Радост и тъга в Борисовата, пародия на фенски протест, "тежки" футболисти, като за четвърто място... Боже, смили се над този клуб!
Така нареченият ПФК ЦСКА се събра и направи първа тренировка за 2013 г. А не трябваше... Какво събиране?! То всичко при "червените" е разруха и разединение. Ново начало, нови надежди. Да, да... Няма такъв филм за ЦСКА, който отдавна умря - в деня, когато на "Армията" стъпи кракът на "Титан". R.I.P., ЦСКА! Страдаме. Вие май не. Защото сами си причинихте това.
Голям сбор, голяма работа. Точно като миналата година - цирк, радост и тъга. Тъгата е за феновете, но в същото време идва и ЗАРАДИ ТЯХ. След УВО-то на Стойчо "ултрасите" се скасъха да сипят хули и закани към "Титан". Видите ли, война започва, ще има протест на първата тренировка, който в историята ще намери място. Сутринта бързам за "Армията". Очаквам да е пълно с народ, да се вият опашки от недоволни "червени" люде поне до Орлов мост. А тя каква стана! Пред съблекалнята повече журналисти, отколкото фенове. Четири-пет момчета са дошли да протестират. Браво на тях, не се уплашиха. Издигат транспарант "Свещите за вас, ЦСКА за нас" и палят няколко восъчни папируса. Идеята им е, че те са за "Титан". Не, за самия клуб трябва да са! Който умря. Умря като постижения, морал, респект. Умря прословутият "армейски" дух. Това се вижда и в лицата на излизащите от съблекалнята играчи, след като вечният бай Добри лисва кофата с водата. Капитанът Тодор Янчев, който е сърцето и душата на "червените", гледа тъжно и замислено в земята, не вдига дори глава да види феновете. Другите до него се хилят, държат се грозно и несериозно. Група от "старите" фенове, които забиха нож в гърба на Дучето, викат плахо: "Айде, шампиони!". Чуват се леки аплодисменти. Егати тъжния цирк!
Протестът на феновете си беше пълна пародия. Силни са привържениците на ЦСКА пред компютъра и с никнейма, никакви ги няма, когато трябва да действат. Поне болшинството от тях. Я сега някой пак да плюе по Дучето. Истината е една - друго беше по негово време. Задружни фенове, много и силни. От крайни квартали като Люлин тръгваха организирано по 200 човека за мач или... тренировка! Сега толкова няма в целия Сектор Г за дадена среща.
Слушам разговор между двама възрастни фенове на ЦСКА, зъзнещи от студ до съблекалнята. Единият е с бастун и едвам крета. Но е тук - на "Армията". За да види клуба на своето сърце. Те винаги ще помнят онзи славен тим на легендите. На Крум Янев, Иван Колев, на Митата Якимов, Жеков, Пенат, Паро... И още, и още... Сега им се налага да посрещат с овации някакви стойкаджии като Коце Стоянов, Банди, Манди... Пак са тук, но с тъга в очите. Поглед, който просто те смачква вътрешно. "Помниш ли какъв отбор бе ЦСКА? А сега? Тимче на група мръсници, мошеници и бандити! Да уредиш 1:1 с Локомотив, за да изгониш Стойчо Младенов. Къса ми се сърцето", казва единият фен с побелели, но не от снега коси, на другия. Той пък отговаря с кимане в знак на съгласие.
Това е тъгата за мъртвия ЦСКА, който се гърчи на четвъртото място в класирането и позори емблемата си с отпадания от Мура, Симитли... Радостта? Тя е за "тежките" и мастити бизнесмени от "Титан", "десните им ръце", лигавите футболистчета, които мислят само за деня, в който ще се наредят на опашката пред касиерката на клуба. Показа се и Коцето Стоянов. Бяхмме го забравили, че съществува, ама напомни за себе си. С какво? Е, с какво друго, освен с лигавщините си. Сваля шапката, крие се зад нея, върти се като пумпал, пуска лафчета. Голям шегобиец и актьор, същински Краси Радков. На Коста му е през лоста за свещичките, запалени от феновете.
Потичаха "звездите" из Борисовата, отъпкаха снега за половин час, взеха душче, накиприха се и... дим да ги няма. Напускането на стадиона бе "тежко". Достойно за такива феноменални футболисти, които додрапаха до четвъртото място и отстраниха Чавдар за Купата. Никой не говори пред медиите, зачеркнаха отново феновете си, като не им позволиха да четат изказвания на своите любимци във вестници, сайтове. Даже "величието" Станко Йовчев не обели дума. И той звезделин станал, институция. Нищо, че не знае от коя страна се рита топката и топли скамейката. Беж към лъскавите коли и джиповете на топло. Потъпкват оставените на земята свещи за панахидата на ЦСКА със скъпите си маркови обувки.
Накрая на това паметно събитие друг възрастен фен подхвана новия измислен герой - Майкъла. "Стига сте го слушали това пиянде Борисов! Защо не защити Стойчо, бе, Майкъле? Съсипвате ЦСКА! Как не ви е срам?!", тюхкаше се човечецът. А изпълнителният директор-строител само вдигаше рамене. "Лесно им е да говорят, а никой не дава пари за ЦСКА, само "Титан", изстреля заучената фраза Илиев.
Хора, истината е една - ЦСКА умря! Всеки следващ сезон, на всеки нов сбор, положението изглежда все по-трагично и по-трагично. "Титан" и болшинството в клуба сякаш нарочно правят всичко това и сами си причиняват агонията. Няма адекватно управление, няма отбор, няма школа, няма титли, няма НИЩО! Само празни приказки, лъжи, голи обещания, ротации на всички нива. Няма и фенове - последното, заради което ЦСКА, макар и на хуманно дишане, бе жив. Сега идва Генерал Йешич. В такъв го повишиха привържениците. Онези силните, отпреди години. Той се връща, за да стане редник на "Титан". И него ще смачкат, сдъвчат и изплюят, както направиха с Любо Пенев, Радуканов, Стойчо Младенов... Не нещо, има доста сбъркано в този клуб. Боже, смили се над ЦСКА! Но как, като самите хора на "Армията" не си мислят доброто. Точно обратното. Тъжно...
Ангел Домусчиев, Sportline.bg
коментари
RSS на коментарите по тази тема