Привържениците на Берое изразиха своята голяма признателност към старши-треньора Илиан Илиев за решението му да остане начело на отбора.

Както е известно от по-рано тази седмица, треньорът на заралии, който изведе тима до първа Купа на България миналия сезон, реши да остане в Града под Аязмото и през следващия сезон, въпреки че бе получил апетитна оферта от кипърския Олимпиакос.

В сайта на организираните фенове на "зелените" Beroe.eu е качен голям благодарствен постер, на който грее ликът на Илиев и надпис: "Благодарим ти, че остана!"

Освен това на него могат да се видят снимки на Илиев покрай триумфа за Купата и цитати от него, свързани с чувствата му към клуба.

 

Илиан Илиев напуска Берое и приема ново предизвикателство. Новината със сигурност шокира доста от феновете на Берое, но и изглежда някак логична. След 4,5 години начело на "зелено-белите", три големи сътресения и три отбора изградени от нулата, Илиев си тръгва в точния момент - момент на финансова стабилност, момент на изграден отбор, момент на спокойствие. Благодарим ти, Илиане и успех! Радостната новина е изключително адекватното решение на ръководството на клуба за приемственост и изключително навременното обявяване само секунди след обявяването на Илиев за нов треньор на Левски от лятото на неговият наследник. Ивко Ганчев бе плътно до Илиев в последните 4,5 години, бе движеща сила за отбора и преживя и добри и лоши моменти, остана верен тогава когато трябваше да е така и научи не малко.

Назначението на Ивко Ганчев е най-логичното, което можеше да се случи - бероец, с нужната квалификация (УЕФА Про лиценз), с нужния опит, познаващ отлично отбора и човек, който е ставал шампион като футболист с Берое и носител на Купата на България като треньор. Вицешампион със Славия (1990), бронзов медалист със Славия (1991), 4 мача в европейските клубни турнири (2 за Берое в КЕШ и 2 за Славия в турнира за купата на УЕФА). Има 3 мача в "А" националния отбор и 41 срещи за младежкия национален тим.

Добавяме към това, че ръководството през зимата намери и правилния човек за спортен директор в лицето на Петър Хубчев. Интелигентен футболен човек, с нужните контакти в Европа. Човек, който със сигурност ще бъде в помощ и на Ганчев.

 

Ивко Ганчев пое Миньор (Раднево) през 2006-а година в много труден момент - тимът бе пред изпадане в "Б" група, но благодарение на него отборът спечели толкова много победи, че дори можеше да се бори за влизане в елита. С работата си в Берое пък той доказа, че истински обича този отбор, че истински цени и че е правилният избор за наследник на Илиев. Илиан дори веднъж призна, че именно в Ганчев вижда своя наследник и се е надявал ръководството да вземе именно това решение.

Сигурен съм, че беройци ще приемат Ивко Ганчев с нужната доза респект, уважение и с огромната подкрепа, която даваха и на Илиев. И съм сигурен, че Ганчев ще поеме по верния път!

А за Илиан. Този човек заслужава да изпратим само с аплодисменти. Под негово ръководство Берое спечели Купата на България, с него направихме един незабравим евромач на ст. "Георги Аспарухов" (където по стечение на обстоятелствата сега отива той) и победихме бъдещия му отбор за втори път в историята си пак там, на Герена. Той ни донесе онзи луд мач с Литекс и победата с 3:0 над бъдещия шампион на страната, онази незабравима и сладка победа над ЦСКА за Купата. Той ни донесе борба за място в Европа до последно преди само година. А през този сезон успя да доведе под Аязмото играчи, които да стават идоли на публиката, с които града да се гордее.

Поклон Илиане, успех Ивко!

Владислав Лазаров, Beroe.eu

КОГАТО ЮГОСЛАВСКИТЕ ФУТБОЛИСТИ СЕ ВОДЕХА "ФУТБОЛЕРИ", НАШИТЕ СЕ ВОДЕХА КОМАНДИРИ НА БАТАЛЬОНИ

 

Изчетох каквото изчетох около предизвестения провал в евротурнирите. Из форумите с основателна тревога се питат: до кога ще се търпят недъзите в българския футбол? Според едни – докато го има Боби Михайлов, според други – докато не стъпи на краката си отборът на банкера Цветан Василев, според други – докато не се прочисти "армията" от боклуци. /Т.е. – да остане и без публиката си и най-вече без журналисти като ГА и НА .../. По правилно тълкува наличието на недъзи Владимир Зарков- според него не се следят в достатъчна степен прогнозите, които той залага в своите безброй статии в безброй медии... За мен какво остава – освен да тръгна по следите на недъзите в българския футбол – по любимия си и неотменим маршрут.

