Армейците вече мечтаят за нови титли, купи и евроуспехи2016-та! Каква година само за ЦСКА! Година, която със сигурност ще остане като една от най-драматичните в историята на клуба, а и като цяло в българския футбол. През какво ли не преминаха червените фенове, през какви ли перипети и обрати не трябваше да премине тимът.

 

Колко ли тона мастило се изписаха и кой ли не взе отношение за събитията около отбора. Но да започнем хронологично.Годината за ЦСКА стартира, както обикновено в последните няколко сезона. От всеки ъгъл изскачаше новина за дълговете на клуба. В медиите, в социалните мрежи, абсолютно навсякъде се коментираха вариантите за изход от ситуацията.

 

Проблем след проблем се стоварваха върху главите на симпатизантите, а за капак - отборът се луташе по терените на "В" група и риташе с Чико Бяга, Струмска слава и Чепинец Велинград. Все пак привържениците на "червените" не спираха да оказват необходимата подкрепа и "армейците" се радваха на най-добрата посещаемост в България. Проблемите, както често се случва, се явиха като катализатор за сплотяване на редиците, както сред феновете, така и в самия отбор, който не спираше да мачка опонентите си в групата, а и продължаваше напред в турнира за Купата на България.Едва ли има "армеец", който ще забрави месеците април и май. На 06.04, ЦСКА се изправи срещу първодивизионния Берое в първи 1/2-финал за Купата. Мачът бе в Стара Загора, а 10000 изпълниха трибуните на стадион "Берое". Атмосферата бе феноменална, а "червените" си тръгнаха с комфортен аванс от 2:0. Еуфорията сред феновете бе огромна и логично.

 

На реванша след две седмици червените запалянковци изпълниха стадион "Българска армия", за да станат свидетели на нещо невиждано досега. За първи път в историята на турнира третодивизионен отбор имаше шанса да се класира на финал. "Армейците" го направиха по категоричен начин и след нова победа с 2:0 успяха да достигнат до мечтания двубой! 24.05.2016! Мачът на истината настъпи! 37 000 се стекоха на стадион "Васил Левски", Христо Стоичков и благодетелят на "червените" Гриша Ганчев също бяха заели своите места в ложите, а хиляди тръпнеха пред екраните и очакваха само едно - червения триумф!Финалът започна вихрено и още в 12-тата минута, Станислав Маламов хвърли в екстаз екзалтираните привърженици на ЦСКА, а това се оказа и единственото попадение в мача. Купа №20 стана факт!

 

На "Армията" се настани усещане за величие, чувство на отмъщение и мисли за възмездие. Цяла България почервеня - шествия, празненства...една от най-сладките купи в богатата история на този велик клуб.Няколко дни спокойствие и познатите до болка проблеми отново излязоха наяве. Идваше време за решения. Решения, които пряко засягаха бъдещето на ЦСКА, а то буквално беше заложено на карта. И така се стигна до може би най-вълнуващите два-три месеца в историята на клуба.

 

Собственикът на ЦСКА Гриша Ганчев заяви, какви са вариантите за изход от създалата се ситуация и всичко остана в ръцете на феновете.В крайна сметка всички собственици на отбора от 1999-та година бяха докарали дружеството до финансов колапс и всякакви варианти за нормално съществуване в рамките на "ПФК ЦСКА АД", ставаха все по-невъзможни. Враговете на ЦСКА пък стоически внушаваха на феновете, че оздравителен план ще свърши работа, че всичко започва и свършва с дружеството "ПФК ЦСКА АД". Манипулация, която привържениците на ЦСКА успяха да пресеят и дадоха свобода на единственото правилно действие - взимането на лиценза на "Литекс Ловеч". Нещо, което вече се беше случвало десетки пъти в България. Самият "Литекс" пък продължи съществуването си в третия ешелон на футбола ни чрез взимане лиценза на Ботев Луковит.

 

Въпросът с базите стоеше отворен. Държавата, в лицето на Бойко Борисов, връчи базите на Гриша Ганчев и отсвири Васил Божков. От своя страна Ганчев обяви, че иска и ще върне на ЦСКА всичко, което му принадлежи и феновете му се довериха. Стигна се до парадоксалните събития, докато отборът спечелил купата, беше на лагер в Австрия, на ст. "Българска армия" Адалберт Зафиров се появи с група юноши, които се провъзгласиха за "истинския ЦСКА" и настана истинска какафония.Никой обаче нямаше право да се гаври с емблемата и избора на привържениците. Феновете преживяха твърде много и бяха готови да разкъсат всеки, който посегне на марката - ЦСКА.

