Кръв опръска футболния уикенд в Англия. Феновете на Милуол се биха свирепо на трибуните на "Уембли" в съботния следобед, а в неделя безредиците отпътуваха на север, за да завладеят лютото дерби между Нюкасъл и Съндърланд. Равносметката е като след ЦСКА - Левски - над 40 задържани, ранени полицаи, изпочупени витрини и редица други материални щети.

 

Няколко дни след смъртта на Маргарет Тачър, винаги асоциирана като политика поставил край на хулиганството на Острова, напрежението ескалира до стряскащ римейк на тъмната страна на английския футбол от 70-те и 80-те. В Лондон и Нюкасъл хвърчаха полицейски каски и фуражки, а хулиганите, които скочиха на органите на реда дори не се опитваха да скрият лицата си.

 

"Излезе ли духът от бутилката?", се питат английските таблоиди, които в материалите си твърдят, че феновете на Милуол в болшинството си са били пияни, а за десерт открито са смъркали кокаин на трибуните на "Уембли". Според очевидци причина за масовия бой станал надрусан фен, който блъснал малко момче и се държал арогантно с неговия баща, който му поискал обяснение.

 

Появиха се дори слухове, че сред агитката на "лъвовете" е имало провокатори от кръвния враг Уест Хам, които се предизвикали мелето, но от Милуол категорично ги отхвърлиха.

 

В Нюкасъл пък голяма група фенове на "свраките" се опитала да влезе във фул контакт с тези на Съндърланд в района на гарата, но полицейският кордон издържал. Много от хулиганите били въоръжени с бухалки и дори изобщо не ходили на мач. Тяхното дерби било на улицата...

 

Сега в Англия по традиция една седмица ще се говори и пише само за това, като всички материали ще започват еднакво: "Shame!" - все едно на Острова никога не са имали проблеми от такова естество.

 

Напротив. Проблемът съществува, но се опитват да го прикриват като не му дават гласност. Но как да скриеш това, което се случи на "Уембли" и по улиците на Нюкасъл?

 

Какъв контраст в добрата стара Англия, в която билетите за мачовете са по-скъпи от тези за опера и театър и се отнемат сезонни пропуски, ако си позволиш своеволието да гледаш прав? Видяхме им и прочутата стюардна система по време на Милуол - Уигън. Мяркаха се някакви зелени жилетки, които се чудеха къде да се дянат, докато на бобитата им хвърчаха фуражките...

 

Наско Георгиев, webcafe.bg

Цимбика не е един от феновете на ЦСКА и никога няма да бъде...

В дните, в които съдбата на ЦСКА все още изглежда достатъчно неясна, за да буди притеснение и у най-големите оптимисти, "червените" понесоха тежък и отвратителен вътрешен удар.

 

Гангстерска отломка от 90-те с неизяснени функции на "Армията" отправи шокиращи заплахи към Стойчо Младенов.

 

Щял да му разпори корема с винкел и да му извади червата... Бат'Стойо, както го нарича Бадема, си навлякъл гнева на Цимбика, тъй като не одобрил дошлия на проби колумбиец Жерсон Серано?! Латиносът бил толкова спънат, че не успявал да спре топката и Младенов му казал да си търси другаде щастието.

 

Наставникът е опак македонски характер, но не се съмнявам в преценката му.

 

Всъщност, за да не се бе стигало до инцидента, Младенов изобщо не е трябвало да допуска футболиста до заниманието, ако е знаел кой го води... Какъв е Цимбика - мениджър, треньор или пък скаут на ЦСКА? Или пък е упълномощен със селекцията? Същият този, който дойде със свита от ММА бойци да бият фенове на "червените" в Перник, а в събота отново изправи полицаите на крак след вербален сблъсък с друга противоречива фигура в лицето на Димитър Ангелов-Дучето...

 

След поредната си бандитска проява Калоян Стоянов не трябва да стъпва на "Армията".

 

И без това няма нищо общо с ЦСКА. Доведоха го гробокопачите, а той остана да сее раздори и след тях... За съжаление не се вижда как ЦСКА ще стане нормален клуб, докато около "червените" гравитират подобни криминални паразити. Но на "Армията" с мазохистична услужливост винаги допускат по някой такъв. Защо го правят - един Бог знае?

 

Ако не е той, ще е някой друг.

 

Иначе - дано не съм прав за последното и цимбиците се изметат от "Армията" като боклука... Но не след 5-годишно чакане!

