На 18 юли 1837 г. се ражда ТОЙ - Апостола, Дякона, Васил Иванов Кунчев или просто Васил Левски. Великият идеолог, великият организатор, великият лидер, великият българин. Най-великият! Този, който полага основите на свободата в България. Един от тези, заради които днес ни има.

Нека почетем 174-годишнината от деня, в който се е появил на този свят и като всяко едно бебе е проплакал за щастие на своята майка. И за щастие на целия ни народ, за който умря! И който отново има нужда да бъде поведен от ТЕБ!

Мнозина отбелязват датата 18 февруари 1873 г. За други обаче такава не съществува! Защото ти, Дяконе, си жив! Във всяка една българска душа, във всяко едно българско сърце! И никога няма да умреш! Дори и след нашата смърт!

ПОКЛОН!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Двамата капитани на Левски - Христо Йовов и Владимир Гаджев, поднесоха венец на паметника на Васил Левски. Днес се навършват 138 години от обесването на Апостола.

Нещо наистина красиво, дори умопомрачително може да се случи в наша България в близките години. И това не е утопия! Едно архитектурно чудо е на път да бъде реализирано. Апостола на свободата Васил Левски ще бъде увековечен с чудовищен откъм размери паметник, който ще се вижда на стотици километри. За него вече писахме, а сега публикуваме снимката, която тези дни накара хиляди българи да настръхнат, да усетят чувството на гордост и да помечтаят. Нека всички помогнем с каквото можем, за да стане този паметник на Васил Левски реалност възможно най-скоро!

Информация за проекта:

Най-големият мемориален комплекс в България и един от най-големите в целия свят ще бъде построен на територията на община Свиленград. Новината за строежа на мега-паметник на Васил Левски обявиха днес ръководителите на проекта, кметът на Свиленград Георги Манолов и председателят на общинския съвет Георги Еленков.

Монументален комплекс Васил Левски ще бъде изграден до главен път Е 80, край Свиленград на площ от 52 дка, предоставена безвъзмездно от община Свиленград, съобщават от сдружение "Аз обичам България".

Комплексът включва 133-метров паметник на Апостола, интерактивен музей с най-ярките моменти от цялата българска история, информационен център, изложбена зала и зони за отдих.

"Неотдавна община Свиленград спечели финансиране от Европейския съюз за облагородяване на района около Паметника", обясни Георги Манолов, кмет на община Свиленград. "На площ от над 300 дка ще бъде изграден парк с места за почивка. Това ще промени и облагороди целия облик на района. Смисълът на всеки паметник е да привлича хора и да им въздейства", допълни той.

Идеята за изграждането на монументален комплекс Васил Левски е на Илиян Матеев, Председател на Сдружение "Аз обичам България". Сдружението ще ръководи проектирането, финансирането и изграждането на целия комплекс.

Проектът започва със собствени средства на учредителите на Сдружение "Аз обичам България". "Още преди началото на дарителската кампания събрахме около 75 000 лева, като тази сума непрекъснато нараства", обясни Илиян Матеев.

Другите начини, чрез които ще бъдат набирани средства за изграждане на комплекса, са:  доброволни дарения от фирми и физически лица;  SMS кампания; продажба на сувенири и артикули с надпис "Аз обичам България".

По предварителни изчисления стойността за изграждане на мемориалния комплекс е 4 милиона евро. Кампанията по набиране на средства ще продължи от 2 до 5 години, когато се планира да приключи и изграждането на целия комплекс.

По проекта за изграждане на монументален комплекс Васил Левски работят конструктори, с ръководител доц. д-р. инж. Людмил Оксанович, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София и архитекти, с ръководител - арх. Емил Драганов, също преподавател във ВИАС. Скулптор е Илия Иванов – с многобройни изложби у нас и в чужбина в продължение на 40 години, и с опит в изграждането на паметник на Апостола.

Сдружение "Аз обичам България", което ще ръководи проектирането, финансирането и изграждането на целия комплекс, е с учредители Илиян Матеев, издателят Светлозар Желев, актьорът Стефан Рядков, продуцентът Румен Ганев. Главен секретар е сценаристът Мария Маркова. 50% българска музика по радио станциите и Българската литература на колела са две от другите инициативи на Сдружението.

