ТОЙ ТРЯБВАШЕ ДА ДОЙДЕ МЕЖДУ НАС, В ТАКОВА ВРЕМЕ ТРЯБВАШЕ ДА ДОЙДЕ...

 

Доживяхме пак да видим, чуем и почувстваме онова, което беше преди петнадесетина години у нас. И за което все завиждаме на гърци, италианци, французи… Протестите бяха истински, хилядни, във всички по-големи градове. Дадоха и резултат – оставката на едно правителство, което повече навреди, отколкото помогна на България.

 

Само че нашата гледна точка е запалянковска и  натам ще се завъртим. Още повече, че фатмашките сайтове шумно оповестиха , как „червената общност свали собствениците на Левски-Спартак”. Не резултати, свързани с полза за демокрацията и общественото развитие, ами как революционери от агитката на цесека смачкали политици, ангажирани с „отборът на всички власти”.

 

Всичко, което се опитаха да направят инициатори и участници в района на „Орлов мост” в понеделник вечер, един „неталантлив луд”, както прочетох да наричат ГА във форумите , омаловажава до собственото си лумпенско ниво случилото се.

 

Човекът се изживява в  ленинска роля  на  организатор и вдъхновител на масите.  Но за нас е за вредител и подстрекател, който с агутациите си набутв  група ултраси сред  множеството – за да хване дикиш инак неосъществимият му проект да гони  собствениците  с  “армейски  подръчни средства”. И даже не се усеща колко жалко и не намясто смесва  житейските проблеми на хората, с неговите налудничеви  стремежи да придаде на един комунистически остатък старото му значение.

 

Но инак въпросът е сериозен – при тази си хвалипръцковщина за заслуги към окървавената част от протеста, не е ли редно и ГА да застане пред гражданина следовател?

 

За да разясни – какво общо имат революционните му призиви за акции и саморазправа с  недоволстващите, които  си горят фактурите от енергото.

 

Ясно е вече, че нямаше да има капчица    кръв на Орлов мост, ако не бяха двайсетината наркомани, нарочени за “червени отмъстители” срещу враговете на  “най-великия”. Гражданите и полицаите бързо ги разгадаха,   точно обявиха в медиите принадлежността им, но подстрекателят, наречен “неталантлив луд” остава на светло само сред читателитре във виртуала.

 

Въпросните  може да са били платени и  от някоя партия, но щом ГА  толкова се натиска да ги рекламира като горди армейци, изшълняващи  неговите призиви  за революция,  защо да не го разпитат?

 

Инак  тези маскираните червени пръдльовци, освен с камъните  срещу полицаи и мирни протестиращи, блеснаха и с обръщането на контейнери, собственост на фирмата, която им поддържа  отбора жив. Пък и са попаднали на позната материя – боклукът е онова, от което най-много разбират. Може на цвета му още да не са  хванали чалъма…

 

Да припомним, че централния клуб на армията   преди тях се стопанисваше от полудържавното предприятие Кремиковци. Работниците там  често протестивха  заради  безпаричието си. И  как иначе, щом    заплатите и премиите им отиваха за заплати и премии на разни „ел пистолеро-вци”, които така и не бяха видени в странство. Понеже Сашо Апашо предпочитал да позлатява тях, вместо  да внася в дуржаваната хазна.

 

Същият   скъпоструващ  ни  “убиец на шампиони” послужи за  заменка – на ти футболен клуб, дай ми хвостохранилище.   На български – утаител на комбинатските железни мръсотии , струващ    около 7 милиона евро.  Поискан от Васил Божков срещу клубните акции на  българската  футболна  гордост с пагони.

 

Е, това ли ти е „великия и божествения”, дето един български и един индийски милиардер си го разменят  като войнишка манерка?