 

Наско Георгиев, sportcafe.bg

Почти съм сигурен, че ако не му изникнеше неотложен ангажимент, в събота щеше да пътува за Разград. Щеше да пъкне пред сектора за гости с любимия си шал и закачливата усмивка, с която ще го запомнят тези от цесекарите, които не го познаваха лично. Вместо това обаче Пепи остана да лежи безжизнено на тротоара пред столично казино, в което не бе отишъл да залага, а да гледа мач - на същия този Лудогорец, който за съжаление няма да види тази вечер срещу любимия ЦСКА.

 

Издъхна след нелеп уличен скандал, сбиване и фатален удар на главата. По ирония на съдбата юмрукът, който го просна, се оказа на футболист - представител на играта, която Петър обичаше безумно и повече от две десетилетия си плащаше билет, за да гледа такива като въпросния индивид, с когото го сблъскаха обстоятелствата.

 

Далеч съм от мисълта, че Балджийски е целял да го убие, но трагичният инцидент е отвратителната кулминация на криворазбраната свобода и чалга порядките у нас. Върхът на тъпотията да се налагаме като диваци след спор на пътя или в заведението, в което иначе сме отишли да се забавляваме.

 

Затова трябва да се мисли. Защото непоправимото дебне зад всеки ъгъл и с грозна услужливост е готово да си предложи услугите. Нищо не е в състояние да върне Петър, но нека случката е обеца на ухото и тези тиквеници, които хвърлят камъни и бомби по съседния сектор и се причакват в тъмното с боксове и бухалки, се замислят дали да го правят и заслужава ли си да рискуваш живота си и този на околните само за да се направиш на мъж?

 

Страницата на Пепи във Фейсбук беше залята със стотици възпоменателни "Почивай в мир", но аз ще му отправя своя призив между земята и небето. Не почивай, братле, а се бори със същия плам и там горе. Продължавай да си отстояваш мнението, защото имаше такова за всичко и то тежеше. За ЦСКА не се притеснявай. Ти си част от ЦСКА завинаги! Независимо дали отборът беше воден от Христо Стоичков или Агналдо, ти беше там и го подкрепяше.

 

Все пъкваше отнякъде с онази твоята си, незабравимата усмивка...

 

Наско Георгиев, Sportcafe.bg

Босът на Лудогорец да остави Стойчо Стоев да говори за футбол

 

Кирил Домусчиев е от онези важни персони, които съдбата е посочила да държат господ за шлифера. Процъфтяващ бизнес, амбициозни проекти, охолен живот...

 

Хората като него са достигнали до онова ниво, в което поискаш ли нещо, не се бориш за него, а само го посочваш.

 

Посочи Разград за футболното си пристанище и се сдоби със скъпа играчка в лицето на Лудогорец - хем за личен разкош, хем за обществена легитимация.

 

Трудно е да се отрече, че нещата му се получават добре. "Орлите" изнесоха страхотен сезон в Европа, а у нас уверено крачат към трета поредна титла. Нещо, което не се е случвало от периода 2000-2002, когато Левски завоюва златото в три последователни години.

 

В сряда Лудогорец малко щастливо спечели с 1:0 срещу ЦСКА и въпреки че видимо бе доволен от успеха, Домусчиев напусна ложата на "Армията" с думите: "Много просташки мач!".

 

Уж говореше на Методи Томанов и Ангел Петричев, които бяха на няколко метра от него, но май "разборът" бе предназначен за ушите на репортерите над местата, отредени за гостите от Разград.

 

И въпросът е какво му се стори толкова просташко на изтънчения господин?

 

Това, че съдията леко побутна силните на деня или че събраната от кол и въже странна формация на Стойчо Младенов в големи периоди надиграваше многомилионната му селекция?

 

Да не би да е останал разочарован от посрещането? Нито орел направи величествен полет, нито Крисия изпя химна...

 

Или пък се сърди на феновете на "червените", че издигнаха транспарант за бедната история на клуба от Разград?

 

Минути по-късно Домусчиев отказа да говори пред журналистите и потвърди, че не е харесал мача, но от "просташки" беше станал "слаб".

 

Понякога нещата опират до елементарно уважение. Без значение дали стискаш Господ за шлифера или си от плебса.

 

Стойчо Стоев също не бе особено очарован от двубоя, но подчерта, че да биеш на "Армията" не е малко.

 

Затова май е по-удачно Домусчиев да остави разборите на специалистите, защото все повече започва да прилича на един друг клубен бос, който бе оприличен с най-известния герой на Алеко от самия него, макар че бе използвана пресслужбата за параван.

