Кой каза, че фенове на различни отбори не могат да са приятели? В неделя феновете на Берое и Етър доказаха точно това - уважение, почит и приятелство помежду си... Нещо, което на практика липсва по футболните стадиони у нас. Още в ранния следобед двете агитки се срещнаха и пиха по бира в най-беройското заведение в града на липите, поетите и правите уличи - "При кмета", видя Beroe Online.

 

Домакините се бяха погрижили за своите гости, като цялото заведение бе запазено за ултраси на "зелените" и "виолетовите", а част от напитките както повелява традицията за гостоприемство бяха безплатни.

 

След това приятната атмосфера се пренесе на стадиона под Аязмото, както още вчера писа Fanface.bg, позовавйки се на свой читател. Точно преди двата отбора да се появят на терена фенове в зелено и виолетово излязоха със знамена на пистата и направиха обиколка под бурните овации на целия стадион.

 

В средата на футболната среща двете агитки скандираха заедно. Беройци задаваха "Българи", а от сектора на гостите се чуваше "юнаци".

 

Много често в последните години фенове на Етър са в сектора на беройската агитка, а от своя страна ултраси на старозагорци връщат жеста и подкрепят от трибуните своите приятели от Търново. Двете агитки дори си направиха специални знамена, които могат да бъдат забелязани на всеки мач на двата отбора независимо дали у дома или навън.

 

Материалът е публикуван в Beroe.eu

 

 

снимки: (cc-by) Ани Георгиева, beroe.eu

 

видео: Николай Петров, beroe.eu

Седиш си удобно пред телевизора, пийваш си от питието и преглеждаш вестника. Вниманието ти е привлечено и от екрана и от една кратка колонка, където се разисква поредната тема, осъждаща българския фен.  Станало е бой - сблъсъци, aрести, съд.

 

"Лумпени, така им се пада! Да ги спукат от бой тези лекенца! Сигурно са наркомани", си казваш ти и ще си налееш още в чашата. После затваряш вестника и превключваш на друг канал. За теб вече всичко е ясно. Съдебния процес разиграл се за няколко минути в главата ти е приключил. Присъда – виновни.

 

Виновни!!!

 

Може би никога не си срещал тези момчета в ежедневието. А може и да си ги срещал, но някак си не си разбрал. Защо ли? Защото образът, създаден от медиите, не е такъв в действителност. Голяма част от тези "лумпени" са или студенти, или имат висше образование. Имат професия. Семейства. Освен, че подкрепят до край своя клуб те са и патриоти. Те са нормални хора, приятелю. Със своите добри и лоши черти. Те са хора също като теб.

 

Сигурно и ти ходиш на мачове. А дали си харесвал хореографите, които оцветяват трибуната? Сигурно си снимал с телефона и после си се фукал пред колегите: "Виж, и аз бях, беше много яко". Замисляш ли се обаче, че това "якото" е в резултат от труда и жертвите на тези, които определяш като лумпени. Ако си толкова заблуден и вярваш на думите на полицаите, спомни си тези редове, когато някой в униформа ти иска 20 лв, за да не ти пише акт.

 

Виждал съм многократно как се арестуват хора, които имат едно провинение – че просто са били там. Били са там да подкрепят клуба си. Там, където и да е. Те обикалят страната в името на своята кауза, докато за теб футболът е свързан само с телевизора. Няма лошо – цъкай каналите. Обаче едно ще ти кажа, приятелю. Щом не си помирисал аромата на зеления терен и малко пушек, щом знамена не са се веели над главата ти и щом не си губил гласа си, скандирайки и пеейки за твоя клуб... щом не познаваш тези неща, нямаш право да съдиш. Просто нямаш.

 

Да си ultras не е престъпление. Голяма част от хората в България се водят все още по старата максима: "Преклонена главица сабя я не сече". Ето затова ти е трудно да осмислиш думите ми, защото заставаш на страната на тези, които размахват сабята. За разлика от нас. Ние никога няма да отстъпим...

 

Александър Миневски, MediaCafe.bg

Вчера (събота, 5.02. – бел. ред.) преди началото на контролната футболна среща между Спартак и Нефтохимик имаше масов бой. Около 5 минути преди началото на мача, група фенове на гостите влезе на стадиона и нападна останалите привърженици. Беше хвърлена бомба, която за щастие не уцели никого и се взриви в земята. Последва размяна на юмруци, ритници, шамари и всичко това пред погледа на няколко полицаи. Униформените просто гледаха и не направиха нищо, дори не арестуваха някого. Малко след това пристигнаха няколко патрулки и мачът започна.

 

Как се стигна до това меле? Според участващи в боя бургазлии всичко е било организирано в интернет. Фенове на Нафтата и на фенския отбор от Тополи са се разбрали и уговорили във форумите да се бият. И са се разбрали по всички класически правила от Западна Европа. Точната бройка на едните и другите, без странични предмети. Трябвало е да се срещнат, да се понатупат и да си ходят. Да, ама едните не идват. И то точно тези, които са от Варна. Другите пристигат и като няма кого да набият, го отнасят страничните.

 

Враждата между Спартак и Нефтохимик е пословична. Трудно е дори да се каже дали с Черно море е по-голяма. Миналата година двата отбора играха контрола на игрището на ТУ. След нея стана масов бой и около 10 фена от Бургас пренощуваха от другата страна на улицата, в болницата. Сега трябваше да има реванш, но...

 

Задава се и един друг въпрос. А, може ли просто някой да е провокирал боя в интернет? Просто ужким да е организирал среща на феновете. Тези от фенския отбор дори и да не знаят за нещо подобно. Напълно е възможно и даже е най-вероятно.

 

И накрая няколко думи за "родната полиция която ни пази". Господа милиционери, вчера стана масов бой с взривена бомба и доста кръв. На мястото на инцидента имаше 4 ваши служители, след това пристигнаха още 20. Колко са арестуваните, какви обвинения са повдигнати и какви са наказанията? Очакваме отговора Ви и с най-голямо удоволствие ще го публикуваме. Ама май вие само стояхте и гледахте сеир.

 

brigadasport.eu

Да им се чуди човек на феновете у нас. Футболът ни може и да не е стока, но те пък винаги успяват да напомнят за себе си. И тук не става дума за тези от агитката на ЦСКА, които бяха арестувани за погромите на ст. "Васил Левски" по време на вечното дерби, а за другите, истинските запалянковци.

