Изкушавам се да кажа и няколко думи за англичаните. Гръбнак от Тотнъм - клуб, в който едва ли някой си спомня последния спечелен турнир.

 

Англия се оказа в позицията на Ливърпул в Киев. Благоприятен поток/жребий до финала. И там излизат момчета, които в голямата си част не познават вкуса на успеха. Дори и да го познават, със сигурност не са от състезалите с ключова роля за него.

 

Не се сещам да има еквиваленти на Модрич, Ракитич, Върсалко и Манджукич в състава на Англия. Въпреки, че със сигурност ще има хора, които да оспорят една такава теза.

 

Не искам да мина и без една персонална оценка. Въпреки че почти винаги съм бил против приписването на определен провал на някакъв миг на (без)действие от страна на даден играч. Кайл Уокър имам предвид, разбира се. Следя го под лупа, защото принципно ми прави добро впечатление, до момента, в който не допусне фрапираща грешка, с тежки последици. Не зная защо му беше да се навежда да целува тревата снощи, в ситуация, в която Перишич бе на ръба на нарушението и със сигурност гола нямаше да бъде признат, ако кракът му беше опрял в главата на Уокър.

 

Този миг на погрешно решение обърна мача. До тази секунда Англия контролираше мача, така както предната вечер го правеше Франция срещу Белгия.

 

И всеки, който добре познава Хърватия е наясно, че това е отбор с две лица. Уокър даде повод да видим другото лице на Хърватия.