 

"Недъгът" потегля от първия пагон, сложен върху рамото на професионален български футболист, облекчен да дели мегдан с колеги без пагони. По-късно такива бяха раздадени на играчите от още три-четири отбора /от различни ведомства/ , а привилегиите, давани от парвенюта, създават други парвенюта. Достигнали лесно тавана си в нашето първенство, и без шанс да се доказват на друго равнище, звездите ни създадоха нашенски критерии за футболно величие и недостижимост. На Георги Аспарухов бе позволено да кара лек автомобил, каквито бяхме виждали само на паркинга на хотел "Балкан",/ днес "Шератон"/. Митата Якимов имаше достъп до покер каретата на висши офицери от министерството, Никола Котков, необезпокояван от папараци, си пиеше по 3-4 мастики в деня пред мачове. Иван Колев и Пижо Миланов бяха трафикантите на ръчни часовници, които никой не пребъркваше на митницата. Може много да се изброява, макар че, на фона на днешните футболни милионери, то не е нищо. Но си е част от привилегиите, гарантирани от парвенютата, властващи около футбола. Пък и какво повече да им осигуряват – офицерски чинове и заплати, ранни пенсии, коли и жилища без чакане на ред – това беше равнището. А, да – и онези "пет лева от Тодор Живков", но те се начисляваха към всяка заплата...

 

Сега ще кажа и защо ми трябва да припомням всичко това– заради отпадането на три наши евроучастника от отбори от бивша Югославия. Динамо си е гранд от едно време, но не знам да е бил на соцпривилегии. А по-интересни са Мура, които събирали помежду си пари за връщане от летище Баку, и Сараево, които бяха подиграни от нашия дембелин-парвеню, че пътували с раздрънкан рейс, вместо с правителксвен самолет..

 

По същество – бивша Югославия е всепризната износителка на футболни таланти в Европа и целия свят. Наскоро прочетох, че само бразилците са повече от сърби, хървати, босненци, черногорци, словени, македонци... из всевъзможните тимове листове – от елита до пет нива по-надолу. А на какво се дължи понятието "югославска школа" ли? Аз мисля, че се дължи и на разминаването с пагоните и опекунството на властници-парвенюта. А в основата на това е разликата между Титовия комунизъм и съветският комунизъм, който се наложи у нас след 1948 година.

 

При нас записването на екскурзия дори по маршрутаКишинев-Ленингград-Москва се предшестваше от проучване на туриста и кратък инструктаж, а "по-западното" население вече свободно обикаляше Европа, учеше езици, печелеше свои пари и събираше акъл, включително и футболен. И докато талантът Георги Денев – Кучето се е водил на щат "командир на батальон" в поделението в Сандански, на паспортите на връстниците му, с имена, завършващи на "ич" /и подобни/, срещу графа "професия" е пишело "футболер"....

 

Сега разбирате ли защо и днес, един с такова име може да си намери треньорска и мениджърска работа дори в Испания, Германия, Аржентина... Докато нашите запасни футболни офицери, не научили повече от десетина чужди думи, се наливат като донски казаци и изкарват нещо над пенсиите, подписвайки парвенюшки декларации...

 

Инак голяма носталгия по онези времена, когато имало ред и дисциплина. А полковник Миланов – Чопъра се върти в главите на ГА-га, НА-на и Зарковци като единственото спасение от днешните недъзи в българския футбол. Той, например, след един такъв резил срещу Мура, на другия ден е щял да нареди на армейските футболисти да дойдат на тренировка в пълно бойно снаряжение – чепици, автомат, шансов инструмент, противогаз...Чувал съм го от Цоньо Василев за след загуби от "Левски" – не като оплакване, а като похвала към дисциплината, майка на армейските успехи. Няма да го чуете от устата на Драган Джаич, примерно, макар и да е играл в отбори,най-малкото  равностойни на нашите славни петилъчковци.

 

Съвсем не между другото, в Югославия срочно служещи войници нямаха право да играят професионален футбол – цели две години. Офицери е имало, но когато един Шекуларацпостъпил в армията, не му разрешили дори на световното да отиде с националния отбор. /А нашите от затвора можеха да го извадят.../

 

Май тук е уместно да дам и друг пример за различната история на двете футболни школи. Случаят стана широко известен от първите страници на вестниците – снимка на четири-пет колони от съблекалнята на ЦСКА "Червено знаме" след полуфиналния мач с Интер. На снимката министърът на отбраната Добри Джуров, застанал пред полуголия автор на победния гол, рапортува: "Поздравявам ви с гола, старшина Радлев!".