 

Наско Георгиев, webcafe.bg

"Ние сме скандализирани. Явно има тотално разминаване между БФС и клубовете. Ако БФС не може да се справи, ние сме готови да помогнем".

 

Цитатът излезе от устата на изпълнителния директор на Левски Красимир Иванов в ранните дни на ноември, когато той напълно неканен нахлу на пресконференцията на съдийския шеф Йордан Сталев в сградата на футболния съюз в Бояна в добре познатия стил от 90-те, когато клубните шефове плашеха реферите с пистолети, шамареха футболисти в тунелите и чат-пат ги возеха в багажници.

 

Малко по-рано Иванов бе използвал социалните медии, за да ни съобщи, че Левски е сам срещу всички и така щяло да бъде до края на сезона...

 

Очевидно обаче онази реплика за "помощта" не е била гола закана, а част от добре обмислен и структуриран план. Каква е ситуацията по-малко от месец след онези събития?

 

От 1 януари 2019 г. настоящият заместник-изпълнителен директор на БФС Павел Колев ще поеме цялата оперативна власт на "Герена".

 

Новият (и шести на брой) вратар на Левски пък е не друг, а самият син на президента на БФС Борислав Михайлов. Упорито се шушука и за смяна на собствеността на "синия" клуб, която да премине в ръцете на един от най-влиятелните родни бизнесмени, който преди време изливаше колосални финансови средства на "Армията".

 

Говори се и че неговият "трансфер" в Подуяне се подготвя с любезното съдействие, да не кажем настояване, на хора от най-висшите кръгове на властта.

 

Последното (все още) е в сферата на слуховете, макар че в комбинация с гореспоменатите факти, звучи като нещо повече от обикновена интрига.

 

Добре е обаче да се разгледат в детайли последните (официални) новини от "Герена", които сами по себе си са твърде симптоматични.
Да започнем от наглед по-дребната - връщането на Николай Михайлов в Левски.

 

При положение, че имаш петима вратари на щат, привличането на шести, при това с наднормено тегло (според самия играч излишните му килца са 7, но според други са 15) и без официален мач от над половин година, може да означава само две неща: или си изключително некомпетентен футболен управленец, или целиш нещо друго с този ход. И понеже живеем в България, е доста лесно да си извадим извода, че е второто.

 

Добре известно е, че президентът на БФС смята сина си за изключителен талант и ако въобще са му останали някакви амбиции във футбола, те са свързани именно с побутването на наследника.

 

В тази връзка завръщането на Джуниър по терените точно сега и точно в този клуб никак не е случайно - класическа win-win ситуация, от която всички имат изгода и всички са доволни.

 

Вие ще го приемете, пък аз ще намеря начин да ви компенсирам. Елементарно е да се прогнозира какво ще се случва в мачовете на Левски, в които под рамката е Михайлов. Някак си ни е трудно да си представим нов "Ивайло Стоянов" или нов "Георги Кабаков" на двубой на "сините". Дори няма нужда от директива - през годините българските рефери са доказали, че и сами идеално се ориентират в ситуацията. Единственото, което ни остава, е да броим дните до другото голямо завръщане на Никито - това в националния отбор.

 

Покрай казуса "Михайлов" сериозно е излагацията и на един от малцината, които досега оставяха впечатление за адекватност на "Герена" - треньорът Славиша Стоянович.

 

Ясно е, че той прие откровен парашутист в съблекалнята си, което никак не отива на който и да е сериозен треньор, но очевидно и на сърбина добре му е била разяснена общата картинка...

 

И му е било препоръчано да се прави на ударен. Но Стоянович е сред най-малките проблеми в Левски, дори и сред няколкото откровено срамни представления напоследък.

 

Поканата към Павел Колев е сред колосалните издънки на Левски като клуб. В правото тя би била формулирана като класически конфликт на интереси, а във футбола е скандално погазване на моралните норми и правила.

 

Изобщо няма да се спираме на факта колко нелепо е да изтърсиш, че си сам срещу всички и да правиш показни циркове в сградата на БФС и само две-три седмици по-късно да се хвалиш, че си връчил цялата власт в клуба си на дясната ръка на президента точно на същата организация. До вчера си дрънкал наляво и надясно колко несъстоятелно е управлението на хората от футболната централа, а днес изведнъж даваш хляба и ножа точно на ключова фигура от Бояна. Извинявайте, ама нещо хич не се връзва.

 

Не коментираме личните качества и достойнства на Павел Колев, които така или иначе обилно и напоително ни бяха сведени от всички страни. Доказан професионалист, владеещ перфектно няколко езика, с три-четири дипломи, включително и по висш футболен мениджмънт. Че и заклет левскар.

