За разочароващото представяне на ЦСКА от началото на сезона могат да се направят един куп спортно-технически разсъждения и анализи. По мачове, по минути, по отделно представяне на играчите, по треньорски решения...
Един от основните ключове към отговора на въпроса защо играта на отбора буксува всъщност се крие в това, което в науката се нарича „химическо съединение” – ново вещество, получено от сливането на атоми на два или повече елемента чрез отдаване или приемане на електрони. Във футбола този процес се нарича изграждане на колектив. Днес в ЦСКА има много отделни вещества, които обаче не се смесват. От едната страна е добре подготвеният на теория и увлекателно приказващ пред медиите старши треньор, който за месец престой обаче така и не предаде на футболистите нито един електрон от своите виждания за играта. От другата страна в неслучващия се процес стоят играчи с доказан потенциал и впечатляващи визитки, но всеки от тях сякаш няма представа за съществуването на останалите в пространството. Между всички тези отделни компоненти очевидно не протича никаква химическа реакция. А когато между треньора и играчите
няма чуваемост
се получава серия от безлични продукции. Когато в защита никой не ти пази гърба, се случват голове като тези на Локомотив София. Когато в нападение не търсиш пространство и не подкрепяш играча с топка, се получават нули като с Верея и Дунав.
Признаците за дефицит на колективност са налице още от предсезонната подготовка. Факт е, че през миналия сезон Христо Янев беше изградил отличен колектив и точно това беше най-силното оръжие на червените. Тогава имаше предпоставки за това – мнозинството от състезателите бяха на сравнително еднакво ниво като качество и те осъзнаваха, че единствено със задружни сили могат да надскочат потенциала си. И го направиха. Още от лятото обаче реалността в клуба е друга. ЦСКА се завърна в елита, а с това и целите бяха не просто завишени, а поставени най-високо. Друг е въпросът дали това беше необходимо точно в момента, когато ЦСКА се раздели с финансовите кошмари на близкото минало и пред клуба е по-важно да изгради наново разрушената си база, да развие функционираща школа, да върне реда и дисциплината, да спечели наново доверието на инвеститори и спонсори. Но това е друга тема. А и целите в ЦСКА винаги трябва да са високи. Затова и в предсезонната подготовка към най-доброто от миналия сезон беше прибавена допълнителна класа, защото беше ясно, че със стария състав ЦСКА беше предварително обречен. За по-критичните е редно да напомним, че онзи вълнуващ състав на ЦСКА за В група беше изграден от същите хора, които и в момента работят за това отборът да се развива. И ето, че в състава се озоваха Виана и Недялков – две от неоспоримите доказателства за това, че през лятото ЦСКА се сдоби с класа, а и Арсенио Нунеш направи впечатляващи неща в контролите. И въпреки това ЦСКА забуксува още в началните кръгове. Сякаш
всеки заигра за себе си
и резултатът не закъсня – непривлекателен, непоследователен, колеблив ЦСКА, в който отборният дух е дефицит.
А точно колективът е онзи компонент, който прави възможни чудесата във футбола. Като това Атлетико Мадрид с далеч по-скромен потенциал да пребори галактическите Барса и Реал за титлата в Примера. Като това Дунав Русе да е в челото на класирането в България. Като това Локомотив София да пребори ЦСКА за купата. Ето това малко чудо, наречено колектив, днес е необходимо на червените, за да се върнат на победния път. Без него, колкото и добри идеи Йорданеску да има в главата си, те няма да стигнат до сърцата и краката на играчите. Колкото и качествени и способни да са футболистите, ЦСКА няма да прилича на отбор, докато всички на терена не започнат да мислят в една посока. Време е всеки от тях да осъзнае къде се намира и да приеме общата цел за своя, а своята – да превърне в обща.
Липсата на изявен лидер и сплотен колектив са ключовите фактори за слабото представяне на ЦСКА от началото на сезона. Очевидно е, че ако обстановката в съблекалнята не се подобри, и добрите резултати няма да дойдат.
Стоян Генов, Тема спорт