Тези в ЦСКА обявиха бойкот на клубното ръководство и съответно на мачовете на любимия си отбор. Феновете са недоволни, че школата на клуба не функционира и че вместо ЦСКА да създаде новите Стоичков, Пенев и Костадинов, се купуват играчи на килограм от чужбина. При това световно неизвестни. Затова и ултрасите предпочитат до отидат на мач от юношеската група вместо да подкрепят тима си срещу Сливен.

За себе си напомниха и феновете на Локомотив (София), които скочиха срещу намерението на премиера Бойко Борисов и кмета Йорданка Фандъкова да съборят клубния стадион и на негово място да вдигнат нов, при това Национален. На който държавният тим да играе мачовете си. Това, поне според агитката на Локо, щяло да закрие клуба.

Не че той сега функционира много успешно - юношите и децата са пръснати из околните села, а мъжете домакинстват на "Васил Левски". Агитката на "червено-черните" обаче е безпощадна и громи неправдата.

Стигна дотам, че нарече Николай Гигов и хората около него "Гробокопачите на Локомотив". За такъв бе обявен и премиерът Борисов. Изобщо конфликтът между феновете и клубното ръководство в "Надежда" тепърва ще се задълбочава и не е ясно как ще завърши. Впрочем май е ясно - докато Гигов е начело на клуба, запалянковците нямат шанс. Пък и няма как да го получат, тъй като парите, при това не малко, ги дава собственикът.

Подобно е положението и при "белите" от "Овча купел". Там част от феновете са срещу Венци Стефанов, който осигурява парите. Той пък от своя страна ги нарича олигофренчета и предписва рецепта, с която ще ги лекува. А именно тояга. Бате Венци хич не се трогва от желанията им и си е прав за себе си. Тъй като парите не ги зават запалянковците, а самият той.

Активност има и сред феновете не само в София, а и в Пловдив. Тези на местния Локомотив открито призоваха собственика на клуба Константин Динев да им оправи стадиона. За да може той да стане като този в Ловеч. Динев им обеща, че почва ремонт и между другото успя да назначи още двама нови началници в клуба. А запалянковците се похвалиха с още един фенклуб. При това не къде да е, а в Атланта, САЩ.

Изобщо, запалянковците отново са далеч по-интересни от тези, които тичат по терена и се опитват да ни убедят, че стават за големия футбол. Защото, за разлика от "звездите", на тях им пука за отборите. При това истински...

Петър Захариев, Sportcafe.bg

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

 

"La Vecchia Scuola": Венци е временен, Славия е вечна!

Венци за феновете на Славия: Сбирщина наркоманчета!

Венци: Феновете искат по една здрава тояга

Славистите: Г-н Стефанов, явно имате къса памет

Венци Стефанов: Не искам хората да обичат мен, а Славия!

 

Агитката на Локо Сф пита Гигов

Гигов отговори на феновете

Феновете на Локо Сф готвят протест заради стадиона

"Железни бригади": Не искаме скандали и напрежение, а отговори и действия!

"Железните": Власт далеко, Бог високо, безхаберието затрива Локо!

Гробокопачи, "Надежда"-та умира последна, а вие... вие сте смъртни!

 

БОЙКОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА!!!

Дучето: Ще опозная изцяло и издъно клавиатурния плъх от armeici1948.com!

Полицията спря масов бой между фенове на ЦСКА!

ЦСКА е най-бойкотираният отбор

 

Феновете на Локо Пд благодариха, искат от Коко стадион

"Черно-бялата" агитка скептична за сръбския шеф

Заб. Заглавието е на FanFace.bg

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват, се казва в народната поговорка.

Така вчера едни уж умни до доказване на противното хора се събраха да обсъждат мерки за контрол на доказано лудите - футболните хулигани. На срещата бяха цял министър на вътрешните работи, кметица на милионен град и президент на футболен съюз, кандидат за висок пост в европейската централа.

Като се има предвид резултатът от дискусията им, по-добре да не се бяха събирали - да не се излагат!

Поставяйки извън съмнение добронамереността на тези високопоставени люде, под огромно съмнение попадна компетентността им, след като на неколкоминутната си пресконференция те родиха вицове като за цялата задна страница на безплатен вестник. А 1 април е чак след няколко седмици...

Но да се спрем поред на абсурдите от вчера (7 март - бел. ред.)!

Абсурд 1 - Министърът не познава законодателството

Цветан Цветанов откри пресконференцията с типичното си загрижено по вескомариновски изражение, заявявайки как са открили топлата вода и ще се противопоставят на футболното хулиганство със законодателни промени за въвеждане на общественополезен труд като наказание за провинилите си запалянковци.

Г-н министър, да бяхте прочели законите, преди да се излагате! Както вчера написахме, тази мярка е заложена вече от шест години и половина в Закона за опазване на обществения ред при спортни мероприятия, има и я в Наказателния кодекс!

Абсурд 2 - Фандъкова няма да разрешава шествията

Вероятно от нямане какво да каже и иначе толкова симпатичната кметица реши да блесне с предложения за реформи. Тя пък заяви, че вече няма да позволява масовите шествия на фенове на ЦСКА или Левски до стадиона - нещо, което по принцип е напълно в правомощията й, но пък е толкова нелепо, че по-добре да си беше замълчала.

Г-жа Фандъкова, представете си 3000 запалянковци, които се придвижват в строен ред с полицейска охрана от точка А до точка Б, без да се засекат с противниковите привърженици. Сега си представете 300 групички от по 10 (примерно) разхождащи се навсякъде из София... Кое е по-добре?

Абсурд 3 - Проверки за алкохол

С тази откровена нелепица блесна миналата седмица директорът на СДВР Валери Йорданов. Имаше надежда да отшуми в пространството и скоро никой да не си спомня, че някога това нещо се е казвало. Но не - милицията не може да си позволи да не създаде още един виц за себе си. Началникът на отдел "Охранителна полиция" Младен Маринов обяви, че мярката щяла да се прилага на практика и призова хората да идват по-рано на мачове, за да имат време органите на реда да си проведат необходимите проверки.