 

Момчето, дошло от Локомотив-София само преди месец-два, даже не знае, че на гола глава не се козирува, нямал е и задължителната войнишка клетва, без която нямаш право да излезеш от портала на поделението, камо ли да играеш по стадиони и да пътуваш из чужбина.

 

Запалените по "ерата на Чопъра" може и да са прави, но пък вижте и каква продукция е дала тя – Стойчо Младенов, несвободният, без въображение, разчиташ на мотивации и интриги, готов да изоре земята, да  реже живо месо, да понася удари под кръста... Само не и  да извлече от питомеца си оригиналност, да го накара да импровезира..

 

Същият ще се окаже и Илиян Илиев – безсилен пред едни слабо тренирани сараевски момчета, между които и трътльовци, но освободени да творят на терена, а не да изпълняват зубрашки тактики.

 

Обяснението пак може да се търси в традициите на една истинска футболна школа, далеч от опекунството на футболни властници...

 

Може да изглежда, че прекалено идиализирам футбола в западните ни съседи, още повече, че Лудогорец най-малкото беше равностоен на един от най-видните представители на този модел. Да, прави чест на нашия шампион, но онези 50-60 процента чужденци все пак са факт. В Динамо имаше 2-3, запомних бразилеца Самир, а в Мура и Сараево май нямаше нито един. За сметка на общо двайсетината легионери в трите ни отпаднали отбори.

 

Но на въпроса, /зададен преди половин век от уводната статия на вестник Работническо дело/ – до кога ще се търпят недъзите на българския футбол?

 

Според едни – докато не си върнем полковник Миланов – Чопъра, според други – докато не изгоним боклуците от боклукчийските сектори, според други – докато не си върнем Наско Сираков /дори и Батков да останел.../.

 

Моята прогноза е – докато не мръднем от последното място в Брюкселската класация. Хората са го написали и в доклада, Жаклин Михайлов го преразказва в специална статия. Зарков също дава рецепта, все тъй носталгична – как да се върнел един велик отбор на великото си място. Може би след загуби като от Мура, да се прави "марш на скок", след боклукчийските камиони...

 

Като преднамерен син запалянко, /по преднамерен даже от Катон-младши в Римския сенат/, аз пледирам "футболният картаген" / нещо като футболното кремиковци/ първо да се сравни със земята и да се изгради наново, без сегашните отровни пушеци, от които почвата червенее. А за да бъда по-добре разбран, ще дам пример за отровен червен пушек, наподобяващ едновремешните уводни статии:

 

"И пак стигаме до неизбежното – какво да се прави?... Натиск срещу всички най-важни институции в държавата за решаване на казуса "ЦСКА". Управляващите трябва отлично да разберат, че социалният мир зависи и от моралното здраве на милиони българи, страдащи от гаврата с любимия "червен" отбор. Особено в контекста на приближаващите избори. Правителството винаги има начин да се намеси.... Търговският закон съвсем не е всичко и нещата се решават много бързо. Ако, разбира се, има съответната политическа воля."

 

Ясно нали – най-важните институции на държавата да не бързат да излизат във ваканция, преди да решат "казуса ЦСКА", пише почервенелият от пушеците гуру ГА. Навярно  пак става дума за "онзи казус", подписан в една войнишка столова от трима партийни парвенюта... Това може ли да бъде на дневен ред другаде, освен в народното събрание на корейската народно демократична република?

 

Дори в пробващите се за нов европеизъм бивши югославски републики не може да се случи подобен дневен ред – откровена просия за връщане на някакъв член първи.  "Посткомунизъм" не е някакво нелепо опредление като директивата,  то може да се  обозначи само с носталгията по "чопъра".

 

Затова толкова жалки изглеждаме и на терена, и във всевъзможните класации, особено  извънфутболните. Но когато си създаден от илюзията за някаква вечна кауза, нормално е и да си безпомощен в даването на рецепти за спасяването.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

По-голямата част от феновете на Берое са твърдо против Илиан Илиев да напусне отбора. Вчера треньорът подаде оставка след четвъртата поредна загуба - 1:2 от Черноморец.

 

Само за последните 20-ина часа голяма част от запалянковците изразиха подкрепата си за Илиев в профилната му страница в социалната мрежа Facebook.

