Левски и ЦСКА не спечелиха нищо у нас, Литекс пък се провали в турнирите

Вчерашните загуби на ЦСКА и Литекс, към които трябва да добавим и факта, че Левски и Локомотив София вече приключиха участието си в евротурнирите, закопаха допълнителни клубния коефициент на България за евротурнирите.

През този сезон клубният ни коефициент до момента е трагичен и се равнява на 1,375, тъй като БГ тимовете взеха до момента 5,5 точки, които се делят на 4, колкото са евроучастниците ни.

Трагично до момента през този сезон рейтингът ни е по-малък дори от на Лихтенщайн, който събра 2 точки, които се делят на едно, колкото представителя имаше футболното джудже този сезон. Тимът на Вадуц направи исторически успех това лято, като първо отстрани Войводина Нови Сад, а след това би Апоел Тел Авив в единия мач, въпреки че отпадна.

Ако направим сравнение между нашите тимове и Вадуц, наш отбор още не е отстранил отбор от класата на сърбите, тъй като единствените "две жертви" на 4-те ни евробойци до момента бяха македонският Металург Скопие и черногорският Могрен Будва. Едва ли има съмнения, че тези два тима са под нивото на Войводина, който миналия сезон завърши 3-и в първенството на Сърбия и игра финал за Купата на Сърбия, където в Белград бе равностоен на шампиона Партизан, но бе порязан жестоко от съдията на няколко пъти и демонстративно напусна терена преди края на мача.

Към момента страната ни се намира на изключително незавидната 28-а позиция в ранглистата на УЕФА, която се формира от резултатите през последните пет години и ако останем на това място, БГ тимовете ги чака буквално ужасяваща кампания в Лига Европа през сезон 2013/2014 година. Заради подреждането ни към днешна дата, отборите ни ще започват квалификациите още от първи и втори кръг на Лига Европа и Шампионската лига.

Пак ще имаме четири тима в Европа, но третият от А група през сезон 2012/2013 година ще започне през лятото на 2013-а в ЛЕ още от първия квалификационен кръг. Това означава, че бронзовият медалист ще има мачове в Европа още в края на юни. Това автоматично води до липса на почти всякаква почивка след края на отминалия току що шампионат и няма почти никакво време за селекция и лятна подготовка.

Вторият в А група пък ще почва в Лига Европа от втория етап на пресявките, който също е се провежда рано-рано – в средата на юли. Точно това направи Локомотив София през тази година, като игра в тази фаза с Металург Скопие, докато в същото време другите родни тимове спокойно водеха подготовката си за новия шампионат.

Ако останем на сегашната 28-а позиция, може дори носителят на Купата на България през 2013-а да трябва да играе още във втория квалификационен кръг. Това ще се случи, ако шампионът в Лига Европа през 2013 година не се класира за евротурнирите от собствената си страна и вземе квотата, която му се полага от УЕФА за победител за предходния сезон. Ако първенецът в ЛЕ все пак се класира "по естествен път", то тогава тимът взел Купата на България, ще стартира от третия квалификационен кръг.

Само за справка - носителят на Купата на България през този сезон – ЦСКА, започна чак в четвъртия-плейофен кръг и трябва да отстрани само един съперник, за да влезе групите. Това обаче вече няма как да се случва повече, тъй като вече няма да се гледат коефициентите от най-силните сезони на клубния ни футбол през този век 2005/2006 и 2006/2007, когато беше пълно с БГ отбори в групите, а Левски игра 1/4-финал за Купата на УЕФА и влезе в Шампионската лига.

Единствен през 2013 година позиции ще запази шампионът на България, който пак ще почва от втори кръг на Шампионската лига, както направи Литекс през тази година.

Тук "стабилизирането" обаче е уловка, тъй като в това отношение падение няма как да има, защото първи кръг в ШЛ на практика няма. Т.нар. първи кръг се състои от само два мача, в които участват шампионите на 4-те най-най-най-малки футболни джуджета в Европа, като това лято това бяха първенците на Люксембург, Андора, Малта и Сан Марино. Така на практика до този първи кръг практически няма как да паднем, въпреки че никога нищо не се знае, особено в българския футбол.

Единственият шанс да не бъде толкова кошмарен календарът на "евробойците" ни през лято’2013 е "да избягаме" от това 28-о място и да се изкачим 21-о. На практика единственият вариант да има някакви шансове това да стане е сега Литекс и ЦСКА да влязат от групите на Лига Европа и там да се представят на ниво и да завоюват достатъчно точки, като в същото време тимовете от страните конкуренти на България да се дънят здраво.