Това е нововъведение в световен мащаб! Полицаи с дрегери на мач! И тъй като критерий за това колко пил можеш да бъдеш, за да влезеш, естествено отсъства в законодателството, защото дори на българските депутати подобна глупост не би им хрумнала, е любопитно какво трябва да покаже уредът, за да прецени органът дали да те пусне...

Дали това ще е стойността, при която нямаш право да караш автомобил? И какво е общото между двете?

Както вече писахме, при колко промила хвърляш камък и при колко бомбичка?

Явно ще сме първата страна в света, в която ще се ходи на мач само трезвен... А в Чехия, Португалия и Дания например продават бира на стадионите - не от онази безалкохолната, а нормална...

Абсурд 4 (най-големият) - Цветанов отново защити действията на полицията на дербито!

"Действията, които полицията предприе в сектор "Г" на мача Левски и ЦСКА са били навремени и ако не са били предприети тези адекватни действия, е щяло да се стигне до по-тежки последици" - на пръв поглед нормално изявление на един вътрешен министър, но само ако не си гледал мача и изобщо не знаеш какво е станало там.

Но да припомним! След като над 3000 привърженици на ЦСКА бяха натикани като добитък в клетка с по-малък капацитет, те събориха оградата към пистата и замеряха полицаите с камъни и бомбички - нещо, което се е случвало с агитки на различни отбори десетки пъти в София и на други места, при това в далеч по-големи мащаби.

Вместо да обискират щателно зрителите на входа, така че у тях да няма бомбички и сигнални ракети, и вместо да влязат в сектора и да арестуват 50-ината хулигани, хвърлящи предмети по тях, полицаите шокираха България и света, изтласквайки през един тесен изход цялата агитка, създавайки предпоставки за премазани хора и трагедия от ранга на тези на "Хилзбъро" или "Хейзел" например.

Слава Богу, размина се без жертви! Остана въпросът откъде-накъде Гошо, който съвсем почтено си е купил билет за 15 лв, ще носи отговорност за Пешо, който мята камъни по народната милиция, та да го гонят и да го мачкат и него. Така да се каже, понятие колективна отговорност в правото на една демократична страна не съществува. Поведението на полицията бе присъщо за тоталитарен режим като в Либия например.

И на фона на всичко това, когато оптимистите очаквахме да се поеме отговорност и да се подават оставки, два дни по-късно главният секретар на МВР Калин Георгиев призна, че е дал заповедта от вкъщи и че едва ли не се гордее, че е постъпил правилно.

А най-нормалното би било да потъне в миша дупка и повече да не му се чува името в публичното пространство по какъвто и да било повод! И след като този човек няма доблестта или не осъзнава нуждата да подаде оставка, то би трябвало неговите ръководители да го уволнят! А вместо това излиза Цветанов и се пъчи, че това било оптималното решение!

За разлика от абсурд 1, вече не става въпрос само за НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, а правилната дума тук е НАГЛОСТ!

Да си футболен фен не е престъпление, господа!

Заради некадърността си да предотвратите изстъпленията по стадионите и около тях, вие се опитвате да откажете всички нормални хора да ходят на мач - това беше целият смисъл на акцията срещу агитката на ЦСКА, за която има достатъчно доказателства, че е била предварително планирана.

Вместо да си свършите работата, действате на едро, така че да ви е по-лесно.

Просто се поучете от опита на колегите си в Англия, Холандия и други страни, където до голяма степен се справят с футболното хулиганство. Няма нужда да проявявате собствено творчество - видяхме ви колко можете.

По пътя, по който сте тръгнали, само ще си навлечете допълнителни главоболия, защото с изказвания неподготвен и общи приказки проблемите не се решават...

Ивайло Стоименов, Sportcafe.bg

В период, когато всеки мисли за почивка и как да се скрие от летните горещини, докато мачовете започнат, FanFace.bg реши да инжектира голяма доза смях сред феновете в България.

Популярният фенски сайт Ultras-Tifo.net публикува статия с пет топ видеоматериала с куриозни случки. Кадрите действително си заслужават, затова им отделете подобаващо време и внимание. Смехът е гарантиран! :-)

Видео №1: Агитката на американския Сиатъл Саундърс, която е предвождана от меко казано колоритен лидер...

 

           

Видео №2: Животинско нашествие по терените... има доста забавни, но тези на 1:54 и 2:03 буквално къртят мивки! :-D Не само хората могат да бъдат фенове!

 

           

Видео №3: Миналия месец се изигра плейоф за влизане в Серия "Б" на Италия между Хелас (Верона) и Салернитана. Веронци в крайна сметка се добраха до промоцията във второто ниво на футбола на Ботуша. Вижте агитката на победителите... тя може би не прави кой знае какво впечатление, но един фен на Хелас определено събира погледите... Кой ли? Гледайте внимателно на 0:38! ;-)

 

 

Видео №4: Феновете на Рад (Белград) правят шествие за мача с Цървена звезда от сръбското първенство. Вижте какво се случва с единия от отговарящите за реда полицаи на 1:43!

 

Видео №5: Всеизвестната агитка на Цървена звезда - "Делийе", е в Чехия през 2009 г. Вижте какво прави тя с репортер на местна телевизия...

 

Със съдействието на наши руски приятели днес ви представяме разговор със Зоран, един от основателите на Ultras Red Star, една от първите банди на "звездашите". Пред очите му фанатското движение в Белград е преминало пътя от наивния фанатизъм през 70-те до легендата на трибуните Делийе Север на Мала Маракана. Интервюто е дадено за един санкт-петербургски фензин. За мнозина думите му могат да се сторят пресилени или пък като помпозно самохвалство, но оставяме всеки сам да прецени за себе си. Хубаво е да се надниква в чуждите дела и да правим изводи за нас си.

- Как започна всичко, откъде тръгнаха нещата за да се стигне до това, което сега виждаме по трибуните на Звезда?

