Със съдействието на наши руски приятели днес ви представяме разговор със Зоран, един от основателите на Ultras Red Star, една от първите банди на "звездашите". Пред очите му фанатското движение в Белград е преминало пътя от наивния фанатизъм през 70-те до легендата на трибуните Делийе Север на Мала Маракана. Интервюто е дадено за един санкт-петербургски фензин. За мнозина думите му могат да се сторят пресилени или пък като помпозно самохвалство, но оставяме всеки сам да прецени за себе си. Хубаво е да се надниква в чуждите дела и да правим изводи за нас си.

- Как започна всичко, откъде тръгнаха нещата за да се стигне до това, което сега виждаме по трибуните на Звезда?

- Нашето движение започна активно да се развива в началото на 80-те. Разбира се и през 70-те имаше пътувания навън, боища, но не беше същото. През 1981 играхме с Интер в Милано и тогава видяхме как на техните трибуни запалиха факли. Бяхме просто поразени и не знаехме как да реагираме. Онемяхме. По това време в Белград почнаха да се появяват италиански спортни списания, на чийто последни страници имаше само фотоси на агитки. Трябва ли да казвам какъв интерес предизвикваше това у нас. Тогава нямаше Интернет и в началото започнахме да си кореспондираме по пощата с фанатици от други страни. Стараехме се да вземем най-хубавото от всеки – от италианците хореографията на трибуните, от британците – пеенето, а от аржентинците – ефектите. Аз, примерно, доста години припечелвах като вкарвах факли и всевъзможни пиротехники за бакляда от Гърция и Италия. Тогава бяхме около 50-100 души. Около нас на трибуните на Маракана стояха хора, които идея си нямаха за какво става въпрос и какво се мъчим да направим. От тези момчета, които започнахме, са останали към 15-20 активни и досега.

- Какво е Делийе Север?

- 4-5 банди се обединихме в една обща групировка Делийе на 7 януари 1989. Нарекохме се така с архаичната дума Делийе, обща за целия балкански фолклор и означение за "луди хора".

- А какво представляваше фанатското движение преди тази дата, 7 януари 1989?

- Бяхме 4-5 групички, но нямаше особени разлики помежду ни. В един определен момент се обединихме за да станем по-яки, по-способни. Общо това бяха към 200-300 души, които заедно участвахме в битки и в тифозерия по трибуните.

- Имаше ли противници на идеята да се обедините? Или изведнъж всички го решихте единодушно?

- Абсолютно всички бяха "За".

- Но така някак си не се случва в действителност?

- Разбира се, практически това е невъзможно – всички да са на едно мнение, но нещата стават постепенно и в крайна сметка се стига до съгласие. Вярвайте ми, при нас се получи точно така.

 

- По какъв начин решавате спорните въпроси в такава голяма групировка? Има ли някакви общопризнати авторитети, които могат да взимат решения по проблемите?

- Колкото повече един човек е действен и активен за каузата, толкова по-голям е авторитетът му. Но водещият принцип при нас е, че никога един човек не може едностранно да решава за цялото движение. Дребните въпросчета могат и да се решават от само един човек, някой из всепризнатите авторитети, но когато става дума за сериозен и важен проблем, и трябва детайлно обмисляне на нещата – решение не може да се вземе еднолично! При такива случаи се събират общо 15-20 представители (не повече) от различните водещи банди и заедно обсъждат проблемния въпрос, после публично съобщават решението, което е общовалидно за всички, на своите компании и се действа по взетото решение. Помежду си поддържаме приятелски връзки, често се срещаме, общуваме извън стадиона и това помага за лесното постигане на съгласие и разбиране. Много е важно да има активност извън стадиона, да се срещат момчетата по-често, да говорят, да спорят, изобщо да правят нещата заедно. Имам и несъгласни, естествено, накъде без това, не може да има тотално единомислие.

- И в такъв случай, при взето вече общо решение какво става с недоволните, как процедирате?

- При нас няма чак такива различия от сорта – 8 гласуват "за", 7 гласуват "против". Ако има несъгласни, то тогава говорим, обсъждаме, убеждаваме и търсим компромис, но не и на всяка цена. Излишни спорове не водим.

- Случвало ли се е да има сериозни вътрешни раздори през годините досега?

- За наше щастие успяхме да избегнем такъв разкол, какъвто се случи при "Гробари". По същество, всички техни проблеми се въртят около парите. Едни от тях искаха да се взимат пари от футболния клуб, други пък, смятаха това за недостойно и че така ще се убие истинската ултра култура сред публиката. И ето вече 15 години тлее този разкол при тях, периодично утихва и после пак избухва, но си стои като проблем. За съвременните големи професионални клубове такива суми са нищо, но за феновете това са много пари. Обаче там, където се появят такива подарени пари за ултра сцената, веднага се пораждат раздори, завист, напрежение. Допълнително пък по този начин феновете стават заложници в ръцете на управляващите във футболните клубове, а както добре знаем техните помисли не винаги са чисти. Всичко това убива духа на сцената.

- След вашето обединение се получава една крупна групировка, а какво става с бандите, с лидерите им, как живеят те? Все пак всяка банда и фракция си има собствена история и собствено поведение, имат си свой живот, веят собствени знамена, слагат по оградите свои застави с името си на тях.

- В днешно време всичко това е формално, въпрос на чест и традиция е да имаш свои артикули по стадионите и на улицата. Но иначе сме заедно. Ние сме едно, ние сме Делийе Север! Ние имаме свой път и решения, и всеки, който идва на Северната трибуна ги следва.

 

- Кои са водещите банди сред Делийе Север?

- Belgrade Boys са най-младите (по дата на създаване), но в същото време са най-дейните към ден днешен. Също така основни банди на Северната трибуна са Brigate, Ultra Boys и Heroes. От моята група, Red Star Ultras, сме останали към петнайсетина души – най-младият сред нас е 74-ти набор. За мен и моите приятели, ветерани на сцената, вече стои въпросът просто да присъстваме, а не толкова да сме водещи на сцената.

- Има ли при вас разграничение на ултрас и хуулс?

- Такова разделение няма и принципно не може да се направи. Ние сме привърженици на Цървена звезда. Ние отстояваме честа на своите цветове по улиците на Белград и навън. Участие в пеенето, в организираната подкрепа взимат всички.

- А какво ви е отношението към уличния бой?

- Статистиката за последните 4-5 години показва, че в Сърбия са били убити 7 души в боеве, свързани със сцената. От тях 6 са починали след нараняване с хладно оръжие, намушкани с нож или отвертка. Ние бяхме първите в Сърбия, които официално се обявиха против употребата на ножове и бръсначи при уличните боеве между агитките. Всички останали подръчни средства намираме за приемливи, с изключение на огнестрелно оръжие, разбира се!

- Има ли политиката място на трибуните при Делийе Север?

- Когато Милошевич беше президент на Югославия, ние не поддържахме никоя опозиционна партия, но бяхме най-яростните противници на режима му. Понастоящем, при нас няма никакви политически лозунги или пък транспаранти.

- ОК, един пример от руската сцена. На хора от ядрото на агитката се предлагат пари от някоя партия или комерсиална структура, за да вдигат политически плакати. Хората не го обсъждат с никой, съгласяват се и взимат парите. Може ли това да се случи при вас. Как контролирате какво се появява на Северната трибуна?

