ДОГАН СИ ПЛАШИ ХОРАТА С ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

 

"ВЪЗРОДИТЕЛЯТ ГА" ПЛАШИ С ПОДУЕНСКИ ГЕНОЦИД

 

Бива си я най-новата кампания срещу футболен клуб „Левски” – продължителна, всеобхватна, на всички медийни нива. Отприщи се от информацията за спонсорството на Газпром, а сега, само час след мача в Ловеч в Москва получи „хитлеристките снимки” на агитката. Явно „пикането на газ” от червените злъчки вече волно приижда към Сухата река.

 

Кампании срещу нашия отбор е имало и по мирчо спасово, и по милкобалево и по добриджурово време... Нали толкова кампанийно е бил създаден и „червения юмрук”, който по стадионите да се бори с фашисткото влияние сред младежта. От всички пострадали от народния съд и „хулиганските лагери” след 1944 година, надали има един процент симпатизанти на петолъчковия футболен клуб. Цялата репресивна машина се стоварваше върху „съмнителните” българи, а как може да бъде съмнителен някой секретар, офицер, милиционер, или техните деца и роднини?

 

Жельо Желев написа изследване,/книгата „Фашизмът”/, и в него категорично се стига до извода за незначителната разлика между фашизъм и комунизъм, щом държавата е тоталитарна. Нашата беше такава и затова роди централния футболен клуб. Само в тази система нещо замислено за всички хора, може да носи прозвището „централен”.

 

Сега гаговците са засилили пропгандата в тази посока – левскарите - фашисти. А дали е имало хитлеров фашизъм в България и дали футболен клуб „Левски” е бил обвързан с това, темата е по-скоро за македонстващите фалшификатори. Нашите червени мекерета само се опитват да им подражават, но са на равнище „суровянски”.

 

Не са без основание съмненията на Батков, че тези, които на часа са изпратили в Москва снимките от ловешкия стадион, са и сред организаторите и поръчителите на плакатната провокация. Но с разследването трябва да се заеме силовото министерство, пък от 9 септември 1944 година до сега, 90 процента от вътрешните министри са все „антифашисти”. Което им звучи гордо, както „антилевскари”.

 

Полезно за самите „горди армейци” е да се припомним кои са първите председатели и почетни председатели на техния военен тим. Аз знам за бившите партизани Дамян Георгиев. Боян Българанов, Добри Джуров, Здравко Георгиев ... Тези генерали по правило най-напред са били началници в народната милиция. Където симпатизант на нашия клуб най-много е можел да влезе в мазетата на зловещия участък на Лъвов мост.

 

Други яки цеденевисти от отряда Чавдар, като кръволозите Мирчо Спасов, Григор Шопов, Руси Христозов...Всички, без злощастния министър Солаков, и в момента, чрез архивите, се ползват от медиите за свидетели срещу отбора на народа.

 

----------

 

Днес антилевскарските кампании не са грижа на партийни велможи, а на няколко стотин драскачи, които добре се препитават от своята омраза към нормално създадения отбор. А как е възможно професионални журналисти да работят в национални медии, след като са толкова необективни във всеки свой ред, посветен на омразния им „подуенски” клуб?

 

От свободата на словото най-свирепо се възползват предишните й душители. Вижте само в какво се е превърнал идеолога им ГА, спечелил си прозвището „Нечистоплътния”. Той е духовен и бизнес водач на цялата фатмашка сюрия, достойна за щата на партийния официоз - завещал на демокрацията този сталински тип манипулатор. Но как могат да се позовават на партизанските му статии младежи, вече закърмени от европеизма и с достъп до свободното слово в цял свят?

 

На това може да се отговори пак с резултата от тези пасквили, които са превърнали „червената общност” в „червен етнос”.

 

Въпросната „сюрия” „пикае газ” в широк диапазон - от спортните страници на догановия „Уикенд”, през спонсорирания от циганските железа на фирма „Надин” - Sport1, до безпомощния с графоманията си сайт на Петьо Костадинов – Полковника. И защо тази медия е на пазара пак като национална, а не е скромен сайт по гарнизонни проблеми?

 

Въобще, нуждаят се от преглеждане на логото „национални” и на други „гарнизонни”сайтове, където гъмжи от пирговчета, домусчета, гешевчета... Всякакви, които са приемани на работа, защото много мразят „Левски”, а в същото време много им се ще и тяхната история да прилича на нормалните. Пък като не може – нека да доказваме, че левскарите са стогодишните маскари на Балканите...

 

Да си припомним пак обобщението - в тази страна всички сме левскари, само че половината сме „анти”.

