Мина повече от месец от голямото падение на българските отбори в европейските турнири. И вече никой не си спомня за погрома, който ни беше нанесен. Останал е единствено вкусът на горчивия хап, че отново няма да наблюдаваме български тим в групите на европейските турнири. След отпадането и на четирите ни отбора, се появиха какви ли не заглавия от типа на "стигнахме дъното", "българският футбол загива", "няма излизане от калта". Но явно малко повече от месец след случилото се, всичко вече е забравено и е както преди.

Покрай целия хаос около ЦСКА и всички проблеми на "армейците", които занимават общественото футболно пространство, някак си на заден план останаха проблемите на другите ни отбори, отпаднали рано-рано от европейските турнири. И докато в ЦСКА нищо не е ясно, дори дали ще има лиценз и отбор, в Левски сякаш всичко върви по мед и масло. Но това дали е така?

След само четири победи в "А" група в Левски явно всичко е забравено и отборът върви по план "максимум". И всичко отново е розово. Признавам, че не съм гледал мачовете им и не мога да дам обоснователна оценка за тези четири мача, но мачовете срещу Сараево показаха всичко, което трябва да се види. И такава излагация няма опрощение. Особено, когато се случва за шести път (Тампере, БАТЕ, Жилина, Дебрецен, Спартак Търнава, Сараево). Това е показателно, че нещо не е наред и трябват промени. Дори сега отборът да направи 15 победи от 15 мача през есенния полусезон в "А" група, това няма да е достатъчно и няма да покаже нищо. Защото мерило за силата на един отбор са мачовете в Европа. А последните няколко сезона нещата явно не се получават. Но въпреки това самочувствието на някои хора си остава голямо, въпреки целия този срам и позор. И пропадането в Европа (не само на Левски, но и на другите ни отбори) ще продължи до тогава, до когато не разберем истината. А тя е - ние сме слаби, на нивото на отбори като Мура, Тампере, Сараево, Спартак Търнава. И трябва да се радваме дори ако сме минали един от квалификационните кръгове в турнирите. Това е жестоката истина и за да я променим трябва по-малко приказки и повече работа. И ако продължаваме да си мислим, че сме по-добри от отбор като БАТЕ Борисов, значи нищо не сме разбрали от тези евроиздънки. Защото беларусите вече пета година подред се класират за групите на един от двата най-силни европейски турнири (четири пъти в групите на Шампионска Лига и веднъж в Лига Европа). Докато нашите отбори се излагат срещу абсолютни аматьори като Мура (които са последни в словенското първенство в момента). Най-трагичното от цялата тази излагация е, че не си научихме урока. Всяка година преди първите мачове на отборите ни, всички са обнадеждени и сигурни в класирането си напред, а след това остават разочаровани. Откъде идват тези надежди и тази увереност, аз си нямам представа, особено след като предишни години си отпаднал от гореспоменатите отбори.

Нека да си припомним няколко факта. Миналата година, когато Левски победи с 2-1 Спартак Търнава с два гола в края на второто полувреме, всички бяха сигурни в победата и продължаването напред. Но след злощастното отпадна чрез изпълнения на дузпи, президентът на футболен клуб Левски заяви: "Животът продължава и след тази загуба. Връщаме се в кочината". Тоест той, както и отборът, разбраха, че се връщат там, където си им е мястото с оглед на играта, която показаха. Надявах се, че тази година ще е по-различно и няма да се тръгне отново с тази необоснована увереност и байганьовско самочувствие.

Но надеждите ми бяха разбити още след първия мач, в който Левски едва победи "слабака" Сараево с 1-0. Ето за какво говоря (б.р. интервю с Тодор Батков след края на първия мач срещу Сараево): "Не разбирам защо толкова се плашим от Сараево? Ние пътуваме с правителствения самолет и правим разходи за подготовки, докато те дойдоха с рейс. Левски винаги започва трудно в евротурнирите. Убеден съм, че в Сараево ще се представим много по-добре." Левски започвал винаги трудно. Лошото е, че май въобще не започва последните години в европейските турнири. "Винаги се допускат грешки. Няма как да знаем отсега как ще завърши мачът там, но ние ще сме крайните победители. Победата ни в София е важна от психологическа гледна точка." И ето го отново това огромно самочувствие и арогантност. Даже прекомерна арогантност и алчност: "Надявам се догодина да влезем в едни други групи, не тези в Лига Европа." Тоест Тодор Батков е бил сигурен за влизането в групите на Лига Европа тази година, че даже вече си прави сметки за догодина. Но какво стана после - тези, дошлите с рейс, разбиха българския отбор и го пратиха в трета глуха. Левски не само не достигна до групите на Лига Европа, но не мина и първия кръг срещу отбор, който уж трябвало да се разгроми с три, четири гола. А какво се получи отново - Сараево вкара три безответни гола на незнаещата къде се намира защита на Левски и ги отпрати да си пътуват вкъщи с "правителствения самолет". Дори само от резултата (3-1 за Сараево, а голът на Левски падна от пресилена дузпа) можем да заключим за силата на тима от Босна или по-скоро за слабостта на нашия тим. Но не само резултатът беше лош, а и самата игра. Новопривлечените "класни" чужденци не показаха с нищо, че са по-добри от българските футболисти. Базил Де Карвальо почти не играеше с топката, Марсиньо грешеше всяко второ подаване, Опоку не можеше и една топка да си спре, Роман Ели не знаеше къде се намира.

