Централният фенклуб на ЦСКА организира екскурзия за волейболния мач срещу полския ЗАКСА.

Баскетболен клуб Левски призовава своите фенове да подкрепят тима в утрешния финал в турнира за Купата на България.

"За нас класирането на финала е успех, но Левски е такава марка в българския спорт, която винаги се бори за първото място. Такава е и нашата мотивация за най-важния ни мач досега през сезона. Едно от най-силните оръжия на Левски е неговият фенклуб и разчитаме, че нашите привърженици ще ни подкрепят", коментира треньорът Константин Папазов.

В Левски са обнадеждени от добрата форма на тима, но признават, че Лукойл Академик остава големия фаворит за трофея заради своята хегемония в родното първенство. Именно Левски обаче беше отборът, който на два пъти успя да измъкне Купата от Лукойл.

Утре до Самоков ще има автобус, който да превози привържениците на тима, които искат да гладет мача и да подкрепят отбора. Записванията за организирания транспорт са до тази вечер на тел. 0888 914 305 (Александър Касабов).

Волейболистите на Марек Юнион-Ивкони ще могат да разчитат на солидна подкрепа от трибуните по време на гостуването си на шампиона ЦСКА. Дербито на Суперлигата е утре от 17:30 часа в зала "Васил Симов" в София.

 

Автобусът с дупнишките фенове потегля в 15:00 часа от спортната зала. Пътуването е организирано от клуба и струва 10 лв. Привържениците на Марек могат да се запишат на телефон 0897 858 078 или в офиса на "Юнион-Ивкони" в залата. Крайният срок за това е днес, а пътуването ще бъде осъществено при бройка от минимум 15 души.

 

По традиция агитката на ЦСКА посещава мачовете на своите, което предполага горещи страсти в залата утре. Двубоят може да бъде наблюдаван и директно по БНТ Свят.

Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.

 

Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.

 

Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".

 

Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".

 

Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.

 

По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.

 

На границата между футбола и киното

 

В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.

 

Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.

 

Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.

 

Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.

 

Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.

 

С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.

 

Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.

 

Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.

 

Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани. 

 

Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.

 

Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.

 

След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.

 

Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."

 

Желю Станков, "Тема Спорт"

Цяла влакова композиция и повече от 20 автобуса ще возят феновете на ЦСКА от България до Клуж, където ще бъде мачът със Стяуа. Рейсовете вече са уредени, преговорите с БДЖ за влака са днес. Шефът на фенклуба Димитър Ангелов-Дучето е запретнал ръкави да заведе поне 3000 привърженици на ЦСКА за двубоя на стадион „Д-р Константин Радулеску" в трансилванския град.

 

Ще се пътува по четири маршрута. Два от тях са през Сърбия. Едната група тръгва от Брегово и ще мине Дунав през Турну Северин. Другите ще пътуват по линията София - Белград - Тимишоара- Клуж. Здрава организация кипи и по превоза на армейските фенове от Североизточна България. Те ще се придвижват през Дунав-мост при Русе и след това потеглят към Трансилвания.

 

Влакът, ако се стигне до споразумение с железниците, ще бъде композиран на Централна гара София. От там феновете ще бъдат събирани по маршрута Мездра - Червен бряг - Плевен - Горна Оряховица - Русе, където ще минат Дунав. От там цепят направо към Клуж.

 

Цените на всички видове екскурзии ще бъдат народни, както винаги, каза Дучето. При всички случаи ще бъдат поне два пъти по-евтини от тези, на които феновете на Левски пътуваха почти същото разстояние до Братислава. Отделно феновете ще пътуват със собствен транспорт с поне 200 автомобила. В Клуж ЦСКА ще бъде домакин срещу Стяуа, каза още Дучето.

 

В същото време голям гаф направи ръководството на ЦСКА, в резултат на което стотици фенове решиха, че могат да пътуват на аванта до Румъния за мача със Стяуа. Причината е, че клубът обяви онзи ден безплатна екскурзия до Клуж за всички, закупили абонаментни карти за сектор „Г". В резултат на това телефоните на Армията прегрели от заявки.

 

Вчера обаче се оказа, че намалението важи само за тези, които са си взели карти до 5 август. Наложи се вчера в официалния сайт на клуба да се пусне уточнение. Така стана ясно, че щастливците да отидат без пари в Румъния ще бъдат само 22-амата, които са се снабдили с карти до въпросната дата.

Фенклубът на Нефтохимик организира пътуване до Пловдив за гостуването на Ботев в дербито на първия пролетен кръг на Източната "Б" група. Двубоят е на 3 март от 15:30 часа на стадион "Христо Ботев".

От фенклуба на "зелените" съобщават, че са осигурили услугите на 5 автобуса. За улеснение на феновете е стартирало предварително записване, като парите ще се заплащат на място преди заминаването. Цената на пътуването е 15 лв.

Тръгването от Бургас е на 3 март в 9:30 сутринта от Трета поликлиника, информира фенсайтът Neftochimic.eu.

 

 

Отборът на Пирин (Благоевград) гостува в първия пролетен кръг на Югозападната "В" група на състава на Миньор в Бобов дол. По този повод фракцията "Green Eagles" организира пътуване на цена 5 лв.

Автобусът с фенове на "орлетата" ще потегли за Бобов дол на 4 март в 12:00 часа, като сборният пункт е хотел "Ален Мак". Мачът Миньор - Пирин е от 14:30 часа на стадион "Николай Кръстев-Шулц" в миньорския град.

 

"Национален фенклуб Берое Стара Загора" организира екскурзия за мача срещу Лудогорец, който е на 3 март (събота) от 15:30 часа на стадион "Лудогорец Арена" в Разград, информира "Beroe Online".

Цената на пътуването е 5 лева и не включва билет за мача. Входът на стадиона става срещу 10 лв., а билетите ще могат да бъдат закупени на място.

Записването за екскурзията ще се осъществява във фен магазина на Берое, намиращ се на ул. Св. Княз Борис 63, до Техникума по хранене и облекло "Райна Княгиня" (Манджата).

Крайният срок за записване е петък (2 март) до 12:00 часа. Тръгването ще е събота в 9:00 часа от обръщалото на стадион "Берое".

Отборът на Добруджа ще се радва на подкрепата на своите фенове по време на предстоящите две последователни гостувания в Източната "Б" група. "Жълто-зелените" играят този уикенд с Черноморец в Поморие, а седмица по-късно ще се изправят срещу Спартак във Варна.

От агитката на Добруджа заявиха за FanFace.bg, че около 25 души ще потеглят за Поморие, докато за двубоя на "Коритото" се очаква бройката да набъбне до 50-60. В момента добричкият тим се намира на 8-ото място във временното класиране с актив от 18 точки. Черноморец (Поморие) е трети, на 4 точки зад лидера Любимец, а "соколите" са девети с 16.

 

Феновете на Нефтохимик организират пътуване за утрешния мач с Поморие от Източната "Б" група. Двубоят е от 17:00 часа.

 

"На вниманието на желаещите да посетят мача срещу Поморие с автобус. На 21 април (събота) от 16:00 часа на спирката "Трета поликлиника" ще чака един. Цената на пътуването е 3 лв. в двете посоки", обявиха от агитката на "зелените".