Предстоящите два последователни кръга дербита срещу Лудогорец и Левски няма да предрешат сезона за ЦСКА, защото пo-нагоре от второ място няма накъде, а по-надолу от третото е възможно само на теория. Но са ключови с оглед бъдещото развитие на отбора.

 

Под фокус ще бъде поставен старши треньорът Стамен Белчев, който за една част от футболната общественост все още остава загадка, за друга вече се разкри като неподходящ за кормилото на клуб като ЦСКА. Да, отборът мръдна и игрово, и като резултати под ръководството на Белчев, спрямо състоянието му в началото на сезона. Владее топката в две трети от времето, надиграва всички съперници, създава много голови положения... Но все още е далеч от облика, който би трябвало да притежава отбор с треньор, поел го преди зимната подготовка, провел я при отлична организация и работещ в подобни условия.

 

Осем победи, три равенства и две загуби е балансът на ЦСКА, откакто Белчев застана начело през декември миналата година. Статистически това може да се приеме за стабилизиране в един слаб за червените сезон, в който под ръководството на Христо Янев и Едуард Йорданеску ЦСКА записа шокиращи загуби в гостуванията на Верея за първенството и Локо Сф за купата, както и първото в историята поражение от Локо Пловдив на "Българска армия". Ако вникнем в няколко детайла на резултатите при Белчев, също ще открием притесняващи тенденции.

 

На първо място, поредицата от седем двубоя със суха мрежа бе прекъсната от негативна серия от 6 поредни мача, в които ЦСКА допуска поне по един гол във вратата си. Което определено не говори за постоянство. А тук особено досадно става упорството с налагането на хазартния Рафа Перес - една от най-обективните причини за допусканите голове. Толкова комични отигравания се насъбраха на колумбиеца, че ако предаването "Най-смешните домашни видеоклипове" все още съществуваше, Перес вече щеше да е отвял конкуренцията за годишните награди. Абсурдните му индивидуални грешки, ощетили отбора, могат да тежат само на съвестта на треньорите. Добре, че привличането на Бодуров ограничи присъствието му сред титулярите.

 

За 13 мача под ръководството на Белчев най-големите победи на отбора са домакинските 3:0 срещу Дунав и 3:1 срещу Черно море. ЦСКА така и не записа разгромен резултат въпреки, че удобни за целта съперници не липсваха - на "Армията" гостуваха и Монтана, и Ботев в момент на криза. За този период Левски разгроми Локомотив Пловдив с 5:0, Пирин и Нефтохимик удариха с по 4:0 съответно Славия и Ботев, а канарчетата сложиха 7-ца на Монтана. Да, ЦСКА надиграва всичките си съперници, създава куп положения, но това не е успокояващ факт за червените фенове. Защото в момента, в който отборът поведе с два гола разлика, играчите сякаш изпадат в състояние на нирвана... Топъл е още примерът от мача с Черно море, в който въпреки двата гола аванс и човек повече на терена в края червените трепереха за трите точки. И така е във всяка пролетна среща. Равносметката сочи, че в нито един мач след подновяването на шампионата ЦСКА не е спечелил с 3 или повече гола разлика. Всеки един двубой се превръща в истинска мъка до последните минути. Няма нито един, спечелен с лекота и по категоричен начин, в който феновете да се забавляват, а не да се притесняват.

 

Стигаме и до голямата черна точка в актива на Белчев - мачовете с Левски и Лудогорец. Ако победата срещу хегемона от Разград не може да бъде поставяна в категорията "задължителна", то обратът, допуснат във вечното дерби, влиза в графата "треньорски провали".

 

Да поведеш на един страхлив, лишен от блясък и класа Левски и да допуснеш два бързи гола в рамките на осем минути, определено не е само липса на късмет. Така или иначе тези дербита са минало, предстоят нови два сблъсъка с Лудогорец и две издания на вечното дерби. Ако след тях ЦСКА отново е с най-лош актив в мачовете между отборите от първата тройка, то всичко около треньорския въпрос на "Армията" ще е напълно ясно.