- Още веднъж повтарям, ние не застъпване никаква политическа позиция. Много държим на това. Единственото изключение беше против Милошевич, но това е друга тема. Ако подобно нещо се случи при нас, както вие го описвате...даже не знам какво да отговоря. Просто няма как да се получи, не знам как би могло да стане. Делийе Север е сплотена групировка, ние имаме нашия си път и го следваме, ние имаме наши си решения и ги спазваме...

 

- В Русия имаше такъв случай – феновете на Спартак разпънаха огромен чаршаф за хорео, изглеждаще мащабен, красив, в червено и бяло, и всичко както си трябва, обаче в най-долния ъгъл имаше малък, но забележим надпис на спонсора, алкохолна компания…

- Стига, стига! Това е невъзможно, просто изключено. Ние имаме Идея! Това е нашия отбор, нашата трибуна, нашата страна. Идеята не се продава!

- Това само при Звезда ли е така или се отнася и за другите в Сърбия?

- Не ми пука за другите, изобщо не ме интересува какво и как правят. Делийе не зависи от никого!

- При вас в Сърбия има ли такова понятие като "агент"? Какво се подразбира от такъв прякор?

- Това се отнася за "гробарите". "Агент" наричаме тези хора, които са "на заплата" от футболния клуб. За нас това е нещо лошо за сцената и рано или късно се връща като бумеранг срещу публиката на един отбор.

- Сред вас няма ли "агенти"?

- Не. Ние получавахме от клуба почти всичко в продължение на 15 години. Предоставяли са ни самолети, автобуси за евротуровете, влакове из Югославия. Съдействаха ни за всичко необходимо за да има добро представление по трибуните на мачовете на Звезда. Но преди 3 години, ние решихме да се откажем от тази помощ. Разбира се, много спорехме по тази тема помежду си. Много дълго обмисляхме как да бъде, как да го направим и в крайна сметка достигнахме до радикално решение. Делийе Север е много, много сериозна и силна групировка. Това не са просто думи, а реалност и значи, ние сме длъжни всичко сами да си правим и не можем да си позволим да зависим от външни фактори. Ако ти си зависим от футболния клуб, тогава няма да можеш свободно да изразяваш отношението си към ставащото в клуба, няма да можеш да изказваш недоволството си, ако нещо лошо се случи на отбора ти. Публиката трябва да е винаги и постоянно нащрек относно политиката на футболния клуб, тя е реалния коректив на ставащото в клуба! Тук трябва да кажа, че стандарта на живот в Сърбия е доста по-нисък от средноевропейския. Поради това след отказа от финансовата помощ на Звезда, стана доста тежко да се поддържа нивото от предишни години. Въпреки всичко обаче се справихме и продължаваме да го правим...

- Откъде набирате финансови средства за оформлението по трибуните и други мащабни мероприятия, свързани със сцената?

- Изработваме и продаваме различни фенски артикули със символиката на Звезда и Делийе Север. Нещата вървят добре – ние имаме голяма публика и съответно голям пазар, голяма клиентела. Футболният клуб има своя запазена марка и притежава правата над клубните символи, така че ние нямаме право да ги ползваме без изрично разрешение. За да избегнем каквито и да е претенции от страна на професионалното дружество, на нашите стоки пред названието "Црвена звезда" или пък на клубната емблема, слагаме абревиатура СД (Спортно дружество). Всички заработени от търговия пари остават в общата каса и в интерес на истината не всички харчове са за представления по стадионите. Много пари отиват за адвокати, за всякакви помощи на наши хора, изпаднали в беда, за различни чествания и празненства, свързани с клубната история.

- Вие винаги помагате на вашите хора, когато се окажат зад решетките, така ли?

- Не. Само в случаите, когато причината е футболен мач или нещо, свързано с действията на агитката. Изобщо не се занимаваме обаче, ако някой от нашите се забърка в чисто криминален инцидент – кражба, рекет, изнасилване, измама.

 

 

- Има ли изобщо някакъв човек в клубната структура, който да отговаря за взаимодействието с привържениците?

- Ние говорим винаги пряко с президента.

- А той винаги ли се отзовава? Не е ли прекалено зает и да няма възможност да дойде на вашите срещи?

- Ние сами отиваме при него. Направо. И той няма възможност да откаже диалог.

- Клубът оказва ли помощ в процеса на организиране на представлението по трибуните? Примерно, съдейства ли за договорености с полицията за вкарването на пиротехника на стадиона?

- Какво изобщо тук намесваме ченгетата? За какво да се договаряме с тях?... И изобщо, ние считаме, че в Сърбия нямаме противници на нивото си, освен полицията. Те са единствените с които ни е интересно да се бием и които смятаме за истински врагове.

- Разкажи за дружбата ви с Олимпиакос. Как се роди този съюз и на какво се базира?

- През 1986 играхме в Атина с Панатинайкос за КЕШ. В нашия сектор дойдоха фенове на Олимпиакос, за да викат против вечния си враг. Така се получи, че с тях намерихме много общи неща и оттогава датира нашето приятелство.

- Какво можеш да кажете за отношенията Звезда - Спартак Москва, около които има доста коментари в Россия? Даже се пуска съвместна червено-бяла символика на фенски артикули.

- Не можем да бъдем в съюз с тези, които са приятели с онези, които мразим. Лех Познан и Цървена звезда са две съвършено несъвместими теми, друга бира сме. Наш флаг и флаг  на Лех никога няма да са на една и съща страна на барикадата. Поради това не би трябвало да говорим изобщо за съюз със Спартак. Разбира се, възможно е да има дружески връзки между отделни групи на Звезда и Спартак, но никакъв общ червено-бял съюз не съществува.

- Спартак дружат с Лех не защото искат да се подкрепят един друг по стадионите, а единствено заради около-футболни мотиви. "Месата" (прозвището на Спартак) искат контакт с най-добрите бойци на полската сцена. Възможно ли е подобно нещо и при вас?

- А от кого ние, Делийе, можем нещо да научим, да получим? Единствените, които са ни интересни и от които искаме да се поучим са аржентинците и техния начин на подкрепа по стадионите. Италианците вече не представляват интерес, а за англичаните изобщо няма смисъл да говорим.

 

 

- А какво ви е отношението към руснаците?

- Много си приличаме, сходни души сме, но що се отнася до фенщината и стила по трибуните, ние сме две различни планети. За поляците, които мнозина считат за най-добрите в Европа, аз ще го кажа простичко – за нас те са смешни. С всички тези техни договорени боеве 50х50 и т.н., това не са запалянковци, а охранени бичета, които търсят поводи къде да си изкарат енергията. Та те половината дори не ходят по мачове и не познават футбола. Изобщо за какъв ултрас живот да говорим при тях? Единственото, което бихме могли да обсъждаме и да се договорим с нашите противници е относно използването на оръжие в боя. А да се договаряме за час и място, за точна бройка на участващи и т.н. – това просто не е за нас.

- Допускаш ли един такъв вариант – отивате на мач в Полша и се биете с всеки, който ви попадне?

- А защо?

- За да премерите сили.

