Любомир Ангелов – Старото - безспорният лидер на АС-23

 

Човек без история е като дърво без корен. Хората трябва да помнят историята си и да почитат тези, които са направили нещо за нея и за държавата. В днешни времена е много лесно и модерно да се оплюва и хейтва, казано на кибер език. На редакционната поща на FanFace.bg получихме материал, свързан с един от заслужилите български футболисти - Любомир Ангелов, по прякор  Старото. За по-младите читатели сигурно ще е интересно да научат повече за този играч, а пък по-старите да си припомнят част от българската футболна история.

 

На 4 октомври се навършиха 100 години от рождението на най-известният футболист на АС 23 и НФД Чавдар, историческият наследник на “асистите”. По повод на юбилея се състоя скромно честване и се издаде специална дипляна в минимален тираж, в която с исторически факти и снимки се отразява спортната кариера и достойно извървяния житейски път на Старото.

 

Старото е бил футболист. Голям, много голям футболист. Най-изявеният  играч на Офицерски спортен клуб АС-23 от 1928 до септември 1944.

 

Ражда се в София. Живее в квартала до Военната академия, близо до улица Оборище. Играе с кръглата топка от невръстно дете. С топка в ученическата чанта ходи на училище. Неспасяем случай. От сутрин до вечер до изнемога редува игрите в кварталните детски клубове Тигър, Шипка, Атлетик и Софийска слава. Малчуганът пораства, става юноша. Бъдещето му като че ли е предопределено.

На 14 години вече е в АС 23, в Борисовата градина. Тук Любо се докосва до истинския футбол. Този, за който е мечтал. В началото обаче цяла година пази на вратата. Постепенно в тренировките убедително доказва, че мястото му е в средата на терена, напред в атаката. Утвърждава се като десен инсайд. Едва ненавършил 16 години, дебютира в мъжкия представителен отбор на АС 23 през пролетта на 1928 година. АС-23 е елитарен клуб, с организация на завидно ниво всред другите софийски клубове за времето си. В този тим играят играчи като Йордан Зафиров, Борислав Габровски, Владимир Тодоров, Крум Николов, Любен Гюзумов, Здравко Попов, Тодор Дермонски, братя Балъкчиеви, Благой Кузманов-Пъш.

 

Титулярите на отбора го приемат безрезервно като равен с тях. Младото Старо се отличава с изумителна находчивост, перфектно владеене на топката. Хитър футболист. Сърцат играч, раздава се докрай на терена. Става любимец на отбора само за един сезон. Името му се носи от уста на уста всред публиката на „асистите”.

 

През  1931 година вече е капитан на АС 23. Мачовете срещу столичните отбори утвърждават неговото име. През сезон 1930/1931 година, отборът става първенец на Първа софийска дивизия, след като в последния кръг в инфарктен мач АС 23 побеждава Славия с 5:3. Пътят към държавната титла  е открит. Един след друг са победени Етър (Търново) с 5:0 и Слава (Ямбол) със 7:0. На полуфинала е елиминиран много силния тим на Напредък (Русе) с 3:1.

Така „асистите” стигат до големия финал на държавното първенство. На 13 септември 1931 година на стадион Юнак се срещат АС 23 и Шипченски сокол (Варна). Софиянци повеждат с 1:0 във 2-та минута след автогол на Капзамалов. Противникът играе много силно. Успява да изравни резултата до края на полувремето. В началото на втората част излиза  напред с 1:2. Проличава голямата умора в „асистите”, които играят четвърти мач само за осем дни. Въпреки всичко домакините преследват изравняването и победата с всички сили на върха на своите възможности. В 73 минута Борислав Габровски неволно и без умисъл контузва тежко Георги Пармаков от гостуващия отбор. „Соколите” протестират.Настояват „виновника” да бъде отстранен от игра. Съдията Стефан Чумпалов е непреклонен – „Габровски не е виновен”. Двубоят е прекъснат. Варненци напускат игрището. След седемминутно изчакване, както повелява правилника, съдията дава края на финала. АС 23 печели служебно с  3:0, а с това и титлата „държавен първенец” за 1931 година.

Впоследствие буди недоумение решението на УС на БНСФ, да не връчва Царската купа, както се полага по правилник на всички държавни първенци, с мотивът, че финалния двубой е спечелен служебно с 3:0 след прекратен мач. Въпреки ,че  АС 23 няма никаква вина за това.