Ето за финал и от къде ще почнат нашите отбори в Европа през лятото на 2012 година. Шампионът ни през сезон 2011/2012 година ще стартира от 2-и квалификационен кръг в ШЛ, носителят на Купата на България ще почне от 3-и квалификационен кръг на Лига Европа, а вторият и третия в А група ще трябва да се потят още от 2-ия квал. кръг на ЛЕ, който е още в средата на юли. Така че съвет към борещите се за евровизи български отбори – титлата или купата, за да няма мъчене в жегите.

Gong.bg

Отборите на Литекс и Левски са фаворити в първите мачове от третите квалификационни кръгове на Шампионската лига и Лига Европа тази седмица.

"Оранжевите" посрещат полския първенец Висла (Краков) във вторник от 20:30 часа в Ловеч, докато "сините" са домакини на Спартак (Търнава) в четвъртък от 20:45 часа.

Коефициентът за успех на ловчанлии в различните заложни къщи по света се движи между 1,90 и 2,20. Равенството е оценени между 3,20 и 3,30, а успех за поляците се котира между 3,35 и 3,70.

Букмейкърите оценяват шанса за успех на Левски срещу словаците на 1,60-1,65. За равенство се предлагат ставки между 2,50 и 3,50, а загубата на "сините" е оценена между 2,50 и 4,40.

Единствено третият наш участник в турнирите - Локомотив (София), е определен като аутсайдер при гостуването си на Шльонск (Вроцлав).

Залози за победа на "червено-черните" се приемат при коефициенти 4,00-4,10. Успехът за домакините е оценен на 1,75-1,85, а "хиксът" - 2,60-3,35.

Между 400 и 500 фенове на швейцарския Сион протестираха в своя роден град срещу отношението към клуба от страна на ФИФА, УЕФА и Швейцарската футболна федерация.

Привържениците се присмиваха на своя сънародник Сеп Блатер, като в един от постерите роденият в близкия град Висп шеф на ФИФА бе сравнен с бос на мафията. В друг пък Блатер и президентът на УЕФА Мишел Платини се търсят "живи или мъртви".

Треньорът на Сион Лорен Русей, както и играчите Горан Обрадович и Джофри Серей Дие се присъединиха към протеста и изказаха благодарността си към феновете.

Както е известно, под заплахата на ФИФА, Швейцарската футболна федерация отне от актива на Сион 36 точки заради нередовни играчи, които бяха привлечени в клуба по време на наложено трансферно ембарго. В момента клубът обжалва решението.

Преди това пък УЕФА изхвърли Сион от Лига Европа, въпреки че отборът бе отстранил Селтик и си бе осигурил място в груповата фаза на турнира.

Българският букмейкър Еврофутбол даде равни шансове на отборите на Левски и Локомотив (София) за успех в предстоящите им мачове-реванши в третия квалификационен кръг на турнира Лига Европа. Двата тима имат коефициенти 2.30 за успех.

 

Същите ставки за победа имат и опонентите им съответно от Спартак Търнава и Шльонск Вроцлав. Равенствата и за двата мача са оценени на 2.80. Ниски са шансовете на успех  на Литекс във втория мач срещу Висла  Краков за Шампионската лига според Еврофутбол: “1” – 1.70 “Х” – 3.00 “2” – 3.25.

 

Двубоят, както и тези на Левски и Локомотив София, се предлага като „сингъл” в програма „Футбол” с възможности за залози на живо в „Супершанс”, а също и в програма „Бонус листа” на предстоящия тираж №62 за вторник – четвъртък (02-04.08.2011 г.).

Сред останалите по-атрактивни сблъсъци, включени в програма „Футбол” са:

Рубин – Динамо Киев  Сингъл; Live  “1” – 2.30 “Х” – 2.80 “2” – 2.30

Малмьо – Рейнджърс  Сингъл; Live  “1” – 2.30 “Х” – 2.80 “2” – 2.30

Цюрих – Стандард Л.  Сингъл  “1” – 2.15 “Х” – 2.80 “2” – 2.45

Трабзонспор – Бенфика  Сингъл  “1” – 2.40 “Х” – 2.80 “2” – 2.20

Легия Варшава – Газиентепспор Сингъл  “1” – 2.00 “Х” – 2.80 “2” – 2.70

Хайдук Сплит – Сток Сити  Сингъл  “1” – 2.25 “Х” – 3.05 “2” – 2.20

Единствените ни останали представители в европейските клубни турнири - Литекс и ЦСКА, са определени като аутсайдери в първите мачове от плейофния кръг за влизане в групите на Лига Европа този четвъртък.

Световният букмейкър Bet365 смята за сходни шансовете за пълен успех на "оранжеви" и "червени" съответно като домакини на Динамо (Киев) и гости на Стяуа (Букурещ).

Победата на Литекс е оценена на 4,33, докато тази на ЦСКА - 4,00. Ставките за равенство са 3,50 за сблъсъка в Ловеч и 3,40 за този в Клуж-Напока, а победите за украинския гранд и румънския му еквивалент се котират респективно на 1,72 и 1,80.

Залагайте с FanFace.bg и Bet365 на мачовете на българските отбори в Лига Европа тук!

Ако някой си задава въпроса кое е най-значимото спортно събитие на Балканите за 2012, то безспорно отговорът е един: финалът на Лига Европа в Букурещ. Годината още не е преполовена, но със сигурност до край на 12-ия лист от календара няма да има нещо подобно. Преди самия сблъсък хиляди бяха тези, които имаха желание да посетят сблъсъка Атлетико Мадрид – Атлетик Билбао, но имаше и такива, които предвещаваха “тъп” финал. Чудя се на такива хора как могат да определят даден мач като еди-какъв си без дори да е изиграна от него и минута?! 

Един финал си е винаги впечатляващ, независимо кои са отборите, които играят, независимо какъв е трофеят. Един финал си заслужава да го гледаш на живо, пък ако ще да е и “Горна баня” – “Княжево” за Купата на центъра! Кощунствено е да си на толкова близко разстояние и да не посетиш Букурещ, да не усетиш атмосферата на събитие от такъв ранг.

 

Северните ни съседи се бяха подготвили подобаващо – празнично настроение, плакати на всички възлови кръстовища, на различни места в Малкия Париж организирани фен-зони за гостите от Испания, специални автобуси, които да превозят иберийците до стадиона, а и всяка спирка на метрото беше с името на футболист на един от двата отбора. Предпоставка за един истински празник.

 

Предпоставка бяха и сблъсъците между двете агитки, а това бе причината местната полиция да вземе необходимите мерки. Все пак омразата между столицата и баските е голяма, а това се забеляза и малко преди началото на мача, тъй като пред централния сектор на стадиона фенове на двата отбора се сбиха, засегнати на чест. Испанците не се посвениха да влязат и в ръкопашна схватка с органите на реда, но конфлктът бе потушен своевременно без да има задържани, ранени или нещо подобно.

 

Атлетико Мадрид спечели по категоричен начин с 3:0, но това не попречи на феновете на Атлетик Билбао да аплодират победителите при награждававето. Същото направиха за подгласниците и привържениците на дюшекчиите – нещо, което трудно ще видим у нас. Всъщност, трудно ще видим в България скоро и такъв финал. Е, имаме черна борса, която около стадиона се вихреше с пълна сила и то на доста “добри” цени. Важното е друго – че новият национален стадион на Румъния се напълни до краен предел (малко над 52 000 зрители), а непредубедените фенове видяха хубава игра и голове. Щеше да е хубаво и Атлетик Билбао да вкара поне едно попадение, за да се види и тяхната публика в “Одата на радостта”, но не се получи. Тимът на Атлетико Мадрид бе направил така, че да обезличи основните фигури на баските – Фернандо Йоренте и Икер Мунаин, а в същото време Диего и головата машина Радамел Фалкао имаха поле за изява и заслужено попаднаха под светлината на прожекторите. Колумбиецът Фалкао вкара два от трите гола и бе избран за Играч на мача, но със сигурност бразилецът Диего също заслужаваше това признание.     

 

Билбао заслужи адмирациите на всички на стадиона, тъй като по пътя си до финала играчите на Марсело Биелса се подиграха с Манчестър Юнайтед и Шалке, което говори достатъчно за класата на тима. Баските са като светлина в тунела на комерсиалния футбол и показаха, че понякога нещата стават и само с местни кадри и не е нужно да се прахосват милиони за чуждестранни звезди. Феновете на Билбао няма за какво да тъжат, все още сезонът на за баските не е приключил, тъй като те ще имат още едно приключение - финалът за Купата на Краля срещу Барселона.

