80 години история, традиции, спортни върхове, редица медалисти от олимпиади, световни и европейски първенства... това е кратката ретроспекция за Спортен клуб Локомотив, който в настоящият момент не разполага дори със собствен стадион.
Школата, прочутата локомотивска школа, дала на България футболните гении Никола Котков и Начко Михайлов, е завряна във фургони, по поляните на Требич и Мировяне...
Съвсем наскоро активните привърженици на клуба пуснаха декларация до институциите с настояване за спиране на престъпното нехайство, съсипващо най-новият спортен стадион в София..., отговорът на държавата в лицето на нейният министър-председател не закъсня...
Днес (вчера - бел. ред.) той обяви, че до края на годината е предвидено разрушаването на Стадион Локомотив и построяването на неговото място на нов национален стадион?!! Гаврата с името на славният Локомотив, активно подпомагана от търгашите, които го управляват върви към логичен завършек...
Гробокопачите на Локомотив в лицето на Николай Гигов, Иво Тонев, недоразуменията Чавдар Цветков, Дончо Донев, Илиян Василев и цялата клика, гравитираща около "президента", председателят на изпразненият от съдържание спортен клуб Владимир Аврионов, които не успяха да затрият клуба за последните 20 години, въпреки неистовото си желание, най-накрая ще могат да си отдъхнат... Със съдействието на г-н ген. Бойко Борисов, един от най-достойните български клубове, ще остане и официално без свой дом.
През 1969 година БКП се опита да закрие Локомотив, обединявайки го със Славия. Това породи протести без аналог в България преди 1989 г. и само след 2 години клубът беше възстановен - тогавашният стадион на клуба в Квартал Захарна Фабрика, обаче беше отнет от държавата и разрушен... Същото години преди това се случи с първото игрище на клуба зад безжичният телеграф на Централна гара...
Сега историята се повтаря, бившият охранител на другаря Тодор Живков, очевидно се е заел да довърши започнатото. Това ме кара да потърся някои аналогии между двамата "държавници"... Преди партията на другарят Живков да се опита с партийно решение да закрие Локомотив и организираният спорт в северната част на столицата, бившият Първи се гордееше с членската си карта от Локомотив (за да не го обвиняват в пристрастия към Левски или ЦСКА)...
Не беше отдавна времето, когато във възпоменателен мач в памет на Начко Михайлов (Бог да го прости), настоящият Първи позираше гордо с червено-черното райе и обясняваше пред слушащите го в захлас журналисти, какво представлява Локомотив за българският спорт... Като гражданин на тази държава се моля, единствената аналогия между двамата да бъде отношението им към Локомотив, защото иначе горко на всички ни!
Уважаеми господа, които се гаврите с любовта и живота на хиляди хора, свързали името си с Локомотив, трябва да знаете, че няма как да успеете! Локомотив ще го има докато, живее в сърцата на хората! Успяхте да прогоните хиляди от стадиона, успяхте да съсипете локомотивската школа, успяхте да съсипете стадиона, но не и да убиете духа на Локомотив!
Духът на Котков, на Начко, на Доктор Кох, на Спиро Дебърски на стотиците славни спортисти на ЖСК, живее в тези млади момчета, които въпреки огорчението и болката, са на стадиона и днес. Сигурен съм, че дори тези, които се оттеглиха от стадиона, неспособни да гледат как клуба им се превръща в търговско дружество, един ден, когато имената ви са само лош спомен, ще погледнат към захвърленото някъде в шкафа червено-черно шалче и ще отидат с/в надежда да гледат своят Локомотив..., защото уважаеми господа, Надежда-та умира последна, а Вие... Вие сте смъртни!
В едно свое интервю, писателят Петър Кържилов отговори по следният начин на въпрос, на кой отбор симпатизира: "Отборът? Само Локо София, но онзи романтичен тим на Берков, Котков и Дебърски, който носеше радост за окото и утеха на изпосталялата железничарска душа. Жалката карикатура, в която търгашите го превърнаха днес, не е моят отбор..."
ЖСК СОФИЯ, от форума на UltrasLoko.com
Заб. Заглавието е на FanFace.bg
