Да се опитаме да отговорим на следния елементарен и логичен въпрос. Ако собствениците на ЦСКА Иво Иванов и Димитър Борисов бяха подставени лица в ЦСКА, както твърдят някои, ако бяха в ЦСКА, за да продават мачове и титли, за да създават предимство и комфорт на конкурентите на “червения” отбор, как щяха да се отнасят към тях онези, които са облагодетелствани от постъпките им? Как щеше да се отнася към тях пропагандната машина на “сините” и техните журналисти? За мен този въпрос е реторичен. Алтернативата на Титан в момента не са крупните европейски фирми, европейската организация и големите европейски победи на Любо Пенев от лятото на 1999-а година, нито реките от мед и масло, идещи по естествен начин след Титан на Жоро Атанасов. Алтернативата е случващото се във волейбола. Защото то е реално и такава е реалността. Останалото е имагинерно и съчинено, заради причини очевидни и работещи покрай личните амбиции и домогвания на големи цесекари ама само на думи.
Ако някой си мисли, че Директивата е някакво циркулярно, което се предава на институциите от горе надолу, греши. Директивата, както посочих в “На война като на война” http://donbalon.eu/exclusive4718.html, е “трайна житейска философия и мирогледна система на всеки “син” запалянко, докопал се до някаква власт – по-голяма или по-малка.” Т.е. докато някой си мисли, че се бори с Директивата, громейки автогола на Легендата от 13 май 2000г., громейки Атанас Узунов и Иван Леков, Директивата може да мине покрай него, да го потупа по дупенцето и да го засили по нанадолнището, гледайки отстрани как върши нейната работа. Как работи за нея. И през 1999г., когато Любо Пенев се появи на Армията, не за да развива играта, не за предаде акциите на Гриша Ганчев, а на Васил Божков, и през 2005г., когато пак големи цесекари и самоотвержени бойци срещу Директивата помагаха на Боби Михайлов и Насо Сираков да овладеят футбола у нас.
Още не е изсъхнало мастилото от последната ми статия, в която предупредих какво следва да очакваме. Операция “Клин” и “Разделяй и владей” и всичко това не закъсня. Троянският кон на Директивата в момента се нарича Стойчо Младенов, а покрай него са се подредили всички, на които Директивата говори, нашепва, надъхва и побутва натам, откъдето няма да произлезе нищо добро за ЦСКА. Защото алтернативата на Титан, както може би и на най-заблудените е станало ясно, не е Възраждане, а е баскетболният и волейболният ЦСКА.
В някакъв момент, пред лавината от неопровержими факти, дори и Жоро Атанасов беше принуден да признае, че Екзекутора обича парите и е слаб тактик, но не влизал в схеми и договорки. Имам сериозни основания да не се съглася дори и с последното.
През пролетта на 2003г. Стойчо Младенов инкасира две равенства като гост, срещу Спартак Варна и Рилски спортист, а на хоризонта се очертаваше мач с жороилиевия Локомотив Пловдив. Какво щеше да стане, ако имаше подобен мач и какво стана след като мач нямаше?
Какво щеше да стане видяхме тази пролет, а какво стана видяхме през следващия шампионат, когато Локо Пд стана шампион. На 7 декември 2003г., след като Стойчо Младенов вече бе уволнен заради слаби резултати в Европа, наследилият го на треньорския пост Сашо Станков трябваше да изведе армейците на Лаута. Атмосферата на стадиона бе като за голямо дерби, голяма агитка от София, традиционно вдъхновена публика на смърфовете и ... изведнъж ... заради един сантиметър сняг мачът, заради желанието на столичните армейци, бе отложен за следващия ден. Защо, при положение, че следващият ден, 8 декември, бе понеделник и както се получи и на практика ЦСКА игра без подкрепа от трибуните?
Защо е ясно. Защото като искаш да победиш, като силно желаеш някакъв трофей, като имаш позиции и възможности, и като треньорът и отборът не са в състояние да го постигнат чрез убедителни игри на футболния терен, тогава можеш да печелиш трофеи по само един начин. Чрез схеми и договорки.
Естествено, през онази 2003г. не бе само онзи мач, онова нежелание да губиш заради договорка пред собствената агитка. На 16 април 2003г., в първи полуфинал за купата на България, ЦСКА загуби от ПФК 1914 на Българска армия по най-левашкия начин, т.е. само така както Стойчо Младенов може да загуби. В 93-тата минута след гол с глава на високия 1.65 еквадорец Мендоса. В реванша на 3 май ЦСКА игра откровено за 0:0, мач, за който и Дучето сподели: “ЦСКА винаги е имал велики футболисти. За съжаление не видяхме такива в мача за купата. Затова и не скандирахме името на никой. Вярвам, че ще си вземат бележка за следващия мач.”
Следващият мач, отново с Левски, бе на Герена за шампионата и най-случайно завърши 1:1. За него Ники Кънчев каза: “Левски игра три минути, а ЦСКА пет.”. Най-точен в оценката и прогнозите за бъдещето обаче се оказа тогавашният депутат Влахов: “ЦСКА е тръгнал да става шампион, а не може да бие този отбор на Левски. Лично аз не съм виждал по-слаб тим на сините, откакто се интересувам от футбол. Армейците ще бъдат шампиони, но с подобна игра мечтаният пробив в Шампионската лига ще остане мираж.”
Добре е да се познават фактите, защото като се познават и възможността да работиш за Директивата ще бъде несравнимо по-малка. Добре е също така да се знае, че капацитетът и таванът на всеки един треньор в Борисовата градина личи в Европа. У нас е възможно всичко, включително и несъстоятелни треньори да печелят трофеи. С уговорки и договорки дори и срещу посредствени противници.
Петко Суровянски, redacademy.alle.bg (специално за FanFace.bg)