- Нашето движение започна активно да се развива в началото на 80-те. Разбира се и през 70-те имаше пътувания навън, боища, но не беше същото. През 1981 играхме с Интер в Милано и тогава видяхме как на техните трибуни запалиха факли. Бяхме просто поразени и не знаехме как да реагираме. Онемяхме. По това време в Белград почнаха да се появяват италиански спортни списания, на чийто последни страници имаше само фотоси на агитки. Трябва ли да казвам какъв интерес предизвикваше това у нас. Тогава нямаше Интернет и в началото започнахме да си кореспондираме по пощата с фанатици от други страни. Стараехме се да вземем най-хубавото от всеки – от италианците хореографията на трибуните, от британците – пеенето, а от аржентинците – ефектите. Аз, примерно, доста години припечелвах като вкарвах факли и всевъзможни пиротехники за бакляда от Гърция и Италия. Тогава бяхме около 50-100 души. Около нас на трибуните на Маракана стояха хора, които идея си нямаха за какво става въпрос и какво се мъчим да направим. От тези момчета, които започнахме, са останали към 15-20 активни и досега.

- Какво е Делийе Север?

- 4-5 банди се обединихме в една обща групировка Делийе на 7 януари 1989. Нарекохме се така с архаичната дума Делийе, обща за целия балкански фолклор и означение за "луди хора".

- А какво представляваше фанатското движение преди тази дата, 7 януари 1989?

- Бяхме 4-5 групички, но нямаше особени разлики помежду ни. В един определен момент се обединихме за да станем по-яки, по-способни. Общо това бяха към 200-300 души, които заедно участвахме в битки и в тифозерия по трибуните.

- Имаше ли противници на идеята да се обедините? Или изведнъж всички го решихте единодушно?

- Абсолютно всички бяха "За".

- Но така някак си не се случва в действителност?

- Разбира се, практически това е невъзможно – всички да са на едно мнение, но нещата стават постепенно и в крайна сметка се стига до съгласие. Вярвайте ми, при нас се получи точно така.

 

- По какъв начин решавате спорните въпроси в такава голяма групировка? Има ли някакви общопризнати авторитети, които могат да взимат решения по проблемите?

- Колкото повече един човек е действен и активен за каузата, толкова по-голям е авторитетът му. Но водещият принцип при нас е, че никога един човек не може едностранно да решава за цялото движение. Дребните въпросчета могат и да се решават от само един човек, някой из всепризнатите авторитети, но когато става дума за сериозен и важен проблем, и трябва детайлно обмисляне на нещата – решение не може да се вземе еднолично! При такива случаи се събират общо 15-20 представители (не повече) от различните водещи банди и заедно обсъждат проблемния въпрос, после публично съобщават решението, което е общовалидно за всички, на своите компании и се действа по взетото решение. Помежду си поддържаме приятелски връзки, често се срещаме, общуваме извън стадиона и това помага за лесното постигане на съгласие и разбиране. Много е важно да има активност извън стадиона, да се срещат момчетата по-често, да говорят, да спорят, изобщо да правят нещата заедно. Имам и несъгласни, естествено, накъде без това, не може да има тотално единомислие.

- И в такъв случай, при взето вече общо решение какво става с недоволните, как процедирате?

- При нас няма чак такива различия от сорта – 8 гласуват "за", 7 гласуват "против". Ако има несъгласни, то тогава говорим, обсъждаме, убеждаваме и търсим компромис, но не и на всяка цена. Излишни спорове не водим.

- Случвало ли се е да има сериозни вътрешни раздори през годините досега?

- За наше щастие успяхме да избегнем такъв разкол, какъвто се случи при "Гробари". По същество, всички техни проблеми се въртят около парите. Едни от тях искаха да се взимат пари от футболния клуб, други пък, смятаха това за недостойно и че така ще се убие истинската ултра култура сред публиката. И ето вече 15 години тлее този разкол при тях, периодично утихва и после пак избухва, но си стои като проблем. За съвременните големи професионални клубове такива суми са нищо, но за феновете това са много пари. Обаче там, където се появят такива подарени пари за ултра сцената, веднага се пораждат раздори, завист, напрежение. Допълнително пък по този начин феновете стават заложници в ръцете на управляващите във футболните клубове, а както добре знаем техните помисли не винаги са чисти. Всичко това убива духа на сцената.

- След вашето обединение се получава една крупна групировка, а какво става с бандите, с лидерите им, как живеят те? Все пак всяка банда и фракция си има собствена история и собствено поведение, имат си свой живот, веят собствени знамена, слагат по оградите свои застави с името си на тях.

- В днешно време всичко това е формално, въпрос на чест и традиция е да имаш свои артикули по стадионите и на улицата. Но иначе сме заедно. Ние сме едно, ние сме Делийе Север! Ние имаме свой път и решения, и всеки, който идва на Северната трибуна ги следва.

 

- Кои са водещите банди сред Делийе Север?

- Belgrade Boys са най-младите (по дата на създаване), но в същото време са най-дейните към ден днешен. Също така основни банди на Северната трибуна са Brigate, Ultra Boys и Heroes. От моята група, Red Star Ultras, сме останали към петнайсетина души – най-младият сред нас е 74-ти набор. За мен и моите приятели, ветерани на сцената, вече стои въпросът просто да присъстваме, а не толкова да сме водещи на сцената.

- Има ли при вас разграничение на ултрас и хуулс?

- Такова разделение няма и принципно не може да се направи. Ние сме привърженици на Цървена звезда. Ние отстояваме честа на своите цветове по улиците на Белград и навън. Участие в пеенето, в организираната подкрепа взимат всички.

- А какво ви е отношението към уличния бой?

- Статистиката за последните 4-5 години показва, че в Сърбия са били убити 7 души в боеве, свързани със сцената. От тях 6 са починали след нараняване с хладно оръжие, намушкани с нож или отвертка. Ние бяхме първите в Сърбия, които официално се обявиха против употребата на ножове и бръсначи при уличните боеве между агитките. Всички останали подръчни средства намираме за приемливи, с изключение на огнестрелно оръжие, разбира се!

- Има ли политиката място на трибуните при Делийе Север?

- Когато Милошевич беше президент на Югославия, ние не поддържахме никоя опозиционна партия, но бяхме най-яростните противници на режима му. Понастоящем, при нас няма никакви политически лозунги или пък транспаранти.

- ОК, един пример от руската сцена. На хора от ядрото на агитката се предлагат пари от някоя партия или комерсиална структура, за да вдигат политически плакати. Хората не го обсъждат с никой, съгласяват се и взимат парите. Може ли това да се случи при вас. Как контролирате какво се появява на Северната трибуна?

