Нали беше винаги верни?

Събота. Събуждаш се с онова уникално чувство, настанило се трайно в сърцето, че днес е големият ден. Иглички сякаш те пробождат, но не с неприятна болка, а по-скоро сладка емоция и тръпка за голямото нещо, което предстои.

 

Отправяш се към свещеното място. Там, в сърцето на София, където чувствата не са позволени, а задължителни. Във въздуха се носи аромат на димки и факли, а ти знаеш, че всеки там усеща същото, което и ти. Там, където се е разположил охолно твоят втори дом. Там, на север, където дори при загуба, се чувстваш истински щастлив, защото си себе си.

Събота е. Но от години насам феновете на ЦСКА са лишени от възможността да приемат Вечния съперник у дома. На Армията, където със сигурност „армейците” щяха да приемат облика на 12-тия играч, а триумфът след дербито щеше да е просто въпрос на 90 минути. А при евентуален крах на твърдата прогноза и негативен резултат – то „червените” привърженици щяха да са горди собственици на най-големия подарък и най-върлите фенове на тима си. За разлика от тази събота.

 

Сектор Г – онова място на стадиона, където постоянната подкрепа и песни за задължителни. Личните проблеми отиват на заден план, а на дневен ред изниква само любовта към марката. Севера, където е задължително да се почувстваш кофти при загуба, а сълзите дори няма да направят впечатление, тъй като и твоят брат отсреща също ги рони.

 

Но как изглеждаше той по време на Вечното дерби?

 

Апатия. Толкова силна апатия, че сърцата на хиляди се късаха не от онова, което се случваше на терена, а от посърналите лица на голяма част от привържениците. Сякаш насила станали от удобния диван вкъщи и дошли на студа просто за бройка. Единственият момент на екстаз бе голът, който беше отменен, но дори след искрата надежда, че отборът ще направи чудото и ще отбележи, пак не вдъхна надежда.

Мегафонът и уредбата гърмяха. Фенове, които да надъхват своите съмишленици, бяха ситуирани във всички краища на Сектора. Но и това не стигна на онези с каменните сърца и лица.

 

И репертоарът на песните бе сменен от последния мач срещу Вечния съперник. Не се скандираха. Не се харесваха или не се знаеха? Или беше просто по-лесно.

 

Имаше дори хореография, за която дни преди дербито се твърдеше, че ще бъде направена по-скромно заради по-малка финансова възможност. И това не се оцени. Крайните песимисти дадоха повод на отсрещния сектор с коментари за въдици, кашони, клошари и т.н., и т.н.

 

Лошото е, че и на срещата от миналия месец картинката щеше да изглежда по абсолютно същия начин, ако не бяха головете. Започва да става практика на Север. Кога „армейците” започнаха да се радват само при победа и да лишават футболистите си от подкрепа при загуба?

 

Сектор Г, който през годините си е заслужил славното име в Европа, всяващ ужас в толкова футболни величия. Сектор Г, който в събота не беше онова, на което е нарицателно.

 

Събудете се, армейци! Забравете онова, което днес дърпа отбора назад, и бъдете причината за него да се пишат само положителни неща! Направете го не за себе си! Направете го за ЦСКА!

 

ЦСКА ще го има винаги, славата обаче се губи лесно! Брани се само с 90-минутно безспирно пеене и абсолютна подкрепа!

 

Николета КОСТАДИНОВА