Крайно време е в България да се заведат дела срещу простата пасмина, наричаща се "спортни журналисти"!

 

Отварям Спортал - простотии и съчинения, отварям DB - простотии, съчинения и провокации към насилие, отварям и тоя сайт (Sport1.bg - бел.ред.) и какво да видя - същото!

 

Кой има полза от насаждането на омраза сред феновете, кой има полза от изкуственото покачване на напрежението?! Със сигурност това не са нито Левски, нито ЦСКА, нито футболът и феновете!

 

Утре, когато един идиот, надъхан от ГА наръга друг идиот, надъхан от Ефрем, всички медии ще ревнат и ще се обявят против насилите, ще го заклемят, но никой няма да потърси сметка на въпросните олигофрени, наричащи се журналисти!

 

Static, от форума на Sport1.bg

Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.

 

Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.

 

Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".

 

Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".

 

Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.

 

По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.

 

На границата между футбола и киното

 

В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.

 

Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.

 

Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.

 

Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.

 

Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.

 

С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.

 

Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.

 

Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.

 

Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани. 

 

Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.

 

Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.

 

След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.

 

Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."

 

Желю Станков, "Тема Спорт"

Нашата позиция относно полицейския произвол срещу български граждани в Солун и неговото медийно отразяване.

Драги „журналисти”,

 

За пореден път ставаме свидетели на тенденциозно и непрофесионално отношение от ваша и от страна на отговорните институции спрямо футболните привърженици и в частност към тези в България. Нещо повече - вчера бяха погазени правата на български граждани, на граждани на ЕС и това бе извършено от страна на представителите на друга държава от ЕС. Всичко това се случва под напълно безучастния поглед на българския консул в Гърция, на медиите и на държавните институции, от които се очаква да вземат адекватни мерки, така щото правата на българските граждани да бъдат подобаващо защитени.

 

Не само че автобусите с фенове, пътуващи за волейболния двубой между ЦСКА и Ираклис (Солун), не са допуснати да влязат в града, а и на феновете, възпрепятствани да посетят спортното мероприятие, не е изтъкната каквато и да е причина за това от страна на представителите на гръцката полиция. След като е информиран за случващото се, консулът ни в Гърция не реагира по никакъв начин и не търси решение на проблема. Казва им просто, че полицаите нямат право да ги задържат и че щял да направи каквото може. Консулът е информиран и за това, че онези групи български привърженици, които са пътували за волейболната среща с лични автомобили, са били причаквани в района на залата от групи фенове на „Ираклис”, били са заплашвани и гонени. Консулът обещава, че ще се погрижи и за това, но в крайна сметка реакция няма и българските граждани не получават никаква защита.

 

Феновете, които са пътували няколко часа, са принудени да се върнат към границата, отново без обяснения от страна на представители на полицията. На гръцко-българската граница нашите граждани са посрещнати от гръцки жандармеристи. Българските фенове вече са слезли от автобусите, а провокативното поведение на гръцките жандармеристи логично води до ескалиране на напрежението. Следват грозни сцени – гръцката жандармерия използва сълзотворен газ и бие безогледно: мъже, жени и деца на по 14-15 години, които са пътували със знанието и съгласието на родителите си, под попечителството на по-възрастни фенове. Стига се дори до това, че е обгазен и граничен служител от българска страна.

 

За всичко това българското общество е информирано в една от новинарските ви  емисии с едноминутен анонс. Пропускаме факта, че водещата чете написания ú текст без елементарно вникване в същността му и уведомява зрителите, че привържениците на волейболния ЦСКА не са допуснати до стадиона. За нейно сведение (както и за тези, които са изготвили „новината”) волейболните двубои вече рядко се провеждат на стадион, като предпочитаните за целта места са спортни съоръжения тип „зала”. Оставяйки настрана този факт, необяснима е липсата на реакция от вашата медия, която в редица по-маловажни случаи е проявявала дори прекомерна активност – телефони до една, втора, трета институция, търсене на директен контакт с журналист на мястото на събитието, търсене на мнение от страна на полиция и т.н. Сега имаме случай на погазени права на български граждани, на граждани на Европейския съюз, а реакция няма – нито от ваша, нито от страна на съответните български институции.

