До Сараево и… можеше да няма назад
Вторник, 31 Юли 2012 03:06Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.
Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.
Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".
Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".
Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.
По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.
На границата между футбола и киното
В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.
Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.
Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.
Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.
Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.
С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.
Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.
Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.
Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани.
Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.
Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.
След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.
Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."
Желю Станков, "Тема Спорт"
Когато има любов, има и футбол
Неделя, 18 Септември 2011 15:16Четейки репортажа на колегата Васко Колев от Гърция, веднага установих един много важен пропуск и той е, че цените на билетите за мача ПАОК - Тотнъм започваха от 25 и стигаха до 80 евро. Считам това за изключително важно поради няколко причини, които не се свеждат само до футболната игра.
Отношението на клубовете със запалянковците и по-точно с организираните структури е деликатна тема. Това се отнася особено за България, където всичко е доста изкривено, в резултат на което демокрацията произведе не един и двама професионални запалянковци, чиято първа цел е да източат футболните клубове. Ще се постарая да избягвам максимално сравненията с България, но понякога това е неизбежно, защото, когато пиша това, се сещам, че снощното дерби Левски - Литекс бе с най-скъпи билети от 7 лева, което прави 3,5 евро. Ако един грък ме попита за стойността на футболните пропуски у нас, ще си помисли, че или си правя неподходяща шега с него, или съм се заблудил и му отговарям за цените при юношеските мачове.
Това е положението, уважаеми привърженици на футбола. Ако клубът не цени продукта, който ви предлага, то няма как и вие да го приемете на сериозно. Три евро и половина за дербито на А група -
това е неуважение към спорта
А между другото, в Солун всеки пък ни пита как така идваме от София само заради един футболен мач, в който не участва български отбор.
Някой веднага ще контрира, че заплатите в Гърция са еди-какви си и стандартът бил друг. Нали четете и политически вестници, гледате телевизия, слушате радио и знаете каква е ситуацията в южната ни съседка? Гърция е на прага на фалита, тоест банкрутът вече не само чука на вратата, но и нахално наднича без никаква идея да се завърти наобратно и да си тръгне. Тоест комшиите, ако имат поне малко акъл, не би трябвало да отделят и един евроцент за спорт, защото единствената им мисъл днес е как да намажат малко по-дебел слой лютеница на филията си. Нищо подобно - животът в Гърция си тече, на плажа има хора, които си разпускат както обикновено, само цените са паднали до под нивото на Българското Черноморие.
Щом около 25 хиляди души изтумбиха стадион "Тумба", значи няма какво да ги мислим. Гърците обичат спорта и в частност футбола много повече от нас, това е съществената истина и причина те да са няколко обиколки зад нас, а ние всяко лято да подсмърчаме в най-голямата жега и да си задаваме едни и същи въпроси, свързани с отпадането ни от Европа.
След като те си обичат футбола, това означава чисто и просто по-добър оборот на средства и оттам естествено по-добър продукт. Ясно е, че гърците скоро няма да са от нивото на Англия и Испания, но при сегашната ситуация също така е ясно, че ние скоро няма да ги стигнем, вече обяснихме защо.
Оказва се, че съседите ни имат гражданско общество и самосъзнание, което също е на много години пред нашето. Те когато работят - работят, когато почиват - се разцепват, когато стачкуват - палят всичко и блокират държавата, когато дават пари за футбол - не им пука каква е цената на билета и когато изискват - натискат педала до дупка.
След мача ПАОК - Тотнъм няколко епизода могат да потвърдят всичко това. Най-напред виждаме един разпенявен фен, който, минавайки пред централния вход, крещи нещо, което се превежда "купете поне още двама качествени футболисти". Човекът си плаща като пич и си предявява претенции. А тук с пет лева за билет какво влияние да имат феновете, които на всичкото отгоре никога не достигат до цифрата 25 хиляди, колкото има на всеки домакински мач на ПАОК.
Малко по-нататък група запалянковци от легендарния вход 4 на "Тумба" нещо се дърпа с един от тях, който на висок глас спори, а се оказва, че той не си е платил членския внос и нямал право да търси обяснение защо треньорът пуснал този футболист и защо президентът продал еди-кого си, пък купил някого, който още не е разгърнал потенциала си. Интересно каква ли гласност щеше да претърпи проблемът, ако този човек си бе платил таксата. Може би някой щеше да му обърне внимание? Едва ли. Но когато хиляди питат нещо, ще получат и отговор под някаква форма. А тук най-напред не е ясно колко запалянковци плащат членски внос, да не говорим, че в България
е гордост, когато влезеш гратис
на стадиона. В Гърция е обратното - тълпата те отлъчва, ако се правиш на тарикат, защото ти по този начин ограбваш от бюджета на любимия ти клуб.