 

Още повече точно в подобен род мачове решаващ е авторитетът на треньора, неговото поведение на скамейката, мотивацията, която създава в съблекалнята, посланията, които излъчва... Точно тук присъствието на Белчев в първия отбор на ЦСКА е най-спорно. За какъв авторитет можем да говорим за човек, който не се разделя с личния си анцуг? Ако е от суеверие, нека се обърне към бай Добри, поне да му пришие емблемата на клуба. Наистина не отива на старши треньора на ЦСКА да се появява зиме и лете, на тренировка и на пресконференция с един и същ спортен екип. На скамейката пък Белчев е по-нисък от новата трева на "Армията" и вероятно е най-тихият зрител на стадионите на които играе ЦСКА. Трудно е да си представим какъв респект имат играчите към него как той ги мотивира и нахъсва да се борят за всяка педя терен. А това, че е "ученик" на Станимир Стоилов, за какъвто често се изтъква, изобщо не е извор на авторитет...

 

Присъствието на скамейката, характерът в ръководенето на мачовете и лидерството са все качества, задължителни за старши треньора на ЦСКА. Досега Белчев не дава знак да ги притежава, въпросът е дали ще направи постъпки в тази посока. Какъв по-добър тест от мачовете с Лудогорец и Левски? Те могат да му спечелят и доверието на феновете, които до този момент са резервирани към качествата му.

Стамен Белчев вече може да се похвали и с това, че за последния четвърт век той е едва вторият треньор на „Армията“, успявал да бие Левски с три гола разлика.

 

Левски игра безобразно и „сините" футболисти изглеждаха уплашени на терена, а в играта им нямаше никаква идея.

 

Доскоро името на Стамен Белчев не беше сред най-известните в треньорския бранш у нас.

 

Бивш нападател без особени заложби, като треньор Белчев имаше късмета да попадне в екипа на Литекс преди две години, след като вече беше минал през Любимец и Хасково.

 

След преместването от Ловеч в София той пое дублиращия тим на ЦСКА-София, а напускането на Едуард Йорданеску по-рано миналата година стана причина Гриша Ганчев да опита със Стамен Белчев в първия отбор на „Армията“.

 

Тогава много се запитаха „Стамен кой?“ Но значително подобрената игра на ЦСКА-София през пролетта, и най-вече победата над Левски с 3:0 показа, че Ганчев очевидно не е сбъркал.

 

Белчев, който тази неделя ще навърши 48 години, няма харизмата на изявени треньори от „Армията“ като Димитър Пенев, Паро Никодимов, Любо Пенев или Стойчо Младенов. Дори минава за чуждо тяло заради приятелството си с Мъри Стоилов.

 

Но дотук успя поне в едно – подреди отбора си добре и го научи да играе умно.

 

Категоричната победа над Левски дойде след пълно пресиране на противника, а Белчев показа, че си е научил урока от предишната загуба срещу „сините” с 1:2. И ако част от футболистите на ЦСКА-София имаха малко повече класа, резултатът вероятно щеше да бъде по-внушителен.

 

От началото на плейофите в първата шестица при този треньор ЦСКА-София спечели три победи и дори успя да се опъне на Лудогорец, завършвайки 1:1.

 

Стамен Белчев вече може да се похвали и с това, че за последния четвърт век той е едва вторият треньор на „Армията“, успявал да бие Левски с три гола разлика.

 

Другият е „синият” екзекутор Стойчо Младенов. В събота Белчевият ЦСКА-София игра по маниера на Стойчовия. С „мотивацията, концентрацията и себераздаването“, както обичаше да казва Младенов.

 

Големият въпрос обаче е дали шефовете на ЦСКА-София ще дадат възможност на Белчев да поработи по-дълго с отбора. Или ще се изкушат да вземат някое по-известно име. Ясно е, че всичко ще зависи от резултатите до края на сезона.

 

„Армията“ е много опасно място за всеки треньор. Каквито и успехи да постига, все ще намерят повод да го изгонят.