 

Разбира се, осъзнаваме, че живеем в България и сме свикнали на подобно отношение – на крайна незаинтересваност, на липса дори на адекватна реакция в такива случаи както и дори на откровено манипулативно отразяване на дадени събития. Във въпросната „новина”, прочетена от вашата водеща, тя завършва с информация за арестувани фенове, които били откраднали стока от бензиностанция и дори не стигнали до Солун – случка, която няма нищо общо с трите автобуса български привърженици, подложение на терор от страна на гръцката полиция. Не се споменава, обаче, нито дума за това, че се нарушава основно право на свободно движение на всеки гражданин на обединена Европа в границите й.

 

Естествено, появиха се няколко версии за поведението на гръцките власти. Ако гръцката полиция се опасяваше от стълкновение с чакащите в засада местни фенове, защо не бяха взети адекватни мерки и спрямо тях? Ако капацитетът на залата не е позволявал допускането на всички гостуващи фенове, защо срещата се е състояла в тази зала? Ако не е имало достатъчно билети за гостуващите привърженици, защо това не бе обявено по-рано? Ако българският консул в Гърция е бил известен за всички тези проблеми поне от няколко души още в рамките на деня, защо не е реагирал адекватно? Все въпроси, на които осъзнаваме, че няма да получим отговор, но държим все пак да зададем.

 

Осъзнаваме също така, че ще пренебрегнете този наш протест срещу апатичното отношение на българските институции, срещу крещящата липса на професионализъм от ваша страна и срещу тенденциозното отразяване на всяко конфликтно събитие, в което участват футболни привърженици. Осъзнаваме, че вие ще си останете завинаги кукли на конци, неспособни да изразят гражданска позиция, неспособни на нищо друго, освен папагалско повтаряне на писан текст, отдадени единствено на евтини сензации и евтини манипулации.

 

Отвратени сме от жалкото подобие на институции в България, които нямат смелостта и доблестта не само да защитят собствените си граждани (които плащат заплатите им със своите данъци), а дори са готови да позволят гаври, подобни на вчерашната, в името на собственото си „спокойствие” и откровен непукизъм. Готови са дори да приемат, че техни гранични служители ще бъдат обгазявани от чужди полицаи в името на някакви криворазбрани добросъседски взаимоотношения. Осъзнаваме, че изразяването на гражданска и институционална позиция, на национална позиция, не е приоритет за българските властимащи. Осъзнаваме, че дори са готови да преследват собствените си граждани, които са готови да изразят такава.

 

Осъзнаваме всичко това, но държим да ви кажем, че ние сме тук и ще бъдем тук. Завинаги. С нашата любов, с нашата вяра, с нашите сърца. Защото ние сме това, което обичаме. Вие сте това, което работите.

 

UltrasOfTheWorld.com & Ultra-Tribune.com

Един материал на Асен Спиридонов за проваленото Първо държавно първенство просто плачеше за коментар. Никой не го даде. Преди година, когато още не се бях обезверил напълно, че в България е възможно да се случи нещо смислено, имаше кой да отговори. Подобна реплика и подобна защита на истината и морала съществуваше. Непрекъснато, постоянно, не само в последния материал: За какво се борите, г-н Спиридонов?

 

Днес това го няма. Днес пропагандният апарат на отбора на ДС отново надига глава. Отново напира да лансира лъжите и измислиците на подуенския фолклор. Отново онеправдава виновните и клейми невинните. Отсъствието на адекватност всред цесекарската част на журналистическата гилдия не е от днес и не е от вчера. С действия и бездействия червената журналистика помогна ЦСКА да не бъде в състояние да изпълнява историческата си мисия. И е време някой да каже нещо и за това. Защото големите и заслужилите няма как да пострадат от истината. И защото е задължително истината да се знае. Тя е Чистилището. Тя е вратата, през която може да излезем. На светло и на чисто.

 

Първият грях на червената журналистика е, че веднага след 1989г., когато се съчиниха подуенските митове и легенди, когато се формира идеологията, оправдала репресиите срещу ЦСКА и несекващото административно толериране на държавния отбор, е, че срещу този процес не застана никой. Нищо не му попречи да се развие, да завладее обширни територии от общественото съзнание, да стане част от мисловния затвор на неспособната на рационална дейност, безкритична подуенска маса. Трябваше да минат повече от десет години, за да може фенове, а не журналисти, да лансират простия аргумент, че няма как ЦСКА да бъде създаден с партиен указ, най-малкото защото БКП никога не е издавало укази. Издавала е решения.