 

Изборът беше сведен до две неща. ЦСКА да потъне в забвение из села и паланки или отново да бъде това за което е създаден, а именно - да бъде на върха. Все пак този клуб е социален феномен, а не папка с документи. ЦСКА това е емблемата, стадиона, феновете и историята. Парадоксите не спираха и щедро спонсорирани от враговете на клуба, малка част от привържениците на ЦСКА създадоха нов клуб - "Централен Спортен Клуб на Армията 1948". Някои - следвани от финансова изгода, други - повлияни от масовата дезориентация и медийна пропаганда. Идеята естествено се оказа напълно несъстоятелна, след като не бе подкрепена от повечето фенове. От своя страна БФС направи нов формат на първенството, естествено виждайки, че без ЦСКА продукцията която предлага не струва и пукната пара. Нарекоха го "рестарт", но разбира се проблемите в нашия футбол далеч не започват и не свършват с ЦСКА, така че всичко си продължи по старо му.

 

След преливането на свежа кръв от състава на Литекс и с останалите в клуба играчи от отбора спечелил Купата на България, както и с целия треньорски щаб от последната година - ЦСКА стартира новата футболна година. Беше ясно, че ще е трудно в движение да се направи боеспособен състав, който да се противопостави веднага на Лудогорец. Атаките по клуба не спираха, което също влияеше върху резултатите. Някои от привържениците не искаха да скъсат "оковите" на превърналата се в толкова романтична година във "В" група и страдаха по момчетата, които напуснаха ЦСКА. С течение на времето повечето обаче осъзнаха, че целите на отбора вече са други. Целите на ЦСКА отново са да бъде не само хегемон в България, а и да се завърне подобаващо на европейската сцена.

 

Желанията за светкавични резултати бяха обзели почти всички, но реалността беше друга. Новият сезон започна и след няколко издънки Христо Янев подаде оставка. На негово място бе назначен Едуард Йорданеску, син на румънското светило Ангел Йорданеску. Решение, което също бе посрещнато скептично от повечето фенове.  В крайна сметка, след поредица от срещи, в които отборът не се представи на необходимото ниво, главата на Еди също падна и след само три месеца човекът си събра багажа и си замина за северната ни съседка. Румънецът все пак имаше честта да се докосне до Вечното дерби на България. В двубой от 10-тия кръг, игран на ст. "Васил Левски", съставите на ЦСКА и Левски завършиха 1:1 пред рекордно голяма публика за дербито в последните двайсетина години. Посещаемост с която сините запалянковци легитимираха ЦСКА. Вечното дерби се завърна подобаващо. Футболните му достойнства бяха далеч от очакваното, но както винаги - спорните моменти не липсваха. И така, след оставката и на Йорданеску, се взе решение годината да бъде довършена от треньора на дублиращия отбор Стамен Белчев, който се представяше отлично в "Б" група. 47-годишният специалист прие възложената му задача и довърши остатъка от сезона без загуба и без допуснат гол. В крайна сметка, след 19 мача от есента, ЦСКА заема третото място с 35 точки, на 8 от вечния съперник - Левски и на 12 от лидера - Лудогорец. С оглед създалата се ситуация около отбора, мястото е съвсем нормално и логично.

 

Резултатите на "Армията" обаче няма как да закъснеят, след като в клуба вече се работи нормално и правилно. Ремонтните дейности на базата в Панчарево не спират, обръща се огромно внимание на юношеските формации, всеки получава заработеното си възнаграждение навреме. Неща, които в последните години се бяха превърнали в ежедневни проблеми пред ЦСКА. Всеки фен на ЦСКА обаче си задава въпросите: "Кога ще свърши тази агония?", "Кога ще бъдем отново нормален клуб?", "Кога някой ще инвестира в стадион и база?", "Кога най-после ще имаме нормален собственик, който иска да пребори статуквото?", "Кога ще излезем от омагьосания кръг?"... и още много! Истината е, че с шеф Гриша Ганчев, ЦСКА ще се завърне с гръм и трясък на върха и то много скоро. Машината все още скърца, но всичко необходимо за смазването на двигателя е налице. Ударите под кръста няма да спрат, но едва ли това би уплашило армейците.