- Нямаме за цел да се доказваме пред някой "кой е по-силен". Нашата най-главна цел е да поддържаме отбора си, да бъдем с отбора си навсякъде. Когато има мач на отбора ни, пък и с поляци да е, тогава ще дерем със зъби и нокти. Единствено с хърватите нещата са други, но това е изключение и друга тема на разговор. Ние сме много голяма групировка, голяма публика, огромна маса хора. Какво има да доказваме? Колко сме силни за пореден път си го доказахме сами на нас самите през 2007 - гостуването в Солун за Арис - Звезда. Тогава приятелите на "гробарите" от ПАОК ни налетяха, но бяха наказани!

- А какво знаете за руската сцена, как ги виждате от Сърбия нещата в Русия?

- Времената се променят, има Интернет, лесно можеш да събереш много информация за близки и далечни страни, не е както преди, така че знаем много за вас. Много сериозно се отнасяме към вашата сцена. При вас има много голям потенциал, но ви трябва време за да се сработите и да почнете да правите от потенциала си реални стойности. Трибуните ви са пълни, има много ентусиазирани момчета из групировките ви, но няма постоянен заряд, пеенето е лошо, липсва сработеност между отделните блокове в сектора. Визуалката сама по себе си нищо не значи. Сега всяка агитка в Европа може да запали 10, 20, 50 или100 факли, да направи цветна бакляда от димки и бомби или пък да разпери огромни хореографии, но няма ли го викането и пеенето значи за нищо не ставаш. Например, в Испания клубът може да се обърне към фирма и тя да му скицира и направи пълна хореография със всевъзможните му там детайли – листове, ленти, чаршафи, пироефекти и т.н, но това няма нищо общо с истинската подкрепа към отбора, към играчите, към любимите цветове.

- А какво трябва да се направи, за да се научим да пеем хорово? Някои считат, че е нужно да се събират по паркове и в зали, и там да се тренира, други пък се отнасят с насмешка към това.

- Нищо хубаво не става за един ден и една нощ. Това ниво, което Делийе Север има днес се е градило постоянно и неуморно през всичките 20 години на съществуването ни. Корените на проблема при вас, а и при всички източноевропейци, са заради "желязната завеса", дългата изолираност от развитието на ултра културата по света не ви е дала шанса постепенно да еволюирате и така да стигнете по естествен начин до истинските стойности в подкрепата. Сега се налага с бързи крачки да настигате останалите, а винаги когато се бърза се допускат и много грешки. Трябва да мине време, да поулегнат нещата, да узреят и едва тогава вече ще може да се търси качество. Същото е и с пеенето. Трябва да се пее винаги, да се пее твърдо и в синхрон, а за това са необходими дълги упражнения. Какво по-добро място за тренировка на гласовете от стадиона? Много важна е и ролята на "диригента", или както го наричат още "cappo" на трибуната. Той трябва да е с огън в очите, да задава хубав ритъм, да запалва всички с поведението си.

 

- А кои при вас са диригентите?

- Няколко са – 5-6 души. Постоянно се въртят.

- А кой може да стане диригент? Ти, например, може ли да си диригент?

- Ако тръгна да ставам диригент, никой няма да е против, защото имам достатъчно авторитет, но това не е работа за всеки. Принципно, няма никакви правила как да се определи, но времето показва кой става и кой не го бива в тази дейност. Вождовете в агитката не винаги могат да бъдат и добри диригенти на трибуната.

- Дай да се върнем на онзи мач с Арис в Солун през ноември'2007. Разкажи повече за него.

- Бяхме 900 души, 15 автобуса и с коли. Добра организация направихме, все пак това ни беше първото появяване в Солун, града на ПАОК, приятели на Партизан и врагове на нашите приятели от Олимпиакос. За нас ПАОК и Партизан са едно и също нещо, един общ враг. Сутринта бяхме вече в Гърция и още на границата се сблъскахме с враждебна атмосфера, провокираха ни техните митничари, ченгета, работещите по заведенията. Някои дори демонстративно ни сочеха сувенири на ПАОК. Държаха ни нарочно 10 часа на границата, и час преди самия мач ни пуснаха. Направиха ни тотален тараш на багажа и буквално разфасоваха всичко да търсят скрит "инструментариум", но нищо не намериха! Друг път ще ви кажа как го направихме този номер... Държаха ни нарочно толкова дълго за да не се изсипем в града и да почнат безредици. До Солун вървяхме плътна колона всички автобуси и поддържахме постоянна връзка по мобилните. На стадиона пристигнахме, когато вече беше 15-ата минута от мача. Допълнително полицията ни забави на входа, отново имаше щателно претърсване и мотаене с проверка на паспортите. Изнервиха ни и се сбихме, масло в огъня наля и инфото, че наши обикновени фенове, редови запалянковци са били нападнати с ножове насред центъра на Солун. Успяхме да влезем "на първа" и разярени нахълтахме в клетката, като веднага си разменихме любезности и залпове с гърците около нас. Беше истински шок за тях! Иначе самият мач премина без никакви проблеми и нямаше нерви. Пуснаха ни едва 2 часа след края му и точно като излизахме достигна слух, че един от автобусите ни е подпален. Веднага хукнахме към паркинга и се оказа само, че машината е потрошена с камъни, опитали са се да метнат и коктейл "Молотов", но без да уцелят. Понеже в устрема си да стигнем по-бързо разцепихме полицейския кордон, пандурите (охраната) веднага ни се нахвърли и стана невъобразимо меле. Даже аз, който съм виждал какви ли не зверски картини, включително на война съм бил, бях поразен от сблъсъка. Накъдето и да се обърна, виждах наши как се боричкат и гонят с ченгетата.

- Какво стана с арестуваните?

- Никого не арестуваха. Просто не рискуваха да ни задържат допълнително в града. Нали се сещате, че ако бяха задържали наши хора, цялата ни агитка щеше да остане в Солун до освобождаването им. Бъхтенето с фуражките от кордона продължи към 5-10 минути и тогава пристигнаха костенурките от отряда за масови безредици, с гранатомети със сълзотворен газ. После разбрах, че съотношението ни е било 900 звездаши срещу 250 куки.

- Пристигнаха ли още полицейски подкрепления?

- Не, направо дойдоха костенурките в пълен боен екип и тогава се качихме по автобусите. Отцепихме право към границата. Момчетата от Олимпиакос ни казаха, че тези спец части със зелените униформи, с които ние се бихме били най-коравите и никой в Гърция не можел да им даде отпор. Като стигнахме границата, отново ни пробваха. Задържаха някои от задните автобуси и искаха да влязат вътре със сила. Не им беше целта да арестуват, а просто да ни бият, да ни мачкат и така да си изкарат гнева, че някой смее да им се опре. В отговор, един от автобусите отворил средната си врата и в момента в който тръгнали да нахълтват, един от нашите изстрелял ракета срещу тях. Един полицай бил ранен. Всичко това става на капепето с Македония и в момента на полицейската атака, много от нашите бяха вече минали контрола и се разпиляха по магазините в безмитната зона. Когато стана ясно какво се случва в Гръцко, веднага всички тръгнаха да се връщат, нарушавайки пограничния ред. Основните събития се разиграха в "ничията земя" между двете капепета. Настана пълна анархия, не можеше да се диша – полицаите постоянно мятаха сълзотворни гранати. В един момент отстъпиха и се дръпнаха назад към своята държавна територия, ние ги погнахме и тогава те извадиха оръжие да стрелят предупредително във въздуха. Разбирам, че за вас звучи невероятно, но честно, в целия ми живот това е може би най-зверското стълпотворение, което съм виждал.

