Преди да почна да пиша, се опитах да си отговоря на един въпрос, който си задавах от известно време: кога точно започнах да смятам Робин Ван Перси за играч на Юнайтед?

 

Защото в началото ми беше доста странно да го гледам с фанелка различна от тази на Арсенал. Предполагам за доста фенове и на двата отбора е било така.

 

Вчера си отговорих на въпроса. Когато вкара третия гол в дербито с Манчестър сити и Юнайтед взе победата с 3-2. Вече нямах съмнения относно приспособяването на РВП на Олд Трафорд, приемането му от останалите футболисти и абсолютно задължителното му титулярно място. Всъщност, оня мач със Сити ми отговори и на още един въпрос. Не знам дали сте забелязали, но Сър Алекс понякога държи на терена някоя от звездите на отбора, дори когато въпросния футболист не прави най-силния си мач и спокойно може да бъде сменен. Да, но това му търпение се отплаща. Сещам се на прима виста за един мач с Уест Хям преди няколко сезона, когато Гигс бе доста под стандартите си на игра, но Съра упорито го държеше на терена и накрая уелсеца взе че вкара победния гол за 1-0. РВП направи същото в градското дерби, а преди няколко дни Чичарито го стори в напечения мач със „свраките". Това, по скромното ми мнение, се нарича доверие в играчите. И е много показателно за начина, по който Сър Алекс ръководи отбора. Това е и част от обяснението както за множеството обрати в мачовете на Манчестър Юнайтед, така и за „късните голове", станали запазена марка на тима. Логично е – когато мениджър като Фъргюсън им вярва, няма как и самите футболисти да не си вярват и да са убедени, че могат да обърнат всеки резултат и срещу всеки съперник. Това въведение ме води към главната тема: как се случи така, че Венгер продаде най-голямата си звезда и то не на кого да е, а на най големия си съперник от ерата на Висшата лига? Защото тук говорим и за съперничество не само между самите отбори, но и между самите мениджъри. От една страна като двамата с най-голям стаж, както и най-успешните, на това отгоре ръководят не просто някакви отбори, ами Манчестър Юнайтед и Арсенал.

 

И двамата имат своя футболна философия, и двамата имат уникални „визитки", и двамата имат огромен опит, да не говорим пък колко пъти са се изправяли един срещу друг. Има и нещо още, което ми се струва, че доста често се забравя. Двамата се уважават. И аз мен това е факт. От „Арсен кой?", преди 14 години, до чашата вино след мач и съвсем недвусмислената подкрепа пред медиите, която демонстрират когато става въпрос за другия. Да, имало е случаи и да се „захапят", но в последните години те са много по-редки.

 

Съвсем сигурен съм в едно: Венгер в никакъв случай не продаде РВП на Юнайтед от приятелски чувства към Сър Алекс. А го направи защото нямаше изход, нямаше друг вариант. Ако има и друга опция за обяснение на този трансфер, значи Венгер е полудял!
Вижте сами какво говорят цифрите. РВП е играл до момента в 21 мача за Юнайтед в ВЛ и има отбелязани 16 гола, както и 7 асистенции. Дори само головете да вземем, той е донесъл пряко 13 точки в актива на отбора. Но поради факта, че хиксът носи 1т., а победата 3, сметката е следната – мачовете на Юнайтед, които са решени с голове на Ван Перси са донесли на тима 27т. Ако /чисто математически/ извадим попаденията му от тези срещи, то точките остават 8! Говорим за 19 точки разлика! Нека са 15.

 

Пак не броя асистенциите. Да приемем, че са 15т., понеже имаше мачове, в които дори Ван Перси да не бе вкарал, някой друг щеше да го направи. Това е показателно за огромното влияние, което има холандецът върху играта на Манчестър Юнайтед към момента. Сега да извадим тези условни 15т. от актива на отбора, който е 52т. Юнайтед става с 37т. Ако приемем, че РВП бе останал в Арсенал, прибавяме тези 15т. към настоящия актив на Арсенал, който е 34т. и той става 49т. Тоест с 4 точки повече от настоящия актив на Манчестър Сити, на това отгоре и с мач в резерв. Какво се оказа? Че ако РВП бе останал на „Емирейтс", футболистите на Венгер най-вероятно щяха да водят в класирането. Прибавете към това подобрената игра на Арсенал в защита сравнение с миналия сезон, прибавете далеч по –добрата форма на Уолкот и наличието на футболист като Санти Касорла и картинката ще се сглоби! Мога да стигна и по-далеч и да заява, че който и от първите пет отбора да бе купил Робин Ван Перси, при настоящите показатели на холандеца, отборът му щеше да води в класирането! Дори и Ливърпул, който е 8-ми!