 

"Червените" изживяха своя ад, но този отбор е безсмъртен! Този клуб е орисан да бъде на върха. Да вдига титли, купи и да детронира европейски грандове.

Поредното издание на "Вечното дерби" отмина, а емоциите и вълненията не стихват. "Сините" спечелиха с 2:1 и си поеха глътка въздух, а ЦСКА загуби и по този начин се сложи край на серията на "Армейците" от близо 1500 дни без загуба от вечния съперник. Анализите и коментарите за това, как се случи, кой е виновен и защо ЦСКА се би сам, са безброй.

 

Както всяко нещо в природата, така и във футбола обаче има равновесие. Дори и след 100 години, статистиката в този двубой ще показва и доказва тази теза.За пореден път се видя обаче, че българският футбол има крещяща нужда от този мач. Той придава смисъл на всичко и присъствието по трибуните го доказва.

 

Сблъсъкът между сини и червени е за феновете. За хилядите на стадиона и за милионите пред телевизорите, радиата, компютрите и мобилните телефони, следящи събитията на терена. Това е смисълът. Закачките между привържениците, болката от загубата, радоста от победата, свитият стомах преди мача, вълненията след срещата, безсънните нощи и сърцето, което тупти по-силно от всякога.Това е Вечното дерби!

 

Двата най-титулувани отбора, с най-многобройните привърженици. Това е мачът, който може да осмисли цял един сезон. Само вижте - Левски влиза в този двубой със серия от три срещи, срещу не чак толкова претенциозни съперници и със скандали в ръководството, със скандали между привържениците и неяснота около бъдещето си. Тази победа обаче, ако не друго - ще даде около месец спокойствие в сините редици.

 

Мъглата около "Герена" сякаш леко се вдигна и огря леко слънчице, което ще даде възможност за малко по-спокойна работа в следващите седмици.В ЦСКА нещата са ясни. Клубът е стъпил на здрава почва, но сътресенията след загуба от Левски са неминуеми. Недоволни фенове, критики и обиди към футболистите. Този е виновен, онзи е виновен, треньорът не става и т.н. Хиляди недоволни, но горди привърженици на най-великия клуб в България - нормално и така до следващото дерби, в което ЦСКА ще победи и ситуацията ще стане огледална.Сините фенове, вместо да кажат "Благодаря ти, ЦСКА! Благодаря ти, че те има, за да придадеш смисъл и на нашето съществуване", те седнали да се взират в тирета и АД-та.

 

Естествено, това изобщо не дразни никой сред привържениците на ЦСКА, защото по-голяма легитимация от присъствието на стадиона - НЯМА! Кажете едно "Благодаря ти, ЦСКА! Благодаря ти, че те има, за да се съберем и ние на мач повече от 1000 човека". Кажете едно "Благодаря ти, ЦСКА"!

 

Не признавали ЦСКА, айде моля ви се! Що не направите една контрола с пръкналото се недоразумение в "А" окръжна, вкарайте им 15 гола и да видим дали ще сте толкова радостни, както в събота вечер? Да видите какво е да няма с кой да се бъзикаш след мача, да няма кой да надвикваш на трибуните и да няма на кой да се обадиш сред приятелите си от ЦСКА, за да го дразниш.

 

Истината е, че именно Левски легитимира и "припозна" ЦСКА-София. Това е и ще бъде "Вечното дерби" на България.

Търпях, търпях, търпях, стисках зъби, четох коментари, чух доста мнения, наслушах се на глупости и все пак съм твърдо решен да не коментирам снощния мач, но ме гложди отвътре да си споделя нещо и аз...

 

Първо, исках да не избързвам, после реших да изчакам утрото, а накрая реших, че изобщо няма смисъл да коментирам, тъй като всеки фен на ЦСКА е с достатъчно голям капацитет и знае и 2 и 200. 

 

Знаем как се прави отбор, знаем как се изгражда нещо от нищото, знаем как се изгражда база, как се прави школа, как се развиват юноши и знаем, как се прави боеспособен отбор. Да не говорим и че всички сме изключително запознати и по спортно-техническата част. 

 

Знаем кой трябва да бъде треньор, кой мениджър, кой да дърпа конците, дали трябва да се тропа по масата, дали да се подходи по друг начин... всеки от нас все пак е и много добър психолог.

 

Всеки знае, естествено, и как се „довършва” даден отбор и как вместо да им вкараме 5 гола, ние „спираме” да играем. Знаем как се постига всичко, само треньорите ни са идиоти, които не виждат тези нища.

