В началото на шейсетте години за свобода на словото се приемаше, когато някой автор окарикатури американски войници, пияни до козирката от кока кола. У нас тогава напитката се считаше по-силна и от уискито даже. От това ни невежество се възползва нашият съученик Кольо Свинята- също невежа, но активен сътрудник в гимназиалния стен вестник.

Не знам откъде му бе излязъл прекора "свинята", но му лепнеше като велосипедна седалка на задника. Беше тантурко, и за да отслабне, не слизаше от колелото си марка "мифа". Щипката пък, с която тогава колоездачите си предпазваха крачолите от спиците, бе нещо много специално –подарък от вуйчото, посетил съветския съюз.

Разбира се, най-голямата му гордост бяха фейлетончетата, които съчиняваше по заръка на учкома. А гимназиалният стен вестник се окачваше в коридора всеки вторник. За конкретния случай – Кольо Свинята осмиваше шестте момчета от Воденската махала, които бяха много навити футболистчета, сработени на тяхната си поляна, а на ханбалното игрище в двора на училището правеха мачлета с други класове. И винаги на вързано. А "вързаното" бе студена копкола в близката сладкарница. Тази напитка, производство на лимонадената фабрика, бе преиначена от дописника, за да прозвучи като подражание на разпуснатото поведение на войниците на световния жандарм.

Конкретно – подигравката на сътрудника на стен вестника разобличаваше махленските футболистчета от близкия квартал, че хем се "американчат", хем играят "на вързано", т.е. – на комар. Подобно на карикатуриста Карандаш от вестник "Стършел" – и нашият Кольо се бе постарал да изрисува пияните комаржии, край чантите на които се търкалят изпити шишета.А обобщението идваше от самосебе си – буржоазното влияние и подражанието на запада са се настанили под покрива на нашето училище, а учкомът и младежката организация се правят на слепи и глухи...

Забраниха тези мачлетата с нерегламентирано черпене, порицани бяха ентусиастите от воденския квартал, а авторът може и да е бил вписан в почетната книга, не знам.

Но аз не разказвам тази много стара случка случайно – за автора със свинския прякор съм се сещал по повод много "свински дописки", в които се усмива и омаловажава ентусиазма на нашите левскарчета, основали преди сто години най-големият български клуб. Често ще прочетете от автори като А. Домусичев, В.Хаджийски и пр. прасета обиди и клевети към Боркиша, Цветан Генов и другите, които през май 1914 година, пияни като американските войници, решили да откраднат името на най-великият български герой и да го сложат на "подуенския клуб".

Ето един пресен пример от популярния червен автор Кольо, само че не свинята, а Колелото. В поредния си опит за по-оригинално отразяване на действителността анинимникът е написал в своята колонка в сайта на фатмаците, че пияни ученици използвали името на Васил Левски, за да легитимират кварталното си тимче, което после да ни срами по света...

Ако тези десетина гимназисти са били пияници, които ритат топка, какви ли са били подпухналите майори, доскорошни партизани, подписали наредбата за ликвидирането на любими софийски клубчета, вкарани в един централен колхоз? Трезви ли са били съветските шапкари, които се виждат по първите снимки на ЦДВ-то? Защо никой цекист не може да изброи имената на своите създатели, както може да го напреави всеки левскар за своите...

Този автор Кольо Колелото е типичен наследник на моя съученик Кольо Свинята, само не знам дали и той прищипва десния си крачол с месингова щипка с три звезди. И творческите им възможности не са много различни, макар сегашният по-свободно да борави с метафори и алегории, но темата им сходна от половин век насам– оприличаване на малко по-различните хора на американски войници, пияни от кока кола.

Аз пак ще използвам случая, за да обясня търпеливо на авторите със свински имена – през 1914 година в гимназия са следвали предимно умни и способни българчета. Началото на 20 век е всъщност продължение на българското възраждане от средата на миналия. Гимнастическите чети и футболните клубове са едно продължение на това възраждане.Въздържателните дружества у нас не са внесени с вашите молотовки през Дунава, те също датират от тези години. Юношите-основатели на "Левски" са били част и от това въздържателно движение, а израстването им по-късно като личности и професионалисти е важното доказателство какви са били нравствените качества на "махленчетата" от Могилката. Виждал съм и съм слушал на живо кръстника на "Левски" Боркиша, известен софийски юрист от преди и след преврата...

Ние, днескашните левскари, сме задължени към паметта и чистото име на деятелите на клуба, особено преди настъпването на съветизацията. Аз се надявам, че изчистването на името на "Левски", заливано с тонове помия от стотици "автори със свински имена" ще се превърне в интелигентна кампания в чест на стогодишния юбилей. А такива, като фатмашката гордост Кольо колелото само ни подсещат за това ни задължение.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com