 

Всичко това искам да свържа с цената на “революцията”, която за  часове промени дневният ред и целта на гражданските протести. А на другия ден “неталантливият луд” се хвали с това във фашизоидния  си   Скрап  1 “

 

Протестирали срещу синия монополист от Подуене. На когото лепели спонсор след спонсор, а “гордите  армейци  обречени на геноцид”. Де да беше така – щеше да е най-справедливото от двайсет години насам. Когато  ви оставеха да вземате по десет поредни титли, тогава беше монополът.

 

Но левскарите нямаше как да изпращат “ултраси“, не смеехме и на кривокраките милиционерчета край сектора да възразим. За да можете днес да си мажете душичките с мехлема, че сме били  ”вечно вторите”.Но пък футболистите ни бяха истински монополисти на терена – красива и резултатна игра, все наши   момчета, кой от кой по-талантлив.

 

Протестите на червената общност срещу  спонсорският  благодат  на  Герена, целял да проправи пътя на дългоочаквания Гриша Ганчев /Ананиев/. Шекереният крал , сам затънал в съдебни дела, завалията, щял  да смени кралете на боклука, но само при пълна изборна победа на Позитано 20.

 

Добре бе, гаговци, кажете – кой голям клуб в Европа е зависел и продължава да зависи от нечия  изборна победа, защо при вас толкова се преплитат нещата?

 

„Левски” заслужено е назоваван „отбор на всички власти” и в това няма абсолютно никакво  неудобство.  При всички власти е  оцелявал  и самият  български народ, със всичките житейски и политически превратности. Ние си се оправяме все някак, защото не сме създадени от една власт и само за удоволствието на една каста.

 

Имаше всички условия протестът на Орлов мост да завърши цивилизовано. Дори бе привлечен и професионалният пушач Андрей Слабаков. Може би, за да създаде повече комфорт и спокойствие на потисканите в последно време заклети димопроизводители.

 

Но какво можеше да направи този … бъдещ кинорежисьор , за да е комфортно и на „смъркачите”, маскирани като черни рицари на червената правда? На тях им бяха внушили, че тази вечер се решават   важи съдби – на собствениците на   подуенското свърталище, откъдето извира вечното зло за България. И другата съдба, тази   харизмата, родена  от  храма на светлината, и прочия  малоумия за  фатмашки издънки.

 

И Митьо Гърнето, поизтрезнял на сутринта, се е сетил какво може да стане, ако и Бойко, макар и вече паднал  в краката на ГА и революционерите, вземе, че се изправи.

 

На първо четене -  заслугите му  за концесиите за сметта, за  базите, дадени съвсем неправомерно.   Отлаганите финансови задължения,  заемите от банката за развитие. Ами бъдещият завод за боклука – там за  „армейците”може е би се крие новото Кремиковци.

 

И ето ти го  пръв сред  бойковите подмазвачи – да замазва  срама и гнева от Га-говите революционери, предрешени като банкови обиржии.

 

Пръв сред приветстващите, най-гласовит в скандирането

 

 

„Чер-ве-ни бок-лу-ци!”

 

 

А червени  боклуци ли са  онези като Дучето,  пръв приятел на премиера от кметските години, притежаващ всичките му телефонни номера,  запознал го с революционера  ГА, кроили планове за спасителни и възрожденски комитети. А след оставката – критики и пасквили.

 

Ние, левскарите, само можем да предполагаме как ще се развива “революционния процес”  сред  най-доказаните  червени боклуци. червените болкуци. . На нас ни стига, че навреме   се родихме, както е казал поетът, с ватенката.  Но да се родиш  по-късно или по-рано не е порок,  стига да имаш свой корен и да не се оглеждаш все към небето – кой  ще падне от небето с червеното куфарче.

 

Ако пък нищо не пада, погвай онези,за които “небето” е по-щедро. Така може и новата партия на ГА-з пикаещите да вземе процент за парламента. Тъй де, няма само  чужди партии да се обслужват по протестите…

 

Драго Драгоев - Драгой