 

Знаем кой в кой момент трябва да влезе, за да заздрави защитата или да засили атаката ни. Знаем как да направим така, че да задържим даден резултат... какви наставления да дадем и как точно да въздействаме върху арбитрите. Естествено, треньорите в ЦСКА няма как да знаят тези неща. Те са единствените откачалки на тоя свят.

 

Съвсем ясно става, че можем и да шлифоваме до съвършенство млади играчи като Десподов, Малинов, Недялков и с лекота да задраскаме Кулма, Кубемба и Меркадо, понеже е „очевидно”, че от тях не става и чеп за зеле.

 

Знаем и правилата на играта. Нищо че не четем новостите и промените.

 

Знаем как се провежда физическа подготовка, как се възстановява след мач...абе няма нещо, в което да не сме компетентни. За финанси да не говорим! Там сме железни. 

 

Всеки знае колко струва издръжката, колко се дават за наеми, за бази, за заплати... колко трябва да се инвестира в стадиона, колко струва емблемата и колко трябва да се дадат. Как се провеждат търгове, закони... нямаме слабо място.Та така. 

 

Няма да пиша нищо.

 

Щастлив съм и съм благодарен на всички, които измръзнахме на стадиона и със зъби нокти бранехме нашата любов, благодарен съм на всеки, който подкрепя ЦСКА навсякъде по света и на хората които за пореден път изминаха стотици километри за да бъдат близо до любимия отбор. Всичко друго е излишно!

 

ЦСКА ще пребъде!

Непоносимо ми беше да слушам как пеят песни на ЦСКА

Да се върна малко към съботния ден, в който в Гоце Делчев гостуваше отборът, който ползва свещените четири букви за име и си въобразява, че е ЦСКА. Имах малко работа през деня и до последно се чудех, дали да ида на тоя мач.Все пак, в крайна сметка реших, че няма как да ми се отдаде по-добра възможност да видя право в лицето тия боклуци и предатели. Да се запозная от първо лице с антипода на ЦСКА. И така, някъде към 16:30 влезнах на стадиона. Двата отбора загряваха, а на стадиона имаше около стотина човека.

 

Естествено, когато ЦСКА гостуваше преди няколко години, стадионът се пукаше по шевовете. Секторът за гости беше пълен и песните на агитката се чуваха по целия град. В нашия сектор имаше солидно присъствие и на хора от всички села и градчета в близост до Гоце Делчев. Еуфорията, че в града ще идва ЦСКА се носеше във въздуха. И сега да дойде ЦСКА, пак ще е така. Но вчера там със сигурност беше нещо друго. Нещо, което отвращава и смърди на нечистоплътие. Сега на стадиона беше друго. Усещаше се тягостна обстановка, напрежение...Сред хората в агитката на Пирин видях доста цесекари, и те дошли да попсуват тия нещастници. И започнаха подмятанията. „Ку*ви на Киро”, „Боклуци”, „предатели”, „Вальо, обръщай джобовете”, „Кикарин, мишка гнусна”. Тук таме някое гов*до се провикне... „Ето това е ЦСКА”...или някоя друга плоска шега.

 

До началото на мача, бройката в сектора с предатели набъбна до „внушителните” 20-30 човека. Няколко несполучливи опита да запеят песен, бяха посрещнати със смях от хората по трибуните. Самия мач няма да го коментирам. Пирин в момента е доста млад отбор и още в началото се усети, че няма как да се противопостави на боклуците.

 

Съдиите бързо осуетиха всякакви опити за съпротива и с любезното съдействие на страничния рефер...резултатът до полувремето стана 0:3, а в крайна сметка мачът и си завърши така. През целия мач се чувствах много гадно. Сърцето ми биеше учестено и почти треперех от злоба.

 

Нито срещу гов*дата, нито срещу Разград съм се чувствал така. Тия ко*елета трябва да изчезнат от футболната карта. Те са смешни - да, но имат солиден гръб и стабилно финансиране с „неясен” произход. Досущ като Левски. Те правят спънки по всички възможни фронтове и никой не бива да си мисли, че са безобидни.

 

След вчера съм убеден, че трябва да ги затрием. Непоносимо ми беше да слушам как пеят песни на ЦСКА. Отвратително е. Гнусно!