 

Ако в първите години на т.нар. демокрация бе налице адекватен отпор на подуенските измислици, много от впоследствие случилото се можеше да ни бъде спестено. Такъв отпор нямаше и причините за това могат да бъдат две. Първата причина, която е по-малко вероятна, по-екзотична, но все пак не бива да се изключва съвсем, е, че червената и синята журналистика може и да се различава, може понякога и да си противостои, но е единна в едно. В това да има активна публика, която да купува нейния продукт. Която да формира доходи. Естествено, че колкото е по-голямо напрежението, колкото конфликтите са по-страстни и разгорещени, толкова по-солидни ще са и паричните потоци. Втората причина е по-прозаична и по-вероятна.

 

Лъжата може да бъде преборена единствено с факти. А фактите са в библиотеките, в периодиките, в спомените на съвременниците на отминалите събития. Седмици и месеци усилен труд за едно материалче. Неимоверно трудоемък процес, през който са в състояние да минат единствено тези, за които ЦСКА не е занаят и прехрана, а кауза. Ако е първото, усилията не са оправдани. По-лесно е да спретнеш нещо за автогола на Легендата, отколкото ден след ден да търкаш стола в Народната библиотека.

 

Вторият грях на червената журналистика е, че бе един от двигателите на събитията от лятото на 1999-а година, когато ЦСКА бе харизан на Любо Пенев. И то в момент, когато машината бе задвижена и армейците бяха започнали да произвеждат играчи. Последните големи играчи, създадени от родния футбол – Димитър Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови. След шест месеца лъжи Чичовото продаде ЦСКА на Васил Божков. След още два месеца Чичо Пенчо пак духна супата заради Чичовото. Червените фенове не видяха нито големите европейски фирми, стоящи зад Любо Пенев, нито европейска организация. В този деструктивен процес журналистите-цесекари се подредиха до сините вицепремиери. Управляваният де юре червен отбор от червената общност, при което акциите на АД-то бяха 96% за Общото събрание и 4% за Христо Стоичков, бе преотстъпен на персони не споделящи армейската ценностна система. Червената общност се оказа неспособна да изгражда работещи управленски структури, да взима правилни решения, да предугажда опасностите и да работи за голямото. В този момент журналистите от червената част на обществото нито видяха очевидното, нито погледнаха в бъдещето. Не само това. Те и до днес не знаят какво се е случило и каква са я свършили.

 

Третият грях на пишещите братя с цесекарски уклон бе подмяната на Иван Славков – Батето с бандата на четвъртите. Първата последица на това активно съдействие бе един мач в Смолян, в който с Наско Сираков на тъча се игра до гол много след показаните две минути продължение и то при положение, че родопчани активно бездействаха, за да им бъде отбелязан гол. Естествено не последва нищо. Естествено това беше единственото, което следваше да се очаква. Естествено събитията продължиха в подобно темпо до отнемане евролиценза на ЦСКА след убедително спечелена шампионска титла. Евролиценз взет не от УЕФА, а от Боби Михайлов и неговото обкръжение.

 

Четвъртият голям грях на цесекарите в журналистиката е този, че те бездействаха и позволиха да бъде срината детско-юношеската школа на ЦСКА Червено знаме, децата на ЦСКА да започнат да обикалят баирите, заради една зала, за която е очевидно, че не е построена на точното място. Няма бъдеще отбор, който не се грижи за децата си, който е в състояние да допусне да му вземат неговото. Репресиите срещу ЦСКА продължават с активното съдействие или бездействие на червената журналистика. Която убедително доказа, че не е в състояние да види очевидното, която продължава да не предлага работещи решения и не създава значим интелектуален продукт.

 

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg

Автомобили, които са собственост на журналистически екипи и са били паркирани пред дома на футболиста на Манчестър Юнайтед Райън Гигс, са били атакувани и потрошени от група мъже, съобщава полицията.

Регионалната полиция на Манчестър и предградията съобщава, че техни патрули са били повикани на адреса на играча в Уорсли, графство Салфорд, съвсем близо до Манчестър, за да предотвратят вандалски действия срещу моторни превозни средства. Офицерите от полицията са били информирани, че шест автомобила са били потрошени, след като група атакуващи са пристигнали на мястото с микробус Форд Транзит и са нанесли щети на колите, се казва в официалното съобщение.