 

Венгер със сигурност не си е загубил ума и си е давал сметка какво губи, позволявайки на РВП да подпише с отбора от „Олд Трафорд". Обаче не знам дали някои сметки на „Емирейтс" няма да излязат криви. Ако приемем, че продажбата на най-добрия футболист е продиктувана от чисто икономически причини /едни 30 и няколко милиона – трансферна сума + спестени заплати/, може да се окаже че това си е чиста загуба. Ето аргументите: да допуснем, че Арсенал остане извън зона ШЛ и отпадне рано от самия турнир /и двете неща въобще не са нереални/, финансовите загуби далеч ще надвишават въпросните 30 и няколко милиона. Сега да си представим какво би било ако Ван Перси бе останал. 100%-во класиране в зона ШЛ и то със съвсем сериозни шансове за титлата, плюс безпроблемно класиране за 1/8 финал на ШЛ, най-вероятно като победител в групата и мач не с Байерн, ами с Галатасарай.

 

Логиката води до това, че реално Арсенал може да загуби много от трансфера на РВП, вместо да спечели. Едва ли в клуба не са си давали сметка за тези неща предварително. Едва ли ултрабогатите собственици на тима от „Емирейтс" толкова са го закъсали, че тези 30 и няколко милиона да са им били жизненонеобходими. Едва ли Венгер не е бил наясно до какво може да доведе липсата на холандеца. Защото Ван Перси не е просто голмайстора на „топчиите". Той е футболист от световна класа, каквито в момента са не повече от десетина играчи в цял свят. Може да реши мач буквално с едно отиграване и го е правил. Нееднократно. Миналия сезон сам би Ливърпул и то на „Анфийлд", този – почти сам спечели абсолютно загубения мач със „светците". Спомнете си и онова 5-3 срещу Челси с негов хеттрик! Показа недвусмислено, че може да бележи и за Юнайтед, със същата лекота, с която го правеше в Арсенал. Аргументът, че РВП бележи с толкова много защото Манчестър Юнайтед е по-класен от Арсенал, не е валиден. Я да видим – миналия сезон към 21-ви кръг какво е положението - 18 гола...

 

И въпреки това, Ван Перси беше продаден. И за мен тук е голямата грешка на Венгер. Защото не успя да убеди най-добрия си футболист, че може да направи отбора шампион. А пък цифрите точно това показват. Че е можело. И Ван Перси е поискал да се махне. За тези, които ще побързат да го съдят /от чисто фенска гледна точка са прави и нищо не мога да им кажа – все едно Съра да продаде Руни на Ливърпул?!/, ще кажа че от гледна точка на играча, той си е прав за себе си. Вече е на 29, кариерата му е в своя пик, но вече отива на „залез", той е голяма звезда, бележи мното голове в най-силното първенство, лидер е на един от най-големите отбори в света, а на практика не е спечелил нищо съществено. Как мислите, че се чувства? И приказките на Венгер, че ако не този, то следващия сезон ще..., ги е чувал много пъти. На практика „ще"-то е означавало място в 4-та и ¼ финал в ШЛ. Да де,но РВП вече е на години. Няма цялото време пред себе си. И иска да спечели нещо в оставащите му 2-3 години футбол на най-високо ниво. В Арсенал е убеден, че няма да стане. Примерите с Фабрегас и Насри са съвсем пресни. Напуснаха отбора и станаха шампиони са новите си тимове.

 

Тогава къде? Ами изборът не е безкраен. Ако си решил да оставаш в Англия, вариантите към настоящия момент са точно 3 – Манчестър Юнайтед, Челси или Манчестър Сити. В Сити вече имат 4 нападатели, много класни. Ван Перси няма време да се доказва тепърва и да се „бори" за титулярно място. Достатъчно добър е, за да играе постоянно. Челси? Твърди индикации, че се ориентирани по-скоро към схема с един нападател и той ще е Торес. /Логично – все пак им е струвал 50 млн. Дори нападател като Дрогба биваше пренебрегван, за да играе испанеца на върха на атаката/. Остава Юнайтед.

 

Възможността в края на кариерата си да играеш под ръководството на жива легенда, каквато е Фъргюсън, е достатъчно изкусителна. А пък и самия Сър Алекс е накрая на кариерата си. Друг шанс най-вероятно нямаше да има. Освен това шотландецът даде ясни и недвусмислени индикации, че го иска. Съвсем отделен е въпроса, който всъщност никак не е маловажен, че самият Ван Перси е искал да играе на Олд Трафорд и никъде другаде. Цялото развитие на трансфера и това, което се случи после, го доказва. Ако искаше пари, щеше да отиде в Челси или Сити. РВП не напусна Арсенал за пари. Напусна го за титли и слава. С целия риск да е „предател" в очите на феновете на „топчиите". Такъв, какъвто е Торес за ливърпулци.