 

Материалът е публикуван в рубриката "Фен зона" на Gol.bg

Вече 10 години месеците юни и юли преминават под изключително напрежение за ЦСКА и всички червени привърженици. Като започнем от 2008 година и отнетия лиценз за Европа, минем през изключването на отбора във „В” група, смяната на търговското дружество, проблемите с евроучастието от миналата година.

 

Цял куп сътресения - дългове, неплатени заплати, емблема, търг. Цялата тази неразбория през годините доведе и до там, че малка група фенове, щедро спонсорирани и безрезервно подкрепяни от враговете на ЦСКА си направиха чисто нов клуб - антипод на отбора от „Борисовата градина”, кръстиха го „Футболен Клуб Централен Спортен Клуб на Армията 1948” и започнаха да играят по селските групи, че даже и си вярват, че са ЦСКА. Вдигат шум до небесата, а удобните медии, търсещи сензация, ги отразяват сякаш са някакъв фактор.Поредният блъф от тяхна страна беше съвсем скоро.

 

Платили на някакъв българин, работещ в сайта на УЕФА, да влезе в профила на ЦСКА и да му добави историята на Литекс. Разбира се този проблем беше своевременно решен и след бързата реакция на клуба, вече всичко с профила е наред, а „мнимият” редактор беше принуден да си изтрие профила във фейсбук, след вербалната атака, на която беше подложен от червена България. По-голямата част от феновете останаха здраво стъпили на земята и знаеха, че има нещо гнило в цялата работа. Някои по-плахи и неуверени се поддадоха и изпаднаха в лека паника, но в крайна сметка всичко си дойде по местата и единственото, което сега предстои за ЦСКА е да допише нови велики страници към славната си история.

 

История, която никой не може да пренаписва, подменя, заменя или изтрива. Вече и на малките деца е ясно, че „авиаторите” надуват балон, който рано или късно ще се спука, а шумът от спукването и мръсотията, която ще излезе отвътре, ще залее само и единствено самозабравилите се 50 еничари, които се опитват да се гаврят с най-великия отбор в България.

Хора, армейци, приятели, имам една молба към всички! Сред вас имам приятели и познати, и хора, с които контактувам само в интернет. Някои ме познават, други не, а в крайна сметка не е и нужно да се познаваме. Важното е, че всички сме обединени от една кауза - ЦСКА!

 

Разбира се, не е и нужно да се вслушвате в молбата ми. Всеки си има глава на раменете и всеки сам може да направи изводите за себе си. Нека се огледаме и съвсем трезво да преценим какво зависи от нас, за да можем заедно в края на сезона да празнуваме с така желаната титла!

 

Нека се обединим и всички заедно да окажем най-мощната подкрепа, която можем да дадем. Тази година да бъдем пример за истински ЩИТ пред нашия отбор!

 

Това са играчите, това е щабът, това е ръководството, това са екипите, това е стадионът, това е моментното ни състояние!

 

Най-силното оръжие, с което разполага ЦСКА, е феновете си! Всички заедно. Като юмрук, който е готов да разцепи всяка нечистоплътна вражеска муцуна! Нека ги смажем веднъж завинаги, нека покажем, че сме НОМЕР 1 във всичко.

 

Нека тази година се раздадем с цялото си сърце и с цялата възможна енергия, която можем да предадем на игрището, където нашите гладиатори ще водят своите битки.

 

Да пълним стадионите не както досега, а повече. Дори с цената на много лишения, всеки от всяко кътче на страната... да даде своя принос за все пак собствените си големи желания! Да бъдем градивен коректив, когато се налага и да не униваме след първия неуспех.

 

Ама, абсолютно всички... заедно, спокойно, с хладък ум и много увереност да влезем в новия сезон като една отлично смазана машина, която ще разкъса всеки дръзнал да посегне на институцията ЦСКА!

 

За целта ще е нужно и да стискаме зъби понякога. Ама, здраво да ги стискаме. До кръв. Докато не ни останат сили за нищо повече!

 

Нека опитаме, а? Какво ще кажете? Нека тази година опитаме така и ще видите, че ще се получи!

 

В крайна сметка целта на всички е една и не е хубаво, когато разпиляваме енергията си.

 

Аз твърдо вярвам, че можем да го направим!

 

От нас зависи, Армейци!

 

НАПРЕД!!!

След еуфорията около завръщането ни в Европа, след като малко отпочинахме, поехме си глътка въздух и след като попрегледах мача, ето и какво видях аз.