Все още във виртуалното се срещат юзъри, които се впечатляват когато изписвам отбора им с „ф", като "Лефски". Няма проблем да изложа моите основания защо го правя, но горещо ще ги помоля и те да направят същото, и те да се опитат да намерят поне една причина на базата на която аз, те, всички ние би трябвало да пишем това име по неправилния начин. По начина, по който изписваме името на Апостола.

 

Първо, от гледна точка на езика, на фонетиката, не само че не променям нищо, но напротив, точно „Лефски" е едно към едно това, което е налице, което съществува, което изговаряме. Тук действа т.нар. закон за обеззвучаването на звучна съгласна пред беззвучна, беззвучната "с" променя звучната "в" в беззвучна "ф", заради което ние изговаряме, съответно чуваме, именно това - "лефски", т.е. в тоя случай аз употребявам фонетичен правопис. Пиша това, което се чува, което реално съществува..

 

С "Лефски" не се опитвам да обиждам, да иронизирам, да унижавам, не, по този начин аз веднъж отразявам действително съществуващото и втори път демаркирам два отделни, нямащи нищо общо един с друг феномена. Една историческа личност и едно спортно дружество. Защото мислене и език вървят ръка за ръка и защото без морал също може да се живее, и днес също продължават да го правят, но само по-примитивни индивиди в по-изостаналите общества.

 

Когато някои от нашите опоненти стигат до единствения засега аргумент, че и те имат нещо общо с понятието свобода, ама свобода като философска категория, а не свобода от вътрешното решение да се спазват закона и морала, те споменават чешките студенти, които по времето на универсиадата, проведена в София, били викали „Левски, Дубчек, свобода". Самата възможност някой в примитивизма си да стига до там да поставя в редицата "свобода - Дубчек" не Апостола на свободата Васил Левски, а своето отборче, е вече обезпокояваща. Тази възможност означава, че загрижените за духовното здраве на обществото негови авторитети или пък просто достойни граждани, са длъжни да предприемат ефективни действия в посока категоричното разграничаване между високото и низкото. Защото е неприемливо по нашите стадиони да кънти „кур за "Левски", оле ("Лефски", а не Левски - б.а.)" или пък в пресата да се срещат подобни заглавия: „11 сини бездарници убиха Левски ("Лефски", а не Левски - б.а.)"

 

Сблъсквайки се с безпросветното упорство на ония, които продължават да настояват, че по феодалното право на първата брачна нощ им е позволено да позорят името на национална светиня и аз, всички ние, които тачим българщината, нашето минало и нашите национални икони имаме право да зададем един прост въпрос: Какво дава на "Лефски" името Левски? Прави ли ги то по-състоятелни, по-човечни и по-добри? Лично аз не вярвам да се намери някой, който ще каже "да". В Стара Загора няма да се намери такъв, в Перник също, в плачещата и възмутена и днес България от поредното синьо БФС с неговите ловешки, надежденски, депесарски и магистратски мекерета също.

 

Добромир Жечев: "Тъй като ни предстоеше отложения мач срещу ЦСКА, решихме да уговорим двубоя със "Спартак" за хикс. Смятах, че това ще устрои и двата отбора... Сутринта преди мача проведохме последни разговори. От наша страна присъствахме аз и тогавашният началник на клуба Данаил Николов... Уговорихме се за реми... Бях казал на шестимата основни състезатели да не се напрягат, защото всичко е нагласено. Дори след като ни поведоха в края на първото полувреме с гол на Казаков, не се притесних. Емо Спасов удари греда в 61-ата минута. В 70-ата Стефан Найденов след комбинация с Казаков и Иван Петров увеличи на 2-0. Но си казвах, че има още 20 минути и резултатът ще стане 2:2. Вместо това те още по-яростно взеха да ни атакуват. Вътре играчите се питаха какво става... След последния съдийски сигнал бях обезумял. Тръгнах към тяхната съблекалня и я потроших цялата с крака.. Някакъв висш полковник и двама милиционери ме сграбчиха и поведоха към една джипка и искаха да ме отведат в районното управление. Аз обаче казах, че ако не ме оставят на мира, ще си имат работа директно с министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Пуснаха ме."