 

И тук, според мен, цялата вина е на Венгер. В две направления . Първото –ако, въпреки строгата политика на заплащане в Арсенал, не е убедил борда да повиши заплатата на нападателя /мисля си, че РВП би останал на „Емирейтс" и за по-малко пари отколкото взима сега в Юнайтед/; второто – защото французинът не успя да убеди Ван Перси, че ще реализира проекта си веднага, а не след 2014г. Няма време за Ван Перси след 2014г. И за мен това е грешка на Венгер още след „оня сезон" 2003-2004г, когато се отърва от цял шампионски отбор и почна да гради наново. Само че, новите нямаше кой да ги научи как да станат шампиони. Не че нямаха качества – просто в отбора не бяха останали шампиони, които да им покажат как се прави. Та спомнете си интервюто на Ван Перси отпреди няколко дни – каза, че в Юнайтед е заобиколен от шампиони. Футболисти, които са ставали шампиони и то нееднократно! Като почнеш от Рио, Видич,Евра, Рафаел, Карик,Руни, Нани, Валенсия, Флетчър и свършиш със Скоулс и Гигс. Без да забравяме самият Фъргюсън, който дори сам по себе си е повече от достатъчен. Ако не сте забравили кредото му – важен е само шампиона, вторият е никой! И да сравним това с настоящата философия на Венгер за място в 4-та и класиране за 2-та фаза на ШЛ... Да не говорим, че самият РВП не може да не си е давал сметка, че след нелепо изпуснатата титла през миналия сезон, сега „червените дяволи" ще са двойно по-мотивирани да си я върнат и ако успеят да го направят и благодарение на неговите голове, мястото му в залата на славата е гарантирано!

 

С две думи - Арсен Венгер развали почти готовия си пъзел и позволи на Сър Алекс да сглоби своя!

 

Михаил Мантарков, привърженик на Манчестър Юнайтед (коментарът е публикуван в Livesport.bg)

Оставям тези цифри тук, пък всеки да си ги тълкува както иска. За мен изводът е един - Оле Гунар Солскяр не става! Заставам зад думите си. И те не са само на базата на цифрите. Те са на базата на достатъчно мениджърски грешки в последните 2 месеца. 

 

И то грешки непредизвикани от нищо друго, а от неумение. Извиненията свършиха. Няма как САМО нещо друго да е причината, да гоним целия отбор или да играем с младежите от академията. Как същите тези футболисти  миналата година по това време завършиха втори, в рамките на месец и половина биха всички от топ 6, как всичките тези футболисти смогнаха сега за 2 месеца и половина да навъртят 14 победи, включая над Тотнъм, Арсенал, Челси и ПСЖ, а сега изведнъж да не стават за нищо?!

 

Сами си правете изводите, ако можете:

 

Първи 28 мача на 4-та мениджъри след Сър Алекс /всички турнири/:

 

Дейвид Мойс 28 мача, 17 победи, 6 хикса, 5 загуби  52:25 гола,  /плюс 27 гола/, 57т.

 

Жозе Моуриньо 28 мача, 17 победи, 6 хикса, 5 загуби 48:25 гола, / плюс 23 гола/ 57т.

 

Оле Гунар Солскяр 28 мача, 16 победи, 4 хикса, 8 загуби 47:33 гола, /плюс 14 гола/ 52т.

 

Луис Ван Гаал 28 мача, 14 победи, 9 хикса, 5 загуби  45:27 гола, /плюс 18 гола/ 51т.

 

Аз не виждам някакво развитие в игрови план от времето на Моуриньо, от когото всички негодувахме, че играе защитен футбол и дебне на контри. Ами върнете си мачовете и вижте как Солскяр печелеше до март месец. По същия начин. 

 

Когато отборите срещу нас не се затваряха и играехме на контри и намирахме празните пространства в тила. Тоест - по същия начин. 
Замисляли ли сте се откога нямаме безпроблемен мач на "Олд Трафорд" срещу който и да е? Играем трудно у дома и това е от началото на сезона. Не виждам Солскяр да е решил този проблем.

 

През декември и началото на януари имахме три сравнително леки мача - с Хъдърсфийлд, Борнемут и Рединг за Купата и от там нататък - мъка! Победи с по един гол разлика и достатъчно треперене срещу противници от калибъра на Брайтън, Бърнли, Саутхямптън, Уотфорд, Уест Хем! ПСЖ, Ливърпул, Барселона и Сити изобщо не ги коментирам! 

 

От 6 март насам, тоест от 2 месеца, сме вкарали 8 гола в 11 мача, като два от тях са от дузпи! Допуснали сме 20 гола! И мениджърът е невинен! Айде, стига!

 

Казвате да му дадем време и да чакаме?! И колко да чакаме, дами и господа? Юнайтед да не учебна кола, за да се учи някой на наш гръб да става мениджър? Моуриньо се скара с Погба, а сега половин отбор се е юрнал да напуска! Царят е гол и много мъка ни чака наесен! 

 

Само си отговорете на този въпрос, ама с ръка на сърцето - ако мениджърът ни не се казваше Оле Гунар Солскяр, ами Еди Хау, например, дали щяхте да говорите същите неща и да го защитавате по същия начин при тези резултати?