 

Генерални изводи от този мач не можем да си правим, най-малкото защото ще имаме поне още две попълнения в предни позиции, с които съм сигурен, че ще изглеждаме далеч по-опасни в атака. 

 

Снощи на Ел Маестро му се наложи да оправдава името си и той се справи, като един истински виртуоз. Пускането на 17-годишния Антов в сърцето на халфовата линия беше доста смел ход, но се оказа оправдан. Момчето се справи повече от добре за непривичния и отговорен пост, който зае в този мач. 

 

Огромен мач и за Черниаускас. Не е добър атестат, когато вратарят ти е бил един от най-добрите на терена, но без добър вратар, всеки отбор в днешно време е обречен. Показателно е и ако погледнем Световното първенство. Субашич, Лорис, Куртоа и Пикфорд са в основата отборите им да са в голямата четворка. А и вижте всички световни шампиони в миналото. Всеки е разполагал с фантастични вратари. Ние в момента имаме трима отлични на този пост и от тази гледна точка съм спокоен.

 

В защита не изглеждахме много добре, с изключение на беговете, които затвориха всички постъпи и Терците правилно се ориентираха по едно време да пробиват само през центъра. Евала и на Тиаго. Не само за гола.

 

Ролята му на фалшива деветка не даде особен резултат, но се нагърби в ключов момент от мача и в крайна сметка го реши.

 

И за да не разводнявам повече...

 

Продукцията като цяло не беше добра, но го отдавам на голямото напрежение. Беше изключително важно да се завърнем с победа и да придобием нужното самочуствие за предстоящите битки. Хареса ми и какво каза Ел Маестро след мача: „Не заслужавахме да вкараме повече голове” и „По-добре да победим в 5 мача с по 1:0, отколкото един с 5:0”. Човекът е реалист и виждам, че е напълно наясно с потенциала на играчите. 

 

Вярвам в него и съм щастлив, че имаме треньор, който има изключително разчупено виждане за играта. Не се притеснява да експериментира и съм сигурен, че снощи Рига бяха изненадани от състава и от начина ни на игра.

Мауридес със сигурност можем да го определим, като истинска перла в селекцията

Снощи, на стадион „Българска армия”, ЦСКА изигра може би един от най-силните си мачове в последните години! Направи го напук на критиците, напук на всички, които не вярват в потенциала на отбора и на старши треньора Ел Маестро. Естествено, тази победа не бива да ни главозамайва и трябва да останем здраво стъпили на земята. Да бъдем трезви в оценките си и да дадем време на този треньор, защото той само за 4 мача доказа своята компетентност. Доказа, че има прекрасни виждания за играта, вариативно мислене и е много умерен в изказванията си. Не лети в облаците и не обещава нищо! То и никой няма нужда от обещания.Работа трябва, а пред ЦСКА има още много такава! Харесва ми, че наглася играта на отбора спрямо противника.

 

Предполагам, че не се беше запознал добре с играта на Локомотив, защото те имат доста промени от миналата година и нямаше как да знае как ще изглеждат, но за 45 минути ги разучи, направи корекции и през втората част ги разбихме. Но да се върнем към снощи. Важно е да се отбележи, че тази победа беше изкована, въпреки многото наказани и контузени играчи. Наложи се да прекроява почти целия отбор. Аз лично бях изненадан, че Перейра започна в центъра на защитата. Очаквах Секулич да бъде там, а Перейра на бека, но признавам си...този ход беше гениален. Перейра беше железен.Вдъхваше страхотен респект и излъчваше спокойствие. Беше перфектен и в борбата за първа топка, на втория етаж, изпреварвания, пласирания... нямаше грешка!

 

Това помогна и на Чорбаджийски, който беше спокоен, защото знаеше, че има колега, който може да покрие евентуално пропукване в отбраната. Бикел и Пинто! Художниците на ЦСКА! Наистина сякаш рисуваха по терена. Не мога да се сетя за грешно отиграване на някой от тях. Бяха нужната опора в центъра и същевременно отлично връзваха и развиваха многобройните ни атаки.Силен мач и за Десподов, Джеси и Интима. Всичко се получаваше. А Мауридес вече със сигурност можем да го определим, като истинска перла в селекцията! Спиране, гърдиране, поглед върху играта, завършващ удар. Фантастичен е. Притежава комплексни качества, които рядко се виждат в един централен нападател. Може би му помага факта, че като юноша е играл и в защита и в халфовата линия, но се радвам, че си е намерил мястото и сега ще се скъса да бележи за ЦСКА! Дано се опази от контузии и наказания, защото отлично знаем с какво ще си служат конкурентите на червените!Първото полувреме беше истинска магия. Всички на стадиона се питахме: Какво става? Какво се случва? Каква е тази лекция?