 

Истински трансферен удар. Ами чудесно, само че фактът, че вместо футболист, грандиозният трансферен удар на Левски е апартчик, говори достатъчно добре къде възнамерява да вкарва "головете" си "синия" клуб напролет.

 

Цялата тази еуфория по привличането на един безспорно кадърен, но при все това администритивен служител, е повече от нелепа. Но на втори прочит за нея си има логично обяснение.

 

Павел Колев бе (а е твърде вероятно и до днес да е) в тесни лични и професионални отношения с дуото "СС". Вече се заговори за завръщането на Станимир Стоилов в Левски, със сигурност същото ще завърти и по отношение на Сираков тези дни. А това значи, че на "Герена" наистина тече сериозна организация за преобръщане на статуквото с всякакви средства.

 

Точно това прозира и зад назначението на Колев, който сам по себе си няма как да направи революция на "Герена" - колкото и да е подготвен професионално, самият той със сигурност е наясно, че се изправя срещу тежка машина, владеща всички лостове за контрол над събитията. И за да бъде победена тази машина, дипломите му съвсем няма да са достатъчни.

 

Ясно е, че видимите и скритите процеси в Левски ще продължат да се развиват и назначението на Павел Колев няма да е последният грандиозен "трансферен" удар. Не по-малко интересно е обаче в каква насока ще тръгнат отношенията между БФС и "синия" клуб, в който изведнъж под ръка се оказаха и наследника, и дясната ръка на президента на футболния съюз.

 

Сами срещу всички? Защо ли имаме усещането, че вече не са сами...

Краят на сапунката с трансфера на Павел Колев от Бояна на "Герена" се привидя на някои като огромна победа на "сините" привърженици - над слабото управление на Спас Русев, над злите сили, дърпащи Левски към бездната, над опитите на хора от държавното управление да узурпират един от двата най-популярни футболни клуба у нас.

 

Неочакваният съспенс в историята обаче навежда на мисълта, че се е случило точно обратното - за пореден път феновете, онези истинските, а не платените или "организираните" във всякакви формации, тръстове и фронтове, останаха излъгани. Клубът на Гунди пак и отново се оказа играчка в ръцете на Задкулисието.

 

Ако използвате набралото популярност в социалните мрежи предизвикателство #10yearschallenge, ще установите, че паралелът между Левски и ЦСКА е направо стряскащ.

 

08:45 Дерменджиев призна за Левски
Точно преди 10 години и половина "червените" бяха изхвърлени от Шампионската лига по служебен път - сега "сините" са заплашени от административно изваждане от евротурнирите по същите причини - необслужени дългове към НАП.

 

Тогава клубът от "Българска армия" бе в ръцете на компрометиран герой от прехода (Александър Томов), досега на "Герена" командваше негово копие (Спас Русев).

 

През 2008 г. армейската общност се разцепи - едните обвиняваха Томов, другите - държавата (процес, който впоследствие ескалира и до "червена" гражданска война след събитията от 2016 г.).

 

В момента в сектор Б също се наблюдават стратегически конфронтации между отделните групировки по всякакви въпроси, но най-вече за това кой и как трябва да управлява любимия клуб.

 

И тогава, и сега двата отбора потънаха най-вече заради огромните суми, които се раздаваха за заплати на съмнителни чужденци; и на двата адреса не спираха да валят заплахи от всякакви мениджъри, подизпълнители и контрагенти за съдебни дела заради неизплатени суми.

 

Най-фрапиращото сходство между двете истории обаче е в техния край. През 2009 г. на "Армията" цъфнаха пернишките бизнесмени Димитър Борисов и Иво Иванов, чиято фирма "Титан" държеше бизнеса със сметопочистване в доста български градове, включително част от София.

 

Впоследствие и на децата стана ясно, че те не са дошли в ЦСКА по любов, а са пратени срещу определени ангажименти. Всички помнят как протече тяхното управление и докъде стигна "операцията по спасяването на ЦСКА", реализирана с активното участие на хора от властта.

 

Какво разчитаме зад последните събития в Левски?

 

Преди броени дни заместник-изпълнителният директор на БФС Павел Колев обиколи медиите, за да обясни надълго и широко, че няма да приеме офертата на Спас Русев "заради липсата на дългосрочни гаранции". Думите му прозвучаха категорично и на всички трябваше да стане ясно, че връщане назад няма.