 

Преди него в ЦСКА-София така се опари Христо Янев. Той спечели Купата на България с отбора от Трета лига, но бързо му скроиха номер, за да докарат румънеца Йорданеску.

 

Подобен бе случаят и с Милен Радуканов преди няколко години. Наетият за преводач на Йоан Андоне бивш футболист се оказа начело на ЦСКА при екстремни обстоятелства. Радукановият тим обаче победи Левски с 3:1 на „Герена“, а след това вдигна и Купата на България. Което не попречи на тогавашните шефове от „Титан“ да му резпишат уволнението малко по-късно.

 

Същата бе съдбата и на Любо Пенев, чийто тим през есента на 2009 г. елиминира Динамо Москва и влезе в групите на Лига Европа. А в А група удари Левски с 2:0 в мача, известен като Казанската афера. Само че го изгониха, а след това всичко замина по дяволите.

 

Сега е ред на Стамен Белчев да опита да се задържи на един от най-опасните постове във футбола ни.

 

Апетитът на шефовете и публиката идва с яденето, и след победата над Левски очакванията към ЦСКА-София вече са доста по-сериозни. До края на сезона ще искат поне равен срещу Лудогорец в Разград и най-вече още един триумф срещу „сините” в предпоследния кръг на първенството.

 

Ще успее ли Белчев в тази мисия? Без съмнение, не е невъзможно да се случи.

През седмицата уважаваният Аспарух Никодимов в традиционния си коментар за ЦСКА натърти върху мачкането. Естествено Паро има предвид безапелационното превъзходство на терена, а не борцови похвати. Ясно е защо Никодимов призовава към такива действия, иска му се на човека отборът да стане шампион. Но понякога мачкането не е

 

 

гаранция за победа

 

 

и когато не се спечелят три точки, това в никакъв случай не трябва да се превръща в неотложен за решаване проблем. А повечето пъти един такъв изкуствен проблем изяжда главата на треньора. В случая със Стамен Белчев това неизбежно би довело до фатални последици. Със Стамен Белчев шансът на ЦСКА да стане шампион не е голям, но при негова прибързана смяна титлата ще се отдалечи на непреодолимо за преодоляване разстояние.

 

Хванах се за изказването на великия Никодимов не случайно. Гледал съм на живо ЦСКА десетки пъти през 70-те и 80-те години на миналия век, когато всеки мач на „Народна армия“ бе като излязъл под индиго.

 

Цесекарите награбваха противника, натикваха го в собствената му половина, заграждаха вратата и головете бяха само въпрос на време. Този спомен нещо взе да ми се връща, откакто Белчев стана треньор. Общо взето, същата картина и много сходен стил на игра. Централен нападател – изявен голаджия, силни крила, атакуващи бекове и пресиращи халфове. На този отбор липсва само една фина десетка от типа Денев, Гошо Георгиев или Пламен Гетов, но иде реч за магьосници, които отдавна не се раждат по нашите земи. Но играта удивително прилича на онази, позабравената отпреди 30-40 години. Ще ми се да кажа същото и за продукцията на „Герена“, но, уви, никакви сходства там не могат да се открият.

 

Задавам риторичния въпрос, след като на „Армията“ без никакви усилия намериха подходящия треньор, който да възкреси историята, нормално ли е да го натирят за няколко изгубени точки. И кой ще бъде големият губещ от подобно развитие на нещата – треньорът или отборът?

 

Нямам съмнение, че при смяна на треньора ЦСКА ще претърпи колосални загуби, които ще се изразят в няколко нулеви години. Стамен Белчев е огромно попадение, плод и на случайност. Когато Еди Йорданеску си тръгна, шефовете просто се обърнаха надясно и попаднаха на най-близкия обект в онзи момент. Треньорът на дубъла Стамен Белчев, само един човек с червен анцуг. Временно решение, което обаче се оказа гениално. Хасковлията не се превърна в треньор само до зимната пауза, а за далеч по-дълъг период от време. Ако спазват принципите си,

 

 

трябва да го оставят

 

поне до края на първенството.И въобще да не им минава и през ума мисли за преждевременна смяна. Белчев не го мислете, той вече се катапултира във висшата треньорска лига. Винаги ще се намери място за него в Казахстан, а вероятно и доста отбори от нашата страна не биха отказали услугите му. Какво обаче чака червения клуб, ако след седмица при неблагоприятен развой на големия мач призивите за оставка станат прекалено силни? Какви са вариантите?

