ОНЗИ ден, в неделя, 300 човека, разделени на две приблизително равни групи, се млатиха като животни в центъра на София.

 

Гърмяха бомбички, разменяха се удари с предмети, ля се кръв, хвърчаха линейки. Все едно сме в алжирска петролна рафинерия, завзета от ислямисти, а не в градина, в която градина има два стадиона, а в неделя към 15 часа, когато се вихреше мелето, при хубаво време хиляди столичани бяха излезли на разходка, в повечето случаи с малките си деца.

 

Само ден по-рано в зала 3 на Националния дворец на културата млад мъж извади пистолет и почти го опря в слепоочието на политика, който е един от малкото, излезли на сцената още на 10 ноември 1989 г. и останали актуални и до днес - Ахмед Доган.Мотивите на нападателя Октай Енимехмедов са все още неясни, но ясно е едно - случката беше невероятен провал за Националната служба за охрана, която трябваше да пази лидера на ДПС. Въпросният Октай не само имаше пропуск за конференцията на движението на врата си, не само е успял някак си да влезе в залата с пистолет, па макар и газов, но и успя два пъти да произведе изстрели, като за щастие оръжието засече.

 

Далеч съм от мисълта, че двата инцидента са свързани по някакъв начин, макар нищо чудно някой да изкара Енимехмедов привърженик на един от двата футболни гранда. Приликата обаче е в действията на тези, които трябваше да предотвратят инцидента, вместо сега да го разследват. И полицията в Борисовата градина се справи толкова некадърно, колкото и служителите на НСО, които са били сложени да охраняват персонално Ахмед Доган. И дори може би по-некадърно, защото за първи път се случва на публично място по такъв начин да нападнат политик, докато мелетата между агитките на "Левски" и ЦСКА стават по няколко пъти на година.

 

Първо. Очевидно някой е подценил важността на мача между баскетболните отбори на "червени" и "сини" ветерани, насрочен в залата на "Българска армия". Един мой началник преди повече от 20 години ме поучаваше, че "Левски" и ЦСКА на табла да играят, пак е дерби. Следователно, трябва да се охранява като дерби, а не полицията да се появи и да преброи ранените, прибирайки пътем неколцина хулигани, бягащи очевидно по-бавно.

 

Второ. Дали не е малоумно патрулиращите полицаи в парка да не успеят да забележат, от една страна, струпалите се край магазина за фенартикули и касите на "Българска армия" над сто привърженици на "червените", а от друга - втурналите се към тях горе-долу толкова "сини", въоръжени с бомбички, прътове и дори щека, вероятно дръпната от близкия импровизиран базар за ски екипировка. Айде това да ставаше късно вечер, на лунна светлина, ами то - почти по обяд, когато слънцето грееше най-силно.

 

Трето. Не знам дали някой от полицията, МВР или някой друг орган, занимаващ се непосредствено с феновете, е обърнал внимание на грубичката шега на ултраси на ЦСКА, разпространена в социалните мрежи и имитираща рекламата на кредитни карти: "Да видиш как левскарите взривяват собствения си стадион - безценно!" във връзка с предстоящия ремонт на "Герена". Съвсем логично бе да се очаква някакъв отговор именно в момента, когато ЦСКА открива ново съоръжение, пък било то малка баскетболна зала.

 

Написаното дотук съвсем не е опит да бъдат оневинени хулиганите. Напротив - съществуването им е един от основните фактори за обезлюдяването на стадионите по време на мачове, което пък е съставна част от регреса на българския футбол.

 

Но в същото време никой не може да ме убеди, че репресивният апарат на държавата не може да се справи с 300 пикльовци, които имат нужда да изпуснат парата и го правят, като пребиват себеподобни.

 

Приликата на фенския бой в Борисовата градина с нападението срещу Ахмед Доган е и в това, че се размина с малкия дявол - няма жертви, само сравнително леко пострадали. Но дали същото мислят близките на Младен Младенов, който през 2000 година бе убит при идентични обстоятелства след вечното дерби. Тогава две групи враждуващи запалянковци се сблъскаха недалеч от паметника на Патриарх Евтимий и хвърлена бомбичка се взриви край пиещия кафе в заведение на открито 30-годишен мъж и отне живота му. Излиза, че 12 години и половина не са били достатъчни на полиция, прокуратура, съд и БФС да стигнат до адекватно решение как да се справят с футболните (спортните) хулигани, за да няма повече жертви. Което еднозначно говори за интелектуалния им потенциал.

 

Разбира се, има и друг вариант за случилото се - футболните (спортните) агитки не се пипат, защото са удобни за манипулиране от политически и криминални групировки, а най-много веднъж на две години идват някакви избори. Но това е твърде зловещо, за да го вярвам.

 

Едуард Папазян, 24 часа