Спомените във фейсбук ми подсказват, че миналата година по това време пак сме изоставали от "Левски" със същите точки.

 

В написаното си тогава съм твърдял, че със сигурност ще сме с над 10 пункта пред тях в крайното класиране и така се и получи. 

 

В коментарите обаче прочитам призиви... да съм бил свалил червените очила, да съм бил гледал реално на нещата, че трудно ще влезем дори в тройката и че това е най-слабият отбор в историята на ЦСКА!

 

Естествено, че това нямаше нищо общо с истината и от самолет личеше, че сме с много класи над тях. Е, в крайна сметка завършихме на 12 точки пред тях... И на само една, зад бутания от всички отбор, от Делиормана.

 

И така - какво искам да кажа?!

 

Тази година разликата ще е още по-голяма. И това е вън от всякакво съмнение за мен. Защо ли? Просто защото сме много по-добър отбор от тях. Откъдето и да го погледнем. Сега за самия мач. 

 

Това беше едно от най-интересните и вълнуващи дербита в последните години. Емоции, екшън, обрат, много голове...

 

Имаше всичко, което един такъв мач може да предложи. На стадиона се питах: "Кога за последно сме ги обръщали от 0:2"?

 

На прима виста си спомних няколко такива обрата, но не в наша полза. Оказа се, че последният обрат, който сме осъществявали от 0:2 срещу тия ми е набор. Случил се е през далечната вече 1988 година!А иначе мача ние го направихме интересен.

 

Излязохме с атакуваща схема, с голямо самочувствие и в първите 10 минути им скрихме топката.И в момент, в който установихме пълен контрол над двубоя - бам, едно центриране и 0:1.

 

Шок, ужас, гадна работа. Играем супер, но получаваме гол. И докато се чудихме аджеба, как стана така... 0:2!

 

И вече при 0:2 им стана по-лесно. Започнаха обичайните левскарски провокации и номера. Но до края на полувремето мача беше равностоен.

 

На полувремето си мислих: "Този мач се обръща". И дори споделих с приятели. "На един гол се държат и ще ги обърнем". То това нещо се усещаше. А и бях сигурен, че физически ще ги смачкаме накрая.

 

А ако имаше още 2-3 добавени минути, каквото всъщност трябваше да е и самото продължение, направо ги довършвахме тия сини бежанци.

 

Обърнахме ги, защото отборът ни има характер. Има лидери. Има хора, които няма да се предадат никога. Те вдъхват кураж на всички и логично ги изравнихме. Откраднахме радоста им и горчилката остана при тях. 

 

За играч на мача беше избран Кери, но не мога да не отлича и много добрата игра на Занев, Албентоса, Бикел, Малинов, Соу и Евандро. Покрай тях се случваха нещата... те бяха моторът, който задвижи обрата, както и Люпко естествено. Може би една идея закъсня със смените, но му се получиха нещата. Напипа състава в движение, напасна го и второто полувреме преподавахме. А ако Кабаков не си беше затворил очите за очевидната дузпа, тази сутрин щяхме да си честитим победата. С такива неща сме свикнали вече. 

 

А класирането си е класиране, ама временно класиране. Никой няма да им даде сребро на подуенци, че в момента са втори. Да се готвят за поредния бараж и това е. 

 

Битката за титлата отново ще е между ЦСКА и Лудогорец!