На 19 годишна възраст Старото става шампион. Само след две седмици България печели златните медали по футбол на Първите Балкански спортни игри в София, които се провеждат именно на ст. АС 23 в Борисовата градина, построен специално за престижното спортно събитие.

Любомир Ангелов вече е направил дебют в „А” националния отбор – срещу Румъния в Букурещ (2:5) в мач от първия турнир за Балканската купа (10 май 1931 год.)

Първият гол за България бележи срещу Югославия (3:2) на 4.Х.1931 г. в София на стадион Юнак.

 

Старото дава своя принос и за първата победа на „А” отбора в чужбина – срещу Гърция (2:1), като забива втория гол във вратата на елините (27 март 1932 г.) Три дни по-късно лъвовете правят и боево 2:2, отново в Атина, като Л. Ангелов бележи отново втория гол.

През юни 1932 г. в Белград се провежда втория турнир за Балканската купа. България се представя блестящо и грабва престижното отличие след отлични победи над Румъния (2:0), срещу домакина Югославия (3:2) – гол на Старото, и над Гърция (2:0), отново с негов гол.

 

Посрещането в София е изключително импозантна гледка. Цяла София е изпълнила централните улици да посрещне победителите от Белград.

Старото е само на 20 години, а вече е балкански шампион. Откъде идва чудатият прякор на големия футболист? Още като юноша, ученик в Италианската гимназия, „се отличава” с впечатляваща ленивост и често е бил обект на закачки от другите гимназисти. „Айде бе, Старооо! Стани, помести се, хайде да тръгваме!” И така тръгва от гимназията към стадиона, към квартала, неговия прякор. Но на футболният терен е бил неузнаваем. Упорит, амбициозен, с твърд характер. Отличавал се е с изключителна воля за победи. Гори в играта, не се щади, раздава се докрай на игрището. Роден победител.

Понякога силно ядосан и изнервен има странно и неочаквано поведение. Хвърля налъми по съотборниците си в съблекалнята, дори си вкарва автогол от центъра на игрището в голямата жега. Напълно в неговата природа, защото ненавижда мърдите и  балерините. Не обича, ама никак, безразличните, мързеливите и хитреците на терена.

Старото става любимец на агитката на АС-23. Софийската футболна общественост му отдава подобаващо внимание. Спортните противници са негови големи приятели в живота. Вечно усмихнат, роден шегаджия, умее да предразполага съотборниците в клубния тим и националния отбор. Веселите случки с него нямат край. Поуките от тях служат за урок на много наивни хора.

 

През 1933 АС 23 печели купата Улпия Сердика, като след три финални мача накрая побеждава СК Раковски - София с 1:1, 0:0 и 4:1.

 

На 28 май 1935 г. в София на стадион АС 23 пред 15000 зрители се играе България А - Германия Б, завършил 2:0 за трикольорите с голове на Н.Стайков и Старото. На стадион АС 23 се провеждат няколко знаменателни събития за българският футбол, чийто съвременник  и пряк участник е големият футболист.

 

На 18 март 1934 г. тук се играе за първи път мач на „А” нац. отбор – срещу Югославия (1:2), отново  с гол на Старото.

 

През 1935 година София е домакин на петия турнир за Балканската купа. Старото и българските лъвове се представят по най-достоен начин. След победи над Гърция 5:2 (2 гола) и над Румъния (4:0), идва най-решителния мач със силният тим на Югославия. Мачът, определен за финал, завършва след драматична борба 3:3 с хеттрик на Старото. На този ден, 24 юни 1935г., Любомир Ангелов става завинаги любимец на българските футболни запалянковци. Балканската купа е връчена на българския тим, дори е насрочен тържествен банкет в чест на победителите.

 

Неясноти в Правилника на турнира дава повод на недоволните югославяни да оспорят връчването на купата на България. При равен брой точки, еднаква голова разлика и равен мач по-между ни, те настояват победител да бъде отборът с по-добро голово съотношение (коефициент). В ход са дворцовите задкулисни игри и изглаждане на взаимоотношенията с вечно недоволните съседи. Балканската купа поема към Белград. Разочарованието е голямо сред българската общественост. Десет месеца по-късно Балканкомитетът, със седалище в Букурещ, присъжда окончателно шампионската титла на България.

 

На другата година все пак Югославия се съгласява да играе отново с нас, но само в един приятелски мач. Разбиваме ги с 4:0 (два гола на Старото, по един на В. Йорданов и П. Рафаилов). В този мач, на 24 години, големият футболист е избран за капитан на отбора. Голяма чест, която той е заслужил с всеотдайната си и рационална игра.

 

Старото играе за А националния отбор общо 44 мача, като в тях отбелязва 25 гола. Това е изключително постижение за онези години, когато календара е бил по -скромен, отборът е бил на средно балканско ниво, самият футболист е играл предимно в средната линия и е правил играта на тима. Неговото постижение от 25 гола ще остане ненадминат национален рекорд до средата на 70-те години, когато най-сетне ще бъде подобрен от Хр. Бонев.

 

През февруари 1936г. АС 23 предприема своето легендарно турне във Франция. Достойното представяне на софийските “асисти” издига авторитета на българския футбол. В тежкия почти 40-дневен маратон,те изиграват девет мача, от които печелят три,завършват наравно три срещи и губят само три двубоя при обща голова разлика 26:19. Старото се отличава с десет попадения.

 

През 1941г. АС 23 печели Царската купа в отделен самостоятелен турнир, като на финала, който се играе в гр. Добрич, печели с 4:2 срещу СК Напредък – Русе.      

 

В сезон 1943/1944 г. елитарният клуб печели отново първенството на Елитната софийска дивизия.  При определянето на двата софийски  представителя в последващата борба за държавната титла, АС 23 губи от СК Бенковски – София. Насрочените четвъртфинали не се играят и шампионатът остава незавършен във връзка с настъпилите драстични политически промени в страната.

 

Смяната на системата довежда и до абсурдни промени в спортното организирано движение. Разтурени са стотици спортни клубове, сдружения и съюзи. Други насилствено са обединени.Загубена е безвъзвратно тяхната автентичност. Членовете на истинските УС са премахнати, някои съдени, други въдворени с принудително изселване. Терорът е бил повсеместен за неудобните на новата ОФ власт. Навсякъде са назначени временни УС с тричленки. Така се решава съдбата на големите български клубове. ПСК Левски е припознат за галеното отроче на комунистическата власт и набързо печели 4 дубъла от 1946 до 1950 г. СК Славия е оставена на “спокойствие”, но изтикана в миманса. ЖСК-София става Локомотив-София, нарочен е за отбора на работническата класа и печели шампионската титла за 1945 година в онази епоха. АС 23 остава без архив, който умишлено е унищожен. Заедно със СК Шипка и СК Цар Борис III (бивш СК Плиска – Пети район), набързо преименуван на СК Спартак, се обединяват в нов клуб – НФД Чавдар. На 9 ноември 1944 г. клубът става пряк исторически наследник на АС 23.

 

От ноември 1944 г. до декември 1947 г. Старото играе непрекъснато в новия стар тим. В него титуляри са осмина от АС 23 и по 3-4-ма играчи от бившия СК Шипка. Силите са неравни. Като изключим първоначалното вдъхновение от есента на 1944 г., когато е спечелен турнира за плаката на Народната войска, която героично се сражава по бойните полета на Югославия срещу хитлеристките окупатори.
Отборът постепенно е напуснат от своите застаряващи звезди Боби Петров, Георги Пачеджиев, Вучко Йорданов, Бенжамен Аструг. Утвърдени млади играчи поемат към Чехословакия (Борислав Футеков), в Левски е привлечен Иван Димчев – Бачин и т.н.

 

Постепенно НФД Чавдар се свлича до Втора софийска дивизия.

 

В края на декември 1947 г. Старото приключва със своята активна футболна кариера. Цели 21 незабравими години на зеления терен (1926-1947). Л. Ангелов е поканен в първия курс за треньори, воден от известния специалист Бачи, който е първи по рода си у нас. Завършва го с отличен резултат, което е показателно за големите му възможности, познания и умения за футболната игра.

 

В периода 1948 – 1964 г. Старото е треньор на А националния отбор в осем срещи.

 

От 1949 г. до 1959 г. води Б националният отбор на България в 23 международни мача.В шест от тях е в треньорски екип с Нако Чакмаков. През годините в различните състави през отбора преминават футболисти като Иван Димитров, Д. Ларгов, Д. Жечев, Мишо Мишев, Ал. Др. Костов, Ал. Шаламанов, Петър Жеков, Иван Ранков, Аспарух Никодимов и още много, много добри играчи.