Разбира се, след загубата отново имаше сътресения, връщане в "кочината" и силно се надявах, че този път сме си научили урока, но отново останах излъган. След само четири мача, в които Левски постигнаха четири победи над Черноморец, Ботев Пловдив, Монтана и Черно Море, отново се върна това необосновано самочувствие. И някак си къде заради непредаването на мачовете по телевизията, къде заради кризата на ЦСКА, проблемите на Левски останаха на заден план, че дори изчезнаха. Нека цитирам отново интервю на Тодор Батков (б.р. интервюто е на Тема Спорт от 4 септември 2012 г.): "След отпадането от босненците бях убеден, че ще се вдигнем, защото разполагаме с достатъчно качествена селекция и играчи, на които просто им трябваше време да се опознаят и сработят." Щом сте разполагали с такава качествена селекция, защо се стигна до този срам и позор? Как така един "случаен отбор" като Сараево вкарва три гола на тази иначе "качествена селекция". Значи има нещо сбъркано. На играчите им трябвало време да се сработят. Тук има няколко неща - щом тези босненци са толкова слаби, те трябва да се победят дори с току що направен състав. А щом знаете, че трябва време за сработване, тогава обявете "нулева година" и не бъдете толкова уверени в успеха. "Убеден съм, че ако сега срещнем Сараево, ще ги остраним с лекота. Държа на думите си!" Това вече беше черешката на тортата. За пореден път показва байганьовското самочувствие, както и, че при Батков всичко е само на думи. Сега вече всичко е минало, колкото и убеден да е той, че щели да ги остранят.

Продължаваме с интервюто на президента на Левски: "Футболистите осъзнаха грешките си, а и ние, ръководството, успяхме да направим така, че провалът бързо да бъде забравен." Отново много голяма грешка. Такъв провал не бива да бъде забравян, а трябва да седи като обеца на ухото, за да може следващата година да не се повтори. Но то вече 6 години се повтаря, така че...

На въпрос дали Батков го е яд за отпадането на Левски от БАТЕ Борисов, отговорът му е лаконичен: "Тази тема ми е болна. Как да не ме е яд! Ние можехме да сме на тяхното място, ако ги бяхме остранили. Бъдете сигурни, че дори щяхме да се представим още по-добре от тях, но уви не се получи." Отново на думи е много силен, само дето и това вече е минало и заминало.

"Аз обаче съм оптимист. С този треньор и това ръководство отборът има сили да играе в групите на един от двата европейски турнира през следващата година." И ето отново човекът е оптимист. Няма лошо, само дано пак да не му е изиграе лоша шега този оптимизъм. Чудя се защо просто българските ни отбори (не само Левски, но и ЦСКА, Лудогорец) не си признаят, че сме много слаби и че дори не трябва и да си мечтаем за групи на този етап. Това е истината и докато не се проумее, ще наблюдаваме още евроиздънки.

И целият този оптимизъм на Батков идва от едни четири победи срещу един отбор в криза, който беше напуснат от почти всички добри футболисти (Черноморец), срещу един новак, дори и неговото име да е Ботев Пловдив, срещу един от основните претенденти за отпадане (Монтана) и срещу Черно Море. Тези четири победи не означават нищо на фона на загубата от Сараево. Тези играчи трябваше там да си покажат класата, а не сега в нашето първенство. Базил де Карвальо може и 30 гола да вкара този сезон, но нито един гол няма да има значение, щом не успя да се разпише срещу Сараево. Марсиньо може да си финтира нашите ненаучени футболисти тук, но истинската му класа се видя в двата мача срещу босненците. Така че е абсолютно излишно след само четири победи тези играчи да се възхваляват. И пак казвам - дори и 15 победи да направят от 15 мача, те не свършиха най-важната си работа. Европа е мерилото, а не "А" група.

И така, след поредния еврорезил всичко отново си е по старому - в Левски отново са сложили розовите очила, в ЦСКА въобще не се знае дали ще има отбор, Лудогорец продължават да побеждават, а нивото на "А" група спада с всеки изминал сезон, респективно и успехите на нашите отбори в европейските турнири. Какво ще се случи догодина? Ще почакаме и ще видим, надявам се само да сме осъзнали горчивата истина за класата на нашите отбори. А докато дойде следващото лято, не ни остава нищо друго освен да се надяваме и да чакаме най-после да пуснат българското първенство в ефира, та поне да видим истина ли е това, което се говори, или не.

Емил Иванов, theoffside10.blogspot.com