 

- Такива събития, като че ли са най-типични за Балканите?

- Така е. На Балканите е най-страшно в цяла Европа и съм убеден, че тук е най-здравото ултра движение. Достатъчно е само да видиш събитията около големите дербита на Полуострова, за да разбереш веднага за какво става въпрос.

- Кого би отличил?

- Принципно, всички големи балкански отбори имат изразено присъствие. Нямам добър поглед върху всички, пък и другите не ме интересуват. За мен безспорно, най-добрите сме ние и Олимпиакос. За хърватите не искам нищо да казвам, но там е ясно, че нещата се случват само в Загреб и Сплит. При гърците атинските групировки са на ниво, а тези от Солун са селяци. В Турция най-добрата атмосфера правят черно-белите от Бешикташ, колкото и да ми е гадно да го призная, заради цветовете, след тях идват Фенербахче. Другите изявени на балканската сцена са приятелите на Партизан от Букурещ и София, но за тях нямам преки впечатления.

- А в Европа?

- Там нещата в много страни не са същите, както в миналото, много неща са се променили и все повече заприличват на театрални постановки, а не на истинско тифо. Навсякъде има и добри изпълнения, но нивото пада, пък и нещата около футбола много влияят – всички тези спонсори и телевизии с техните педалски правила и изисквания. Във Франция като цяло, може би най-добре правят нещата за момента, в скандинавските държави има добри изпълнения...

- Не споменаваш нищо за Италия?

- О, това е тема на друг разговор, дълго може да се говори за тяхната сцена. Единствено мога да кажа, че там нищо вече не е същото. От това, което съм гледал през годините, си мисля, че само Наполи, Аталанта и Сампдория поддържат високо ниво. А такива велики ултрас като Рома, от които дори ние сме се учили и заимствали много неща, сега са в тотално отстъпление от позициите си.

- Накъде отива сцената? Какви са тенденциите?

- Бъдещето е каквото си го направиш. При нас има стремеж да се върнем към корените, да правим нещата както са били през 80-те години. Мисля, че и много други ще тръгнат по същия път наобратно, назад към доброто старо време. Ще видите как много скоро тези хореографии, които през последните години добиха мегаломански размери, постепенно ще се поизтъркат и ще се върне старата традиция с много дим и огън. Дано съм прав, ще видим.

- Последен въпрос. Как се отнасяш към наплива на момичета по трибуните? Колко жени имаше с вас в Солун, например?

- В 15-те автобуса имаше всичко на всичко – 3 дами. Принципно, не харесваме момичета да има в сектора ни и изобщо в движението.

- И последно. Ако трябва да избирате – да се сбиете и да не стигнете стадиона или да избегнете боя, но да си в сектора – кой вариант предпочиташ?

- Нищо не е по-важно от мача. На футбол трябва да се ходи на всяка цена!

Текстът е взет от Bultras.com

В този изцяло мъжки свят на футболни ултраси се намира и място за жени. Такава е 20-годишната Катарина от Белград, заклета фенка на Партизан. Тя се съгласи да даде интервю за международния Интернет ултрас форум HoolsWorld.net.

- Първо се представи.

- Здравей! Казвам се Катарина и съм от Белград. На 20 години съм и още от дете съм фенка на Партизан. Това е традиция в нашето семейство, като моят дядо ми обясни как да обичам и живея за този клуб.

- Към коя фракция принадлежиш и как се озова в нея?

- Тъй като съм жена, не членувам в никаква фракция. Но всички ние сме под едно знаме, наречено "Гробари Юг".

- Колко души членуват там и има ли нови такива?

- На Южната трибуна има около 3000 души. През последните някоколко години обаче се случиха гадни неща и бройката е по-малка в сравнение с преди това. Може би сте чули, че голяма част от "Гробари" отидоха в затвора заради Бранкица Станкович (журналистка от телевизия "Б92", която разкри имената на някои ултраси на Партизан, замесени в брутални прояви на насилие и дори убийства бел. ред.). Няколко моите приятели са зад решетките заради "убийството" (кавичките са, защото Катарина е убедена, че нейните приятели не са го извършили - бел. ред.) на Брис Татон (френски привърженик на Тулуза, който бе пребит до смърт от група хулигани на Партизан преди мача между двата отбора през септември, 2009 година - бел. ред.). Процесът стартира на 17 септември 2009 и приключи на 25 януари 2011. 12 души получиха присъди в размер на общо 240 години затвор. Решението все още не е влязло в сила, поради което семействата на тези фенове не могат да обжалват.

- Разкажи ни каква е историята на вашата фракция и как бе създадена тя.

- Нашата първа фракция е основана през 1970 година. Феновете имаха нужда да изразят своята любов към клуба и създадоха първата фен групировка в бивша Югославия. Относно Партизан, то клубът е създаден на 4 октомври 1945 година като спортно дружество. През 1966 отборът става вицешампион на Европа, а през 1978 завоюва Купата на Митропа (Купата на Централна Европа или Средноевропейската купа, която е първият международен турнир по футбол на Стария континент и се провежда от 1927 до 1992 година - бел. ред.). Момчило Вукотич е шампион на Партизан по брой участия за клуба - изиграл е 752 мача. Стьепан Бобек пък е голмайсторът с черно-бялата фланелка за всички времена с 403 попадения. Националният отбор на Югославия, станал по-късно Република Сърбия и Черна гора, а сега Република Сърбия, е имал над 130 футболисти на Партизан.

- Би ли ни разказала за ултрас движението във вашата страна?

- В Сърбия най-големите ултрас групи са тези на Партизан ("Гробари") и Цървена звезда ("Делийе"). Всички останали изглеждат смешни за нас откъм бройка и мощ. Повечето фракции на другите отбори като например "Taurunum Boys" на Земун, "Red Firm" на Войводина и "United Force" на Рад, както и останалите са създадени от хора, които преди това са били от "Гробари" или "Делийе". Поради тази причина за мен Сърбия се дели на точно тези две групировки.

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция?

- Политическите ни възгледи е Партизан. След като сме фракция, ние сме създадени заради клуба, а не защото сме обединени по политически причини...

- Кои са вашите врагове и кои са ваши приятели?

- Единствените ни приятели са феновете на ПАОК от Гърция. Имаме общи цветове (черно-бели) и обща вяра (православна)! Всички останали са наши врагове...

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя в Сърбия? Какви закони има срещу ултрасите?

- Няма никакви взаимоотношения. Ние не ги харесваме, те не ни харесват... Те могат да ни арестуват и да ни бият, но просто няма как да спрат нашето мото, което е: "Свобода за гробарите!!!" Що се отнася до това колко са строги... За убийство те пращат за 5 години в затвора, а в същото време фен на Цървена звезда бе осъден на 10 години за опит за убийство... На стадиона трябва да обмисляш какво трябва да кажеш или пееш... Цялата държава Сърбия им принадлежи. Заради днешната ценностна система в страната за мен е чест да бъда хулиганка. Толкова по този въпрос.

- Какъв тип хореографии обикновено прави вашата фракция? Покажи няколко снимки и обясни.

- Правим хореографии предимно на международните мачове. Те изглеждат така:

 

 

 

 

 

 

 

- Често ли вашата фракция влиза в битка, и ако да, с кого?

- Е... в такива полицейски времена, каквито настанаха в Сърбия, боевете са все по-голяма рядкост...

