САМ СРЕЩУ СЕБЕ СИ - СЪДБАТА НА ГЕНИЯ, РОДЕН ВЪВ ВОЙНИШКА СТОЛОВА

 

Следя седмичните изяви на голобрадия сътрудник на Fatmashki glas1.bg, Може да се каже, че Кольо Колелото е единственият червен талант, който не е откраднат от школата на Пирин, нито от остров Мадагаскар. Неговото появяване по-скоро може да се свърже с честите обиколки на писателя Гага из помощните училища, където той пласира своите червени библии и откъдето набира форумци за своите статии.

 

Прекръстих Кольо Колелото на „клишето”, защото той се явява пред своята публика неизменно с едни и същи образи и фрази – автобус 120, злото от Подуене, ченгежийско образувание, Сухата река… Но изневиделица, днес е поразил въображението на своята нискочела аудитория с името на английския писател Джонатан Суифт. И като един добросъвестен Гугъл, цитира автора на „Гъливер в страната на лилипутите” в своя си фатмашки вариянт. Според който геният е лесно разпознаваем, тъй като при раждането му всички тъпаци се съюзявали срещу него…

 

И познайте кой бил геният, роден в отечеството ни през 1948-а?

 

Точно така – познахте. В една войнишка столова, на 5 май същата година, двама подпухнали партизански майори и двама превратажии от „Звено” на Кимон Георгиев родили ….

 

Тук да поспрем с информацията и да цитираме малко и един български автор. Който е написал нещо веднъж завинаги: „Ако някога България роди гений, то той ще бъде геният на завистта”.

 

Казано от Елин Пелин, потвърдено от Кольо Клишето. Инак излиза, че ако левскарите сме зависливи, е трябвало да потискаме завистта си 35 години. Преди в столовата да се появи фуитболен гений, превърнал се в “мишена за утоляване на собствената ни малоценност…”

 

Може да се зароди спор кой е повече прав – английският или българският писател. През 1948-а „гениална мишена” ли се е пръкнала в столовата, или очакваният гений на завистта. Той вече се явява и като българо-съветски гений, тъй като при четенето на Указа /решението/ се е изпълнявал съветския химн, новият български още не е бил утвърден…

 

Ето какви каши може да забърка един сътрудник на Fatmashji glas, когато се отклони от маршрута си по линия 120 и нагази в дебрите на литературния гугъл.  Но пък знанието го превръща в същински Гъливер в сайта на червените лилипути. За доказателство ще цитирам малко от отзивите под творбата му за раждането на четирибуквения гений и неговата велика роля  за развитието на футбола.

 

„Как обичам да гледам гнусните говеда да се гърчат…щом се гърчат,статийката е добра. КАЗАХ! КЗЛ,другата неделя отново ще ви изшибаме”

 

„хахахаха евалата бре, Кольо ГоведоЕбачът…..”

 

„Коле, не виждаш ли, че агонизират, едвам шават, не ги доубивай, моля те, нека агонията им продължи !!!”

 

„Йеби, Коле говеда и селяни, йеби яко!”

 

Все с подобни мнения, писани на върха на възможностите си,  лилипутите от „кольовата планета” спорят за великото и незначителното, гигантското и дребното.. Обществено-футболните прозрения и социални пророчества, свързани с планетата Подуене,  „гугълският автор” своеобразно втъкава  в сюжета. Това докрай въодушевява лилипутите, кара ги опиянено да протягат ръце към 32-та, да си татуират по дупетата образа на Георги Градев или пишката на плоския си треньор…

 

И въпреки всичко, усещането за самота надмогва. Това  личи и от заглавието на последния пътепис „Сами срещу всички”. Там самият Кольо се превърща в борец сам срещу себе си, щом в текста спира да се подпира върху патерицата Джонатан. Долавяме  унили червени сърца, възкачени върху най-високата камара от софийски боклук, които ръкомахат срещу планетата Подуене, фъфлят своите най-обичливи призиви : „Кур за Леффски” и КЗЛ и зъбят се на тирана, наречен бфс. Разделени на офанзиви и дефанзиви, лилипутите  застават зад идеята за разделно  събиране, но сами не могат  се разберат кой в какъв контейнер да се настани.

 

Голяма част от новия пътепис на Кольо гъливъра е посветен на тежката съдба на ФК „Гений-1948-а”. Затиснатият от всеобщата завист гигант сам трябва да се справя и  със стотици земни битовизми. Да плаща дългове, да купува мачове и съдии, сам да се сиропира и сам да се бори срещу враговете на сиропирането…Да води дела срещу всичко, което се изпречи, обаче не е петолъчка…

 

Не е лесна задачата на голобрадия талант от сайта на Fatmashki glas1.bg Макар и първи разкрил за раждането на червен гений в една войнишка столов, той трябва да се разграничи от ума и стила на Суифт, за да бъде разбран от своите лилипути. От него те очакват само такива текстове:

 

„Тези хлапета / Костов и Карачанаков, б.а./ днес са срещу всички. Угандийски деца-войници срещу касапите на Иди Амин. Само че не са сами. С тях са онези милиони с червени сърца и, което е по-важното, с тях е правдата. А когато се биеш на нейна страна няма начин да загубиш…”

 

Заради такива фатмашки заключения, отмъкнатият от помощно училище талант се надява да пребори един ден адвокатчетата на Титан и да си получи изработеното. Той обаче няма да напише колко е платил „касапинът Иди Амин от Перник” за „угандийските деца от Пирин.”,

 

Джонатан Суифт би го написал, но Кольо Колелото не. Инак ще попадне в багажника на Цимбика, или ще го млатят в някое горубленско ханче.

 

Такава е великата шаечна правда и на антилевскарския сайт Fatmashki glas, Където служи недоказуемият  талант Кольо Колелото. Понякога пък  излиза от клишето и си вкарва автоголове, като тези със слабо познати му автори, които току споменава. . Ако вземе да изчете поне някои, с които впечатлява червените си лилипутчета, със сигурност ще се откаже от долната си роля на подстрекател.

 

Но явно и Кольо е с философията на младия национал от Локомотив Димитър Пенев, който е казал, че не сака да чете, оти че ще игра  у цедена.

 

Същата и кольовата работа – не сака да чете друго, освен Гугъла  оти  че си пише за лилипутите.

 

Ние  па че си го четем и че го майтапим   Нищо, че гаговците че ни трият…

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com