 

Да гледаш на живо Радамел Фалкао, Диего, Диего Годин, Адриан Лопес, Хуанфран, Фернандо Йоренте, Мунаин, Сусаета, Хави Мартинес, както и надиграването между опитния треньор Марсело Биелса и вървящият по неговите стъпки Диего Симеоне, никак не е малко. Тръпка си е, която никой не може да ти я отнеме! 

 

ИВО ТОНКОВ, Sport1.bg

(Букурещ - София)

Както всяка година, така и през тази мнозинството привърженици на футбола у нас ще се чуди къде да гледа мачовете на българските отбори. Картината от лятото на 2010-а се повтаря, като най-интересните сблъсъци в евротурнирите ще бъдат предавани от каналите на Булсатком.

Разбира се, достъп до тях имат единствено и само абонатите на старозагорската фирма, чиито шефове така и не проумяха, че с примитивните си, криворазбрани и буквално селски разбирания за управление и мениджмът по-скоро ще привлекат над главата си поредните огромни облаци със сочни плювни и попръжни, а не както се надяват нови абонати.

Оказа се, че в края на юли и през целия август именно по Булсатком ще се излъчват най-завързаните срещи на ЦСКА и Литекс (които са сигурни за поне плейофа на Лига Европа), както и Левски и Локомотив (Сф), в случай че продължат напред. В малкото случаи, в които това няма да е факт, налице е телевизията-майка БНТ 1.

Продължавам да недоумявам с каква лекота останалите кабелни и ефирни телевизии, които ги има при всеки оператор, се отказват да се борят за мачовете, които винаги са с висок рейтинг, а парите за тях, освен че са скандално малко, се избиват на момента от реклама (проверено и доказано!).

А да не говорим за терора, който Булсатком, справедливо наричан от мнозина Булшитком, продължава над негово величество Фена и така и не иска да пусне своите канали при другите оператори, само и само по байганьовски да припечели още някой друг лев.

В крайна сметка ще стане това, което става винаги - привържениците ще хукнат по кръчми и приятели, или пък ще си влязат в сайтовете, които пускат линкове към въпросните мачове и макар и с по-ниско качество и многобройни накъсвания ще си ги гледат. И ще покажат един голям среден на Булшитком и траещите си винаги по това време на годината останали телевизии-терористи.

Акер, специално за FanFace.bg

Жребият за евротурнирите вече е изтеглен, а всеки от родните отбори знае кой ще е неговият противник. Безспорно най-труден е съперникът на шампиона Лудогорец, на който се падна да играе срещу първенеца на Хърватия Динамо Загреб в квалификациите на Шампионската лига. Феновете на разградчани не трябва чак толкова да се кахърят от съперника и неговата сила, тъй като имат по-атрактивна дестинация от всеки един от останалите ни родни отбори.

 

Столицата на Хърватия е наистина красив град, който ежегодно привлича много туристи. Там има какво да се види, а от друга страна амбициозната селекция на Лудогорец може да се легитимира именно в Загреб. Разградчани са домакини в първата среща, като тя ще се състои на 18-ти юли, а реваншът в Загреб е насрочен за седмица по-късно – 25-ти юли.

 

 

Предполагаме, че собственикът на Лудогорец - Кирил Домусчиев, ще осигури място в чартъра за част от феновете на зелено-белите, които искат да подкрепят тима срещу Динамо на "Максимир". Бройката на привържениците на орлите ще зависи и от резултата в първата среща в Разград.

 

Малко над 1 000 км е разстоянието от Разград до Загреб, което с автомобил може да се измине за 15-тина часа. С автобус е доста по-дълго, близо 24 часа. Най-прекият път е Разград - Плевен - Монтана - Белоградчик, след което следва преминаване на българо-сръбската граница. Оттам Зайчар - Палилупа и след Сремска Митровица влизане на хърватска територия. Славонски брод, Градишка, Новшка, Кътина, Иванич град и Загреб. 

 

Нощувки в Загреб могат да се намерят, както в хотели, така и в хостели. Цените варират от 20 до 35 евро на легло, като повечето варианти включват и закуска.

 

 

Другият наш представител, който знае със сигурност своя съперник е Локомотив Пловдив. Финалистът за Купата на България стартира участието си в турнира Лига Европа от ІІ квалификационен кръг, като жребият не бе благосклонен към смърфовете и ги хвърли на холандския Витес. На 19 юли черно-белите приемат жълто-черните, като има три варианта за стадиона, където ще се изиграе срещата - "Георги Аспарухов" в София, "Градски" в Ловеч и "Лазур" в Бургас. Реваншът е на 26 юли в Арнем.