 

Доста от феновете приеха новината трагично и към Русев полетяха страховити обвинения. Част от "организираните" дори тръгнаха на бунт. Не щеш ли, само няколко денонощия по-късно обаче Колев не само прие офертата на клуба, но и оглави Управителния съвет.
Не е трудно да се досетим, че той е получил съвсем друго предложение и - както стана ясно от официалните информации от "Герена" - от друго място.

 

Вече е известно - до месец Левски ще има нов собственик, а скоростта, с която се развиха събитията и някои други новини около "синия" клуб категорично говорят, че също както при другия гранд преди десетилетие, хора от висшите етажи на властта имат ключова роля.

 

Съобщението, че една от големите лотарийни компании влиза като основен спонсор на "Герена", е достатъчно ясен сигнал за запознатите по въпроса кой ще е новият силен човек в Левски. И ако това се потвърди, 10-годишното предизвикателство между ЦСКА и Левски ще се изпълни на 100 процента.

 

Преосмислянето на позицията на Павел Колев също недвусмислено говори в тази посока.

 

Което автоматично означава, че в България все още не е дошло времето привържениците, онези истинските, да управляват съдбините на любимия си клуб. Не че това задължително трябва да е хубаво, но това е друга тема.

 

Всъщност нищо ново - още от времената на Майкъл Чорни и "правителството на сините вицепремиери" властта гледа да държи "Отбора на народа" изкъсо.

 

При Тодор Батков и "първият мобилен оператор" картинката не се промени, какво да кажем за печалните години на Иво Тонев... Спас Русев също не убеди никого, че е независим и не е "парашутист" на "Герена" - точно обратното. А сега събитията се повтарят под индиго - т.е. Левски си остава под контрола на хора, които съвсем не са случайни.

 

Ехото от гръмотевичните събития в Подуяне ще се разнесе по цялата верига на родния футбол, при това съвсем скоро.

 

Първо трябва да кажем, че БФС за пореден път се компрометира като организация, обслужваща всичко друго, но не и интересите на българския футбол. Излиза така, че най-подготвеният високопоставен служител на футболния съюз, е... момче на повикване. Остави го Спас Русев - той е дребна риба, но щом обаждането е от друго място, Михайлов и сие козируват чинно и пускат единствения си подготвен на европейско ниво функционер просто ей така. От днес за утре. Не че някой е изненадан, просто отбелязваме.

 

Появата на трети сериозен фактор във футболното първенство е по-важната новина.

 

Няма как Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев вече да гледат от високо на конкуренцията - ще трябва да се съобразяват с новия играч, а пролетният дял на шампионата се очертава да е мътен и кървав.

 

Реално за първи път в модерната история на родния футбол едновременно ще има трима много силни, богати и амбициозни собственици, които няма да се задоволят с нищо по-различно от първото място.

 

Това, че в момента разликата между Лудогорец и ЦСКА е 6 точки, а между разградчани и Левски е 10, нищо не значи - тепърва се навлиза в решителната фаза, в която всичко може да се случи.

 

При всички положения перспективите за осма безоблачна титла в Разград сериозно намаляха след 18 януари - и дори шампионът през май отново да е в зелени екипи, ще трябва сериозно да се изпоти. На всички фронтове.

 

Догодина пък гарантирано историята ще е съвсем различна.

 

Изключително неясно е само как ще се оправят съдиите - ако техният шеф Сталев смята, че ще продължава да се измъква с мащабни пресконференции, на които "открито" ще обсъжда спорните ситуации, сериозно се е объркал. Човекът едва ли осъзнава какво го чака, но съвсем скоро ще научи.

 

Тогава наистина в родното съдийство ще настане време за мъже.

Започваме с уговорката, че нямаме нищо лично против Козмин Моци. За седем години у нас румънецът направи чудеса от храброст с фланелката на Лудогорец и заслужено една от трибуните на стадиона носи името му. А и някой разградски квартал да кръстят на него - пак няма да е пресилено.

 

През отбора на Кирил Домусчиев преминаха десетки качествени играчи, които оставиха отпечатъка си в българския футбол и състава на "орлите", но никой не може да претендира, че е по-голяма легенда на клуба от румънския бранител.

 

Лидер до мозъка на костите си; непримирим боец, който в името на отбора понякога е готов да потъпка правилата на честната битка; мечтан (втори) капитан, без капка страх и от най-бурните футболни води.

 

Това бе Моци през годините и така печелеше любовта на феновете в Разград и ненавистта на противниковите запалянковците. А щом не си играч на столичните грандове и секторите "Б" и "Г" са те припознали за враг, значи си тежиш на мястото.