 

Готов треньор за ЦСКА няма от имената, които се въртят в публичното пространство при такива случаи. Любо Пенев е в Испания, Стойчо до месец не може да бъде призован, другите дори не си заслужават споменаването. Чужденец – този филм не донесе позитивни резултати досега. И това обаче не е най-фаталното. Стамен Белчев свърши специфична работа, която не може да бъде продължена от който и да е. В „Подуяне“ десет години не могат да намерят заместник на един треньор, който ги научи на правилен футбол. И за съжаление страданията продължават да са големи.В българския футбол няма много треньори с модерните виждания на Белчев. Няма и много работари като него, които да обличат екипа и да си вършат работата от сутрин до вечер. Плонжьори и блюдолизци колкото щеш, но такива да вършат работа с лупа да ги търсиш. Лесно е публиката да отправи ултиматум – във всеки мач победа и титла на всяка цена! Но трябва да се гледат и реалностите и най-вече това, което бе свършено през годината от Белчев. А реалностите сочат, че хегемонът Лудогорец в момента е с най-добрия треньор, който някога е работил в Разград. Херо не е вчерашен, от 25 години е в занаята и е врял и кипял. Стамен, колкото и да е добър, е само от една година.

 

Да свалиш Лудогорец от върха при конкретната геополитическа ситуация е почти невъзможно. Със задачата не би се справил и международен консилиум от най-доказаните световни имена в треньорската професия.

 

Наставникът на ЦСКА обаче прави всичко възможно да се приближи максимално. Стори най-важното – изгради отбор. Дори от мача с Пирин могат да се направят много ценни изводи. Да видим и цифрите - 8 победи от 12 мача, 27 точки от 36 възможни. Долу-горе 70 процента спрямо максимума. И 30 гола, средно по 2,5 на мач. Това не са показатели на отбор в криза, който трябва да мисли спешно за промяна. В мача с Пирин ЦСКА отправи 18 удара през второто полувреме, когато чистото игрово време бе 30 минути – тоест стреляше към вратата на всеки 100 секунди срещу отбор, който играеше ултрадефанзивно. Големият проблем бе, че ЦСКА проспа първите 25 минути от двубоя. Не влезе в мача така както трябваше. На това трябва да се обърне внимание. И накрая най-важното.

 

Благодарение на Стамен Белчев и наложената от него игра се върна публиката на стадиона. Колко хора имаше в Търново, във Варна, в Стара Загора. Те отиват да гледат мач, а не само за победата. Има какво да видят и какво да им достави естетическа наслада. Това преди Белчев го нямаше, много други отбори могат да мечтаят за такива атракции. Така че по-внимателно с диагнозата, защото тя винаги е грешна. Белчев си върши чудесно работата и трябва да бъде оставен. А и не я е свършил докрай – ЦСКА има още много да се подобрява. И няма кой да го направи освен самия той – сегашния треньор.

Когато на един треньор му се клати столчето, най-грозното е някой му го ритне нарочно. Така стана с наставника на ЦСКА - Стамен Белчев, след дербито с Левски този уикенд, завършило 2:2.

 

След мача 48-годишният хасковлия трябваше да чуе несъвсем лицеприятни думи за себе си от Станислав Манолев. Който преди това, при смяната си в 58-ата минута, реагира гневно, хвърли нещо на земята и демонстративно отказа да се ръкува с треньора си.

 

Всъщност подобни изпълнения може да се видят всяка седмица само че на мачовете от селските дивизии.

 

Когато обаче това го прави опитен професионалист, играл в Холандия и Англия, е редно да се замислим – докъде всъщност е пропаднала треньорската институция у нас?