Съвсем накрая вече става весело. Един от амбулантните търговци пред "Тумба" вдига луд скандал на полицай, който го моли да премести за малко количката си с царевица и кестени, за да може ченгето да си изкара автомобила. Продавачът си защитава правата. Как така ще си мести сергията, какво като пречи на полицая да си тръгне? Ще изчака малко. Сигурно е, че този търговец е платил някаква такса в общината, за да продава там. Човечецът знае срещу тази такса какви са му правата и изобщо не му пука, че си ги отстоява срещу униформен полицай. Това е гражданското общество. В България ченгето в най-добрия случай щеше да обърне количката наопаки и да стовари няколко палки на бунтовника. Нищо подобно не се случва с нашия гръцки човек, той не отстъпва и сантиметър от позицията си, сякаш има някакво усещане, че точно сега ще продаде всичките си кестени, а хората ще се наредят на опашка за печената му царевица.
На всичкото отгоре съвсем накрая отчетохме, че когато има организация, посещението на един мач при 25 хиляди зрители може да е много по-лесно и приятно, отколкото у нас при два, три или пет пъти по-малко фенове. В Солун нямаше затворени улици, нямаше нервни полицаи, липсваха и така наречените предварителни пропускателни пунктове. Много по-лесно е да паркираш буквално на 10 метра от "Тумба", отколкото в радиус 1 километър около "Герена".
Всичко е ясно, всеки знае правата и задълженията си, а който има нещо против, ще трябва да чете внимателно закона, ако иска да спести пари за адвокат. Така футболът става много лесен за харесване от всички. А всъщност нещата, изглежда, опират дотам, до каква степен хората обичат футбола. Ако има любов, нещата се получават, така е навсякъде в живота. Един ден и ние ще го разберем, няма как да не стане. Щом се научихме да си слагаме предпазните колани в автомобилите, щом строим нови пътища и сгради, щом си подреждаме къщата, един ден ще си върнем и обичта към футбола и ще пълним стадионите. Няма как все да сме встрани и да цъкаме с език къде са те, а къде сме ние.
Желю Станков, "Тема Спорт"
Ало, БФС, вие добре ли сте? Не погребвайте зрителите!
Сряда, 22 Февруари 2012 18:48В денят, в който хората от БФС си посипаха главите с пепел, че е време да разкрият поне един уговорен мач, те направиха поредната си меко казано глупава постъпка. Някак си леко встрани от медийното внимание остана информацията, че столичния стадион "Локомотив" ще бъде отворен отново и то не само в частта сектор "А". Сега е моментът да се извиним на останалите стадиони в България, защото това в квартал "Надежда" в София не е точно стадион, а някакво жалко подобие.
Явно му е писано на този строеж да бъде вечно недовършен, миналата година му писахме надгробни слова, но ето че мъртвецът възкръсна. Минаваме направо към основното ни притеснение. Реална и голяма е опасността този стадион да произведе истински мъртвец или дори повече от един труп и то по време на футболен мач. Само тотално несъстоятелни хора с ангажирана съвест може да допуснат това, опасността е реална. Ако не вярвате, направете си една туристическа разходка в промишления квартал и вижте дали това, което наричаме място за провеждане на футболни мачове е в нормален вид.
Веднъж обявен за обществено опасен, стадион "Локомотив" в София сега вече е отворен за спортни прояви?! Как стават тия работи?! Чакайте малко, това не е да функционираш като търговско дружество като не си плащаш осигуровките на футболистите. Това не е като да им бавиш заплатите с месеци. Тук говорим за здравето и живота на зрители, които утре ще отидат на мач и близките им ще са на тръни дали няма да се случи нещо.
Без инвестиция от нито една стотинка, съоръжението в "Надежда" бе отворено. БФС прави услуга на някого и това е под натиск от някого. Дълго време Николай Гигов извиваше ръце, че видите ли, няма да налива пари в клуба, защото не му дават стадиона. И Бойко Борисов понеже намери спонсори и купувачи на други клубове, си затвори очите и за Локомотив София. Само, че премиерът трябва да се изпъне и да каже: Аз поемем отговорност, ако на стадиона в Илиянци стане инцидент!
След няколко дни, навръх националния ни празник 3 март, вероятно около хиляда пловдивчани ще застана под опасната козирка, защото техния Локомотив гостува на столичния си съименник. И кажете, с каква смелост тези хора ще стоят там 90 и повече минути. А как майките на тези запалянковци ще дишат в деня, в който знаят, че децата им ще са на стадион, който до вчера е бил опасен, а днес вече не е, защото се намерили някакви документи, според които не знам си какво. Недейте да го увъртате и да шикалкавите, въжетата които държат козирката на сектор В няма как да са станали здрави от само себе си. Това е като онази язовирна стена, за която се е знаело, че е потенциален убиец и се превърна в такъв заради чиновническо бездействие. Сега какво, трябва ли пак да гледаме разплакани хора и безкрайни дискусии на тема "кой е виновен и можеше ли да се предотврати трагедията?"