 

Типична и нормална за епохата на социализма ситуация за треньора на отбора на репресивния апарат, имащ за покровител министъра на силовото министерство, охраняващо системата и партийния елит. Заради което и на Бобата Жечев му е позволено всичко. До такава степен, че и днес без ни най-малко притеснение разлиства страниците на своето житие и разказва нормални и присъщи за своя отбор дела. И къде във всичко това е Апостола? И кой от всички тия, тогава, днес, когато и да било ще се сети да каже: "На нас подобни прояви не са ни позволени, защото ние сме "Левски", ние носим името на Апостола и на всеки 19 февруари ненапразно коленичим пред неговия монумент!" Такива няма, има други, има мнозина, които държат точно под това име да вършат делата на злото. То да бъде техния щит и с неговата помощ да успяват да подмамват още от по-наивните, от морално по-неизградените, ог безнадеждно провалените.

 

Заради това, че сините не обичат да знаят и мразят да четат, те едва ли са информирани, че един от отборите част от родословното дърво на ЦСКА, част от корените на ЦСКА, е "Шипка". Какво правят деятелите на този отбор, когато решават да приемат това славно име за име на своя отбор? Те отиват при останалите живи опълченци, искат разрешение да се нарекат така и дават обет с нито едно свое деяние да не посрамят високата чест и отговорност. Някой от "сините" да е направил нещо подобно? Да е стигнал до най-нормалното, да е размислил, че Васил Левски не принадлежи на няколко човека, на една група от обществото, а принадлежи на цялата нация, на историята, на националната идентичност и мечта? Някой от всички тия да е осъзнал, че Левски не може да бъде парцелиран и употребяван за прикритие на криминални дела? Не, етествено. В "Лефски" са узурпирали името на Апостола и оттогава не са спрели да крадат и узурпират. Победи, титли и лицензи, комисии и федерации.

 

Не знам дали моите опоненти са забелязали, но когато цитирам някой автор аз винаги се съобрзявам с неговия правопис. Защото това е въпрос на морал и на лично решение, и ако съответният автор намира за допустимо един отбор да бъде назоваван с името на национална светиня, независимо от това какво представлява и какви ги върши, и аз нямам право да коригирам свободната му воля и избора му в коя част от живота да съществува и твори. В светлата или в тъмната. Мечтая за деня, в който други, по-нормални хора, ще стигнат до оня извод, до който преди време стигна и голямата Нешка Робева, а именно, че "Лефски" трябва сам да вземе най-радикалното, разумно и патриотично решение. Да намери по-подходящо за себе си име. Дотогава ние, нормалните хора, сме в състояние да вършим само едно. Да различаваме високото от низкото, незабравяйки, че не сме тук, за да експлоатираме нашата земя и природа, нашето общество и история. Тук сме, за да бъдем свободни, нормални и отговорни, тук сме, за да коригираме грешките на миналото и да се учим от завета на нашите мъченици, на нашите предци. Защото и в това имаме дълг, и в това като народ имаме грях. Който трябва да изкупваме, а не да умножаваме.

 

"Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения - него - да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да възпре?

А тръгнал бе за него той да мре!...

За същия... Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ "свещен"...

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми възмутен

 

- "Народе????"

 

Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!

И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!"

(Тефтерчето на Левски, Дамян Дамянов)

 

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg

Сигурно не е редно да се оплаквам от забраната за пушене на обществени места. Близките до сърцето ми обитатели на "подуянските потайности" ще кажат, че сме дръпнали толкова здраво от голямата разградска пура миналата седмица, та да ни държи задълго... и ще са прави. Чудя се обаче, какво пушат те самите. Или го смъркат. Или си го боцкат както обичаха навремето да ги боцкат шиптърските легенди Дости и Бозго.

 

Фактът е един - само за две десетилетия обществената парадигма у нас се обърна на 180 градуса. Едно време, когато станеше дума за свине, се сещахме за въстанието на Ивайло. Сега се сещаме за калните галоши на Христо Бонев. Синоним на черен педераст беше Ерол Браун от "Хот Чокълит", сега е Азис. Станеше ли въпрос за наркотици, изплуваше името на разплутия колумбийски тюфлек Пабло Ескобар. Сега се сещаме за... Левски.

 

Имената имат значение, те са единственото, което ще остане от нас когато червеите и ентропията довършат делото си докрай. Не е все едно дали се казваш Разколников, Гнойнишки, Полиграф Полиграфович Шариков или Остап Бендер. И в живота е така. Има разлика дали държавният ти глава се нарича Франсоа, Жан, Никола, или е Желю. Или Тодор. В крайна сметка всичко се свежда до два варианта - съдбата е решила да те направи или Путин, или Курникова.

 

Защо когато в богатата си на кръв и ерес, слаба политика и още по-маргинална култура история имаме само две-три имена с които се гордеят всички от най-превъртелия професор до най-смотаната абитуриентка с най-розовата минипола, все ще се намерят някакви антиобществени елементи, които да го превърнат в синоним на нещо пошло, престъпно дори? Защо тези боклуци обикновено идват от североизточния край на София? Докога името на Апостола ще бъде свързано с двестакилограмови неонацистки лумпени, наркотрафиканти и работници от чистотата? Докога?

 

Нямате право, нямате право вече десетилетия наред да принуждавате нормалните българи да произнасят името на гиганта Левски в стабилно словосъчетание с мъжки полов орган само защото сте решили да си присвоите този, който принадлежи на времето. Поне хероин не продавайте с неговата марка, някак си е скапано. Ама поне сте последователни.

 

Кольо, Sport1.bg

ЩЕ РОВЯТ В ДОСИЕТО НА НАРОДА

ЛЮБИТЕЛСКИЯТ САЙТ "КОИ СА ТЕ" АМБИЦИРА ЧЕРВЕНИ ДОПИСНИЦИ

 

Позатихна ми меракът за този блог, започнат с идеята да се съпротивлявам на отпадаци като ГА, НА и пр. македонстващи дописници. Трябва да се реагира на фалщификаторите, но за жалост, трябва и да се следят текстовете им, а Антон Павлович Чехов кога? Може би трудната поносимост да се четат "едни и същи разновидни пасквили" е пречка и за други "сини" автори да възразяват срещу граничещи с престъпление манипулации в днескашното "работническо дело", на стария кадър Атанасов. Той вманиачен антилевскар, а като прибавим към това, че и е много работоспособен, /както повечето подтиквани от злоба самотници/, амбицията му все пак дава плодове. Не само сред най-нискочелите читатели, но дори и сред сериозни писачи, които му подражават – волно или неволно. А някои заемат щат и в сайтове, които искат да минават за "общонационални". Важното е да гонят слава с акции срещу "подуенските говеда"…

 

————————-

 

Ето един пример с горещ последовател на ГА-га. Статията е от Явор Пиргов, а не от някакви си "папая", "говедоебач" "говедоездач" или "говедокилър". Поводът за написването пък е новопоявил се любителски сайт на Сектор Б. Феновете са си го кръстили "Кои сте вие", а идеята на ентусиастите е да разкриват нелицеприятни за сектор Г моменти от доста спорната червена футболна история. Те са тръгнали да доказват това-онова със снимки, цитати и факсимилета, в които черно на бяло се виждат неоспорими неща, които гьобелсовата пропаганда прикрива или преиначава. Например, че четирибуквието е еквивалент на трибуквието, управлявало 45 години посредством член първи от димитровската конституция, а до 10 ноември това не е било притеснително, а напротив…

 

————————-

 

От "секторния сайт" са се захванали да опровергават с факти и документи , а такива със сигурност са в изобилие в целия виртуал. Но ето, че първият "матросовец", който подлага желязна гръд, вместо да го направят любителите отсреща, не е запалянко, а е от "банката кадри", назначени в " национална медии" като независими дописници и редактори.. В случая "цекиста Пиргов" не опровергава видяното и прочетено в сайта, а прибягва до закани още в заглавието – "Ние пък ще ви отоврим сините досиета!" И без да протака, "запретва гугъла" и започва да вади компромати за "срамни левскари" от комунистическото минало на "Левски" – София.