- Още веднъж повтарям, ние не застъпване никаква политическа позиция. Много държим на това. Единственото изключение беше против Милошевич, но това е друга тема. Ако подобно нещо се случи при нас, както вие го описвате...даже не знам какво да отговоря. Просто няма как да се получи, не знам как би могло да стане. Делийе Север е сплотена групировка, ние имаме нашия си път и го следваме, ние имаме наши си решения и ги спазваме...

 

- В Русия имаше такъв случай – феновете на Спартак разпънаха огромен чаршаф за хорео, изглеждаще мащабен, красив, в червено и бяло, и всичко както си трябва, обаче в най-долния ъгъл имаше малък, но забележим надпис на спонсора, алкохолна компания…

- Стига, стига! Това е невъзможно, просто изключено. Ние имаме Идея! Това е нашия отбор, нашата трибуна, нашата страна. Идеята не се продава!

- Това само при Звезда ли е така или се отнася и за другите в Сърбия?

- Не ми пука за другите, изобщо не ме интересува какво и как правят. Делийе не зависи от никого!

- При вас в Сърбия има ли такова понятие като "агент"? Какво се подразбира от такъв прякор?

- Това се отнася за "гробарите". "Агент" наричаме тези хора, които са "на заплата" от футболния клуб. За нас това е нещо лошо за сцената и рано или късно се връща като бумеранг срещу публиката на един отбор.

- Сред вас няма ли "агенти"?

- Не. Ние получавахме от клуба почти всичко в продължение на 15 години. Предоставяли са ни самолети, автобуси за евротуровете, влакове из Югославия. Съдействаха ни за всичко необходимо за да има добро представление по трибуните на мачовете на Звезда. Но преди 3 години, ние решихме да се откажем от тази помощ. Разбира се, много спорехме по тази тема помежду си. Много дълго обмисляхме как да бъде, как да го направим и в крайна сметка достигнахме до радикално решение. Делийе Север е много, много сериозна и силна групировка. Това не са просто думи, а реалност и значи, ние сме длъжни всичко сами да си правим и не можем да си позволим да зависим от външни фактори. Ако ти си зависим от футболния клуб, тогава няма да можеш свободно да изразяваш отношението си към ставащото в клуба, няма да можеш да изказваш недоволството си, ако нещо лошо се случи на отбора ти. Публиката трябва да е винаги и постоянно нащрек относно политиката на футболния клуб, тя е реалния коректив на ставащото в клуба! Тук трябва да кажа, че стандарта на живот в Сърбия е доста по-нисък от средноевропейския. Поради това след отказа от финансовата помощ на Звезда, стана доста тежко да се поддържа нивото от предишни години. Въпреки всичко обаче се справихме и продължаваме да го правим...

- Откъде набирате финансови средства за оформлението по трибуните и други мащабни мероприятия, свързани със сцената?

- Изработваме и продаваме различни фенски артикули със символиката на Звезда и Делийе Север. Нещата вървят добре – ние имаме голяма публика и съответно голям пазар, голяма клиентела. Футболният клуб има своя запазена марка и притежава правата над клубните символи, така че ние нямаме право да ги ползваме без изрично разрешение. За да избегнем каквито и да е претенции от страна на професионалното дружество, на нашите стоки пред названието "Црвена звезда" или пък на клубната емблема, слагаме абревиатура СД (Спортно дружество). Всички заработени от търговия пари остават в общата каса и в интерес на истината не всички харчове са за представления по стадионите. Много пари отиват за адвокати, за всякакви помощи на наши хора, изпаднали в беда, за различни чествания и празненства, свързани с клубната история.

- Вие винаги помагате на вашите хора, когато се окажат зад решетките, така ли?

- Не. Само в случаите, когато причината е футболен мач или нещо, свързано с действията на агитката. Изобщо не се занимаваме обаче, ако някой от нашите се забърка в чисто криминален инцидент – кражба, рекет, изнасилване, измама.

 

 

- Има ли изобщо някакъв човек в клубната структура, който да отговаря за взаимодействието с привържениците?

- Ние говорим винаги пряко с президента.

- А той винаги ли се отзовава? Не е ли прекалено зает и да няма възможност да дойде на вашите срещи?

- Ние сами отиваме при него. Направо. И той няма възможност да откаже диалог.

- Клубът оказва ли помощ в процеса на организиране на представлението по трибуните? Примерно, съдейства ли за договорености с полицията за вкарването на пиротехника на стадиона?

- Какво изобщо тук намесваме ченгетата? За какво да се договаряме с тях?... И изобщо, ние считаме, че в Сърбия нямаме противници на нивото си, освен полицията. Те са единствените с които ни е интересно да се бием и които смятаме за истински врагове.

- Разкажи за дружбата ви с Олимпиакос. Как се роди този съюз и на какво се базира?

- През 1986 играхме в Атина с Панатинайкос за КЕШ. В нашия сектор дойдоха фенове на Олимпиакос, за да викат против вечния си враг. Така се получи, че с тях намерихме много общи неща и оттогава датира нашето приятелство.

- Какво можеш да кажете за отношенията Звезда - Спартак Москва, около които има доста коментари в Россия? Даже се пуска съвместна червено-бяла символика на фенски артикули.

- Не можем да бъдем в съюз с тези, които са приятели с онези, които мразим. Лех Познан и Цървена звезда са две съвършено несъвместими теми, друга бира сме. Наш флаг и флаг  на Лех никога няма да са на една и съща страна на барикадата. Поради това не би трябвало да говорим изобщо за съюз със Спартак. Разбира се, възможно е да има дружески връзки между отделни групи на Звезда и Спартак, но никакъв общ червено-бял съюз не съществува.

- Спартак дружат с Лех не защото искат да се подкрепят един друг по стадионите, а единствено заради около-футболни мотиви. "Месата" (прозвището на Спартак) искат контакт с най-добрите бойци на полската сцена. Възможно ли е подобно нещо и при вас?

- А от кого ние, Делийе, можем нещо да научим, да получим? Единствените, които са ни интересни и от които искаме да се поучим са аржентинците и техния начин на подкрепа по стадионите. Италианците вече не представляват интерес, а за англичаните изобщо няма смисъл да говорим.

 

 

- А какво ви е отношението към руснаците?