Човешкият живот не може да бъде заменен нито от любовта към футбола, нито от сантиментите по връщането на столичните железничари в собствения им дом. Локо София не е случаен клуб, но това, че ще играе на опасен за живота не е стадиона не го прави по-симпатичен. Напротив, сега цяла България ще намрази червено-черните затова, че някой се е навел и е направил услуга на другиго, само и само Локомотив да го има.
От Пловдив трябва да реагират навреме и да не позволят черно-белите фенове да бъдат подлагани на опасност. Компромиси с човешкия живот и здраве няма как да има и мача между железничарските отбори да бъде преместен на друг стадион.
Желю Станков, "Тема Спорт"
А къде бяха феновете на ЦСКА?
Неделя, 03 Юни 2012 14:49Съжалявам, но никой по улиците или в таксито не ме пита за Лудогорец! Всеки продължава да си задава въпроси за ЦСКА. Защо така, защо не се получи, какво се случва? Титлата на новаците от Разград така и не надскочи локалните си размери, като обект на интерес. Но с пълна сила продължават дискусиите на тема: "Защо ЦСКА се провали?".
Всеки опита да даде своята версия, своята гледна точка. Разбра се, че с Дюлгеров и Паун – толкова! Сиреч, според първата теза вината е най-вече във футболистите. ЦСКА не е имал отбор за шампионска титла и това че се е стигнало до последен мач и червените обелиха боята по гредите на Арена-та било въпрос на късмет.
Друга теза хвърли вината изцяло на Стойчо Младенов. Бил прекалил с приказките за директиви, за конспирации. Този път наставника не бил показал необходимия размах, както при предишните си два престоя.
Трето мнение се обедини около идеята, че с "Титан" няма как да стане! Четири години били вече достатъчни, за да се тегли чертата и да се обобщи, че настоящите собственици са главните виновници за това, че Мораес не може да вкара дузпа в Перник или че Присо от пет метра цели диреците, а не намира мрежата. Ила казано другояче, че ЦСКА не стана и сега шампион.
Борисов и Иванов си носят цял куфар с грешки,
това е вън от всякакво съмнение. Дали обаче те са единствената причина за неуспеха през това първенство никой не може да бъде категоричен. О, да – и медиите били виновни за провала на армейците. Най-напред за това, че вдигнали в небесата играчите, които били посредствени и не го заслужавали. После пък не знам какво си, не знам що си. Но по принцип в подобна суматоха, винаги и неизбежно и медиите го отнасят. Често не може да се обясни смислено защо, но карай да върви. Журналистите най-лесно се плюят.
Сега обаче нека обърнем внимание и на още един компонент от цялостната структура, която изгражда един футболен клуб – публиката.Темата е изключително деликатна, защото именно феновете винаги са били най-обидчиви, най-чуствителни. Ще разделим анализа на две различни части. В първата изрично подчертаваме, за забравилите ще го направим още веднъж след малко. В тази част ще стане въпрос не за тези по около 10 хиляди, които бяха на домакинските мачове срещу Литекс, Черно море и Берое, не за тези които биха път до Разград или отскочиха до Ловеч, нито дори за онези 1 000 зрители, които бяха на първия домакински мач за 2012 година срещу Калиакра.
Ще стане въпрос за тези, които НЕ БЯХА на тези, както и на всички останали мачове. Айде малко и те го отнесат. Дейни иначе в интернет-форумите, в социалните мрежи, всички тези фенове носят своята частична вина за провала на техния любим ЦСКА. Наивно вярвах в навечерието на споменатия вече домакински мач с Берое, тогава, когато еуфорията за бъдещата шампионска титла вече бе набрала нужната сила, че "Българска армия" ще бъде пълен.
Написах, че няма никаква логика, никакво обяснение или извинение, ако тази сцена не стане реалност: група фенове да отиде на касите преди този мач, да поиска билети за сектор Г например и да получи отговор от леличката: "Свършиха момчета. Искате ли за сектор А?" Освен реалната титла, задала се на хоризонта, което както и да се погледне би трябвало да бъде основния коз, другият също бе налице. От клуба обявиха
смешните цени от 1 до 3 лева
за мачовете до края на сезона! Стига де, сигурно по толкова са били за двубоите на Доростол или Чавдар Етрополе! Голяма част от трибуните обаче пак остана празна. Тогава накъде очаквах феновете да поискат още нещо. Някакъв допълнителен бонус, за това, че са отделили 2 часа от безценното си време. Я по бутилка бира, питка с две пъхнати вътре кюфтета или поне пакетче семки.
Тези липсващи фенове са част от държава, където цените на бензина са свръх-високи спрямо стандарта, но улиците са пълни с коли. Същите фенове постоянно говорят по мобилните си телефони, въпреки че пак у нас са едни от най-високите цени за тази услуга в ЕС и протестите продължават да са мижави. Но левче за мач не може да ги размърда, дори когато трябва да се напъне още мъничко, за да може отбора им да стане шампион. Ами защо за възловия двубой в Перник, който спокойно може да се брои за по-краен квартал на София, стадионът не бе пълен с привърженици на ЦСКА?
