Нацията ни навлиза в меката есен с два големи кахъра – единият бял, другият червен. Под „бял кахър” трябва да се разбират скъпотията и сиромашията ни, докато червеният заслужава по-голямо внимание. Не случайно той е с предимство пред управляващата партия, нейни лидери се занимаваха с червения футболен проблем и в лятната правителствена резиденция. Борисов дори лиши от почивка свои депутати, за да бъдат създадени структури и комитети, които „да върнат великия отбор на законното му място в европейската футболна история”.

Какво е дереджето към момента? Загърбил „белите кахъри”, ГЕРБ освободи доста от парламентарния си потенциал, който инак щеше да се прахосва по разни заменки и цигарени контрабанди.Лично под патронажа на носителя на „синята лампа” пък се подхвана акция „Възраждане”. Засега тя изважда на светло пет-шест фирми, които трудно плащат заплати на своите служители, но пък искат да ги споменават във вестниците заради доброто червено сърце на босовете-перачи.

 

Споменавам думата „добро червено сърце”, защото следващите редове ще посветя и на комитетския говорител с двете свещени букви. ГА лично е одобрил някои действия на правителството, които могат да доведат до рубинена светлина в края на подуенския тунел.Но той не пропуска и да предупреди – нека всички български институции и отделни партийни деятели да не се главозамайват от хода на приватизацията, защото съдбата на източноевропейската харизма все още е в ръцете на нейните пернишки собственици! Макар и законни...

 

В поредния си рапорт за хода на комитетските въпроси, отразен в „дневник на побъркания”,както го тълкуват някои форумци, харизматичният двубуквен колос на пасквила пак напомня на своите мръднали читатели - какво за България е съветското четирибуквено съкращение. Незаличима червена футболна гордост, звезда на генетичните врагове на тризвездните шампиони, предопределеност за национално и световно водачвсрво...Това не ни било е нито Ботев-Пд, нито Пирин /Бл/, нито дори Рейнджърс /Глазгоу/....

 

Вече се появи и кървавата тема – „убийството на ЦСКА от „Титан АС". За нас, левскарите, това води до някакво разведряване - кървавият седемкратен убиец от Сухата река е останал на по-заден план. Но защо свидетелят ГА чак сега проговаря за боклукчийското престъпление на века, след като през пролетта лично се застъпваше за престъпниците? И не е ли изреждането на всички криминални, финансови и морални нарушения на закони и правилници, директно признание, че футболен клуб ЦСКА АД цели четири години е нелигитимен участник в българския професионален футбол, а също и в европейските турнири?

 

Инак самото „побъркване” е диагноза и тя може да се проследи на какво е следствие. Правено е десетки пъти с имена и документи, вече е изтъркано да се позоваваме на двама бивши партизани от отряда Чавдар. Те са се престарали да създават днешната „червена харизма” от 13 нехаризматични, но все пак се е получило - както много от нещата след победата на съветизацията у нас. Обкичени с титли и купи часове след рожденния си ден, правоимащите нямат проблеми за „мръдването” на запалянковците си.

 

„Велики, недостижи, божествени обитатели на армейския храм на светлината...” доуточняват днес гаговците.

 

Унизените и оскърбени мигранти от крайстоличните общежития пък основаха „североизточният сектор”, пъврообраза на сегашния „Г-ей”. Там и днес са голяма част от наследниците на окохолзена България, с незатихнал антагонизъм към „лъскавите софийски копелета”...И най-неразбиращият от футбол ватман, заварчик, милиционер, боджия...стана заклет антилевскар и значи заклет цесекар...

 

/Не ме реплиликирайте, защото сегашните членове на „общността от червени мислители” като Гарелов, Патрашкова, Светла Петрова... са еманация на приспособленческия дух на по-късната номенклатура. За нея четирибуквието бе нещо като заслужена придобивка и надстройка за червената средна класа. Футболните им предпочитания са към участника в „невиждани полуфинали”, които в развита Европа са успехи от местническо значение. Пък и на „мислителите” и до ден днешен не им идва на ум какво е коствало привелигерованото отношение на гранда към градовете-безплатни донори за соцвитрината/.

 

И друг въпрос около „червения кахър” – дали най-после не е дошъл моментът да се включи в дългата върволица от имена и логото на царския клуб АС-23? Има ли тук други любители на футбола, родени около края на войната, за да помнят какво следваше, ако някой произнесе това име? Би било равностойно да издадеш възпоменание за почетния му председател генерал Лукаш, или за спонсора на „Левски” от онова време Иван Карадочев, също убит от държавна сигурност.

 

Но и с такова предложение излизат червените илитерати. Някой си журналист Васил Хаджиев от сайта на „играещото човече” Владо Зарков, направо се сърди, че преименуването на любимия му клуб на „атлетик слава” се бавело, при това фатално. Хаджиев не е Хаджийски, все пак, но би трябвало да знае, че и в „песимистината теория за нашия народ” чак такава безпаметност не съществува. Колкото на ДКМС му отиваше да си пришие името на фашистката младежка организация „Бранник”,/или Легионер/, толкова и за централния комунистически футболен клуб ще е прилично да се погаври с паметта на хилядите жертви на девети септември.

 

/Поне тук комитетският им човек Бойко може да постави точката, в името на своя дядо, погубен от червените главорези, както не веднъж споменава.../.

 

С Бойко започнах, с него ще свърша – ще съумее ли да се справи с „червения кахър”, че да остане мегдан и за „белите кахъри” на нацията? Нека ги купи Газпром тези пущини, да им дават пари и Гришата и Правешкия хайдутин, и всички с червени куфарчета...
Нека им нагласят бефесето по техен тертип, само къдрокоси, всички комисии да са избрани с конкурс на площад Възраждане. Кандидат адвокатът Градев да има картбланш да доставя /чрез Литва, Латвия и Естония/ всичко по читаво за нуждите на същия площад, а той пък да се преименува на „централний красний атлетик слава”...

 

Искаме тези несретници да позамълчат малко,да не прехвърлят червените си кахъри на цялата нация, да спрат със заканите за революции, евтините конспирации, реването, директивите, лъжите и обидите към противниците.

 

Не може всички левскари да бъдем виновни, понеже на някой си не му позволявали да се върне на отреденото му от историята историческо място.

 

То, това място, всеки го знае къде е – в музея на българския социализъм в квартал Изгрев. Там трябва да бъде „червеният кахър” на родината, за да дойде ред някой да решава и „белите кахъри”.

 

Но кога ще стане това? Някой Бойко, самият с футболна топка на раменете, надали ще може да ни каже....

 

dragoi2010.wordpress.com