Ако поради меко странните действия на полицията извън стадиона (за кой ли път) сте влезли вътре за мача Левски – Ботев към 25-ата минута, щяхте да сте изненадани от големия брой публика – малко под 8 хиляди души, по данни от клуба домакин. Нямаше да сте изненадани обаче от двете нули на таблото.
Все пак треньор на Левски е Нулио Роси и това му е стил. И точно след 2-3 минути щяхте да чуете скандирането на от трибуните „Сърце, душа, за Левски София“. И може би всичко щеше да ви се изясни. Това скандиране обикновено се чува когато Левски София не играе нищо. Ако мачът е от най-висока категория, може би има полза от тези надъхващи рефрени - ако нещо сините нямат късмет или сърперникът е много силен.
Само че срещу Ботев ситуацията бе друга. Осемте хиляди души (около хиляда от тях фенове на Ботев) отидоха на „Герена“ да видят един съвсем друг отбор. Обеща им го, или по-точно анонсира им го Делио Роси. И това се случи след първата контрола на Левски в Малта, загубена от сините с 0:3 от някакви местни ентусиасти Хибърниънс.
Долу ръцете от италианеца!
Така ревнаха все по-оредяващите поддръжници на Роси тогава, които се вързаха на застраховката, че това в Малта не били контроли, а тренировки. Е, колко да са тренировки?! Или по-точно учебни игри.Поради фактът, че още през октомври написахме като прогноза, че Левски си губи времето с Делио Роси, ще продължим да наричаме нещата с истинските им имена. И така: Близо 8 хиляди останаха излъгани, или нека го кажем – подведени. Те не видяха един съвсем друг отбор. Приказката за тежките крака в Малта, за натоварените тренировки, за сработването и други такива алабализми, не сработи. Левски ни се показа в същата светлина, или по-точно тъмнина.
Още в първите минута-две, когато Ботев първи доближи наказателното поле на Левски и то два пъти, се разбра, че сините не са мръднали игрово. Ако на подготовката бе правена някаква промяна, Левски трябваше да вземе монопола над топката, и да я държи, като превзема пространства към вратата на Ботев и постепенно да започне да диктува темпото, а също и да владее ситуацията. Нищо подобно! Пловдивчани се наредиха добре, което им е стил през целия сезон срещу водещите отбори, прилично си подаваха с първоначална цел да изнервят съперника си и постепенно придобиха самочувствие.
И така първото полувреме си влезе в графата „Нулио Роси“. След почивката Левски показа едно подобрено нищо. Малко агресия, малко „Сърце, душа, за Левски София“ и накрая на таблото лявата нула бе заменена от единица. По-притеснителното обаче се появи след края на мача. Понякога изказванията на треньорите и другите герои са по-интересни от това, което сме видели на терена. А в случая на терена, както вече отбелязахме, видяхме едно подобрено нищо, а подобрението се касае най-вече за второто полувреме, когато Левски все пак със сърце, душа и късмет някак си успя да спечели трите точки.
„Имам отбор, с който да постигна целите си“, каза треньорът на Левски. Ако Делио Роси имаше подставено лице във всеки един от секторите на „Герена“ да му докладва за настроенията на феновете, едва ли щеше да каже това. Може би следващият път интервюто на Роси пред телевизията от пистата трябва да бъде пуснато по озвучителната уредба на стадиона. Имал отбор, с който да постигне целите си?! Ако това е отбор, който може да постигне целите на треньора, значи този треньор наистина е объркал местоработата си, или пък нещо го хапе щъркела.
Някак си несериозно е, меко казано, Роси да продължава да свири на същата струна. Може би целта му е да спечели още малко доверие. Но как да дадеш кредит на треньор, който видимо не успява да подобри играта на отбора?! Това срещу Ботев дали се различаваше по нещо от есенните мачове на Левски, или си бе есенната песен, на зимен глас. Ами то няма за какво да се хванеш. Отбор, който се казва Левски и 5-6 пъти на полувреме връща топката на вратаря си, е за никъде! Треньор, който държи на терена 90 минути футболист в катастрофално състояние като Жорди Гомес, не уважава себе си, не уважава работодателя си, не уважава привържениците и не уважава професията си. Няма как да стане работата. Какви, по дяволите, са целите на Делио Роси. Да стане шампион?! Нека не се шегуваме с тези неща. Конкуренцията бие с по 3 гола разлика и прави още поне по 4-5 голови положения, а Левски едвам един-два никакви удара към вратата на противника. Разликата към този момент е от Лом до Лондон. Нови попълнения, стари попълнения, тинтири-минтири.
С подготовката в Малта Роси не успя да скрие нищо. Закритите тренировки в София също. Колкото и да криеш, накрая идва официалния мач, в който истината лъсва. Да беше един, два три пъти… Но тенденцията с нищо играенето на Левски вече е крайно обезпокоителна. Защото едно подобрено нищо си остава нищо, а пътят до нещото е дълъг и хлъзгав. И е хубаво някой в ръководството на клуба да се поинтересува малко от футбол и да проумее това.