 

Нека чуем какви ги говори и съотборникът на Манолев - Николай Бодуров, по адрес на националния селекционер Петър Хубчев: „Пред кого да се доказвам? Да се доказвам пред него? Има пред кого да се доказвам, а не пред него. Там да си гледат каквото искат и това е…”

 

Но уж принципният германски възпитаник прояви необичайно всеопрощение и викна Бодуров в националния тим за следващия мач.

 

От „големите звезди” преди това си изпати Любо Пенев. Още по-преди него същите подложиха динена кора на Лотар Матеус, когато ги глоби заради хотелските разпивки при един мач на България в Минск.

 

А колко треньори в „А” група бяха уволнени в последните години заради бойкот на футболистите, това дори не смеем да броим.

 

Само ще споменем, че (по собствените признания на Тодор Батков) последният треньор, направил Левски шампион – Емил Велев, е бил натирен след „консултации” на биг боса с тарторите на отбора. Оттогава на „Герена” не са помирисвали нито титла, нито купа. Независимо хубав ли бил Велев, лош ли е бил. Фактите са си факти.

 

Ами онази бандичка от „звезди”, която колеше и бесеше в Лудогорец? Данчо Минев, Владо Стоянов, Светльо Дяков, Моци, Марселиньо. Тлъсти заплати, курортно спокойствие и най-важното – никой не ги закачаше за нищо. Треньорите се сменяха като светлини на светофар – Ивайло Петев, Стойчо Стоев, Георги Дерменджиев, Бруно Рибейро, Едуард Ераносян, отново Дерменджиев… Но тези играчи оставаха.

 

Вероятно сте чули, че националният отбор на България за юноши до 17 години наскоро подреди три загуби в европейските квалификации от Украйна (0:3), Ирландия (0:3) и Азербайджан (1:2). При това на наша земя, в старопрестолния град Велико Търново и в съседния Горна Оряховица.

 

Това, което вероятно не знаете е, че срещу треньора Викторио Павлов преди това е имало бунт, подкокоросан от най-малко петима играчи.

 

След като 17-годишни са тръгнали да събарят наставника си, за какво изобщо да говорим?

 

Друг е въпросът защо БФС е сложил точно този треньор, който не за пръв път се забърква в подобни разправии. Не вярваме на слуховете, че назначението му е станало по приятелска линия с треньора на вратарите. Който пък се казва Руслан Михайлов, и се явява брат на президента на БФС Боби Михайлов, разписващ назначенията в националните отбори.

 

Впрочем крушката си има опашка. И тази опашка се казва Димитър Пенев, треньор №1 на България.

 

През есента на 1990 г. добродушният чичо Митко беше уволнен след бунт на тарторите в ЦСКА. Капитанът Трифон Иванов дори прочете декларация срещу него по радиото. По-късно, на градус и в особено състояние на духа и тялото, Иван Славков-Батето изхвърли Пената от националния отбор след Евро 96.

 

А в началото на 2000 г. собствените му хора в ЦСКА го предадоха на старта на пролетния сезон, за да бъде изгонен от „Армията”.

 

Ами Христо Стоичков? Помните ли как на един мач в Монтана го подхлъзнаха нарочно собствените му футболисти от Литекс и паднаха 0:1?

 

А за да е по-сигурна загубата, трима души си изкараха червени картони. „Как да имаме положения за гол, след като играчите стояха на буквата "Ф" през целия мач”, беснееше тогава Камата.

 

Въобще, от дълго години треньора у нас го нямат за нищо. Манолевци и Бодуровци са наясно, че се намират в силна позиция. И могат да извъртят номер на всеки, дръзнал да им развали комфорта. Ще изгонят него, а не тях.

 

А футбола? Него кучета го яли, важното е заплатите да вървят.

Публиката винаги е била барометър за един отбор и неговото представяне, независимо за кой вид спорт става дума. Напрежението е огромно в ЦСКА, но такава е орисията на този клуб. Барометърът отчита атмосферното налягане, а в момента то е толкова високо на "Армията", че сигурно някои хора сън не ги хваща. 