 

Но Козмин Моци вече не е само тежък. Той е разплут и с неприемлив футболен вид.

 

Уважения за заслугите му през многобройните му сезони у нас, но едва ли има друг елитен водещ клуб в европейско първенство, чиято най-значима фигура да изглежда като румънеца.

 

Дебел пласт плът, покрил ластика на гащетата, съвсем не е очакваната визия на лидера на отбор с претенции, какъвто е Лудогорец.

 

Футболният му интелект му позволява да играе що-годе успешно дори и с прекалено наднорменото си тегло, но някак си не е сериозно голямата звезда на седемкратния пореден шампион на България да вдлъбва дупки на терена, докато тича. Не мислите ли?

 

По-дребничък на ръст, но явно със същия апетит, подобна на Моци фигура е докарал и сънародникът му Адриан Попа.

 

Преотстъпеното от Рединг крило се включи силно през второто полувреме на съботния сблъсък с ЦСКА, но също има много какво да се желае от физическата му форма.

 

Мантрата за футболния професионализъм в Разград ни проглуши ушите през годините, но истината е, че белезите му безследно изчезнаха.

 

В резултат на това днес Лудогорец е тромав, ялов, безидеен и изчерпан.

 

Но даже и такъв невзрачно закръглен - отново е явен фаворит за титлата, което пък илюстрира каква е класата на конкурентите му.

 

Тъжното заключение е, че Моци, Попа и съотборниците им да напускат масата си в ресторанта половин час преди мач и да излизат директно за загрявката, пак ще станат шампиони. А с днешна дата това казва всичко за футбола в Първа лига и прилежащата й титла.

 

Май шампионското злато е прекалено надценено, щом го докосват футболисти с вид на сумисти. И няма кой да ги спре.

Най-важното е Левски да оцелее и да избегне участта на ЦСКА. Около тази заветна цел се обединиха "сините" фенове, след като бяха изтръгнати от розовия сън, а колосалните задължения най-после бяха официализирани.

 

Новото ръководство бе посрещнато с хляб и сол въпреки поредицата смущаващи детайли - от многозначителното уведомление на НОВЕ Холдинг до присъствието на новия мажоритарен акционер в масивите на Комисията по досиетата.

 

Но нека приемем, че в случая целта оправдава средствата. Поне засега фалитът вече не е на дневен ред. Едни пари бяха изсипани за съвсем кратко време и организираните привърженици спряха да се борят така яростно срещу модела "бащица" и срещу политическото вмешателство.

 

Всъщност се оказа, че те никога не били настоявали Левски да функционира на пазарен принцип и да се финансира прозрачно, а просто благата свише да се разходват правилно...

 

Събитията на "Георги Аспарухов" през последните дни само затвърдиха мрачното усещане, че има и по-страшно от финансовия колапс, а фалитът е с безброй измерения. И изобщо не става въпрос за резултатите или за играта. Както обикновено, те не са причина, а следствие.

 

Първият ход на новата власт бе назначението на Георги Дерменджиев. Той пристигна с визитката на най-успешния треньор у нас през последното десетилетие. Именно Чичо Гошо бе натоварен с реализиране на амбициозната стратегия - налагане на български футболисти и преследване на високи цели с ограничен бюджет и в условията на издължаване.

 

След това настъпи истерията преди квалификацията на националния отбор с Косово. Изпълнителният директор Павел Колев разпалено ни убеждава, че преговори с Петър Хубчев не са водени и че Дерменджиев е в основата на един дългосрочен проект. Ако беше спрял дотук, всичко щеше да е точно (въпреки че източникът на тази информация не е никак случаен - именно във в. "24 часа" Колев прекарва близо 20 години като репортер, а в спортната редакция на изданието работят негови близки приятели).

 

Директорът обаче не устоя на изкушението, подхлъзнало не един и двама негови предшественици – залитна към потайни заговори на сенчести левскари, ужасени от усещането, че клубът поема напред и нагоре... Всичко това е не просто нелепо, ами вече и откровено скучно.

 

За капак след мача с Ботев Пловдив Чичо Гошо внезапно се оказа заложен на дръвника. И то след като цяла седмица на "Герена" се бориха с фалшивите новини, изобличаваха задкулисните атаки и горещо подкрепяха своя треньор.

