Всяка вечер капитан Флум прекарваше колкото можеше по-дълго в своята тъмна стаичка и след това лягаше на леглото си с кръстосани пръсти, поставил заешки крак на врата си като талисман, и се мъчеше с всички сили да не заспи. Той живееше в смъртен страх от вожда Бял Полуовес. Капитан Флум бе преследван от натрапчивата мисъл, че някоя нощ вождът Бял Полуовес ще се приближи на пръсти до леглото му, когато той е заспал дълбоко, и ще му пререже гърлото от едното ухо до другото. Тази идея бе вдъхната на капитан Флум от самия вожд Бял Полуовес, който една нощ отиде на пръсти до леглото му, тъкмо когато капитанът задремваше и изсъска злокобно, че някоя нощ, когато той, капитан Флум, е заспал дълбоко, вождът Бял Полуовес ще му пререже гърлото от едното ухо до другото. Капитан Флум се вледени и широко разтворените му очи се втренчиха в пияните очи на вожда Бял Полуовес, които блестяха само на няколко инча от лицето му.— Защо? — успя да изграчи най-после капитан Флум.— А защо не? — бе отговорът на вожда Бял Полуовес.В действителност капитан Флум спеше като пън през повечето нощи и само сънуваше, че е буден. Така убедително сънуваше, че лежи буден, щото всяка сутрин се събуждаше с напълно изчерпани сили и отново заспиваше.
Откъсът е от „Параграф 22“, шеста глава, „Джоу Гладника“.
Безсмъртната книга на Джоузеф Хелър излиза през 1961 година, а изключителното перо на автора описва безумията не само на войната, но и на бюрократичната система, в която разумът много често не само отсъства, но и ръководи нещата в абсолютно погрешна и налудничава посока. Самата фраза „параграф 22“ се е превърнала в идиоматичен израз, с който се описва ситуация без изход или порочен кръг.
Пророчеството на Хелър, що се отнася до всяка една прогнила система, не е нещо чудно. По цял свят и имало, има и ще има всякакви структури, затънали в блато от корупция и зловредни практики. Така че да търсим паралел между книгата и милата родна картинка в БФС ще е и излишно, и нахално. Виж, ударът на Хелър с „дивака“ Бял Полуовес, който режи глави от ухо до ухо, е наистина златен. Авторът толкова добре ни помага да си представим ужаса, обхванал синьо-зеленото футболно население на България? Без никакво съмнение този злокобен терорист Фернандо Каранга иска да хване и обезглави всеки един противник на ЦСКА. Закана, която би вледенила дори и безкомпромисни типове, като например лицето Даниел Боримиров, който искаше да застреля с автомат фенове на ЦСКА.
Всъщност в една напълно идиотска структура, каквато е БФС, най-нормалното нещо е малоумното искане от „Герена“ да бъде уважено. Колко тежат доносите на Левски там, където футболът и правилата имат тежест, се убедихме обаче съвсем наскоро. През 2015 година Серджиу Буш бе продаден от ЦСКА в английския Шефилд Уензди. На разлъка нападателят си позволи вулгарности по адрес на Левски. А от „Герена“ направиха това, което най-добре могат – заеха се да доносничат. Задачата падна върху иначе крехките плещи на всезнайкото Очко Бибочко, който заля Острова с дознания. Къде ли не получиха отровното му писмо за мръсника Буш – във Футболната асоциация, във Футболната лига, в новия клуб на Буш. Резултат нямаше, но може само да предполагаме какъв смях е паднал в Англия с този донос. А Бибочко се заканваше да сложи край на кариерата на Буш. Нещо, което може би стана малко по-късно, когато Серджиу подписа със сегашния си отбор.
Това е идиотията, тази разлика. Тиквите от БФС създадоха много опасен прецедент. По доклад заради оплакване от страна на Левски Каранга бе наказан с един мач за обида на един или повече зрители. Триумф на пълното безсилие и кретения от най-грандиозен мащаб. Разбирате ли какво може да настъпи? Как всеки един отбор във всеки един мач може да внася подобна жалба? Нещо, към което подтикна клубовете самият председател на дисциплинарната комисия Юрий Кучев. А какво ще направят от БФС, ако на следващия мач на ЦСКА целият отбор, барабар с резервите, треньорското ръководство и публиката вземат, че започнат да режат глави? Това ли ще е идеалното решение за седмата титла на Лудогорец? Сега остава да видим и как Прокуратурата ще реагира на жалбата на Левски. Все още има надежда, че разумът не е напълно абдикирал от държавата ни, иначе ще задминем и дивотията от „Параграф 22“.
И накрая – ето нещо, върху което човек си заслужава да помисли. Този месец опозиционните партии в Шотландия записаха рядка законодателна победа над правителството на Шотландската национална партия, като отмениха спорен закон, забраняващ “обидното поведение” по време на футболни мачове. Законът бе сериозно критикуван като нарушаване на свободата на словото, който несправедливо е насочен към феновете. Това е положението. Там, където футболът се е зародил, много добре знаят, че това е игра на страст и че европейските либерастии нямат място по стадионите. Дали ще го разберат някога и тук?