 

Журналисти, присъствали на инцидента, обясняват как гумите на колите са били пукани и изпускани, а самите автомобили са били посипани с брашно и замеряни с яйца. Пристигналите на мястото полицаи са установили, че няма нито един пострадал. Мъжете, които са атакували автомобилите на репортерите, са били маскирани и не може да се даде повече информация за тях.

 

Инцидентът става малко след оповестяването на Гигс като участник в интимна, извънбрачна афера с телевизионната водеща Имоджен Томас. Самият Гигс, както и още петима негови съотборници, между които и Димитър Бербатов, не тренира вчера с отбора, който се подготвя за финала на Шампионската лига с Барселона.

От няколко години насам по българските стадиони се насажда една трайна и плашеща тенденция и това е тяхното обезлюдяване. Е да, наистина понякога мачът между Шипка (Драгор) и Светкавица (Синитево) може да е много по-атрактивен от футболна среща на ниво "А" ПФГ, но по-голямата част от вината за обезлюдяването на стадионите не пада толкова върху качеството на играта, а върху негативното влияние на медиите върху психиката на фена.

Нормално е, когато един баща прочете, че 25 души нападат и пребиват 3 момичета, да не позволи на дъщеря си или сина си да отидат и да подкрепят любимия си отбор. Но дали тези бащи се замислят за това колко истина има в тази статия.

Дали в автобус номер 94 наистина футболни фенове пребиват невинни пенсионери, дали след събитията в Катуница единствените виновни са футболните хулигани.. Ами, НЕ! В България, футболните фенове се смятат за някакви изроди, наркомани, алкохолици и комплексари, благодарение на скъпите ни медии.

Какъв е този журналист, на когото му казваш истината и го молиш да промени стократно преувеличената и доста изкривена новина, и той да заяви: "Съжалявам, вече я пуснах и се тиражира много". Тези хора осъзнават ли, че бавно и сигурно закопават любовта към спорта с тяхната необективност и желание за популярност.

Само едно ще кажа, докторът, който ви спаси живота преди 3 седмици, може да е един от хората, които през уикенда обичат да пеят за отбора си 90 минути от северната или южната трибуна. Футболните фенове НЕ са изроди!

Десислава Захариева, специално за FanFace.bg

"Жалко за Костов, беше (и си е) пич!!! Мн ясно какво се опитваше да наложи, но за жалост се получи челен сблъсък с чалга дженерейшъна. Човека му стана ясно за какво иде реч, тегли им една майна и си тръгна. Никой не го подкрепи... Жалко... не за Костов - сигурен съм, че човека не му е това останало в живота. Жалко за ЛЕВСКИ. Доказа се че нещо нормално няма да се случи и при новите "благодетели"... 

 

Поствам това мнение на Patriciat от форума на СЕГА, защото и аз го споделям в голяма степен. То звучи тъжно за левскарите, които очакваха все пак, нещо "да се случи при новите благодетели". Губим от ранното напускане на този треньор – интересен и като специалист и като личност. Всъщност, най-интересното може би идва от това, че за първи път в кариерата си се захваща да води български отбор. Не че досега е бил в държави със силен европейски футбол, Кипър и Украйна не са сред тях, но пък е можел да печели симпатии от своята интелегентност, въздържаност и поведение на цивилизован човек. Тук, обаче, веднъж атавизмът му надделя край тъч линията на Лаута, стресиран от провокациите на печения Кокал, после се извини и сам на себе си се учуди, че е могъл да избухне по този начин. Нещо, което е прието у нас за норма на поведение край тъчлинията във всеки мач... 

 

Нямам никакво намерение да идеализирам Николай Костов, ни най-малко. Той самият си даде сметка, че не е можал да наложи треньорските си виждания с единадесеторката на "Левски", не постигна очакваните резултати и сам напусна, без да губи достойнството си. Може би си е дал и ясна сметка колко ще е трудно да го пази занапред, достойнството, щом веднъж е усетил каква плячка ще бъде за лешоядчетата от десетина сайта...