Да, сектора за гостуващата агитка бе изпълнен, но какво пречеше още две-три, или пет хиляди да дойдат? Дори да няма места, да стоят отвън, да направят луда атмосфера, да влеят малко кръвчица в побелелите личица на играчите? Да бе, слаби са, ама не е ли кеф да направиш такава атмосфера, че медиите като невидели да те отразят и да се говори най-вече за това – за невероятната публика на ЦСКА? Пак припомням, става въпрос единствено за тези, които НЕ БЯХА на живо на тези мачове.
На вечното дерби с Левски публиката бе поравно! Стига бе – едните умрели от страх, на 5-6 място, навели глави, другите първи, фаворити, вече за титла говорят и в крайна сметка – съотношение на стадиона фифти-фифти! ЦСКА дори не успя да си продаде отпуснатите му 10 700 билета.
Е кога ако не сега, кога ако не при тези цени? Хайде тогава да се разберем и всеки да си поеме своя дял вина. Малък дял, но от сърце! Сега пък към всички фенове, към тези, които идват все пак на стадиона и за всички останали, които единствено тракат по клавиатурата. И за тяхната необяснима еуфория, проявила се в последните няколко дни, по познат от последните години начин.
Помня началото на декември 2006 година, когато течаха последните дни от участието на Левски в групите на Шампионска лига. Сините фенове се тупаха по гърдите, червените подсмърчаха, опитвайки се да иронизират въпросното участие.
Под формата на подранил коледен подарък дойде вестта, че индийският милиардер Прамод Митал купува ЦСКА. Стана страшно. "Българският Челси" бе едно от най-меките определения, които се пръкнаха по повод предстоящия облик на червените. Дори ненадейно появилият се отнякъде в еуфорията Александър Томов-Лупи в началото остана незабелязан и подценен, преди да започне систематично да прави своите бели малко по-късно.
Връщайки лентата назад свръх-очаквания и надежди за бляскави славни времена имаше и при пристигането на Любо Пенев. Голаджията от Примера Дивисион дойде с още незасъхнал игрови екип, каза два-три лафа и отново натовари червените привърженици с нереални мечти. Бързо се видя, че от Любо шеф не става.
Дойде най-богатия българин Васил Божков.
И пак превъзбуда, пак чувство за подем, за предстоящо надмощие и дълго властване в родния футбол. Нищо подобно – ерата Божков завърши с изключително скромни постижения в рамките на своята петилетка. Идването на "Титан" също бе съпроводено с фанфари, най-малкото поради факта, че те се явиха спасителите след опустошителния тайфун "Томов".
И ето ни тези дни, когато пламналата и изгоряла като бенгалски огън идея за вливането на Гриша Ганчев в клуба нарои един куп възвишени очаквания. Припомни се за неговите предишни неуспешни опити да вземе ЦСКА, но видите ли – този път вече няма мърдане! Гришата идва и мачкаме наред!
Общо взето тази поредна пропаднала мечта, тази еуфория трая колкото времето между първата победа и първата загуба на другия Гриша на Ролан Гарос. Пак на ход са теориите за конспирация и световен заговор срещу ЦСКА. А феновете започнаха да се оглеждат за следващия бог, на когото в началото да се кланят, преди да му откъснат главата.
Преди да направят това обаче е хубаво да напълнят стадиона поне веднъж в годината!
Николай Александров, "Тема Спорт"
Крум Савов - интригантът от школата на Диков
Четвъртък, 12 Юли 2012 15:35В началото на седмицата Крум Савов удари в земята конкурентите си, като сътвори чудни интрижки на гърба на ФК "Левски". За целта отново бе потърсена залязващата звезда Гошо Петков, когото вече бяхме изслушали да напада Тодор Батков и ни беше донякъде изнтересно. После и адвокатът отговори и би трябвало шумотевицата да заглъхне – над 20 "сайтови" заглавия преброих, някъде с "афишни" букви чак. Посиня виртуалът от срамната вест за черното тото в софийския гранд и предателството сред левскарите... Било каквото било, дай да разкриваме нещо друго...
За всеки това може да е логично, но не и за "разследващ журналист" от школата на Сашо Диков – Помощник Тракториста. Набараш ли някъде някакви двайсетина процента истина, ще въртиш, ще сучиш, няма да изпускаш сензацийката. Особено като има петимни сътрудници като Вратарчето, нищо, че все по-малко му се обръща внимание...
Обаче Крум, седнал на два стола в две студиа – едното на Канал3, другото на Livesport, отново звъни на аутсайдера, акустирал със Славия на лагер в Боровец. Абе Гошо, сега да ти кажа Батков какво пак каза за тебе? Ами каза, това и това, едвам те били изтърпели на края...Сигурно си прочел, де...
