Помните ли Бъки Бомбата? Оня, дето му откраднаха джобните преди три години - 20 хил. евро и 180 хил. лева. Пичът, дето си пушеше пуричката в ложите с Михаил Шерней, изгонен от собственото му правителство през 2000-ната. Принцът на мобилните монополи и шашките тринитротолуен в пазвата на болшевишката мумия на жълтите павета.

Не, историята не се повтаря като фарс, както е написал някога бащата на гереноцентричната политикономия Карл Маркс. Просто описва пълен кръг, за да се върне под формата на унищожителна взривна вълна в коритото на Сухата река.

Нима самият Бъки не беше онзи, който отърва центъра на столицата от мегатоновете съветски микрофонобетон? Тогава вицепремиерът се бореше с пошлия символ на култа към вонящата на ерзац водка личност. Днес унищожението е надвиснало над друг миризлив знак, който макар да се намира в периферията на града, е увонял миналото, настоящето и бъдещето не само на иначе трогателно симпатичния квартал „Подуяне”, но и на целокупния български спорт.

Скоро ще се простим с една светиня - олтарът на болшевико-кретенизма, апотеозът на затворническия труд, любимата арена на Гергели Рудолф - стадион „Герена” ще бъде взривен. И паралелите с мавзолея далеч не се изчерпват с личността на Бъки бомбата. Линията на подобие е по-дебела от фирмените обръчи около фондация „Бъдеще за България”.

Защото в основата и на гошовата гробница, и на съоръжението в Сухата Река, лежи един труп. И докато първият можеше да бъде докоснат, или поне разгледан от тълпа опулени пионерчета, закърмени с героизма на Митко Палаузов и Шестте ястребинчета, то мършата в Сухата река е далеч по-трудно осезаема. Там гние трупът на морала, честта, спортсменския дух, доблестта и истинското състезание.

Сбогом, мавзолей, Сбогом, „Герена”. Много поздрави от Бъки. А на преживелите незабравими мигове на последното съоръжение с головете на Яри Ниеми ще кажа да не се притесняват - ще има нов стадион-красавец, не се притеснявайте. Държавата ще ви го построи. А кой казваше, че нямаме държава?

Кольо, Sport1.bg