"Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички".
Започвам този материал с цитат от вечното произведение на Джани Родари – „Продавач на надежда”. На стадиона в квартал „Надежда” имаха нужда точно от такъв. Защото последните две години не бяха лесни за Локомотив София. Славният някога клуб бе пратен в Окръжните групи през миналия сезон, а през настоящата кампания се подвизава във второто ниво на българския футбол. Пренебрегван от мнозина, подкрепян само от най-верните си фенове, четирикратният шампион се опитва да намери обратно своето място под слънцето. И най-сетне успя! На 21 септември 2016 година Локо е там, където трябва да бъде. В заглавията. На челните страници на сайтовете и вестниците.
Червено-черните постигнаха немислимото, елиминирайки ЦСКА още в първия кръг на турнира за Купата на България. Носителят на трофея преклони глава пред втородивизионния тим след 1:2. Да, „железничарите” имаха и голяма доза късмет, но това ще бъде забравено съвсем скоро. В историята ще остане фактът, че Локомотив е триумфирал.
Може би с оглед показаното на терена, победата не е на 100% заслужена. Ала взимайки под внимание последните събития, то Локо заслужаваше, а и имаше нужда от този успех. А той е грандиозен, най-малкото заради различните изходни позиции на двата състава.
Домакините имаха една победа от началото на сезона, като тя бе постигната изключително драматично над опашкаря във Втора лига Левски Карлово. Гостите, въпреки неубедителното си представяне в предните няколко кръга, все пак са пети в А група и с три успеха в предишните си пет двубоя. На хартия „армейците” трябваше да бият убедително и с лекота. И заради мащабната си селекция, разбира се.
Обаче прогнозите понякога не се сбъдват. Защото едно нещо остава встрани от вниманието на широката публика. А именно, че онзи загубен локомотивски дух се завръща обратно в „Надежда”. Едва ли има по-подходящи хора, които да възродят „червено-черните” от Иван Василев и Бойчо Величков. Двама души, защитавали клубната емблема, пък и закърмени с локомотивските ценности и начин на мислене. А един от най-славните футболисти в историята на отбора бе сложен за треньор. Да, Ангел Колев е дал много на Локо като играч, сега го прави и като наставник. Няма да забравим и Антон Велков, който съвсем доскоро водеше тима отлично, било то и в Четвърта дивизия.
По стечение на обстоятелствата прекарах част от детството си на стадиона в „Надежда“. Работнически квартал, далеч от блясъка и богатството. Но и клубът, и мястото имат особен и единствен по рода си чар. Локомотивци не са глезльовци – нито феновете, нито служителите и играчите. Те са борбени, задружни и непримирими. И бях сигурен, че няма да позволят любимият им отбор да бъде затрит. Независимо от опитите на знайни и незнайни люде да сторят точно това.
Даниел Пеев е безспорният лидер. Постъпката му срещу Рафа Перес в края бе много грозна и той вероятно ще си понесе последствията, но от чисто футболна гледна точка, към момента Пеев е половин Локомотив. Той е онзи, който трябва да вдъхновява по-младите си съотборници. За да могат да се излюпят новите Дебърски, Иван Димитров, Чачевски, Васил Методиев, Никола Котков, Начко Михайлов.
Всичко с времето си. Сега приоритет е „железничарите” да се стабилизират, да сглобят състав, който да се утвърди във Втора лига, и постепенно да атакува завръщане в Първа. Но важното е, че в Локомотив най-накрая отново е пълно с истински локомотивци. С продавачи на надежда!
Няколко думи и за съперника. Казват, че каквото сам си направиш, друг не може да ти направи. И затова всеки заслужава съдбата си. От фундаментално значение за настоящето, бъдещето и развитието на родния футбол е ЦСКА да го има на картата. Видяхме, че без „червените” и конкуренцията, и интересът, и емоцията, и качеството спадат. Но има един проблем – това не е ЦСКА. И не, тук не правя препратки относно идването на 90% от Литекс на „Българска Армия”. Нито говорим за това как нещата са се случили чисто юридически. Няколко реда по-нагоре споменах „локомотивския дух”. В момента „армейски дух” в ЦСКА няма. Можеше да има, ако не бяха прокудени Христо Янев, Борис Галчев, Ангел Грънчов, Александър Бранеков, Павел Головодов, Петър Витанов и всички онези момчета, които спечелиха купата през 2015/16, и които играха за „червените” във В група. Но засега можем да кажем само: „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ Ала Джани Родари отдавна го няма. И кой тогава ще продаде малко надежда на ЦСКА?
Диан Станчев, Диема