 

За да се стигне до Холандия има няколко варианта за феновете на Локо Пд. Единият, който е и по-бърз, и по-удобен, е със самолет. От България няма директни полети до Арнем, тъй че единственият вариант е София - Айндховен и след това с влак до Арнем. Към днешна дата с Wizz Air цената на такъв полет е 397 лева, като тръгването е рано сутринта на 26 юли от Терминал 1, а връщането на 28 юли отново с полет от Айнховен. 

 

Влакът от Айндховен до Арнем е с цена около 15 евро в посока, а разстоянието от 85 км се изминава за не повече от 45 минути. 

С автомобил или автобус е по-евтино, но пък доста по-дълго. От Пловдив до Арнем са 2 200 км, което се изчислява в едно денонощие път в най-добрия случай.

 

Маршрутът е Ниш - Загреб - Грац (Австрия), Нюрнберг (Германия) - Франкфурт - Кьолн - Дюселдорф и след това Арнем, който е много близо до границата с Германия.

 

 

Голяма е дилемата пред феновете на ЦСКА - дали техните любимци да се изправят срещу азербайджанския Баку или пък срещу словенския Мура. По-добрата и цивилизована дестинация е тази до Словения, а по-точно до Мурска Собота, от където е и местният Мура. В по-добра форма на този етап е обаче Баку, което предполага над 2 700 км преход до столицата на Азербайджан.

 

Този маршрут е с преход през Турция, а входът в южната ни съседка е през граничния пункт "Свиленград". След това се следва посока Истанбул, Измит, Болу (където в момента отборът на ЦСКА е на подготвителен лагер) и Самсун, който е с излаз на Черно море. 

 

Пътят преминава през почти цялата северна морска ивица на Турция, следвайки Орду, Гиресун, Акчаабат, Ризе, Пазар, след което се влиза в Грузия и преминаване през Кутаиси, Кашпи, Тбилиси и т.н. 

 

Следва преход през Азербайджан, който е доста дълъг и е нужна някъде поне една нощувка по път. Маршрутът преминава през почти цялата страна от Запад на Изток, за да се стигне до Баку, който се намира на границата с Каспийско море.

 

Първият мач на ЦСКА е на 19 юли като гост, а реваншът на 26 юли. За съжаление няма полети до Баку, а вариантът за самолет е само чартър.

 

Далеч по-добре ще е за феновете на ЦСКА тимът на Стойчо Младенов да играе с Мура, тъй като разстоянието от София до Мурска Собота е 931 км. Това означава, че близо 10 часа е преходът с автомобил. Дестинацията е Пирот - Ниш - Чукарица - Славонски брод в Хърватия, както и Дуго село до Загреб, Летение, Лендава и Мурска собота.

 

Малка част от пътя минава и през Унгария, която граничи със Словения. Със сигурност в Мурска собота, освен река Мура, могат да се видят още доста неща.

 

 

Във ІІ предварителен кръг на Лига Европа стартира и участието на Левски в евротурнирите. Дестинацията за феновете на сините е Босна и Херцеговина или Малта. Съперникът на тима на Илиан Илиев ще бъде излъчен от сблъсъка Сараево - Хибърниънс, като първият двубой е в Босна, а реваншът на Острова на Рицарите. Безспорно по-класният отбор е този на Сараево.

 

Пътуването до Малта е ясно - само със самолет, докато до Сараево има и вариант за автомобил и автобус. Пътищата, по които може да се достигне бившето олимпийско селище, са два - през Сърбия или Сърбия, Македония, Черна гора и Босна. 

 

Най-приемливият и най-кратък вариант е само през Сърбия и директно влизане след това в Босна и Херцеговина. От София до границата на Сърбия с Босна са 450 км, а оттам още 150 км преход до Сараево, което сумарно прави 600 км. - т.е. не повече от 7-8 часа път, без да се брои престоят на граничните пунктове. При това положение нощувка не е нужна, което предполага една наистина бърза и евтина екскурзия за левскарите до Сараево. 

 

Сините трябва по програма да са домакини в първата среща на 19 юли, а на 26-ти да гостуват на своя противник.

Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.

 

Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.

 

Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".

 

Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".

 

Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.

 

По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.

 

На границата между футбола и киното

 

В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.

 

Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.

 

Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.

 

Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.

 

Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.

 

С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.

 

Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.

 

Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.

 

Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани. 

 

Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.

 

Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.

 

След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.

 

Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."

 

Желю Станков, "Тема Спорт"