Вратарчето пък само това чака – още по-напушен, и все тъй гузен, предлага детектор на лъжата. И хвърля поредната "сензация" ръчна изработка – той не само него набеждавал Батков, ами и Елин Топузаков....
Опалаа! От това подмятане Крумчо прави поредната си сензация, тъй като в черно тото е обвинен не някой друг, ами считаният за най-почтен и правоверен бивш капитан на "Левски". Това ако не е удар в седмицата...Мале, мале...
Хайде пак при Батков- прочете ли какво още каза Гошо Петков? Ами и Топуъзаков се набеждавал за черно тото. Сигурно си прочел...Ами ако е прочел и не е потърсил сам пресата, значи всичко е наред, защо продължаваш...
Как няма да продължава, я виж как успя да възбуди гилдията – всички пишат за "шок, ужас, ексклозивно, нечувано...." , всички цитират помощника на помощник тракториста...
Работата върви на седем, така може да се захранва през цялата ялова за "ексклузивно" пауза. Ами нека се научат левскарите да не участват в черно тото, нека Елин Топузаков да не продава мач, който всъщност отборът му е спечелил...
На помощ на "разкривачите" идва и "сензацията Сержиньо Грийн". Тоя пък, вече далеч от България, от някакво холандско сайтче, бъзика борците за джентълменски футбол с някакво свое разкритие – като играл в "Левски" с Миньор, бегове от перник се навеждали, за да може топката да попадне в нападател на противника и той да вкара гол....
Пак ужас, ексклузивно, скандално, невероятно! Ново доказателство за черно тото и уредени мачове на Герена. Дори Октоподът Атанасов специално си пусна пипалата – от уводна статия в Спорт1, през Червените, Тема спорт, Дон балон, Уикенд...Той на кого разправял, че в Подуене живее едно зло, което трябва да се унищожи...
После се включва самият Топчо, ядосва се, опровергава, кълне се в "Левски"... Чак му се плаче от интрижката, обаче авторът на интервютата доволен и предоволен – иска се и майсторство, не е само до наглост и подлост...
Аз не се съмнявам, че по целия свят футболните медии по такъв начин вредят на климата, при който съществува и се развива тази игра. Но когато това е и бизнес, там правилата по принцип се спазват. Когато уронваш авторитета и достойнството на някого, който се препитава от футбол и трябва да си пази доброто име, нямаш право да разгласяваш, че този е съмнителен, защото някой друг казал, че е съмнителен. Следващия път, нищо чудно, ще бъде изкопчено от вратарчето нещо за Гонзо, за Йовов, Баждеков... Важното е алъш-веришът да върви и Крумчовци да се геченят. Пък че за Топузаков вече тръгна приказка, на кого му дреме...
——————–
Но Крум е само една стотна от бедата. И от вредата, която със сигурност има връзка за общото дередже на футбола ни. Не става въпрос само за мачове и резултати – те обезвериха публиката с опитите си да внушават нечестни игри и нагласени мачове, без обаче да имат и един процент принос това да стигне до прокуратурата. Да давам ли пак пример с ББС-Лондон, които без много приказки изловиха нашето Бате? После същият "помощник тракторист" С.Д. се гърчеше да доказва колко нечестно бил разобличен честният Иван Славков. Щом критериите за честност у нашите дописници са тези, има още да ни занимават кой бег как се навеждал, за да нагласи черното тото.
Всъщност, аз се подразних от евтините хватки на именития журналист, които той ни пробутва като професионализъм. От това страда реномето на любимия ми отбор. При отсъствието на какъвто и да е контрол и съдебна защита на засегнатите от тази долнопробна журналистика, четвъртата власт, която се гечени от футболни теми, вече се е наложила като "прва власт" – коли, беси, гаври се... И лъже, без даже да се опитва да пооблагородява лъжите си с приемливи тълкувания.
Знам, че не са на сто процента всички, пишещи по темата футбол. Но щом асове като Крум Савов въртят евтини интрижки с "бити карти" от бранша, какво да искаме от тружениците, които се блъскат да съчиняват чудовищни заглавия от такива миши "разкрития"...
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Ах, колко сме интересни!
Понеделник, 23 Юли 2012 22:05Заради 200 сини, които не знаят коя е Анджелина Джоли, и 200 босненци футболът отиде на заден план
Без изобщо да ни пука какви идиотщини вършат част от запалянковците на Сараево, сме притеснени за общата култура и възпитанието на част от привържениците на Левски. Това, на което ставаме свидетели тези дни - размяната на "любезности", е дело на 200-300 фенове на босненците и също толкова на брой поддръжници на сините. Затова и уточняваме, че става въпрос за части от агитките, тъй като ще е твърде нелепо в играта на история да се въвличат цели общности.