- Градът може да бъде нещо много специално за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Белград е най-красивият град в целия свят... с дълга история...

 

- И последно - какво би казала на ултрасите и потребителите на този форум?

- Само човек без характер може да смени клубната си принадлежност. И само човек с чиста душа може да го обича безгранично много. Когато уважаваш феновете на противника, само тогава можеш да уважаваш и обичаш още повече собствения си клуб.

Източник: HoolsWorld.net

Превод и редакция: FanFace.bg

"Ово дерби не е дерби!", скандираха преди няколко сезона навиячите на Цървена звезда, когато феновете на Партизан бойкотираха своя тим и не се появиха на трибуните на едно от поредните издания на сръбското дерби.

 

Е, този път бе различно, след като на "Мала Маракана" присъстваха и двете агитки, а на стадиона имаше над 45 000 души, огромната част от които подкрепяща домакините. Много драма, напрежение, колорит и доста често споменаване на "братко" и "майката", но това си е нормално за сърбите. 

 

Публиката на Партизан за пореден път бе разделена на две – на Южната трибуна се намираха ултрасите от "Алкатрас", които бяха застанали зад плакат "Косово е Сърбия", а на Изток бяха разположени "Забранени" и техните симпатизанти. 

 

Най-отдолу в сектора имаше транспарант в памет на 20-годишния фен на клуба Иван Перович, който бе убит през октомври от членове на "Алктарас". Именно това е причината двете страни да са в открит конфликт.

 

Иначе "гробарите" се отчетоха с множество запалени факли, пускане на военна димка, която буквално обгази половината стадион и накара не едно и две гърла да се закашлят продължително от задушливата миризма. Докато тя се разтиляше, от Южната трибуна успяха да направят и пожар, палейки намиращ се долу на пистата лекоатлетически дюшек.

 

"Звездашите" пък за пореден път демонстрираха своята любов към клуба и дадоха всичко от себе си, но и този път техният отбор нямаше късмет. След пропусната от Звезда дузпа през първото полувреме, везните рязко се наклониха в полза на "гробарите" и всичко бе въпрос на време.

 

Невероятна баклеада сътвориха феновете на Цървена звезда преди мача, като бяха запалени може би повече от стотина факли на северната, източната и западната трибуна, а буквите на "Делийе Север" продължаваха да се веят гордо, като всяка една от тях бе на отделно знаме.

 

За синхрона между "червените" ултраси думи трудно се намират. Около 10 000 фанатизирани фенове с "цървени" шалове викаха сякаш са едно цяло, а това отекваше със силата на ракетен шум из "Мала Маракана" и извън нея.

 

Напрежението бе огромно, въздухът буквално нажежен до червено... На полувремето двата щаба влязоха в конфликт, а след края на срещата играчите на Партизан попразнуваха доста на пистата, гарнирана с десетки счупени седалки от техните фенове.

 

Това обаче не бе всичко. Навиячите от Север стояха до последно, искайки да дадат "заслуженото" на футболистите на вечния съперник. При прибирането на "черно-белите" в съблекалнята канонада от бомби полетя към пистата, което бе нещо като за "Довиждане" от агитката на Звезда.  

 

По същия начин процедираха те още на почивката между двете полувремена, което бе причината треньорският щаб и футболистите на Партизан да не се приберат и да направят разбор пред собствената си скамейка на терена. Това, както отбелязват и медиите в Сърбия, се случи за първи път в дългогодишната футболна "война" между двата местни колоса.

 

Разбира се, от "Делийе" бяха бесни и на собственото си ръководство, от което поискаха да си подаде оставката.

 

Немалка част и родни фенове присъстваха на живо на 141-ото Вечно дерби на Сърбия. С автобуси, бусове и леки автомобили в сръбската столица акостираха близо 400 българи, за да станат част от великия сблъсък.

 

Естествено, повечето от тях имаха своите симпатии - еднита за Звезда, другите за Партизан, но имаше и такива, които не поддържаха нито един от двата отбора, а просто искаха да гледат футбол.

 

Най-многолюдна бе групата от София, но по численост не отстъпваха и тези от Пловдив и Враца. Варна също имаше свои представители, както и още градовете Плевен, Перник, Бургас, Ихтиман и Велико Търново.

 

Самите те имаха доста перипети преди да стигнат до "Мала Маракана", но всички без изключение съумяха да стъпят на трибуните на легендарното съоръжение и да усетят действително уникалната атмосфера, която предлага според мнозина специалисти, фенове и наблюдатели едно от трите най-големи дербита на планетата (другите две са Ривър - Бока и Селтик - Рейнджърс).

 

Екип на FanFace.bg
Със съдействието на Supernova Travel

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За този мач се е изговорило и изписало уж всичко. По цял свят го слагат в топ 3 на най-вълнуващите и ожесточени дербита, а немалко дори го коронясват като първи.

 

За тези, които не са го посетили, определенията звучат клиширано и преувеличено. Ние бихме им казали: "Отидете, вижте, чуйте и после пак кажете същото!" Веднъж да усетиш пулса на Звезда – Партизан на величествения "Мала Маракана" и всякаква представа за фенска подкрепа ти се преобръща на 180 градуса.

 

Ето, че дойде ред отново да гостуваме в сръбската столица. За разлика от последния път в края на ноември сега групата ни от ентусиасти бе двойно по-малка, но за сметка на това със сигурност не по-малко качествена.

 

За едни сръбската класика бе първата, а за други - поредната. Емоцията и тръпката обаче бе на висота при всички. За първите от неизвестното, а за вторите - от вече известното.

 

 

Малко след 6:00 часа сутринта 12 души потеглихме от паркинга пред Националния стадион. Още двама се присъединиха на "Сливница" и с бодро настроение се отправихме към Калотина. 

 

Почти поравно бяхме цесекарите и левскарите, при това не само от София, а за цвят сред нас имаше и фен на столичното Локо. Бързо намерихме общ език помежду си и си направихме цялото пътуване повече от яко.

 

Експресно минахме през българската граница, а на сръбската очаквано ни позабавиха поради стандартната проверка. "Почнаха" ни с въпросите дали сме "навиячи" и за мача довечера. Някои от нас "пробваха" сръбските митничари, като най-култовият отговор бе, че отиваме на сватба...

 

Разбира се, и те не растат в саксия, но пък се оказаха дружелюбни и с чувство за хумор. Всичко си дойде на мястото, когато без бой си признахме за крайната дестинация и целта на тази екскурзия.

 

 

С митничарите стана лаф. Всички се оказаха фенове на Звезда, а един от тях с типично българска фамилия показа завидни познания относно футболния живот в България. Лудогорец, Левски, ЦСКА, Литекс, Батков, Титан... с какво ли не бе запознат. След около половин час чакане ни върнаха личните карти, казахме си набързо по едно "довиђе́ња" и отново на път.

 

В Белград ни посрещна слънчево и много топло време. Спряхме на стадиона на Звезда за билети и запознаване с обстановката около съоръжението. Около "Мала Маракана" постоянно обикаляха сръбски фенове, а ние пък се засякохме с български, които се оказаха привърженици на ЦСКА. Такива на мача имаше и в двете агитки.

 

След като се сдобихме с предварително запазените за нас билети, се настанихме в труднооткриваем за непознаващи града гости, но и достатъчно класен хотел на близо 5 км. от стадиона.