 

Какъв обрат само - разходете се из форумите, прегледайте профилите на "сините" инфлуенсъри и ще доловите съвсем ясно, че съдът на общественото мнение вече е прочел присъдата на Дерменджиев. А ако наследникът му на поста се казва Петър Хубчев, изобщо не се съмнявайте, че пред очите ни се е разиграло класическо мероприятие...

 

Нова цел, нова стратегия, ново ръководство, стари схеми и похвати. И тук дори не отваряме дума за фактора "съдийство" през пролетния дял на сезона.

 

Да, фалитът има много измерения. И финансовият вече дори не изглежда най-страшният...

Съдиите ще съчиняват правила, комисиите ще шокират с решения

 

"Намираме се във финалната права на един от най-интригуващите и атрактивни сезони в последните години; факт, който най-добре може да бъде потвърден от все по-големия публичен интерес към шампионата".

 

Това констатира Българският футболен съюз в назидателно обръщение към "треньорите, функционерите, футболистите и всички представители на професионалните ни клубове". Основното послание бе да се спазва духът на честната игра и взаимното уважение.

 

Ден по-късно същият футболен съюз наказа капитана на Левски Живко Миланов с лишаване от състезателни права за един мач и глоба в размер на 4000 лева. Провинението - за нанесена обида и неприличен жест без форма на дискриминация.

 

В превод от мистичния древен език, на който е написан дисциплинарният правилник, това ще рече псувни и средни пръсти към феновете на Черно море в неделя.

 

Простащината е налице, санкцията вероятно е издържана до последния член. Само дето Живко гори точно за дербито с Лудогорец през уикенда.

 

И още 100 нравоучителни декларации няма да разсеят съмненията, че при други обстоятелства в доклада нямаше да бъде вписана и дума по въпроса.

 

Заради наказания и контузии Левски на практика остава без защита за мача, който може да го доближи на 3 точки от върха. И в който по ирония на съдбата може да изстреля ЦСКА начело в класирането.

 

Интересното е, че сега "сини" и "червени" се озовават в един и същи окоп. В другия по традиция е Лудогорец.

 

Но въпросният баланс на силите е актуален само в настоящия миг. Докато дочетете този текст, крехкото статукво може да се е взривило из основи.

 

Доскоро например Чичо Венци ни убеждаваше, че има директива "Левски шампион". И доказателствата не бяха за пренебрегване - включително една от най-скандалните дузпи, отсъждани у нас през новия век (тази срещу Ботев Пловдив).

 

След това в продължение на цяла седмица слушахме как Лудогорец и ЦСКА ще разменят купа за титла.

 

Сега явно е ред на познатата до болка песен - хората на Кирил Домусчиев започват да газят на всички фронтове и с всякакви средства.

 

Какво ли още ни очаква? На какви ли съюзи, вражди, обиди, неприлични жестове със или без форма на дискриминация ще се нагледаме през следващите 40-ина дни?

 

Съдиите ще изобретят неподозирани правила, делегатите ще опишат чудати събития, комисиите ще вземат шокиращи решения.
Осем кръга до края на първенството. Плюс бонус - полуфинали и финал за купата. Ами звучи обещаващо.

 

Дами и господа, пригответе пакетчето със семки. Дръжте се, започва се!

Петър Хубчев уверено върви по стъпките на бившите си съотборници Христо Стоичков и Любослав Пенев, които се пробваха в националния, отлепиха ютията, но после я изпуснаха от високо и си тръгнаха с шумни скандали.

 

Първият спечели 25 точки в квалификациите за Мондиал 2006 - и класирането остана буквално на косъм, даже имаше отбори, които отидоха на финалите в Германия с по-малък актив. Вторият, с далеч по-скромен ресурс като футболисти, държа дълго България в играта за бразилския мондиал. И на него в крайна сметка не му се получи, но и двамата се къпаха в народната любов и успяваха да поддържат интереса на феновете към представителния отбор. Говореха за обща кауза, за една цел, за един колектив, за себераздаване в името на фланелката и герба. А после с мощен замах сринаха всичко.

 

Стоичков си стегна куфарите за Виго по никое време и се превърна във враг №1 на Борислав Михайлов, когото обвини във всички земни грехове. Минаха години, преди да се сдобрят или поне да спрат престрелките. За разлика от номер 8, Пенев бе уволнен от националния - заради домакинско 1:1 с Малта, но и той прие нещата много лично и дори стигна по-далече - реши да бута Михайлов от президентския пост в БФС. Не му се получи, но и до днес не спира да бълва обиди и закани по адрес на бившите си работодатели.