- Много си приличаме, сходни души сме, но що се отнася до фенщината и стила по трибуните, ние сме две различни планети. За поляците, които мнозина считат за най-добрите в Европа, аз ще го кажа простичко – за нас те са смешни. С всички тези техни договорени боеве 50х50 и т.н., това не са запалянковци, а охранени бичета, които търсят поводи къде да си изкарат енергията. Та те половината дори не ходят по мачове и не познават футбола. Изобщо за какъв ултрас живот да говорим при тях? Единственото, което бихме могли да обсъждаме и да се договорим с нашите противници е относно използването на оръжие в боя. А да се договаряме за час и място, за точна бройка на участващи и т.н. – това просто не е за нас.

- Допускаш ли един такъв вариант – отивате на мач в Полша и се биете с всеки, който ви попадне?

- А защо?

- За да премерите сили.

- Нямаме за цел да се доказваме пред някой "кой е по-силен". Нашата най-главна цел е да поддържаме отбора си, да бъдем с отбора си навсякъде. Когато има мач на отбора ни, пък и с поляци да е, тогава ще дерем със зъби и нокти. Единствено с хърватите нещата са други, но това е изключение и друга тема на разговор. Ние сме много голяма групировка, голяма публика, огромна маса хора. Какво има да доказваме? Колко сме силни за пореден път си го доказахме сами на нас самите през 2007 - гостуването в Солун за Арис - Звезда. Тогава приятелите на "гробарите" от ПАОК ни налетяха, но бяха наказани!

- А какво знаете за руската сцена, как ги виждате от Сърбия нещата в Русия?

- Времената се променят, има Интернет, лесно можеш да събереш много информация за близки и далечни страни, не е както преди, така че знаем много за вас. Много сериозно се отнасяме към вашата сцена. При вас има много голям потенциал, но ви трябва време за да се сработите и да почнете да правите от потенциала си реални стойности. Трибуните ви са пълни, има много ентусиазирани момчета из групировките ви, но няма постоянен заряд, пеенето е лошо, липсва сработеност между отделните блокове в сектора. Визуалката сама по себе си нищо не значи. Сега всяка агитка в Европа може да запали 10, 20, 50 или100 факли, да направи цветна бакляда от димки и бомби или пък да разпери огромни хореографии, но няма ли го викането и пеенето значи за нищо не ставаш. Например, в Испания клубът може да се обърне към фирма и тя да му скицира и направи пълна хореография със всевъзможните му там детайли – листове, ленти, чаршафи, пироефекти и т.н, но това няма нищо общо с истинската подкрепа към отбора, към играчите, към любимите цветове.

- А какво трябва да се направи, за да се научим да пеем хорово? Някои считат, че е нужно да се събират по паркове и в зали, и там да се тренира, други пък се отнасят с насмешка към това.

- Нищо хубаво не става за един ден и една нощ. Това ниво, което Делийе Север има днес се е градило постоянно и неуморно през всичките 20 години на съществуването ни. Корените на проблема при вас, а и при всички източноевропейци, са заради "желязната завеса", дългата изолираност от развитието на ултра културата по света не ви е дала шанса постепенно да еволюирате и така да стигнете по естествен начин до истинските стойности в подкрепата. Сега се налага с бързи крачки да настигате останалите, а винаги когато се бърза се допускат и много грешки. Трябва да мине време, да поулегнат нещата, да узреят и едва тогава вече ще може да се търси качество. Същото е и с пеенето. Трябва да се пее винаги, да се пее твърдо и в синхрон, а за това са необходими дълги упражнения. Какво по-добро място за тренировка на гласовете от стадиона? Много важна е и ролята на "диригента", или както го наричат още "cappo" на трибуната. Той трябва да е с огън в очите, да задава хубав ритъм, да запалва всички с поведението си.

 

- А кои при вас са диригентите?

- Няколко са – 5-6 души. Постоянно се въртят.

- А кой може да стане диригент? Ти, например, може ли да си диригент?

- Ако тръгна да ставам диригент, никой няма да е против, защото имам достатъчно авторитет, но това не е работа за всеки. Принципно, няма никакви правила как да се определи, но времето показва кой става и кой не го бива в тази дейност. Вождовете в агитката не винаги могат да бъдат и добри диригенти на трибуната.

- Дай да се върнем на онзи мач с Арис в Солун през ноември'2007. Разкажи повече за него.

- Бяхме 900 души, 15 автобуса и с коли. Добра организация направихме, все пак това ни беше първото появяване в Солун, града на ПАОК, приятели на Партизан и врагове на нашите приятели от Олимпиакос. За нас ПАОК и Партизан са едно и също нещо, един общ враг. Сутринта бяхме вече в Гърция и още на границата се сблъскахме с враждебна атмосфера, провокираха ни техните митничари, ченгета, работещите по заведенията. Някои дори демонстративно ни сочеха сувенири на ПАОК. Държаха ни нарочно 10 часа на границата, и час преди самия мач ни пуснаха. Направиха ни тотален тараш на багажа и буквално разфасоваха всичко да търсят скрит "инструментариум", но нищо не намериха! Друг път ще ви кажа как го направихме този номер... Държаха ни нарочно толкова дълго за да не се изсипем в града и да почнат безредици. До Солун вървяхме плътна колона всички автобуси и поддържахме постоянна връзка по мобилните. На стадиона пристигнахме, когато вече беше 15-ата минута от мача. Допълнително полицията ни забави на входа, отново имаше щателно претърсване и мотаене с проверка на паспортите. Изнервиха ни и се сбихме, масло в огъня наля и инфото, че наши обикновени фенове, редови запалянковци са били нападнати с ножове насред центъра на Солун. Успяхме да влезем "на първа" и разярени нахълтахме в клетката, като веднага си разменихме любезности и залпове с гърците около нас. Беше истински шок за тях! Иначе самият мач премина без никакви проблеми и нямаше нерви. Пуснаха ни едва 2 часа след края му и точно като излизахме достигна слух, че един от автобусите ни е подпален. Веднага хукнахме към паркинга и се оказа само, че машината е потрошена с камъни, опитали са се да метнат и коктейл "Молотов", но без да уцелят. Понеже в устрема си да стигнем по-бързо разцепихме полицейския кордон, пандурите (охраната) веднага ни се нахвърли и стана невъобразимо меле. Даже аз, който съм виждал какви ли не зверски картини, включително на война съм бил, бях поразен от сблъсъка. Накъдето и да се обърна, виждах наши как се боричкат и гонят с ченгетата.