 

 

До големия мач оставаха няколко часа, които бяха използвани за разходки до Калемегдан (Белградската крепост над реките Сава и Дунав), най-голямата църква на Балканите "Свети Сава" и други забележителности на красивата столица на Сърбия. Някои от нашата група се възползваха да отскочат и до стоящия на само километър от "Мала Маракана" стадион на Партизан.

 

Естествено, да отидеш до Белград и да не опиташ прочутите сръбски плескавици е равносилно на приказката за Рим и папата, така че и тази задача бе скоропостижно отметната.

 

Всички се бяхме пръснали из града, като около час преди Звезда - Партизан започнахме да се събираме на Източната трибуна. Автобусите на градския транспорт се пълнеха с фенове, а дългият булевард "Ослобођења" се изпълваше с всяка изминала минута.

 

 

Драконовските мерки за сигурност от страна на местната жандармерия и тамошните "робокоповци" със средна височина 1,90 м. осигуриха нужното спокойствие и не се забелязаха каквито и да били напрежение и нциденти.

 

Пред Източната трибуна дори можеше да се види как привърженици на двата гранда с всякакви фен артикули по себе си се разминаваха без да се пипнат с пръст или дори да си кажат нещо на въпреки. И от едната, и от другата страна се чуваха песни, но всичко бе в рамките на цивилизованото.

 

Възрастовата граница бе в много широк диапазон - от невръстни малки дечица със своите майки и татковци, през фенове и ултраси от 17-18 до 30-40 годишна възраст, та чак до възрастните фенове на по 50 и нагоре.

 

 

Нямаше как да не ни направят впечатление и големият брой много красиви фенки с червено-бели и черно-бели шалчета и фланелки, които проследихме с недвусмислени погледи...

 

На входовете преминахме през щателна проверка от така наречените "редари" (стюарди). Контролът на билетите и преминаването през турникетите ставаше чрез пъхане на талона в специално устройство и чакане на зелена светлина. Немалко фенове опитаха да влязат с вече използван билет, като устройството светваше червено, но и така редарите допускаха публика.

 

Вече сме на Изток, а 40-50 мин. преди първия съдийски сигнал въпросната трибуна е буквално претъпкана. Много правостоящи отгоре, където в крайна сметка застанахме и ние, а по стълбите всички бяха прави и нямаше минаване. Своеобразно дежа вю от нашите стадиони.

 

 

По традиция минути преди Звезда и Партизан да излязат на терена се появиха десет момчета от "Делийе". Те застанаха в централната част на терена в схема 3-4-3 и под бурните овации на огромното мнозинство привърженици на домакините започнаха да развяват големи червено-бели знамена. След още малко се наредиха от двете страни на изхода на тунела и посрещнаха отборите.

 

По официални данни на "Мала Маракана" имаше точно 48 736 зрители при капацитет от 55 538 места. Поради споменатото използване на един и същ билет два пъти нищо чудно и бройката да е била и малко над 50 000.

 

От тях повече от 41-42 хиляди драха гърла за Цървена звезда. Останалите за Партизан. Северната трибуна бе изпълнена от единия до другия край с "червено-бели" ултраси и буквално засия преди началния съдийски сигнал. Хиляди червени знамена се развяха, а със сиви бяха изписани инициалите "ФК ЦЗ". Към всичко това бяха добавени и десетина горящи факли.

 

 

Тази хореография бе държана в продължение на поне 15 минути, като през цялото време Северът се тресеше с една от най-популярните и надъхващи свои песни "Pune tribine ludih navijaca". Очаквано феновете на Звезда получиха солидна подкрепа от своите ортодоксални братя в лицето на "Gate 7" (Олимпиакос) и "Фратрия" (Спартак Москва).

 

За съжаление за пореден път Югът бе разцепен на две заради неспиращата открита война между групировките "Алкатраз" и "Забранени". Поводът е до болка познат - убийството на фена Иван Перович. За разлика от дербито в края на ноември, този път "забранените" бяха вкарани на Южната трибуна в традиционната малка клетка за гости. По разбираеми причини обаче от двете страни бяха отделени от другите фенове на "гробарите" с буферни зони и солидно количество редари.

 

Историята за представянето на "ултрасите" на Партизан се повтори - "Забранени" пееха едни песни, а по същото време "Алкатраз" и останалите скандираха други. Изненадата на стадиона бе голяма, когато в един момент първите започнаха да викат името на Иван Перович, а в следващия момент то бе подето и от целия сектор на Юг.

 

 

Специално пред наш човек фен на Партизан разясни, че на миналите мачове от "Алкатраз" са правили всичко възможно да възпират подобно скандиране, но този път са били безпомощни пред масата ултраси, които гласно или негласно са избрали страната на "Забранени".

 

Нещо повече – има вариант в близките няколко седмици, а може би и още на реванша за Купата на ЮНА двете враждуващи групировки да заровят томахавките и Южната трибуна да бъде отново обединена и мощна, така както е известна.

 

По подобие на Северната трибуна в "черно-белия" сектор имаше масирано чуждестранно присъствие. Към "гробарите" се бяха присъединили хулигани и ултраси от ПАОК, ЦСКА (Москва), Политехника (Тимишоара).

 

"Гробарите" изпъкнаха преди почивката с две мощни офанзиви с факли. Първо в сърцето на агитката бе използвано сериозно количество пиротехника, чийто дим се растели из целия стадион. Малко по-късно с не по-малко мощна "бакляда" се включиха и от "Забранени".

 

 

В момент, когато от Източната трибуна едва успявахме да видим какво се случва на терена, българският национал Иван Иванов загуби фатално топката пред своето наказателно поле, след което произлезе първият гол за "звездашите". "Мала Маракана" изригна като вулкан, а сега бе моментът "Делийе" да подпали своята трибуна.

 

Мачът на терена стана доста ожесточен след почивката. На няколко пъти Югът бе на косъм да изригне, но явно тази вечер големият победител трябваше да бъде на Север. Теззи 4/5 от стадиона буквално не знаеха къде се намират в последния четвърт час, след като Звезда поведе с 2:0. Изпаднали в състояние между нирвана и транс, от подновяването на играта от центъра до последния съдийски сигнал "Делийе" пееше с пълно гърло "Jebi grobare!" и "Grobari, jel nas cujete".

 

Това бе едва втората победа за "звездашите" срещу големия съперник в последните 11 мача във всички турнири. Предишната беше отново за Купата преди година (1:0). Това бе и причината за страхотната радост в червено-бялата армия, което си личеше по лицата и поведението на феновете по улиците след мача.

 

 

200-300 от тях пък останаха дълго време по местата си на Северната трибуна след края. Те продължаваха да пеят песни и палят факли, докато съоръжението вече бе почти изцяло изпразнено. Наистина РЕСПЕКТ за тези момчета! И, разбира се, не по-малък за целия Север, който изстрада тази втора победа над Партизан за последните 4 години.

 

Агитката на Звезда продължава да бъде все така могъща. Свити в здрав юмрук фанатиците от "Делийе" отново показаха и доказаха своето безспорно лидерство на сръбската, а защо не и на европейската ултрас сцена.