 

Та Хубчев върви по добре утъпкан път. И той успя да мобилизира ентусиазъм и вяра, хората го харесват и напук на факта, че разполага с вероятно най-лимитирания състав в цялата история на българския футбол (или поне откакто играем квалификации за нещо), за една бройка не спечели групата си в Лигата на нациите.

 

Според някои двете равенства на старта на европейските квалификации са кошмар, според други обаче са съвсем приемливо начало в тази изключително равностойна компания - но така или иначе България е на второ място в групата и има съвсем резонни причини да се надява на класиране. И изведнъж - оставка...

 

Индикациите за нея дойдоха още преди гостуването в Прищина, а месец по-късно плочата пак се завъртя. Колкото и да отричат от Бояна, ясно е, че нещата вървят към раздяла. Въпросът обаче е защо се разиграват циркове и постановки, вместо да се каже истината на висок глас. В крайна сметка става дума за националния отбор и цяла България има право да знае какво се случва. И, както вече стана дума, няма да ни е нито за първи, а вероятно и за последен път.

 

Всъщност за управляващите в БФС донякъде е разбираемо - те нямат никакъв интерес Хубчев да си ходи. По-добър от него трудно ще намерят, а на фона на всекидневните скандали в родното първенство и на все по-ниското доверие във футболните институции, напускането на селекционера ще е тежък удар за Михайлов и сие. Затова и си траят - иначе ще трябват тежки обяснения. Да изтървеш един от малкото смислени български треньори, при това в момент, когато България все още не е изпуснала влака за Евро 2020, ще е сериозен автогол.

 

Проблемът обаче е, че очевидно Хубчев иска да си ходи и вече няма земна сила, която да го спре. Твърди се, че треньорът е ядосан на кликата около Михайлов и най-вече на Лечков, който открито нападна футболистите след двата мача през март срещу Черна гора и Косово. Защо обаче не излезе и не го обяви публично? За какво е цялото това криене? Сякаш никой не знае какви хора управляват футбола ни, как се ръководи футболната централа или какви интриги се плетат всекидневно около националния селекционер (както и да се казва той)?

 

Има само едно логично обяснение - има договорка с Михайлов напускането му да се пази в тайна, докато не бъде избран заместник. Времето обаче си тече, а следващите мачове са след малко повече от месец. И са ключови - гостуване в Прага и домакинство на Косово, изходът от които ще реши на 90 процента дали ще се борим за второто място или пак рано-рано ще се простим с надеждите за европейско.

 

И тук ролята на Хубчев е ключова. В 20-те си мача начело на националния отбор той доказа едно - че е мъжкар, че държи на дисциплината, реда, чистотата в отношенията и доверието. Ако наистина го е грижа за момчетата, които собственоръчно превърна в отбор, на секундата трябва да излезе и да обяви какво възнамерява да прави.

 

Ако ще си ходи, да посочи Михайлов, Лечков, Костадинов, чичо Венци и сие и да каже каквото мисли за тях.

 

Пък те да се оправят и да решават на пожар кой да е следващият. Да разясни кой и как му е подливал вода и къде скърцат нещата.

 

Едва ли ще разберем нещо по-различно от онова, което надълго и нашироко ни бе обяснено от Стоичков и Пенев. А ако ще остава, е длъжен да го потвърди пред цялата общественост - сегашната ситуация съвсем не е ок, особено за човек като него.

 

Защото каквото и да говорят от „Герена", на фона на Хубчевото мълчание, голяма част от хората остават с впечатлението, че не БФС е проблемът, а Левски изкушава селекционера и го притиска да се раздели с „шайката" в Бояна, за да заработи на далеч по-нормално, европейско и спокойно място. И това усещане няма да се промени, докато самият Хубчев не свали картите.

 

Не че и пасиансът на шефовете на Левски не е подозрителен - ако, както се твърди, Хубчев остане „свободен агент" от 1 май, те ще могат съвсем спокойно на 1 юни да го представят като новият „син" пълководец с удобното обяснение, че просто са го изчакали да се изясни с ръководството на футболния съюз, и чак, след като той е напуснал, са му предложили поста.

 

Но каквото има да се случва, ще се случи - и нито има някакви гаранции, че България няма да се класира с друг треньор, нито че Левски ще цъфне и върже с Хубчев. Нито пък би се родила кой знае каква сензация, ако и Хубчев се нареди до Стоичков и Пенев и открито ни разкаже за какво иде реч в канцелариите в полите на Витоша.

 

Има само един голям проблем и той е голямото мълчание на треньора. Не него нито му отива, нито футболистите го заслужават. Тези, които той сам превърна в отбор.