 

След мача със Славия в събота (1:0) се чуха и явните освирквания от една част от публиката. Не просто подвиквания, а директно подканяне на треньора Стамен Белчев да си подаде оставката. 

 

Явно "са му намазали ските" и е въпрос на време, но лошото е, че в момента няма кой да го замени. Или поне не някой от дискутираните имена, тъй като те си имат ангажименти. Единствените, за които се сещам да са като един вид свободени агенти, са Димитър Пенев и Георги Василев Гочето. Това е просто теория, но се съмнявам те да направят тази крачка, а и не вярвам собственикът Гриша Ганчев да предприеме този ход.

 

Изпуснеш ли съблекалнята - бита карта си. Скочи ли ти и публиката - пътник си. Това са законите на футболната джунгла.

 

Стамен Белчев е интелигентен и добър човек - спор няма. Той направи така, че ЦСКА да заиграе добре и да започне да прилича на отбор, който да може да се конкурира с Лудогорец за титлата. Но явно някъде нещо се обърка, някъде вътре в машината, която до един момент беше добре смазана, но се оказа, че вече скърца. 

 

Последните резултати и показаното в мачовете доказват написаното горе. Защо е така, версии много, но най-добре знае Стамен Белчев. И рано или късно той ще каже истината и това, което му тежи на сърцето. Но това едва ли ще помогне.

 

Лесно е да се говори за треньорска смяна, но дали има адекватна алтернатива. Който я иска, нека даде конкретни предложения, но да бъдат реални и постижими, а не просто имена, хвърлени във въздуха. А всичко това, освен с име, е свързано и със заетост, с финанси, преговори, желание на двете страни и т.н.

 

Най-лошото е, че всичко това се случва в един невралгичен момент, какъвто се оказва гостуването на Лудогорец този уикенд. Вчера Орлите си поиграха "на котка с мишка" с Левски (2:0), както се изрази вратарят на сините Божидар Митрев. Сега недоброжелателите на ЦСКА очакват същото да се случи и с Армейците в Разград. Може и да стане, никой не знае. ЦСКА не е отбор, който се е предал преди битка. Той никога не се предава и ще воюва на терена до последна капка кръв, както се казва. Защото е ЦСКА и такава е кармата на този велик клуб. 

 

Една победа на червените (които толкова я чакат за първенство срещу Лудогорец) или една загуба, или едно равенство, няма да променят статуквото в първенството. Нито разградчани ще станат по-слаби, нито ЦСКА изведнъж ще стане по-силен и ще успее да ги бутне от трона. Явно на този етап трудно някой би могъл да се пребори с лудогорци с чисто футболни средства. Причините са ясни. 

 

На ЦСКА му трябват още малко усилия, за да съкрати тази разлика (не само в точките) с Орлите, още малко общи усилия, още малко увереност и гениалност, ако щете. Статистиките и традициите не са вечни, те се нарушават. Нарушават се понякога в момент, когато най-малко се очаква. И защо този момент да е настъпил вече за ЦСКА? С треньор Стамен Белчев, който може да изкара и по-дълго време, начело на червените. Сега той държи всичко в свои ръце, защото с един верен ход, може да обърне и хода на първенството. 

 

Няма вечни хора на своите постове, няма вечни приятели, има вечни интереси. Нали така беше? А интересът на ЦСКА винаги е бил един - титлата и нищо друго!

Стамен Белчев стана постоянен старши треньор на ЦСКА-София. Новината бе съобщена официално на сайта на "червените". Както е известно, Белчев замени тръгналия си Едуард Йорданеску с идеята да добута полусезона, но ето че сега ръководството на клуба му гласува пълно доверие да продължи да работи с първия състав. Ето съобщението от сайта на ЦСКА-София:


"Армейци,


След заседание на Управителния съвет на ПФК ЦСКА, съвместно с ръководството на клуба, бе взето решение Стамен Белчев да бъде утвърден като постоянен треньор на представителния мъжки отбор!


Ръководителите на футболен клуб ЦСКА пожелават на Стамен Белчев много успехи начело на най-титулувания български отбор!


ЦСКА - ТОВА СИ ТИ!"