Меко казано, проява на лош вкус е да се бъзикаш с противника на историческа, политическа и етническа основа. Как ли биха се чувствали част от привържениците на Левски, ако следващият съперник в Лига Европа бе от Турция, примерно Ескишехирспор (каквато вероятност съществуваше) и на мача там част от публиката на домакините да издигне плакат "Пет века малко ли ви бяха?" или "Васил Левски научи ли се вече да прескача огради?". Дипломатическият скандал е готов, бъдете сигурни, защото това ще е удар по нещо много съкровено и свято за нашите.
Ами същата е историята с надписите за Ратко Младич и Аркан в сектор Б в четвъртък на стадион "Георги Аспарухов". Много сме интересни, няма що. Ама ако нас ни пипнат по тънката патриотична струна, сигурно ще се ядосаме. Не очакваме реакция от така наречения Национален клуб на привържениците, въпреки че е редно някой да се изпъне и да обели две думи. Щом получаваш от ПФК Левски всеки месец по 3500 евро да се самоохраняваш, като ползваш и други финансови облаги и имаш претенции за още, трябва да носиш и някаква отговорност. В сектор Б не всеки харесва войната и не всеки би се подписал под скандалните транспаранти. А публиката на Левски не е само в южната трибуна, нали?
И така заради едни 200 човека оттук други 200 човека оттам отвърнаха с рисунка на повторно обесване на Васил Левски. Част от сините 200 човека се заканват, че отиват на война в Сараево, и част от ония 200 сигурно са приготвили боздуганите. А все пак става дума за спорт, на прага на поредната олимпиада сме и тези дни се говори най-вече за мир.
Всичко това става в момент, в който световните осведомителни агенции съобщиха, че Анджелина Джоли вече е почетен гражданин на Сараево. 37-годишната актриса получи отличието си по време на филмовия фестивал в столицата на Босна и Херцеговина заради своя режисьорски дебют "В земя на кръв и мед" . Филмът разказва за войната в държавата през 1992-1995 година посредством любовта между босненски сърбин и босненска мюсюлманка. "Времето, прекарано в Босна, и хората тук ме промениха завинаги", казва Анджелина Джоли.
Чудно е дали онези фенове на Левски, които издигнаха плаката за същата война в Босна, знаят коя е Анджелина Джоли, дали изобщо са влизали в час по история в училище и дали осъзнават, че заради тях губи футболът. Много е тъпо заради такива елементи институцията ПФК Левски да бъде въвличана в конфликти. Някои "медии" това и чакат и раздухват скандала излишно, като говорят за войни и размирици. Явно всичко е въпрос на морал, но защо, който го няма, държи и другите да знаят за тази липса.
Желю Станков, "Тема Спорт"
Ясната мъгла на "Герена"
Сряда, 01 Август 2012 23:41Тонев вместо Сираков - за добро или за лошо
От м. януари т.г. "Левски" има нов "машинист". С такова определение се беше самоназовал собственикът Батков. Той бе подкарал "синия влак" не защото разбира от футбол, а по стечение на обстоятелствата. Но да не задълбавам във всеизвестни за запалянковците неща. По важното за темата е – по какви стечения на обстоятелствата "синият влак" бе подкаран от потомствен жепеец, а не от потомствен левскар. Хората, които са посочили Иво Тонев за новия силен човек на Герена със сигурност не са само от московския спонсор ВТБ, няма такъв рекламодател, който срещу милион и половина на година, да назначава чак и счетоводителките в клуба. Ами че М-тел повече от десет години внася по толкова за всеки сезон, с единственото изискване да се рекламира марката...
Това в момента е мъглявото, около "яснотата", че краят на "ерата Батков" в стогодишния клуб настъпва. Настъпва уж, пък Адвоката пак зачерви собственическия гребен – сякаш последният европейски провал по някактв начин му е закрепил положението и той с едната ръка пак е на машинистервската ръчка. А ние трябва да тръпнем да не би да върбе и другата...
Явно не ни е писано да прогледнем скоро– кой, какво, кога? Мислехме си, че ще заесеним без сладкодумника, който захранва драскачите с автоголове в нашата врата, но едно е да мислиш, друго е да зависи от теб. . Явно става дума за писани договорки и неписани уговорки между сегашен мажоритарен и бъдещите, които дай боже, поне до Нова година, да изплуват от геренската ясна мъгла...
За нас това щеше да е по-второстепенно, ако спортно-техническите въпроси на отбора бяха на рекламираното ниво. А ето, че не са. Онова, заради което изхвърча Гонзо – сбъркана селекция и пари на вятъра, би трябвало да се препише и на новия щаб – вече има достатъчно анализи, че поне 50 на сто от новопривлеените, макар и все "първи избор, гледани все на живо", е можело още малко да се огледат. И да се сравни ганаецът Опоку с юношата Цецо Тонев, примерно. Но пък могат и да заиграят по някое време, от де да знаеш – проблемът със сработването наистина е много важен, ние затова и нямаме "грандове" – от времето на евробоеца на Мъри и Наско, в който левскарите бяга започнали да си я подават без да се гледат. А Бардон, Томашич и Вагнер не са били толкова "първи избор", колкото треньорско виждане и късмет за кадри.