 

Завинаги в историята ще останат авторитетните победи на препълнените стадиони срещу Чехословакия 2:0 (1950 в Устина Лабе),  3:1 срещу Полша, 3:2 срещу Унгария и 2:1 срещу ГДР през 1952 г. в София, 2:1 срещу Англия отново в София на 19 май 1957 г. и т.н.
Същевременно Л. Ангелов е треньор на Спартак София от 1949 г. до 1956 г. и от 1966 г. до 1968 г. През 1950 г. и 1951 г. в люта конкуренция успява да спечели със “спартаковци” сребърните медали в републиканското първенство.

 

От 1960 до 1962г. Старото е начело на юношеския нац. отбор ( 13 мача). Оттук към големия футбол поемат Д. Жечев, Ал. Шаламанов,  Г. Аспарухов, Ст. Йорданов, Ив. Давидов, Петър Жеков, Асп. Никодимов, Я. Кирилов.

 

Води шампионския отбор на Локомотив София в шеметните му мачове в турнира на КЕШ през есента на 1964 г. срещу Малмьо – Швеция (8:3) и Вашаш Гьор – Унгария (5:3).

 

Две години е треньор на националния отбор на армията на Сирия в Дамаск (1964-1966г.).

 

Скромен, трудолюбив до безкрайност, ден и нощ с тегобите и проблемите на отбора и своите възпитаници, Старото винаги беше образец за пример. В спорта, на игралното поле, в живота, в натоварения делник, в приятелствата си, в квартала, в семейството.

 

През годините имаше и много подмолни камъни и удари по кръста. Някои привидно ги надживя. Но в очите на стария ветеран винаги се четеше обидата, която той остави само за себе си.

 

Старото често се разхождаше в Борисовата градина. Понякога бяха заедно в компания с бай Тодор Дермонски, неговият най-голям другар и приятел, славният вратар на АС 23, с бай Ангел Зафиров – Квачката и с бай Насо Деспотов, все известни имена от родния клуб. Друг път беше усамотен, останал насаме със спомените. До езерото с лилиите и златните рибки. Спомените за славния някога АС 23 от Борисовата градина.

 

Старото си отиде от този свят на 72-годишна възраст. Казват, че само най-добрите хора сред нас отиват на небето директно в рая, когато ни напускат на светлия църковен празник Рождество Христово.

 

Годините неусетно минават. Миналото безмилостно избледнява под патината на забвението.

 

Добрите и заслужили хора заслужават да ги помним!

 

ВИЗИТКА:

 

- Любомир Ангелов – Старото

 

- Роден на 4 октомври 1912 г. в София. Умира на 24 декември 1984г.

 

- Пост – нападател.

 

- Възпитаник на Офицерски спортен клуб АС-23 /Атлетик клуб - Слава/.

 

- Играе за АС-23 от 1928 до 1944 год. (16 сезона), участва в над 540  мача с родния клуб за столично, държавно първенство, за Царската купа, в други турнири, приятелски мачове у нас и в чужбина. В тях отбелязва над 270 гола. От 11 ноември 1944 до декември 1947 г. (3 сезона), играе в НФД Чавдар, прекият исторически наследник на АС-23.

 

- Държавен първенец с АС-23 за 1931г.

 

- Носител на Царската купа за 1941г.

 

- В „А” националния отбор изиграва 44 мача в периода 1931-1940г. като отбелязва 25 гола, което е ненадминат национален рекорд до 70-те години, когато е подобрен от Христо Бонев /Локомотив- Пловдив/.

 

- Носител на златен медал в турнира по футбол от Първите Балкански спортни игри (София,1931г.).

 

- Балкански шампион от Белград (1932г.)

 

- Треньор по футбол на „А” националния отбор (1948-1964) в 8 мача, „Б” националния отбор (1950-1959) в 23 мача и юношеския национален отбор (1960-1962) в 13 мача.

 

- Съюзен треньор към БФФ (1957-1962 и 1964-1966г.).

 

- Старши треньор на Спартак-София (1949-1956), Локомотив-София (1957) и 1964 (есен), в Сирия (1962-1964) и отново в Спартак-София (1966-1968), Левски-Спартак (1969-1972).

 

- Сътрудник към Информационния център на БФФ (1973-1982).

 

- Заслужил майстор на спорта от 1953 г.

 

- Заслужил треньор по футбол от 1966г.

 

Христо Христов – Графа, специално за FanFace.bg