акадамии на Франция и някои имат блестящи професионални кариери. Кевин Риман отиде в ПСЖ, за него твърдят, че е отборен играч. Стив Яго подписа с Тулуза и играе за първия отбор. Биасама Санко премина в Гинган, но играе под наем във втородивизионния френски Брест. Но Махрес винаги оставаше у дома.

 

"Рияд винаги е бил талантлив, но малко изоставаше физически", признава спортният директор на Сарсел Мохамед Кулибали. Клубът от парижкото предградие развива още лека атлетика и стрелба с лък - спортове, в които Франция има световни шампиони, както и тенис, ръгби и футбол. Кулибали е един от първите треньори на Рияд Махрез, които има постоянен контакт с него и следи развитието му. "Той наистина беше много крехък, много ситен. Той не беше бърз, а дори бавен и всичко беше много трудно за него. Между 12 и 17-годишната му възраст наистина беше много трудно, но той имаше голяма увереност в способностите си. Същата тази увереност, която демонстрира сега във Висшата лига на Англия", разказва Кулибали.

 

"Той никога не се крие, обича много футбола и е уверен във възможностите си. Сега той е истински професионалист и съм убеден, че след тренировка ще продължи сам с индивидуални занимания, убеден съм. Той обича топката, тя е неговият живот", допълва първият му треньор. Сарсел е само на няколко километра от "СТад дьо Франс", където мачовете си играе националният отбор по футбол и ръгби. Там са разположени много 5-6-етажни сгради, проектирани от известния и вдъхновяващ архитект Льо Корбузие. Разбира се, не винаги е съществувала тази идилия, тъй като през 2014 година имаше бунтове и демонстрации в подкрепа на Палестина, но това в последствие прерасна във вълна на насилие. Но в Сарсел са горди от живота, който водят, гордеят се със своята толерантност, демонстрирана всеки ден, гордеят се от пъстрата палитра на различни култури. В центъра на предградието има много места, които са разчертани като футболни игрища. Малки 6-годишни малчугани ритат топката и чупят прозорци, което е най-нормалното нещо на света. И в Сарсел те още помнят Рияд Махрез, като момчето, което обича футбола и играе от сутрин до полунощ.

 

Бубакар Кулибали - братът на Мохамед, който е касиер на школата в Сарсел, си спомня за Рияд: "Той имаше постоянно топка в краката. Той самият се изгради като футболист. За него не съществуваше друго занимание в света. Само футбол. В Сарсел малко хора виждаха в него бъдещ футболист. Скаутите, когато дойдоха, никой не вярваше в него. Много от приятелите и съотборниците му бяха взети в различни академи, но него не. Той нямаше голям шанс, тъй като рдяко попадаше в първия отбор на Сарсел. Той продължи да тренира, не се предаде, защото обичаше футбола. Не мисля, че беше разочарован, защото знаеше, че на този етап не е на необходимото ниво. На 13 или 14 години те бяха в първия отбор, а той във втория или дори в третия", казва Бубакар. - "Ако Рияд беше отишъл в някоя академия, той нямаше да е същият играч, който е днес. Повечето деца ги взимат малки в тези академии, а те не са укрепнали физически и не са технически добре. Във Франция е много важно да си дисциплиниран, трябва да си много стриктен във всяко едно отношение. Рияд получи до голяма степен свобода, а той трябваше да бъде свободен, за да играе. Това е той. Когато го видя да играе с екипа на Лестър във Висшата лига, той се забавлява, той е истински свободен. Във Франция биха ти казали: "Подай топката, не дриблирай!" Във Франция играчи като Мишел Платини и Зинедин Зидан са вече на изчезване, ние произвеждаме футболисти като Н`Голо Канте, Патрик Виера и Клод Макелеле. За съжаление във Франция футболът започна да става по-силов и не е за играчи като Махрез", допълва той.

 

Когато е 15-годишен Рияд Махрез трябва да преживее един кошмар - смъртта на баща му Ахмед, родом от Алжир, който почува от инфаркт. "Беше му невероятно тежко, когато баща му почина. Семейството му не беше заможно и животът в Сарсел беше много труден за фамилията му. Баща му, както и самият Рияд, винаги е мечтал той да стане професионален футболист", разказва още Бубакар. Към малкия Махрез има повече скептицизъм, отколкото оптимизъм, много малко са тези, които вярват в него. Мохамед също не вярва в него, но това се променя. Рияд започва да се развива физически, едва когато отива 16-годишен в един шотландски клуб, на който вече никой не помни името. Тогава Мохамед започва да мисли, че те имат едно истинско бижу, нешлифован диамант.

 

Бубакар разказва за разговора с брат си Мохамед: "Когато той замина за Шотландия, брат ми ми каза: "По дяволите, той е много добер, може да е добър, колкото Лео Меси!" А аз му отвърнах: "Лъжеш!" Когато е 18-годишен, Рияд вече е в първия тим на Сарсел, но постоянно е в някакъв конфликт с треньорите, искаше да е на по-високо стъпало от лидерите. Бившият спортен директор на клуба - Нзете Ате, организира мач със състезаващия се в четвъртото ниво на френския футбол Кемпер, малко градче в Бретан. Тогава възникма и спор дали да му бъде предложен договор, но това в последствие не става. През 2009 година един от треньорите - Ронан Салаун, е убеден, че си струва риска и казва: "Той определено е много добър и един ден ще играе в Барселона!", но никой не му повярва. И Рияд Махрез преминава в Кемпер за скромна сума, а съвсем скоро отива във втородивизионния Льо Авър, но във втория отбор. Той извървява пътя си и на 20 години достига до мъжкия състав, където го вижда съгледвачът на Лестър Стив Уолш, който успява да го убеди до премине при Лисиците. Англичаните плащат наистина много пари на Льо Авър - 450 000 паунда.

 

"Рияд винаги е имал аурата на голям футболист, виждах блясъка в очите му, когато играеше, той постоянно мислеше за топката, всичко това беше в съзнанието му. Имаше и по-талантливи играчи от него, но той знаеше много добре към какво се е устремил, къде отива и знаеше, че има манталитета за голям футболист", признава Мохамед.

 

Преди седмица Рияд Махрез се върна в Сарсел, за да се види със стари приятели. Той поддържа връзка с доста от треньорите, с футболистите, но сега придвижването му е по-трудно, тъй като е известен и трябва да го прави инкогнито. Миналото лято, когато дойде да види майка си и по-големия си брат Уахид, който все още играе за Сарсел, го направи тайно. Отиде да напазарува за вкъщи почти незабелязано. В дните, в които играе Лестър, мъже, жени и деца от Сарсел, се събират заедно пред телевизорите, за да наблюдават мачовете на Лисиците и тяхното момче Рияд Махрез. Без съмнение те знаят, че в Англия има един младеж, който го ибичат и винаги ще бъде в сърцата им, и ще се радват да го видят шампион на Англия. За тях Рияд Махрез е най-добрият играч в света.

 

Роб Дрейпър, Мейл ъф сънди