Това е друга тема, но няма да я прескачам. Сигурен съм, че онези, които засега се таят в "ясната геренска мъгла", преди Иво Тонев, са премислилии за Наско Сираков. Кой по-добре би изглеждал като нов-стар машинист, на когото са познати и пътниците, и маршрутите и особено релсите под колелата. А в тандем с доказалия се Мъри, многото пари би трябвало съвсем скоро поне да върнат на "Левски" доскорошния завиден европейски коефициент.
Решението за нов шеф на екипа обаче е друго и аз го намирам за по-правилно. Убеждението ми идва от реакцията на самия Сираков, след като стана ясно, че той отпада дори и от някаква неплатена длъжност. Той сам си я поискал, чрез протежето си Стоилов, който все още се големееше, докато траеха консултациите. Наско намери удобен рубеж за атаки чрез социалната мрежа, преди това воюваше срещу всичко "несираковско" в "Левски" чрез приближените си журналисти от Дон Балон, също със засегнати интереси от бившия спонсор на медията им. Мъри сега е станал анализатор на доскорошния боклукчийски орган "Тема спорт" и както Наско, ще се специализира да подхвърля най-невинни критики, заредени обаче с реваншизъм.
Човешки неща, но аз им обръщам внимание заради нещо по-главно – Иво Тонев трудно ще се съсредоточава върху пряката си работа на мениджър и управленец на спонсорските пари, защото "Левски" продължава да бъде разделян и възпиран заради различни групови и лични интереси. На хора, които са си заплюли родният клуб като нещо, свързано с личния им напредък и препитание. Но пък как ще сипеш недоволства, че левскарските кадри били пренебрегнати пред локомотивските, след като всеки напуснал по някаква причина "Левски" после става отявлен враг и критикар на актуалното ръководтство? Ами откъде щатове за всички и от къде гаранция, че наново няма да започнат да си завиждат и ревнуват...
Отначало мислех, че гневът е конкретно към Тодор Батков, който наистина е много уюзвим управленец, със слаба представа за играта и много кадрови грешки, оплетени и с финансови игри. Той има обаче някаква интуиция при търсене на "бушоните" и там са му най-дълготрайните поражения върху имиджа и на клуба и на изгорелите "предпазители". Но кой от внезапно забогателите ни "преходници" не си служи с тези изпитани хватки- да разделя , за да владее? Лошото е, че враговете на Батков се превърнаха и във врагове на клуба, което е най-нежелателното. А в този все по-голям недоимък на публика, "щатните агитки" се превърнаха във важен "обслужващ персонал", не безплатен, разбира се. Както вече се казва – кой ходи на мач само за тоя що духа?
Но не може и без агитка, тя е характера и легитимността за наличие на привърженици на всеки клуб. Като явно добър администратор, Иво Тонев осъзнава това, особено след Сараево, където стотина-двеста момчета от сектор Б ни отсрамиха със смелост, любов и воля. За жалост, след като седмица преди това усложниха европейското ни участие до фатална степен. Както и да е, имало е срещи, разбрали са се фенове и шефове, но някъде в ясната мъгла се крият и неписаните уговорки. Например – верни ли са, и ще бъдат ли актуални онези публично обявени по 25 хиляди за хореография, транспорт и джобни за този-онзи? Важно е, защото е свързано с декларациите за любов и преданост към "идеята "Левски".
/Аз, например, не мога да приема, че журналистът Георги Атанасов обича цска, след като поне половината му благосъстояние се дължи на хонорари от "чистата любов към харизмата". Стани блогър, ГА-га, и пиши и псувай само от чиста любов и чиста омраза.../
Да кажа, все пак, защо имам надежди за един нов "Левски" под ръководството на локомотивеца Иво Тонев. Впрочем, първото, за което го захапаха душманите му от "медийният кръжец", също и форумните носталгици по тандема С-С е, че лесно можем да си представим накъде отива "Левски", като видим до къде Иво е докарал Локомотив. Наистина сравнението е стряскащо, софийското локо едва оцелява през този век. Но пък кой ще е този деятел, който ще може да сътвори от един клуб, с толкова публика, финанси и база, нов столичен гранд? Ами да се опитат да го направят Наско и Мъри, защо се виждат само в "Левски", щом са толкова способни.
И тук е моментът да припомня, че и двамата не можаха да впечатлят с нито една своя стъпка извън работата си на Герена. Мъри опита в Литекс, после двойката се събра в националния отбор, последва поредното позорно евроучастие на Стоилов с Анартозис. Македонският "Работнички" да не би да е нещо супер в сравнение със Сараево? А и как Мъри ще критикува селекцията на Герена, след като той в Кипър се провали заради селекцията – Иванков, Пелето, Ричард, Томашич... Всички ги изритаха след него, той ги съди за заплати, но къде-къде е по-лесно да ставаш медиен анализатор и да подмяташ по нещо за бившите колеги.