- Какво стана с арестуваните?

- Никого не арестуваха. Просто не рискуваха да ни задържат допълнително в града. Нали се сещате, че ако бяха задържали наши хора, цялата ни агитка щеше да остане в Солун до освобождаването им. Бъхтенето с фуражките от кордона продължи към 5-10 минути и тогава пристигнаха костенурките от отряда за масови безредици, с гранатомети със сълзотворен газ. После разбрах, че съотношението ни е било 900 звездаши срещу 250 куки.

- Пристигнаха ли още полицейски подкрепления?

- Не, направо дойдоха костенурките в пълен боен екип и тогава се качихме по автобусите. Отцепихме право към границата. Момчетата от Олимпиакос ни казаха, че тези спец части със зелените униформи, с които ние се бихме били най-коравите и никой в Гърция не можел да им даде отпор. Като стигнахме границата, отново ни пробваха. Задържаха някои от задните автобуси и искаха да влязат вътре със сила. Не им беше целта да арестуват, а просто да ни бият, да ни мачкат и така да си изкарат гнева, че някой смее да им се опре. В отговор, един от автобусите отворил средната си врата и в момента в който тръгнали да нахълтват, един от нашите изстрелял ракета срещу тях. Един полицай бил ранен. Всичко това става на капепето с Македония и в момента на полицейската атака, много от нашите бяха вече минали контрола и се разпиляха по магазините в безмитната зона. Когато стана ясно какво се случва в Гръцко, веднага всички тръгнаха да се връщат, нарушавайки пограничния ред. Основните събития се разиграха в "ничията земя" между двете капепета. Настана пълна анархия, не можеше да се диша – полицаите постоянно мятаха сълзотворни гранати. В един момент отстъпиха и се дръпнаха назад към своята държавна територия, ние ги погнахме и тогава те извадиха оръжие да стрелят предупредително във въздуха. Разбирам, че за вас звучи невероятно, но честно, в целия ми живот това е може би най-зверското стълпотворение, което съм виждал.

 

- Такива събития, като че ли са най-типични за Балканите?

- Така е. На Балканите е най-страшно в цяла Европа и съм убеден, че тук е най-здравото ултра движение. Достатъчно е само да видиш събитията около големите дербита на Полуострова, за да разбереш веднага за какво става въпрос.

- Кого би отличил?

- Принципно, всички големи балкански отбори имат изразено присъствие. Нямам добър поглед върху всички, пък и другите не ме интересуват. За мен безспорно, най-добрите сме ние и Олимпиакос. За хърватите не искам нищо да казвам, но там е ясно, че нещата се случват само в Загреб и Сплит. При гърците атинските групировки са на ниво, а тези от Солун са селяци. В Турция най-добрата атмосфера правят черно-белите от Бешикташ, колкото и да ми е гадно да го призная, заради цветовете, след тях идват Фенербахче. Другите изявени на балканската сцена са приятелите на Партизан от Букурещ и София, но за тях нямам преки впечатления.

- А в Европа?

- Там нещата в много страни не са същите, както в миналото, много неща са се променили и все повече заприличват на театрални постановки, а не на истинско тифо. Навсякъде има и добри изпълнения, но нивото пада, пък и нещата около футбола много влияят – всички тези спонсори и телевизии с техните педалски правила и изисквания. Във Франция като цяло, може би най-добре правят нещата за момента, в скандинавските държави има добри изпълнения...

- Не споменаваш нищо за Италия?

- О, това е тема на друг разговор, дълго може да се говори за тяхната сцена. Единствено мога да кажа, че там нищо вече не е същото. От това, което съм гледал през годините, си мисля, че само Наполи, Аталанта и Сампдория поддържат високо ниво. А такива велики ултрас като Рома, от които дори ние сме се учили и заимствали много неща, сега са в тотално отстъпление от позициите си.

- Накъде отива сцената? Какви са тенденциите?

- Бъдещето е каквото си го направиш. При нас има стремеж да се върнем към корените, да правим нещата както са били през 80-те години. Мисля, че и много други ще тръгнат по същия път наобратно, назад към доброто старо време. Ще видите как много скоро тези хореографии, които през последните години добиха мегаломански размери, постепенно ще се поизтъркат и ще се върне старата традиция с много дим и огън. Дано съм прав, ще видим.

- Последен въпрос. Как се отнасяш към наплива на момичета по трибуните? Колко жени имаше с вас в Солун, например?

- В 15-те автобуса имаше всичко на всичко – 3 дами. Принципно, не харесваме момичета да има в сектора ни и изобщо в движението.

- И последно. Ако трябва да избирате – да се сбиете и да не стигнете стадиона или да избегнете боя, но да си в сектора – кой вариант предпочиташ?

- Нищо не е по-важно от мача. На футбол трябва да се ходи на всяка цена!

Текстът е взет от Bultras.com

Според мен един от основните проблеми, който играта по някакъв начин трябва да елиминира, е расизмът по трибуните. Националистическите настроения са донякъде разбираеми поради патриотизъм и подкрепа към местен отбор, но част от тях се изродяват в абсурдни прояви на дискриминация по раса, вяра и пр.

Това, което клубовете, според мен, би следвало да направят, е да образоват своите фенове. Защото навярно масата от тях изобщо не е запозната с идейното ядро на заявената от тях фашистка или нацистка позиция.

Да, дикторите по много стадиони обявяват многократно по време на мач, че ФИФА и УЕФА не подкрепят проявите на расизъм и призовават към толерантно поведение, но тези анонси, съдържащи имената на големите шефове, вероятно се приемат като императивни и автоматично биват отричани.

Ултрасите сякаш не могат да разберат, че тъмнокожите играчи заслужават уважението им. Ако не към отделни единици, то феновете проявяват плашеща незаинтересованост и дисреспект към собствения си клуб, тъй като чрез своите ексцесии и демонстрации често носят глоби и наказания на своя отбор.

Така че, уви, красивото лице на играта е белязано от дълбоките и грозни белези на расизма, а за тях сякаш няма лечение...

