Все още във виртуалното се срещат юзъри, които се впечатляват когато изписвам отбора им с „ф", като "Лефски". Няма проблем да изложа моите основания защо го правя, но горещо ще ги помоля и те да направят същото, и те да се опитат да намерят поне една причина на базата на която аз, те, всички ние би трябвало да пишем това име по неправилния начин. По начина, по който изписваме името на Апостола.

 

Първо, от гледна точка на езика, на фонетиката, не само че не променям нищо, но напротив, точно „Лефски" е едно към едно това, което е налице, което съществува, което изговаряме. Тук действа т.нар. закон за обеззвучаването на звучна съгласна пред беззвучна, беззвучната "с" променя звучната "в" в беззвучна "ф", заради което ние изговаряме, съответно чуваме, именно това - "лефски", т.е. в тоя случай аз употребявам фонетичен правопис. Пиша това, което се чува, което реално съществува..

 

С "Лефски" не се опитвам да обиждам, да иронизирам, да унижавам, не, по този начин аз веднъж отразявам действително съществуващото и втори път демаркирам два отделни, нямащи нищо общо един с друг феномена. Една историческа личност и едно спортно дружество. Защото мислене и език вървят ръка за ръка и защото без морал също може да се живее, и днес също продължават да го правят, но само по-примитивни индивиди в по-изостаналите общества.

 

Когато някои от нашите опоненти стигат до единствения засега аргумент, че и те имат нещо общо с понятието свобода, ама свобода като философска категория, а не свобода от вътрешното решение да се спазват закона и морала, те споменават чешките студенти, които по времето на универсиадата, проведена в София, били викали „Левски, Дубчек, свобода". Самата възможност някой в примитивизма си да стига до там да поставя в редицата "свобода - Дубчек" не Апостола на свободата Васил Левски, а своето отборче, е вече обезпокояваща. Тази възможност означава, че загрижените за духовното здраве на обществото негови авторитети или пък просто достойни граждани, са длъжни да предприемат ефективни действия в посока категоричното разграничаване между високото и низкото. Защото е неприемливо по нашите стадиони да кънти „кур за "Левски", оле ("Лефски", а не Левски - б.а.)" или пък в пресата да се срещат подобни заглавия: „11 сини бездарници убиха Левски ("Лефски", а не Левски - б.а.)"

 

Сблъсквайки се с безпросветното упорство на ония, които продължават да настояват, че по феодалното право на първата брачна нощ им е позволено да позорят името на национална светиня и аз, всички ние, които тачим българщината, нашето минало и нашите национални икони имаме право да зададем един прост въпрос: Какво дава на "Лефски" името Левски? Прави ли ги то по-състоятелни, по-човечни и по-добри? Лично аз не вярвам да се намери някой, който ще каже "да". В Стара Загора няма да се намери такъв, в Перник също, в плачещата и възмутена и днес България от поредното синьо БФС с неговите ловешки, надежденски, депесарски и магистратски мекерета също.

 

Добромир Жечев: "Тъй като ни предстоеше отложения мач срещу ЦСКА, решихме да уговорим двубоя със "Спартак" за хикс. Смятах, че това ще устрои и двата отбора... Сутринта преди мача проведохме последни разговори. От наша страна присъствахме аз и тогавашният началник на клуба Данаил Николов... Уговорихме се за реми... Бях казал на шестимата основни състезатели да не се напрягат, защото всичко е нагласено. Дори след като ни поведоха в края на първото полувреме с гол на Казаков, не се притесних. Емо Спасов удари греда в 61-ата минута. В 70-ата Стефан Найденов след комбинация с Казаков и Иван Петров увеличи на 2-0. Но си казвах, че има още 20 минути и резултатът ще стане 2:2. Вместо това те още по-яростно взеха да ни атакуват. Вътре играчите се питаха какво става... След последния съдийски сигнал бях обезумял. Тръгнах към тяхната съблекалня и я потроших цялата с крака.. Някакъв висш полковник и двама милиционери ме сграбчиха и поведоха към една джипка и искаха да ме отведат в районното управление. Аз обаче казах, че ако не ме оставят на мира, ще си имат работа директно с министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Пуснаха ме."

 

Типична и нормална за епохата на социализма ситуация за треньора на отбора на репресивния апарат, имащ за покровител министъра на силовото министерство, охраняващо системата и партийния елит. Заради което и на Бобата Жечев му е позволено всичко. До такава степен, че и днес без ни най-малко притеснение разлиства страниците на своето житие и разказва нормални и присъщи за своя отбор дела. И къде във всичко това е Апостола? И кой от всички тия, тогава, днес, когато и да било ще се сети да каже: "На нас подобни прояви не са ни позволени, защото ние сме "Левски", ние носим името на Апостола и на всеки 19 февруари ненапразно коленичим пред неговия монумент!" Такива няма, има други, има мнозина, които държат точно под това име да вършат делата на злото. То да бъде техния щит и с неговата помощ да успяват да подмамват още от по-наивните, от морално по-неизградените, ог безнадеждно провалените.

 

Заради това, че сините не обичат да знаят и мразят да четат, те едва ли са информирани, че един от отборите част от родословното дърво на ЦСКА, част от корените на ЦСКА, е "Шипка". Какво правят деятелите на този отбор, когато решават да приемат това славно име за име на своя отбор? Те отиват при останалите живи опълченци, искат разрешение да се нарекат така и дават обет с нито едно свое деяние да не посрамят високата чест и отговорност. Някой от "сините" да е направил нещо подобно? Да е стигнал до най-нормалното, да е размислил, че Васил Левски не принадлежи на няколко човека, на една група от обществото, а принадлежи на цялата нация, на историята, на националната идентичност и мечта? Някой от всички тия да е осъзнал, че Левски не може да бъде парцелиран и употребяван за прикритие на криминални дела? Не, етествено. В "Лефски" са узурпирали името на Апостола и оттогава не са спрели да крадат и узурпират. Победи, титли и лицензи, комисии и федерации.

 

Не знам дали моите опоненти са забелязали, но когато цитирам някой автор аз винаги се съобрзявам с неговия правопис. Защото това е въпрос на морал и на лично решение, и ако съответният автор намира за допустимо един отбор да бъде назоваван с името на национална светиня, независимо от това какво представлява и какви ги върши, и аз нямам право да коригирам свободната му воля и избора му в коя част от живота да съществува и твори. В светлата или в тъмната. Мечтая за деня, в който други, по-нормални хора, ще стигнат до оня извод, до който преди време стигна и голямата Нешка Робева, а именно, че "Лефски" трябва сам да вземе най-радикалното, разумно и патриотично решение. Да намери по-подходящо за себе си име. Дотогава ние, нормалните хора, сме в състояние да вършим само едно. Да различаваме високото от низкото, незабравяйки, че не сме тук, за да експлоатираме нашата земя и природа, нашето общество и история. Тук сме, за да бъдем свободни, нормални и отговорни, тук сме, за да коригираме грешките на миналото и да се учим от завета на нашите мъченици, на нашите предци. Защото и в това имаме дълг, и в това като народ имаме грях. Който трябва да изкупваме, а не да умножаваме.

 

"Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения - него - да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да възпре?

А тръгнал бе за него той да мре!...

За същия... Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ "свещен"...

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми възмутен

 

- "Народе????"

 

Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!

И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!"

(Тефтерчето на Левски, Дамян Дамянов)

 

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg