Малко повече ненаспани и невчесани мисли за снощния мач...
Първо и най-важното, на стадиона бяха над 12 000 истински приятели - чудесни деца, прекрасни жени, силни мъже. Всички, като едно сърце, тупкащо в единен ритъм. В пъти повече от последните ни участия преди години. Насред лято, горещини, отпуски, ваканции...
Страхотна атмосфера, неповторима среда. И изглежда, колкото и парадоксално да звучи, това стрестна отбора ни в началото. Мускулите бяха пренапрегнати, мисълта блокираше, правеха се елементарни грешки. При два случая Черни направи фантастични спасявания и доказа защо за момента е първи избор. Но така е, след като 4 години не си играл в Европа и нямаш победа от 8 години.
Бековете - великолепна игра на Жеферсон и Секулич. Бразилецът във всеки мач подобрява представянето си и доказва защо Дунга го беше повикал. Секулич е огромна класа и ми напомня много на Радо Забавник.
Двойката централни - след леките флуктуации в началото, стегнаха играта си и след 30-та минута нямахме никакви проблеми.
Халфовете - там беше жестока битка, а в тази битка се каляват характерите. Вальо Антов, вместо да прегори, възкръсна като Феникс и доказа огромния си потенциал, Пинто и Малинов не спряха за секунда и можеха да отбележат по един гол. Блъскаха се в стена, наистина стена от едри, здрави, твърди, нахъсани и мотивирани играчи, като във всеки мач в Европа. И успяваха да се преборят с тази стена.
Отпред решението на треньора беше Тиаго да играе като фалшива деветка и той оправда напълно решението му. Как не се спря да пресира централните защитници на Рига до последната секунда, как се опитваше хем да разпределя играта, хем да бъде основна заплаха за вратаря им. И логично той беше голмайсторът ни.
Двамата външни халфа. Жоржиньо и Енрике. През първото полувреме се позагубиха, стреснати и изтраскани от мощната игра на Рига. Но след влизането на Джеси, нещата се обърнаха и латвийците се задъхваха.
Ако се опитам да обобщя, от позицията на лаик, това беше мач за пречупване, съвсем различен от мачовете за подготовка. И успяхме да пречупим един труден, неудобен противник. Рига ще играе по същия начин и като домакини, в това съм напълно съгласен с треньора ни, и дано леките грешки, които допуснахме снощи, бъдат коригирани. Ако това стане, живи здрави, ще си тръгнем с още една победа от Прибалтика.
Участието на Десподов, лека промяна на средната линия и функциите на външните халфове ще даде много вариативност, която следва и може да се използва.
И още веднъж, честита победа, хубав ден и благодаря, че ви има, приятели!