 

ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ Е ВРАГ НОМЕР ЕДНО НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ

 

След една пресконференция треньорът малко се оплака от онова, което медиите пишат за него, без то да има връзка с професията му и ангажиментите, които има с отбора на "Левски". Нали и в семейството четат лъжите и полуистините за него, излишно напрежение... И какво спечели от тази си реплика? Лешоядчетата го погнаха със своите строги, но справедливи заглавия: "Костов погна медиите!"

 

Представяте ли си? Някакво треньорче, което даже не е Стоичков и Любо Пенев, се осмелява да не харесва спортните журналисти... 

 

Снощи гледах малко от предаването на Крум Савов, където надълго и широко този посредтсвен журналист обясняваше на някакъв зрител колко слаб треньор бил Костов. И даде пример с прословутото му изказване за пречките на вятъра в Пловдив. Беше взел насериозно едно самоиронично подмятане на наставника, но тази пасмина с микрофоните само някой някъде да изпусне някаква думичка на криво, или да си позволи ирония или самоирония, край, ще го разнася тъпо и злорадо, извадено от контекста и десет пъти преиначавано.

 

Ники мозъка, Ники вятъра, Ники барцелоната... С какво е заслужил човек като Николай Костов, а и който и да е треньор и специалист, толкова тъпо и бездарно да си вадят жалките стотинки на негов гръб?

 

Олигофрения до шия, но кой му е виновен на Костов. Ако беше се появил не с концепцията си, че всеки бавен футболист ще бъде негов враг, ами че негов враг ще е всеки, който се опитва да удря "Левски" под кръста, да къса живо месо от бедрата му, да ползва директиви и прочие агресивен репертоар, щяха да му се поуплашат дописниците и да смънкат нещо. А на следващия ден, още, да започнат да го възнасят като спасител – тези продажни копелета са такива шушумиги, че могат да отчаят всеки, дошъл във футбола ни със сериозни намерения.

 

За да бъда по-ясен в защитата си към Николай Костов – надявам се, и дори съм убеден, че този човек, който си тръгна с достойнство, след само две загуби, няма да ползва бързо опротивелите му медии, за да разяснява какво е искал да свърши и кой точно му попречил. Надявам се това да не си случи, а ние, всички български любители, да се размечтаем за следващия добруджански европеец, който ще се появи с чисто футболни намерения, без да си съчинява кой колко месо режел от снагата на клуба му.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Грозни сцени се разиграха след края на мача между Локомотив (Пловдив) и Ботев (Пловдив) в Елитната група до 17 години преди няколко дни.

 

Група от 15-ина фена на "смърфовете" без повод нападнаха журналистите от официалния сайт на Ботев, които бяха на помощното игрище на "Лаута" да отразяват мача, съобщава сайтът на "канарчетата".

Фотографът бе атакуван в гръб, след което получи 1-2 удара в лицето. Той бе откаран в УМБАЛ "Св. Георги", където му бе оказана медицинска помощ.

Домакините на срещата не бяха осигурили нужните зони за двете агитки и се стигна до размяна на остри реплики по време на мача. След края на срещата фен на Локо бе задържан от органите на реда.

Измина една седмица, откакто ЦСКА загуби шампионата, загуби едно почти спечелено първенство 5 кръга преди края на А група. С последния съдийски сигнал на мача в Разград се отприщи вълна от подигравки, коментари, жлъчни подмятания и присмех от страна на колегите от отсрещния сектор.

Привържениците на отбора, класирал се с кански мъки и нелепи подаръци от преките си конкуренти за ЕКТ в последния кръг, намериха смисъла на това първенство със загубата на ЦСКА и възможността, която им се отдаде да излеят злобата, отчаянието и срама от карикатурата, която представляваше техния отбор през целия сезон 2011/2012. Дори  по подобие на феновете на Ботев Пловдив закачиха транспарант с въпрос къде е титлата. Уви, и там са втори.

Изумително бе настървението на голяма част от публиката на колегите в тъмни краски, с което се надпреварваха да пишат бисер след бисер относно загубата на титлата, въпреки че в последните дни се наблюдава затишие на подигравките. Вместо да погледнат собствения си двор, с голямо въображение измисляха коментари от рода, че сме били "голям отбор" и че трябвало да "бъдем горди" с ЦСКА.

В отговор на това, седмица по-късно, когато емоциите от нелепо загубената 32-ра титла, отговорно заявявам, че съм горд, че съм привърженик на ЦСКА. Отговор, с който не се съмнявам, че ще се съгласят почти всички останали фенове.