 

Дали обаче наистина не наближава времето, в което "звездашите" ще срещнат отново здрав отпор от Юга, така както се е случвало допреди само 2-3 години. И дали действително ще се обединят "Алкатраз" и "Забранени"? Отговорите ще дойдат само след две седмици на реванша, както и на 5 май, когато е битката за титлата в първенството. И в двата случая арената ще бъде ЮНА.

 

 

Тръгнахме си от Белград повече от доволни, с все още неотминали емоции от видяното и вече с мисъл за бъдещите издания на сръбската класика. Дотогава обаче ще мислим и разказваме на по бира какво видяхме и най-вече усетихме в сряда вечер. А то, повярвайте, не бе никак малко!

 

Текст: FanFace.bg

 

Снимки: Ultra Tribune

 

С подкрепата на Супернова Травел

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-влиятелната фракция в агитката на Цървена звезда - "Делийе", излезе с голяма декларация преди "вечното дерби" на Сърбия срещу Партизан. Двубоят е тази събота, а ултрасите на "звездашите" призоваха трибуната на стадиона на "гробарите", която по традиция ще бъде за тях, да остане празна.

Ето и цялото изваление на "Делийе":

"Делийе", както и в предишните три години, нашата трибуна, както всяка друга в Сърбия, бойкотираше мача от първенството, който се играе на Великден в събота. По този начин ние искаме ясно да уведомим обществеността, особено Футболната асоциация, че приоритетът ни е друг и не искаме да бъдем на стадиона, не искаме да има футболен мач. Те, за съжаление не ни чуват, тази година ситуацията отново се повтаря.

"Делийе", ние всички знаем, че този кръг играем с най-голямия си съперник. Ние знаем колко важен е този мач, а тази година е по-важен дори от обикновено, най-вече поради възможността да спечелим титлата. Въпреки това, днес ние ще се борим за зачитане на основните ценности на нашия народ, за нашите ценности, които сега са по-важни от дербито.

Всички ценим клуба и с огромно желание и вяра ходим всяка събота или неделя на стадиона, желаем винаги да бъдем на нашата трибуна, където ни е място и да подкрепяме отбора. Но ние трябва преди всичко да спазваме нашите принципи, за които се борим от години, защото ще бъдем лицемери, ако сега се откажем от тях и отидем на стадиона за този най-важен мач. Ако се налагаше щяхме да бойкотираме и мачовете с ОФК Белград, Войводина, който и да е, но нашата цел е по-важна днес, сега противникът е без значение.

Бойкот за мачовете на Великден! Събота идва и желаем да накараме Сърбия да зачита основните ни ценности, които спазваме от векове. Седмицата преди Великден има свещенни ритуали, които в по-ранни времена цялото ни общество по специален начин отбелязваше. Комунистическата ера на мрак и унищожаване на вярата, и на всички национални ценности отхвърли старите традиции в страната, но ние не искаме това да бъде завинаги, и смятаме, че е време да го променим! Така че ние ще започнем от нашия " заден двор" , футболния стадион и ясно заявяваме, че искаме всички да спазват традициите на нашата религия. За това, трябва да бъдем постоянни, защото ако успеем, може би цялото ни общество ще признае необходимостта да се върнем към вековните ни традиции.

"Делийе", срам е за всеки, който смята себе си за част от Северната трибуна да отиде в събота, на 23 април, на стадион ЮНА! Това просто помага на Партизан и Футболната асоциация да подкопаят тази свещена инициатива. Северната трибуна трябва да бъде празена! Не позволявайте на провокатори и невежи хора да ви подвеждат. Никой не е по-голям от "Делийе".

По новините или от разни хора ще чуете, че футбол се играе на Великден и в Италия, и в Русия..., но Сърбия не е нито Италия, нито Русия. Това е Сърбия, единствената държава, която зачита чуждото повече от своето, държава, в която всички национални ценности отдавна са изгубени. Положението в Сърбия е неуместно да се сравнява с това в други страни, защото е уникално. И въпреки това, не е вярно, че навсякъде се играе футбол на Великден. В Гърция първенството се прекъсва за седмицата на празника и продължава след него. Така че и този аргумент на слепите за желанието ни е неверен.

По време на слабия откъм фен-събития сезон FanFace.bg реши да ви предложи любопитна поредица на вестник "Новинар" отпреди две години. В няколко седмици поред ще публикуваме статии за събития от миналото, в които политическите процеси и футболът са вървели ръка за ръка. Стартираме с бивша Югославия, където сериозните промени в началото на 90-те години на миналия век са започнали не от някое друго място, ами от стадиона!

 

На 13 май 1990 г. Югославия все още е старата конфедерация, в която привидно цари мир. Минали са 3 години от посещението на Слободан Милошевич на Косово поле, съпътствано от насилие срещу полицаи и от заканите му срещу етническите албанци, но истинските войни предстоят. Тепърва ще минат 13 месеца до първия конфликт – десетдневната война за Словения. И още 3 месеца до клането във Вуковар. През същата 1990 година обаче се провеждат първите демократични избори в конфедерацията и в почти всички републики националистите печелят мнозинство. Настроенията са ясни. Хърватите и другите малцинства предвкусват националната си независимост. Единствено сърбите усещат тежка болка под кръста.

Малко след изборите - на 13 май, на ст. "Максимир" в Загреб играят "Динамо" и "Цървена звезда". Събитията са знаменателни и с много по-силен резонанс от онези през 1978 г., когато агитка на "Партизан", на път за Сараево, е спряна от хърватски полицаи и унищожава влака, с който се придвижва. От терена двубоят в един момент необратимо се пренася между феновете, тъй като малка част от общо 3000-те сръбски "навиячи" успява да провокира хърватската агитка. Поддръжниците на двата отбора, познати като "Bad Blue Boys" и "Делийе", влизат в сблъсък помежду си, а малобройните служители на реда изпадат в мат. Хърватският футболист Звонимир Бобан става национален герой. Той с мощен шут поваля милиционер, биещ с палка член на "Bad Blue Boys". (Впоследствие играчът е дисквалифициран от федерацията за 6 месеца, а потърпевшият, оказал се босненец, подава оплакване и срещу Бобан започва разследване).

Почти всички запалянковци на стадиона (броят им варира между 15 000 и 20 000) се включват в побоищата, а част от тях се изсипват на игрището. Масовата психоза става единственият победител. Има и тежко ранени, а се оказва, че членове на "Делийе", чийто лидер е бъдещият военнопрестъпник Желко Ражнятович, са атакували с ножове. В онзи момент известният като Аркан главорез вече е бил с досие и издирван от Интерпол. Гостите от Белград скандират "Загреб е Сърбия" и "Ще убием Туджман" (бъдещия президент на новата хърватска държава). Между футболистите на терена и жив свидетел на събитията е македонецът Илия Найдоски, бъдещ играч на ЦСКА.

 

Ако "Левски" и ЦСКА бяха наказани през 1985 г. за много по-дребни провинения, трофеите им отнети, а имената сменени, нищо подобно не се случва на "Цървена звезда". Тя получава шампионския трофей на Югославия за 1989/90г., спечелен още преди мача на "Максимир". А 3 дни след вакханалията в Загреб завоюва купата на страната с победа на финала с 1:0 над другия хърватски гранд – "Хайдук". Парадоксално, но точно в период на голямо политическо напрежение Репрезентацията извоюва един от най-големите си успехи – участие на 1/4-финал на Мондиале '90, където е спряна от Аржентина на Марадона с дузпи.

