"Ние сме скандализирани. Явно има тотално разминаване между БФС и клубовете. Ако БФС не може да се справи, ние сме готови да помогнем".
Цитатът излезе от устата на изпълнителния директор на Левски Красимир Иванов в ранните дни на ноември, когато той напълно неканен нахлу на пресконференцията на съдийския шеф Йордан Сталев в сградата на футболния съюз в Бояна в добре познатия стил от 90-те, когато клубните шефове плашеха реферите с пистолети, шамареха футболисти в тунелите и чат-пат ги возеха в багажници.
Малко по-рано Иванов бе използвал социалните медии, за да ни съобщи, че Левски е сам срещу всички и така щяло да бъде до края на сезона...
Очевидно обаче онази реплика за "помощта" не е била гола закана, а част от добре обмислен и структуриран план. Каква е ситуацията по-малко от месец след онези събития?
От 1 януари 2019 г. настоящият заместник-изпълнителен директор на БФС Павел Колев ще поеме цялата оперативна власт на "Герена".
Новият (и шести на брой) вратар на Левски пък е не друг, а самият син на президента на БФС Борислав Михайлов. Упорито се шушука и за смяна на собствеността на "синия" клуб, която да премине в ръцете на един от най-влиятелните родни бизнесмени, който преди време изливаше колосални финансови средства на "Армията".
Говори се и че неговият "трансфер" в Подуяне се подготвя с любезното съдействие, да не кажем настояване, на хора от най-висшите кръгове на властта.
Последното (все още) е в сферата на слуховете, макар че в комбинация с гореспоменатите факти, звучи като нещо повече от обикновена интрига.
Добре е обаче да се разгледат в детайли последните (официални) новини от "Герена", които сами по себе си са твърде симптоматични.
Да започнем от наглед по-дребната - връщането на Николай Михайлов в Левски.
При положение, че имаш петима вратари на щат, привличането на шести, при това с наднормено тегло (според самия играч излишните му килца са 7, но според други са 15) и без официален мач от над половин година, може да означава само две неща: или си изключително некомпетентен футболен управленец, или целиш нещо друго с този ход. И понеже живеем в България, е доста лесно да си извадим извода, че е второто.
Добре известно е, че президентът на БФС смята сина си за изключителен талант и ако въобще са му останали някакви амбиции във футбола, те са свързани именно с побутването на наследника.
В тази връзка завръщането на Джуниър по терените точно сега и точно в този клуб никак не е случайно - класическа win-win ситуация, от която всички имат изгода и всички са доволни.
Вие ще го приемете, пък аз ще намеря начин да ви компенсирам. Елементарно е да се прогнозира какво ще се случва в мачовете на Левски, в които под рамката е Михайлов. Някак си ни е трудно да си представим нов "Ивайло Стоянов" или нов "Георги Кабаков" на двубой на "сините". Дори няма нужда от директива - през годините българските рефери са доказали, че и сами идеално се ориентират в ситуацията. Единственото, което ни остава, е да броим дните до другото голямо завръщане на Никито - това в националния отбор.
Покрай казуса "Михайлов" сериозно е излагацията и на един от малцината, които досега оставяха впечатление за адекватност на "Герена" - треньорът Славиша Стоянович.
Ясно е, че той прие откровен парашутист в съблекалнята си, което никак не отива на който и да е сериозен треньор, но очевидно и на сърбина добре му е била разяснена общата картинка...
И му е било препоръчано да се прави на ударен. Но Стоянович е сред най-малките проблеми в Левски, дори и сред няколкото откровено срамни представления напоследък.
Поканата към Павел Колев е сред колосалните издънки на Левски като клуб. В правото тя би била формулирана като класически конфликт на интереси, а във футбола е скандално погазване на моралните норми и правила.
Изобщо няма да се спираме на факта колко нелепо е да изтърсиш, че си сам срещу всички и да правиш показни циркове в сградата на БФС и само две-три седмици по-късно да се хвалиш, че си връчил цялата власт в клуба си на дясната ръка на президента точно на същата организация. До вчера си дрънкал наляво и надясно колко несъстоятелно е управлението на хората от футболната централа, а днес изведнъж даваш хляба и ножа точно на ключова фигура от Бояна. Извинявайте, ама нещо хич не се връзва.
Не коментираме личните качества и достойнства на Павел Колев, които така или иначе обилно и напоително ни бяха сведени от всички страни. Доказан професионалист, владеещ перфектно няколко езика, с три-четири дипломи, включително и по висш футболен мениджмънт. Че и заклет левскар.
Истински трансферен удар. Ами чудесно, само че фактът, че вместо футболист, грандиозният трансферен удар на Левски е апартчик, говори достатъчно добре къде възнамерява да вкарва "головете" си "синия" клуб напролет.
Цялата тази еуфория по привличането на един безспорно кадърен, но при все това администритивен служител, е повече от нелепа. Но на втори прочит за нея си има логично обяснение.
Павел Колев бе (а е твърде вероятно и до днес да е) в тесни лични и професионални отношения с дуото "СС". Вече се заговори за завръщането на Станимир Стоилов в Левски, със сигурност същото ще завърти и по отношение на Сираков тези дни. А това значи, че на "Герена" наистина тече сериозна организация за преобръщане на статуквото с всякакви средства.
Точно това прозира и зад назначението на Колев, който сам по себе си няма как да направи революция на "Герена" - колкото и да е подготвен професионално, самият той със сигурност е наясно, че се изправя срещу тежка машина, владеща всички лостове за контрол над събитията. И за да бъде победена тази машина, дипломите му съвсем няма да са достатъчни.
Ясно е, че видимите и скритите процеси в Левски ще продължат да се развиват и назначението на Павел Колев няма да е последният грандиозен "трансферен" удар. Не по-малко интересно е обаче в каква насока ще тръгнат отношенията между БФС и "синия" клуб, в който изведнъж под ръка се оказаха и наследника, и дясната ръка на президента на футболния съюз.
Сами срещу всички? Защо ли имаме усещането, че вече не са сами...