 

Унищожителна акция, на един озверял армейски отбор! Съвсем логично през втората част намалихме темпото, с оглед на това, че все пак това е турнирен сблъсък и беше важно да не допуснем, някоя глупава грешка и да върнем Адмира в мача. Поздравявам абсолютно целия отбор, всички фенове, които подкрепиха момчетата и цялата червена общност!Със ЦСКА до края на света и после пак!

Гриша Ганчев стриктно и без много шум продължава да изгражда къщата, която беше разрушена почти до основи

 

Както добре знаете, календарната година включва в себе си срещи от едно приключващо първенство и едно, което е в разгара си. Но понеже правим обзор на годината, ще се опитам да ви представя ЦСКА в цифри и факти за отминалата 2018-та година!Как червеният тим встъпи в нея, как мечтите за титла и купа се изпариха, как посрещна своя 70-годишен юбилей, завръщането в Европа, придобиването на активите/емблемата от фалиралото дружество „ПФК ЦСКА АД”, какво се случи с така чакания закон за спорта и как започна и до къде ще стигне новият поход към мечтания трофей? Има ли надежда или отново ще гледаме познатия филм?

 

В следващите редове се надявам да получите отговори на някои от тези въпроси, а и да си припомним всъщност как точно се разви годината за ЦСКА! Ще започна със сухата статистика и постепенно ще си говорим кое, как и защо. За календарната 2018-та година, армейците изиграха 46 мача във всички турнири. От тях спечелиха 29 двубоя, 8 пъти завършиха наравно и в 9 срещи бяха от губещата страна. През изминалата година ЦСКА е пронизал съперниците си 84 пъти, а вратарят на червените е вадил топката от мрежата си в 34 ситуации. Това е абсолютно сухият преглед, но нека разгледаме по-детайлно събитията в клуба.

 

Може да се каже, че ЦСКА встъпи в новата година с гордо вдигната глава и много поводи за оптимизъм. Предстояха решителни битки за титлата и няколко вечни дербита. А разбира се новината, че клубът отново ще бъде редовен участник в ЕКТ, нямаше как да не придава особен блясък на цялостната картина. Съвсем прясната победа над Лудогорец за купата пък цяла зима топлеше армейските сърца и души.Така започна годината. Феновете бяха спокойни. Знаеха, че клубът вече е в добри ръце и е само въпрос на време славата на армейците отново да се простре отвъд границите на държавата! Всички усещаха завръщането на гиганта, на колоса ЦСКА! Някъде около април месец обаче полетът на червените приключи. Приключи безславно. Отпадане от турнира за купата от вечния съперник и сгромолясване в първенството след един страхотен мач в Разград, изпъстрен с много голове и обрати, но в крайна сметка загубен с 3:2.

 

Всичко това се случи на фона на задаващия се 70-годишен юбилей, който всички фенове на армейците се надяваха да посрещнат с трофей, но ЦСКА и тук успя да докаже своята идентичност и да изпрати още една кръгла годишнина, без да добави купа в иначе отрупаната си витрина с отличия!Сезонът отиваше към своя край. Стамен Белчев беше заменен от Христо Янев, който пое поста временно и все пак някак успя да вдигне духа в отбора, което спомогна за една победа във вечното дерби. Предстоеше лятната пауза.

 

"Червените" трябваше да подготвят отбора за завръщането си в Европа. Да намерят треньор, който да успее да сглоби боеспособен състав, с който да събори Лудогорец от трона. Нов сезон, нови надежди. Треньор стана Нестор Ел Маестро. ЦСКА започна колебливо и в мачовете с латвийския Рига не показа особен блясък, но успя да го елиминира. Последваха две хубави победи над Адмира Вакер и на пътя на армейците се изправи датския гигант Копенхаген!

 

И в двамата мача ЦСКА игра, като равен с равен срещу датчаните, но в крайна сметка съдийските грешки и в двата двубоя наклониха везните и след две загуби с по 2:1, "червените" си взеха довиждане с турнира Лига Европа. В първенството ЦСКА успя да се закачи за Лудогорец и заедно с Левски, като в пакетно придвижване, се откъснаха в таблицата с временното класиране.