Горд съм, че ЦСКА до последно беше в борбата за шампионската титла. До последния 30 кръг ЦСКА беше на 1-во място в класирането и съвсем малко не достигна, за да се окичи със златни медали. 10-те останали армейци на мача в Разград бяха на 3 греди разстояние от титлата в А група в директен мач срещу безспорно най-добрият отбор в спортно-техническо отношение тази година – Лудогорец.

Загубата боли, начинът, по-който загубихме титлата за 5 кръга ще остави трайна следа, както в хората, които пропътувахме стотици километри до Разград, така и във всеки друг привърженик на ЦСКА /така, както Тулуза все още е траен спомен във всички нас/. Някои се питат дали можеше да бъде по-лошо...

Горд съм с това, което ЦСКА постигна през пролетния полусезон. Един обезкървен отбор, лишен от най-добрите си футболисти от есента с изключение на Жуниор Мораес / някои продадени, други наказани, трети контузени /, отбор, който бе разсипан вътрешно от поредното гениално решение на титаните, като назначиха Дуци за..."нещо" в ЦСКА, отбор, разделен на групички, с постоянни интриги, скандали и несигурност, отбор, чиято подготовка беше по-скоро насочена към съсипване на здравето на играчите, отбор, изграден от деца, футболисти, които не стават за ЦСКА и един Жуниор Мораес, беше на една крачка от титлата.

Големият отбор се познава по много неща, като едно от тях е това, че след като си ударен и си паднал, отново се изправяш. През зимната пауза ЦСКА не бе просто ударен, ЦСКА беше буквално пребит от своите собственици. Но се изправи и с наличните футболисти, без пари, без селекция, без подготовка, обърка прогнозите за пълен крах на всички.

Горд съм от представянето на момчетата. Всеки мач ходех с желание на стадиона, не просто по навик или задължение, защото виждах желанието, с което играеха нашите. Виждах пределната им мотивация, усилията, които полагаха за всяка спечелена точка. Нямаше нищо подарено, всичко бе постигнато с много труд. Малко не достигна.

Горд съм и неимоверно благодарен, че ЦСКА ми подари възможността да съм пряк участник в събитията от миналата сряда. 710км от София до Разград и обратно. 13 часа път. Това не беше ненужно усилие, не беше тегоба. Беше изключително изживяване. Някои ще се хванат за това, че сме паднали.

Да, загубихме, да – боли, да – не е приятно. Но никой не може да ни отнеме възможността, която имахме. Цяла седмица да си несигурен, дали ще успееш да се сдобиеш с билет. Вълнението, което те обзема вторник вечерта срещу сряда, защото знаеш, че утре е големият ден. Денят, в който твоят отбор се изправя във финален мач, мач за титлата. Неописуемото изживяване да пътуваш в колона с хора като теб, различни характери, различни личности с различни разбирания, но обединени от една идея и от една конкретна цел.

Напрежението преди началният съдийски сигнал, подкрепата за отбора, надеждата и вяра за победа, която се вижда в очите на всеки един човек, застанал около теб,  песните, аплодирането след края на мача, когато въпреки че си загубил, си видял желанието на играчите да спечелят, превейки всичко по силите и възможностите си. Не ни достигна малко.

Заслужава си и безкрайното разочарование след края на мача. Заслужава си, защото си бил там, защото си имал възможност да изживееш този момент, защото си подкрепял отбора си докрай, независимо дали си успял да отидеш на мача или си тръпнал пред телевизора вкъщи, при приятели или в някое заведение.

Заслужава си дори тъжният път наобратно. Зациклилият и безизразен поглед, празнотата в душата, разочарованието, неверието, че немислимото се е случило.

Заслужава си и съм горд, че съм от ЦСКА, защото точно този отбор, осакатен през зимата от собствениците, сглобен от деца, играчи, които нямат качества, за да играят в ЦСКА, Жуниор Мораес и Стойчо Младенов, се вдигна от нокаута и ни носеше радост цяла пролет с желанието си за игра и със знанието какво защитаваш и чия емблема носиш на гърдите до сърцето си, а това е по-важно от титли и купи! Защото има ли го това усещане, това желание, тази любов, успехите неимоверно ще дойдат.