 

Всяко от съобщенията е харесвано от между 10 и 20 други фенове на Берое.

 

За пореден път старозагорци показват, че феноменът Берое заема изключителна важна част в живота им и оценят Илиев с уважение въпреки неволите от последният месец.

 

По-късно днес ръководството на Берое трябва да чуе от Илиев доводите за оставката му и най-късно в понеделник да съобщи дали я приема или не.

Отборът на Берое победи гостуващия Черно море с 2:0. Попаденията за домакините реализираха Антонио Ливраменто и Емил Ангелов от дузпа, разписали се преди почивката.

Това бе последен мач за Илиан Илиев като старши-треньор на Берое, тъй като от следващия кръг заралии ще бъдат водени от досегашния помощник Ивко Ганчев. От следващия сезон пък Илиев застава начело на Левски. 

 

Феновете на Берое организираха емоционално сбогуване с наставника, донесъл Купата на България в Стара Загора, като трите хиляди зрители изпратиха с мощното "Илиан Илиев" своя герой.

Петима от големите имена в историята на Левски – Добромир Жечев, Павел Панов, Димитър Иванков, Даниел Боримиров и Елин Топузаков, се снимаха в клипа на песента "Сто години слава". Парчето на рапъра Тодор Ненов–Камората ще бъде новият химн на феновете от Сектор "Б". В него участие взима и Илия Илиев–Професора от "Ку-Ку Бенд".

 

Клипът на "Сто години слава" е нещо, което на този етап никога не е правено в България, а вероятно е рядкост и по света. Снимките стартираха на Витиня, където се намира паметната плоча на великите Георги Аспарухов и Никола Котков. Гунди и Котето са сред идолите на всички левскари и част от лентата е заснета на мястото, където те загиват трагично.

 

Втората част от клипа, който изцяло е замислен от автора Камората, бе заснета в центъра на София. На улица "Малко Търново" отново мощно участие взе агитката на Левски.

 

Освен солидните фигури от "синята" история – Топузаков, Боримиров, Иванков, Панов и Жечев, в снимките участие взеха и юношите на клуба от набор 98, които минават за най-обещаващите кадри на клуба от стадион "Георги Аспарухов". Сред тях е и синът на Дани Боримиров – Алекс, което съвпада с част от текста на песента, в която се пее за предаването на традицията, свързана с клуба от баща на син...

 

Символиката не свършва с това. В края на снимките ветераните Жечев и Панов държаха фланелка в жълти и червени цветове, каквито са били първите екипи в историята на Левски.

 

 

 

 

 

 

СНИМКИ: Gong.bg

 

ОЩЕ МНОГО СНИМКИ ПОКРАЙ НАПРАВАТА НА КЛИПА КЪМ НОВИЯ ХИМН НА СЕКТОР "Б" - ТУК!

Привържениците от Национален фенклуб Берое изразиха своята позиция относно светкавичните трансфери във вторник по оста Стара Загория - София.

 

Както знаете, Берое и Левски осъществиха бърза размяна на футболисти, като "зелените" продадоха защитника си Димитър Везалов, а в замяна на това получиха трансферна сума и си върнаха Иво Иванов.

 

Публикуваме изявлението на заралии, изпратено и до нашия сайт:

 

Ние, привържениците на Берое, изказваме нашето дълбоко разочарование от днешната гавра с любимия ни клуб.

 

Недоумяваме как може 10 дни преди старта на новия шампионат да бъде разбита двойката централни защитници, за да се оправят проблемите на един отбор, който за пореден път посрами България и даде повод на някакви анонимници "дошли с автобус" да се гордеят с това, че имат във витрината си скалп на български отбор.

 

Не можем и няма да приемем подобна клубна политика на клякане пред, който и да е от набедените за "грандове" отборчета от Подуене и Панчарево.

 

Разочаровани сме от това, че Илиан Илиев не удържа на думата си и посегна на отбора, с който изживя своята приказка само и само да принесе жертва на синия провал.

 

Днес ние бяхме предадени от хора, на които вярвахме и които следвахме в борбата с двуполюсния модел в българския футбол. Заболя ни, но това ще ни направи още по–категорични и безмилостни във войната с червено-синята мъгла.

 

За нас това е денят на срама. Денят в който бяхме предадени на клуба, изхвърлял ни от "А" група, понеже сме неудобни. От тук нататък ще бъдем още по–неудобни в борбата си и ще допринесем за това двата "гранда" да продължат падението си.

 

Първото нещо което ще стане е Иво Иванов да се извини на зелено-бяла България за глупостите, които изрече преди време.