Виктор Минчев, "FourFourTwo"

Заговори ли се за агитката на Миньор, първите асоциации са свързани с дивотия и вандализъм. Ето, преди 20-ина дни "жълто-черните" отново напомниха за лютия си характер в двубоя с най-омразния си съперник в последните години - Левски, завършил 0:0.

Ако обаче трябва да сме честни, "чуковете" до известна степен са нарочени за черни овци сред феновете в България - те не са по-груби и безцеремонни от хулиганите на Левски и ЦСКА например. Напоследък обаче запалянковците от Перник демонстрират по-интересни и нестандартни идеи по отношение на това как да подкрепят отбора си и да направят впечатление едновременно с това.

Няколко дни след нулевото реми със "сините", когато привърженик на столичния гранд беше уцелен със сачма в главата (така и не стана ясно дали е изстреляна от въздушна пушка или от прашка), Миньор проведе конкурс, с който си избра единайсеторка от най-привлекателните свои фенки. Критериите за красота в случая не са толкова важни. Въпросът е, че в града, за който вървят вицове, че мъжете бият жените си по няколко пъти на ден, всъщност нежният пол получава повече внимание, отколкото това се случва при големите клубове от София, Пловдив и Варна.

А ревюта на момичета в жълто-черни екипи е просто поредното доказателство, че тази пролет винкело, пред който всички са равни, е на мода. Вече видяхме как на Стадиона на мира се появиха кукери, за да гонят злите духове. Страшните костюми и маски са запазена марка на Граовско, а за двубоя с Монтана от Миньор се сетиха, че могат да внедрят своя ритуал по гонене на злите духове и в запалянковщината. Привържениците на "чуковете", пременени в такова облекло, бяха допускани без пари на трибуните, като нищо чудно съвсем скоро при такава пруктика да видим уникална за целия свят кукерска хореография. Разбира се, този дрескод не е особено подходящ за топлия сезон, който настъпва все по-осезаемо.

"Чуковете" създадоха хитовете на пролетта, що се отнася до класацията на фенската култура - не особено разнообразна и интересна у нас, ако трябва да сме честни. В Перник вече пробиха на кулинарния пазар, като пуснаха вафлите с култовото название "Винкел". Не знаем дали в Перник великденските яйца имат ръб, но пък тункваното изделие бързо си спечели популярност и вече се търси от хора от цяла България - при това далеч не само футболни фенове. От Миньор очевидно показаха, че могат да носят на майтап и да се шегуват сами със себе си, но да вървят поне с крачка-две пред други агитки, и то такива на уж по-големи отбори.

Иначе не е тайна също, че на Стадиона на мира на входа за привържениците на чуждия тим дълго време стои надпис "К.. за гостите". От 20 години в България има демокрация - всеки може да си избере от коя партия или отбор да бъде, какъв парфюм или рокля да си купи. Има един град, в който такива човешки правила не важат - тука или си от Миньор, или ядеш дървото, батко!" Това е напълно автентичното изказване на "жълто-черен" запалянко от Граовския регион, което може да бъде намерено от всеки в интернет.

Враждата с Левски датира от края на 80-те заради конфликти покрай мачове по баскетбол - и то при жените. Старите миньорци са си пиели бирата с легенди на "синята" агитка като Светльо Аялата например. По обратния път се развиват отношенията на "жълто-черните" с ултрасите на ЦСКА. В момента феновете на Миньор се намиратт в приятелски връзки с "червените", като не крият, че Димитър Ангелов-Дучето неведнъж е помагал на "чуковете". Томахавката между граовци и "армейци" е заровена през 2000 година. 3 години по-рано обаче трима миньорци са наръгани с ножове от цесекари при гостуване в София. Отговорът не закъснява и перничани устройват засада на "червените", като ги подреждат здраво - за щастие, без да паднат жертви. В крайна сметка след тези страсти идва и примирието.

Радостин Спасов, SportLine.bg

За беройци подготовката за мача с ЦСКА започна дни преди самата футболна среща. Феновете на отбора се събраха на стадиона и положиха труд за осъществяването на хореографията на мача. Над 5000 ленти минаха през ръцете на феновете, но главната цел - красота по трибуните, ги накара да стоят до късно вечерта. В деня преди мача всичко бе нагласено и приготвено, и така всички тръпнехме в очакване на самия мач.

Ето че денят настъпи. Цяла Зара се беше запътила към стадиона. Накъдето и да се обърнеш из Града на правите улици, се виждаха само символите и емблемата на отбора. Всички се стичаха към стадиона, който се напълни. Едни чакаха с нетърпение първия съдийски сигнал, за да гледат една приятна футболна среща, а други тръпнехме в очакване, за да направим хореографията, която сме приготвили.

 

Всичко вървеше по план, получи се много красиво със зелено-белите линии, с лентите и факлите, но на терена не вървеше. От агитката се раздавахме докрай за нашите любимци, но явно това не беше достатъчно.

Въпреки че получихме два гола в нашата врата, това не ни отказа да пеем за любимия отбор. В последните минути на мача доста от подкрепящите намаляха и не пееха така силно както в началото, но една първокласничка ни накара да върнем вярата си в отбора.

 

За пръв път виждам дете да пее на стадиона, и то не къде да е, а на самата вишка и по мегафона. Малката кукла накара целия стадион да изригне, защото им показа, че заралии са закърмени с любовта към БЕРОЕ.

При нас няма тартори и агитатори, ние сме едно цяло. От това момиче днес цяла БЪЛГАРИЯ трябва да се поучи, защото футболът не е война, а любов - любов към отбора и към приятелите, с които си всяка седмица по стадионите.

 

Едно дете показа чистата и искрена любов към един отбор, защото децата са винаги непорочно искрени. Показа, че дори когато падаме и няма шанс за победа, ние трябва да сме с гордо вдигнати глави и трябва да сме от БЕРОЕ.

Тя показа, че не трябва да си фен на даден отбор само тогава, когато той побеждава и е модерно да си фен. Трябва да си до любимия тим 90 минути всеки мач.

 

Горда съм, че именно ние – заралии, никога не сме оставяли отбора и сме с него 90 минути независимо от резултата, защото "ние се кълнем, че го обичаме, и ще го следваме, и САМО БЕРОЕ".

Beroe_fenka