Можеше ли нещо да бъде по-лошо от епилога на първенството, от завършека на сряда вечерта?

Можеше да сме в позиция, в която да сме с огромни очаквания, с високомерно поведение, да се отнасяме пренебрежително и подигравателно към останалите отбори, можеше да се говорят много приказки колко си велик, как другите съществуват, докато ти ги тъпчеш и си "вся и всё", най-великият и неповторим. Можеше да те е срам от играчите долу, които разхождат някакъв екип с нежелание и единствената цел да си приберат паричките в края на месеца. Можеше да си обект на съжаление, на присмех заради големите приказки и нулевата им подкрепа с действия.

Можеше да си отбор, който води люта битка за челно класиране в местата от 3-то до 7-мо Можеше да си привърженик на безобразен, безличен, карикатурен отбор, който се подиграва на собствените си фенове. Можеше едничката ти радост и смисъла в първенството да бъде това единият финалист  да падне, за можеш да му се подиграваш, за да може да излееш мъката, яда, злобата от това, че твоят отбор е кръгла нула, едно разбито нищо и да живееш на принципа "не на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле"

А можеше да си левскар...

Един от ЦСКА

ПП1: Честита титла на Лудогорец, пожелавам им успешно представяне в Шл!

ПП2:  Коментарът не цели да обиди колегите левскари, които не се отъждествявт с написаното по горе.

Останаха ли безпристрастни журналисти в България? Май не, от години вече редовно чета мислите на "обективните" българските псевдожурналя и всеки път си правя "facepalm" (б.а. емотиконка от скайп). До болка ми е писнало да чета дебилизмите, конспирациите и откровените лъжи на хората от четвъртата власт, но най-вече на един образ, на едно същество, наричам го същество, защото както аз така и поне половин България не го смята за хомосапиенс.

 

Става дума за изчадието Георги Атанасов, за жалост този откровен "хейтър" носи моето име, факт за който съжалявам, но това не е причината поради която с "малка" доза гневност пиша. Причината е, че този публицистичен гамен от години се опитва да руши доброто име на "Отбора на народа". Да, аз съм левскар, но поне винаги съм бил обективен когато става на дума за Левски и ЦСКА.

 

Причината е, че вече ми дойде до гуша от този пълен идиот. Понякога се чудя дали той наистина си вярва на глупостите, които мъдри. Едва ли, но за него ЦСКА не е от значение, за него пропагандната е на първо място. От години този безумник манипулира червените фенове с художествена литература за която и Тери Пратчет не би се сетил. Когато става дума за ЦСКА и неговата тежка съдба за която са виновни само некомпетентните им собственици и управление имам чувството, че отново съм в средното и чета "Клетниците" на Юго. Както е казал "уважаемия" Г-н Батков - "Еееей, Богу", "аман", "ай сиктир", "тига-тига".

 

Някои неща трябва да имат своя край, като за начало предлагам да му спрем интернета. Но не трябва да се спира само дотук, едно публично извинение също би било добре прието от синята общност. Но това, което аз и още много хора искаме, е всички тези научни фантастики да спрат. Г-н Атанасов, те няма да ви донесат "Пулицър", но ако режисирате някой филм на тема "Лицензгейт", имате сериозен шанс за "Оскар" в категория "научна фантастика" или поне "Златна малинка".

 

Наскоро прочетох, че група сини фенове обмислят да осъдят г-н Атанасов. Браво на момчета, дано да истина, пожелавам им успех. Крайно време беше някой да надигне глава с/у този СПИН в спортната журналистика. Ако го осъдят – добре, все ми е тая, но това което искам е да си вземе поука и да разбере, че всяко действие има съответното противодействие. Ако си мисли, че може безнаказано да клевети и да говори врели-некипели и да му се размине безнаказано, няма да е така вечно. Всичко се връща и той ще си го получи!!! Сговорна дружина планина повдига, Сектор Б винаги е побеждавал в своите битки, ще спечелим и тази, стига да сме единни, каквито сме.

 

Г-н Атанасов, ако сте гледали американски тийнейджърски филми (едва ли предвид възрастта ви) ще ви кажа, че поуката от тези филми е, че не е нужно да си лош и злобен, за да бъдеш готин. И вие можете да сте "печен" без да сте злобни и комплексирани, дано до края на живота си го осъзнаете.

 

Георги Жеков - Жеката