 

Месеците септември и октомври ще бъдат запомнени най-вече с гласуването на новия Закон за спорта и разбира се плащането на прословутите 8 милиона за придобиването на активите на фалиралото дружество. С този ход Гриша Ганчев затвори устите на абсолютно всички и реално подписа смъртната присъда на едни самозабравили се "авиатори", които ритат някъде из долните нива на футбола ни и се бяха провъзгласили за ЦСКА. Не че някой им е вярвал или ги е вземал насериозно, но бяха достатъчен повод за подигравки и шеги от страна на всички недоброжелатели.И така, ЦСКА започна да ниже победа след победа. На терена не винаги, но извън него - постоянно. Армейците успяха да се класират на 1/4-финал за Купата на България, като през април ще мерят сили с Лудогорец. В самия край на годината обаче изпуснаха парата и не успяха да победят Славия, в мач за първенство, което позволи на Разград да се откъсне в класирането и да оформи разликата в края на годината на 6 точки. ЦСКА можеше бързо да поправи щетите в директен мач срещу Лудогорец, но не успя да победи "орлите" и срещата завърши наравно в един напрегнат двубой на ст. Българска армия.Изминаха 6 месеца откакто Ел Маестро пое щафетата. Може да се каже, че той превърна ЦСКА в изключително труден за побеждаване отбор. ЦСКА действа много стабилно в отбрана и набляга на битките в центъра. Играта по фланговете се превърна в едно от основните оръжия, а формата на Кирил Десподов и головете на Мауридес и Сол определено стряскаха противниците. Въпреки това играта на отбора не изглеждаше привлекателна.

 

ЦСКА често печели, но футболът, който практикува не се харесва особено на феновете. Ел Маестро е млад специалист и със сигурност има още много какво да учи. Никой не може да отрече обаче, че е напълно отдаден на работата си.

 

Ходът с привличането на старата хрътка Люпко Петрович го определям за гениален и ако двамата успеят да се сработят, това със сигурност ще рефлектира положително върху играта на отбора и машината ще заработи така, както всички искат да я виждат. Но само времето ще покаже кой крив и кой прав.Предстои нов 12-месечен цикъл. В ЦСКА никога не е спокойно, така че очаквам още една бурна и изпъстрена с хубави моменти година. Без трусове едва ли ще се разминем, но дано са по-малко!

 

Най-хубавото е, че вече на "Армията" се говори само за футбол. Гриша Ганчев стриктно и без много шум продължава да изгражда къщата, която беше разрушена почти до основи. И ще я изгради!

Трансферът на Десподов не е никаква изненада. Съвсем нормално е футболист номер 1 на България за 2018-та година да получи възможност за развитие в едно от най-силните първенства в света.

 

Футболистите са стока, на която е добре да успееш да извлечеш максимума, когато моментът е дошъл. Те идват и си отиват, но ЦСКА остава. ЦСКА продължава да бъде марката, която успешно развива и продава зад граница.

 

Пожелавам успех на Десподов и дано ни накара да се гордеем с него. Както се гордеем със Стоичков, Бербатов, Пенев, Костадинов, Мартин Петров, Стилян Петров... и още много.

 

Преди няколко седмици Паро Никодимов даде едно интервю, в което каза нещо много важно. Да си припомним:

 

"Мен опитът ме е научил, че една стока я продаваш, когато я търсят. Така се случи преди време със защитника Ибрахима Гай след мачовете ни с Шахтьор Донецк през 2001 година, когато той се представи изключително силно и в двете срещи. Тогава аз бях треньор. Динамо Киев ни даваха 2 милиона за Гай, но аз се възпротивих, казах, че ще продължи да играе и ще го продадем за повече. В крайна сметка сбърках, защото ЦСКА му взе много по-малко, отколкото Динамо Киев ни предлагаше. Ако действително сега има оферта за Десподов, която удовлетворява и клуба, и играча, смятам, че не бива да бавят продажбата му. Бербатов на неговата възраст вече се беше наложил в Леверкузен".

 

Моментът дойде! Убеден съм, че и самият Десподов желаеше трансфер, който ако не се беше случил, най-вероятно формата му щеше да спадне.Футболът е бизнес и няма място за сантименти!

 

Успех, Киро! Сигурен съм, че няма да забравиш от къде си тръгнал. Продължавай в същия дух и съм сигурен, че до 1-2 години да бъдеш в някой от грандовете в Италия!