 

Междувременно, понеже стана дума за сега пишещите за /и против/ „Левски”, те повечето са раждани „по времето на полуфиналите”. Такъв идиом вече има в изкуствената им история. Средната номенклатура се радваше не само на служебно апартаментче из „Дружба” и „Младост”, но имаше късмет да ходи и на мачове на своя славен червен отбор. Новопокръстените софиянци се кипреха из алеите на парка на свободата, хванали за ръчичка днескашните „пирговчета”.

 

/Споменаваният Явор Пиргов е завършен келеш, готов за заместник на ГА-Нечистоплътния. Но ако имаме европейска журналистика, пак ще го повторя, такъв моментално трябва да напусне която и да е национална медия, и да се вихри в личен блог като мен. Моят е с лого „Само „Левски”, обиачме те”, а пирговчетата нека си пикаят газ под лозунга „ МразИ „Левски”, или умри!”

 

Червената „общност ”, на която се наложи да да се превърне в „етнос”, под различни сектански имена, за малко да се превърне и в партия, подобно на движението на Ахмед Доган. За последно в етрополския балкан се роди такава възрожденска идея, за да се потвърди за пореден път, че тази уж спортна организация не може да съществува без партия, политика и политици.

 

Дългогодишният началник на Сектор Г, който чрез фашизоидното си формирование лепеше из градовете агитации за Волен Сидеров и Атака, сега лъсна в центъра на предизборни клипове от Етрополе. Като някакъв инструктор на купувачи на гласове го показаха, първи помощник на доскорошния депутат и създател на партията „ цска-Възраждане”. После герберът-контрабандист забягна в чужбина, като остави следите да замита водачът на академичната младеж и основател на партия „Орлов мост” Ицо Кюрда, който уж все не се занимавал с политика, а само с наука...

 

Напомням тези неща и заради ГА Нечистоплътния, който, ако в „Левски” се случваха такива „супер футболни” неща, представяте ли си колко щеше да е пяната му под чеченския мустак?

 

Покрай най-мощната мутренска фирма на държавна сигурност, цска пак успя да се вреди за историята с още едно първенство - първият застрелян футболен президент в България, това никой не може да им оспори. Но да зачекнем и това лудване към „Сектор Г” в началото на промените. Това добре може да се обясни с обстановката след 9 септември, като се позовем на автора на „Задочни репортажи за България” Георги Марков. То е от гледна точка за случилото се с „Левски” след 9 септември, но лесно може да се сравни с процесите при цска след 10 ноември:

 

"... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на цнда, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България...”

 

Страхът от промените в демократична посока и неизвестността за съдбата на бившата номенклатура „тласна огромна маса футболни зрители” към... този път към цска. Там, където бе миналото на активните борци, на правоимащите, привелигерованите, на връзките, на служебните бележки за коли и апартаменти.

 

Прослойката се приспособи и приготви за съпротива, умножилият се червен етнос по стадионите пак зачерви гребена, и примирено взе да посреща скандиранията „Червени боклуци”. Нечистоплътни писачи на червени библии запретнаха ръкави да препечелват от исторически фалшификации в особено големи размери.

 

А номерът на Доган перфектно бе овладян от същия предприемчив сталинист Га-гашвили. Започна свирепо да плаши етноса си със „син подуенски геноцид”, доказвайки опасността с примери за дребни левскари доносници, нищо, че вербувани от члена на управителния съвет на цдна и доскорошен началник на държавна сигурност полк. Митьо Гестпото.

 

По такъв начин Сокола плаши турския етнос с нова смяна на имената и нов възродителен процес. И до днес ГА ежедневно вади на кафявия си пазар по десетина-двайсет собствени мантри, които уж доказват голямата опасност за червения етнос, породен от директиви, държавни хватки, ревизия на миналото, ревизии в бизнеса на потенциални спонсори...

 

/И етноса е готов със своите КаЗеЛе –та, несетета, бебетета... Колко им трябва на наследниците на Спартак-Подуене.../.

 

Колкото до „синия народ” той продължава да си носи кръста, така, както го носи целия народ. Възходи и падения, героизъм и предателства, разкош и мизерия. Но без да се плаши от „червен геноцид”, от политически превратности, от мантрите на гаговци, пирговци, мирговци...

 

На нас името ни е сменяно два пъти, но сме скандирани едно и също – стогодишното. При етноса е друго – те не могат да съществуват, без да им го сменят или с някого да ги обединят. Ако бяха „отбор на народа”, нямаше да се стряскат от избори, нито да посрещат с трепет резултатите. Така, както е в европейските клубове, които не са обвързани със свастики и порочно зачатие.

 

По тази причина, дали ще докладват на г-н Милер за някаква нелепа „хитлеристка случка”, дали тази компания ще ни предпочете, или ще ни отхвърли...Пука ни на корена, в края на краищата. По важното е да го имаме. А „етноса” го няма. Девети септември не може да бъде „корен”, нито „музй на славата” може да е стожер срещу превратностите.

 

Драго Драгоев - Драгой