Тогава за последен път един до друг играят сърби (Томислав Ивкович, Драголюб Бърнович, "Пикси" Стойкович), хървати (Роберт Просинечки, Роберт Ярни, Давор Шукер, Ален Бокшич), босненци (Фарук Хаджибегич, Сафет Сушич), словенци (Сречко Катанец) и македонецът Дарко Панчев. Тук се разделят завинаги и пътищата на онова поколение на Югославия, което през 1987 г. печели световна титла за юноши в Чили. През 1991 г., в навечерието на войната между сърби и хървати, "Звезда" завоюва историческа Купа на европейските шампиони. А после и последния шампионат на югославската федерация, завършил през пролетта на 1992 г.

Националистическите изблици на "Максимир" продължават през следващите няколко години със същите действащи лица. Роденият в Словения Аркан става военен лидер и завоюва печална слава в боевете при Вуковар и в геноцида в Сребреница. В наказателната му бригада – т. нар. "Тигри", има множество фенове на "Цървена звезда". В хърватските паравоенни формирования пък е пълно с членове на "Bad Blue Boys". Те продължават спора си от 13 май 1990 г., но вече в пълно бойно снаряжение.

 

В началото на 90-те феновете на "Цървена звезда" са най-влиятелните футболни хулигани в света, а омразата предизвиква чудеса, коментира "Обзървър", като припомня дербито с "Партизан" на "Мала Маракана" на 22 март 1992 г. Тогава бригадата на Аркан публично размахва поредица от плакати: "20 километра до Вуковар", "10 километра до Вуковар", "Добре дошли във Вуковар", напомняйки за масовото изтребление при атаката към града, случващо се буквално в този момент. На десния бряг на Дунав загиват над 3000 хървати и двойно по-малко сърби, а Желко Ражнятович и "Тигрите" са основни участници в събитията. Чудото е, че феновете на "Звезда" и "Партизан", които не се понасят, тогава се обединяват в омразата си към хърватите. "За пръв и може би последен път те бяха едно цяло", подчертава изданието в обзорната статия "Футбол, кръв и война".

Аркан не доживява да се изправи пред правосъдието, но преди да бъде убит в началото на 2000 г., изневерява на "Звезда" и става президент на "Обилич". Под негово ръководство през 1998 г. отборът печели единствената си титла, треньор е бившият вече наставник на "Локомотив" София Драгомир Окука. Успехът е помрачен от разследването на американския журналист Франклин Фоер. Той разкрива, че Аркан и неговите мутри многократно са заплашвали играчи от останалите отбори, че ще пострадат, ако вкарат голове на "Обилич". Това е потвърдено от сподвижници на главореза, като е имало директно извадени и насочени пистолети и по време на мачовете.

През 1992 г. югославският футбол окончателно е погребан. УЕФА вади "плавите" от финалите на европейското първенство в Швеция заради военните действия на сърбите срещу хърватите и в Босна и Херцеговина. Дания, заела овакантеното място, печели евротитлата – безпрецедентен случай във футбола. Югославия (вече само Сърбия и Черна гора) е допусната отново за участие чак в квалификациите за Мондиал '98. А междувременно през 1994 г. осиротелите сръбски фенове се радват неистово на успехите на българските национали в САЩ.

 

След победите на Стоичков и компания те гърмят сватбарски с калашници, а в окопите се веселят в наша част. Пак през 90-те добрите ни връзки със западните съседи са скрепени от личното приятелство между Христо Стоичков и фолкпевеца Мирослав Илич. Нашумя видеоклипът на съвместното им изпълнение на песента "Цели ночи пием, друже". Въпреки че заглавието ясно показва какво мъчи лирическия герой, камерата е хванала друга картинка - двамата провеждат лежерни занимания с топка – сърбинът в екип на "Звезда", Ицо на "Парма".

Войните в Хърватия и Босна отшумяват и споровете между бившите републики се пренасят пак на футболния терен, но вече като независими държави. През 1999 г. сърби и хървати се срещат в квалификационни мачове за Евро 2000. Спорът остава нерешен (0:0 в Белград и 2:2 в Загреб), като първият мач се запомня с 45-минутно угасване на тока. За щастие това не предизвиква ексцесии на стадиона, както през 1990 г. Клубните отбори от новите държави пък са се срещали вече доста пъти в евротурнирите. И "Цървена звезда" е единственият сръбски отбор, който още не е отстраняван от хърватски, босненски, словенски или македонски съперник. "Червено-белите" все още държат здраво фронта, но (слава Богу) вече само на терена.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ВИЖТЕ ВИДЕО С АВТЕНТИЧНИ КАДРИ ОТ БЕЗРЕДИЦИТЕ НА "МАКСИМИР" ПРЕЗ 1990 Г. ТУК!

Сръбският гранд Цървена звезда изигра контрола срещу тима на Леотар, която спечели с 2:0 Мачът се проведе в град Требине, който се намира в т.нар. Република Сръбска (една от трите съставни части на Босна и Херцеговина).

Причината за провеждане на приятелския мач бе основаването на фенклуб на "звездашите". По този повод хиляди ултраси от прочутата "Делийе" пристигнаха от Сърбия и направиха обичайното за тях страхотно пирошоу, съпроводено с опростена хореография и отлична подкрепа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Привърженици на Цървена звезда са хвърлили взривно устройство в къщата на бившия футболист Драган Стойкович-Пикси. Това са заявили неназовани полицейски източници, цитирани от електронното сръбско издание "Вести онлайн".

Според информациите гранатата е била хвърлена от член на ръководството на фенклуба на Цървена звезда, с което Стойкович е бил в конфликт от периода, когато е бил председател на футболния клуб. Полицията анализира снимките от охранителните камери, а имало и ДНК от нападателя.

Ръчна граната беше хвърлена върху семейната къща на бившия футболист в Ниш. В момента на експлозията в къщата е била майката на Пикси - Десанка, която не е пострадала.

Агитките на Раднички и Цървена звезда сътвориха забележителна атмосфера по време на мача между двата тима в средата на седмицата, завършил 0:0. И докато за "Делийе" е нещо съвсем нормално да изглежда страхотно, то за далеч по-слабо популярните ултраси от Крагуевац това бе една много приятна изненада. Двете страни показаха красиви хореографии, много пиротехника и любопитни транспаранти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Агитките на Партизан и Цървена звезда изкупиха всички билети за страничните трибуни (съответно южната и северната) на стадион "ЮНА" за полуфиналния мач-реванш за Купата на Сърбия. Двубоят е в сряда (11 април) от 20:30 часа българско време, като "звездашите" имат предимство от два чисти гола след първия сблъсък на "Мала Маракана" (вижте подробния репортаж на FanFace.bg тук!).

 

Очаква се стадионът на "гробарите" да бъде изпълнен до краен предел, тъй като според сръбските медии са останали съвсем малко талони за двата централни сектора. "ЮНА" е с капацитет 32 710 седящи места, което означава, че ако премахнем буферните зони, ще има около 30 000 навиячи.

 

ВИЖТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА FANFACE.BG И ТУРИСТИЧЕСКА ФИРМА "СУПЕРНОВА ТРАВЕЛ" ЗА ДЕРБИТО ПАРТИЗАН - ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА ОТ ПЪРВЕНСТВОТО СЛЕДВАЩИЯ МЕСЕЦ!