 

На вас подуенци да ви е честит поредният новоизлюпен левскар с червени пристрастия. Не се съмняваме, че ще го стъпчете, както направихте с много други преди него.

Луд екшън се разигра на "Герена" при завръщането на Левски от Босна и Херцеговина, където снощи селекцията на Илиан Илиев стана за срам, загуби с 1:3 от ФК Сараево и отпадна безславно от Лига Европа. Напрежението на "Георги Аспарухов" ескалира, а футболисти и журналисти дори бяха бити от разгневените ултраси!

Близо 150 обезумели привърженици на клуба окупираха съблекалнята и поискаха обяснение за бездушната игра. Илиан Илиев обаче беше залостил играчите си в съблекалнята, а полицаите едва удържаха феновете да не нахлуят и да ги пребият, предаде репортер на БЛИЦ.

Първоначално на "Герена" имаше едва 4-5 полицаи, които обаче усетиха, че няма да овладеят ситуацията и извикаха подкрепление. Униформените набъбнаха до 50-ина, а ултрасите бяха три пъти повече - около 150.

Привържениците крещяха и настояваха футболистите и треньорите да се явят пред тях и да им дадат обяснение за отпадането от евротурнирите. Пръв при феновете се показа Илиан Илиев. Наставникът очевидно беше уплашен от случващото се. Ядосаните фенове го засипаха с псувни.

"Много съжаляваме, разберете ни! Какво искате? Да влезете вътре и да убиете трима играчи ли?!", обърна се Илиев към привържениците, едва удържани от полицаите.

"Ти си шестият, който идва и само дава празни обещания!", гневяха се ултрасите, след което Илиев се върна обратно в съблекалнята.

След това пред феновете се яви Станислав Ангелов, който ги вбеси още повече. "Какво искате, бе?!", обърна се Пелето към ултрасите, след което един от тях му нанесе ритник, друг го изблъска.

Ангелов беше засипан и с псувни и плюнки, полицаите също бяха блъскани. На един от тях дори му падна фуражката. В мелето пострадаха и представители на медиите, като журналистите веднага се разбягаха.

Унизеният Станислав Ангелов също "запали гумите" и на бегом се прибра в съблекалнята. След него при феновете излязоха още Владимир Гаджев, Иво Иванов, Христо Йовов и други, на които ядосаните привърженици не спряха да крещят.

Най-обиждан беше Иво Иванов. Феновете го посъветваха по-добре да си събира багажа и да напуска, тъй като според тях не е за "Левски". Привържениците му четоха и конско, защо всяка нощ е на линия във "Фейсбук", а не спи.

Преди разигралите се грозни сцени Илиан Илиев тренира играчите си, но вътре на стадион "Георги Аспарухов", за да нямат привържениците достъп до тях.

Сбогуването на Илиан Илиев с публиката на Берое на мача с Черно море не е преминала така гладко, както традиционните родни медии разпространиха вчера, разбра FanFace.bg от фенове на старозагорци.

По-голямата част от зрителите на стадиона в Града под Аязмото действително са аплодирали заставащия на треньорския пост на Левски от лятото свой любимец, но друга съвсем открито го е освирквала и обиждала, както и пеела и анти-левскарски песни.

Не е тайна, че от известно време насам привържениците на Берое са разделени на два основни лагера. Преди две години вълнения в "зелената" агитка имаше покрай бившия благодетел на клуба Дамян Георгиев.

В момента съществува напрежение между горе-долу същите хора от тези два лагера покрай Илиев, като не една и две от основните фракции на заралии са против него още от времето, когато се е опитал да вкара турски спонсори в клуба. Мнозина го обвиняват и в различни вътрешно клубни интриги през годините.

Левски и Берое откриха 28-ия кръг на "А" група на "Герена" в София. "Сините" биха с 2:0, а на трибуните имаше малко привърженици на двата отбора. Въпреки това тяхното присъствие се усети, като не се мина без словесни престрелки.

 

В пореден мач в Сектор "Б" се появи транспарантът "Уважавайте фланелката". В този на гостите пък се появи ироничен за Илиан Илиев, като "л"-ътата в двете му имена изобразяваха това в емблемата на Левски, а между тях имаше синьо и "усмихнато" сърце.

 

Вече не е и публична тайна, че голяма част от хард ядрото на беройци не питае топли чувства към вече бившия наставник на отбора и с радост приема отпътуването му от Града под Аязмото.

 

 

 

 

 

Снимки: Sportni.bg