За Насковите петгодишни успехи да не говорим – той не само, че не си посипа главата след фиаското на националния, но си остана при Боби на някакъв изпълкомски щат, с някакви неясни за нас функции, които му дават възможност да дърпа някакви конци... На къде, за кого, срещу кого... Закачките му срещу Батков, и особено срещу Гонзо, във фейсбук, надали са му донесли нещо повече от нови читатели на "стената". Но той загуби симпатиите на много като мен, за които е бил гордост. Много е тънък въпросът с мярката, дано Вълка да е разбрал, защото сега вървят кулоарни приказки за бъдещата му роля в управленския екип след Боби Михайлов.Той лека полека се изхлузва от приятеля си и тръгва със Стоичков, с когото си приличали, по думите на Камата, защото не останали мишки, а се превърнали в плъхове...
Иво Тонев, с когото започнах и ще завърша, се опитва да назназначава не "бушони", подобно на Батков, но все пак някакви левскари, за по-голяма представителност за екипа му.Сред тях са бившият съотборник и приятел на Наско Ники Илиев. Той бе доста в страни от властта по време на насковото директорство и сега се вижда, че има хъс да помага. Иван Вуцов е следващият, когото Тонев ще използва, за подчертае колко много уважава старите левскари. Няма значение, че такива като мен, почти връстници на ветерана, винаги са имали едно на ум за габровеца. Той дойде в нашия отбор в момент, когато в него играеха почти само софиянчета като Теко Абаджиев, Кукуша, Сашо Костов, Соколето, Димо Печеников...Разликата в манталитета и уменията беше очевидна, но Вуцата, амбициозен и работлив, също и сервилен, съумя да се наложи, но за публиката винаги си беше "габровеца", с вложените характеристики в това прозвище...
На въпроса – кога сегашната "ясна мъгла" на Герена ще се вдигне, за да видим и нещо повече от контурите? Знаят го само Батков и кандидатите за всичките му акции. Сега чета, че временните ни опонети също щели да се възползват от модела за влизане на нов собственик, който ни е препоръчан от премиера. Подобна група бизнесмени, но червени, ще изкупели боклукчийските акции, а тяхна легенда, най-вероятно Майкъла, ще тръгне да подражава на нашия директор Тонев.
Ами винаги е било така – когато нещо по модерно се зададе – в играта на терена или в управлението на клубовете, "Левски" е модел за всички други. При нас "харизмата" не идва от устрема само за победи, а от природната интелигентност, пръсъща на "синята кръв". Просто сме по-гъвкави и възприемчиви, "по-цивилни" сме, ако разбирате какво е това.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Словесни престрелки между Гугутката, Ушко и "син" журналист
Сряда, 06 Юни 2012 12:24Сериозно напрежение в левскарските редици се образува късно снощи в Интернет, което прерасна в словесни престрелки и дори заплахи. Председателят на Националния клуб на привържениците на Левски Владимир Владимиров публикува на стената си във Фейсбук съобщение, в което атакува "бившите платени фенове" на Левски, както и журналиста от "Тема Спорт" Желю Станков, който е известен голям привърженик на "сините".
"Винаги съм канил мишоците на разговор очи в очи. Те само се крият и говорят по Интернет. Кур за бившите платени фенове, които не ходят вече по мачове, а също и за платените журналисти, по-точно Желю Станков от чорбарския "Тема Спорт". Мизерници, продадохте се за жълти стотинки", написа Гугутката в своя профил.
На това съобщение отвърнаха Желю Станков и друг популярен сред "синята" публика запалянко Владимир Стоев-Ушко, който е един от авторите на книгата "Ние бяхме (в) Сектор Б".
Най-интересното от престрелката между засегнатите страни:
Желю Станков: Ти добре ли си бе?
Владимир Владимиров: Добре съм, ще се видим. Ти как си?
Желю Станков: Кво има да се гледаме?
Владимир Владимиров: Време е да спреш с частното. Кога взимаш заплата, а?
Желю Станков: Искаш да почерпя ли?
Владимир Стоев: Гузен негонен бяга! Много си се разпенявил бе!
Владимир Владимиров: Рекетьорът на Златин се обади.
Владимир Стоев: Ти си толкова шеф на феновете, колкото аз на Световната банка.
Владимир Владимиров: Е ти ли си бе, бившият? Шеф си на книжарниците.
Впоследствие Гугутката предложи на отчетно-изборното събрание на НКП, което е на 30 юни, като негов опонент за поста на председател да бъде "писателят В. Стоев - Ушко".
Покрай разпалените разговори се включиха много други фенове на Левски, които застанаха на страната на Владимиров и атакуваха Ушко и Станков, като не липсваха и закани за физическа саморазправа. Имаше и по-умерени сред тях, които отбелязаха, че тези престрелки са адски грозни за Сектор "Б" и се надяват двете страни в крайна сметка да се разберат.