 

————————-

 

Както трябва и да се очаква – на първо място е биографичната справка за Цола Драгойчева. Къде е родена, как е станала ремсистка и комунистка, как участвала в атентати и лежала в затвора. После как дошъл 9 септември, как женицата тръгнала по своя отечетсвенофронтовски път. Който пък я е завел, по подразбиране, при детската й мечта – да стане почетен председател на пощенски спортен клуб "Левски". И с това да подсигури с мантри половин век напред симпатизантите на славния армейски отбор. Сякаш създаден, за да може да се гаври и конкурира с отбора на пощеското ведомство, откраднал чрез взлом и името на Апостола на свободата…

 

Става въпрос за една крайно неориентирана във футбола жена, която преди "гадната демокрация" е била на изключителна почит и е будела респект и страхопочитания в покорни рабкори като ГА. Днес обаче същите са я превърнали в нещо повече от "синя светиня", която им върши работа дори по-добре от "пияният убиец от Витиня". Цола им е безценната синя патерица, без която антилескарската червена общност ще наподобява на грохнал инвалид от боевете край Курската дъга. Накичен до последно с ордени и медали, той се опитва да ги продаде, под звуците на своята изтърбушена хармоника. Която стене и ридае по нявгашни "безимьоний въйсоти"… Част от държавните отличия сакатият боец е разположил върху червения си потник, а сергията му е между две кофи с боклук. Върху тях се чете животоспасяващият лозунг "Кур за Лефски" и съкратеното КЗЛ…

 

————————-

 

Но и без подобни клипчета, оставете на мира другарката си Цола Драгойчева! Тя в живота си не е ходила на мач, нито е стояла в левскарски президиум, над който пише "За ярки комунистически добродетели". Ако имате такива снимки, направете си сайт и ги пускайте, както са направили левскарите. И няма защо да се заканват вашите щатни дописници, че ще ни отварят "сините досиета". Досието на нашия клуб е досието на българския народ. Първо – от Освобождението до 9 септември 1944 година, когато, за първи път, от XIV век насам, българите се опитват да се равнят по европейците. Като им подражават и за спортуването. Това ученическо начинание край Могилката е тъкмо под влияние на новата европейска вълна за спортуване и специално за играта футбол. От това "досие" ли ще почвате? То си е черно на бяло и в съдебните регистрации. Регистрирани са и всичките ни клубни председатели до "фффаталния" девети септември. Сред тези ръководители са трима уважавани лекари, единият станал академик. Други са били висши офицери, демобилизирани след войните, двама са уважавани юристи, все публични личности./И нито един началник на затвор и милиционерски майор, като вашите Иван Михайлов и майор Мирски…/

 

————————-

 

Няма сметка Явор Пиргов да рови из "сините досиета", особено между 1914-1944 година. Още ги няма и Ангел Солаков и Иван Славков – другите му отрицателни примери, с които ни бори този независим професионален журналист. Той въобще не обръща внимание в своята "статия-картонче", че Солаков, като кореняк софиянец, би трябвало да е станал левскар дълго преди негови съпартийци да слязат от връх Мургаш и да основат "Чавдар" и "Спартак"-Подуене, предвестниците на днешния цска. Такъв отбор е бил мечтата на цървуъланковци, които за първи път стъпват в столицата точно на девети сутринта – след като отборът на народа вече е навършил трийсетак. Това е, кажи-речи, половин човешки живот. Виновни ли са Солаков, също и Иван Славков, че са се родили в същия град, където е създаден "Левски"? А не из ловешките и троянски села, откъдето доста по-късно идват "легендите" Милко и Добри…/А много по-рано в същия регион са се подвизавали предателите на Левски и Георги Бенковски…/

 

Нали под ръковдството на тази върхушка започва съставянето на "досието" на хиляди хора, само защото не са мечтали за новата "народна власт", а само са се надявали след войната да си заживеят подобно на европейците – мирно и кротко, със своята си собственост, а не отнета за сметка на разни абривиатури. С подобна нагласа е бил и предприемачът Иван Карадочев, един от последните спонсори на "Левски", убит от ДС в лагера край Ловеч.

 

Обаче пирговци няма да обявят и неговото досие, не им върши работа както на баба Цола. Както няма да разкрият досиетата и на хиляди други левскари, удвоявали своето присъствие по трибуните, успоредно с поредните титли на българо-съветския отбор. Получава се мантрата "отбор на всички власти", но нима целият български народ не е "народ на всички власти"? След като за цели 700 години имаме три-четири по-масово организирани протести срещу властите, а единият, според музея на славата, вероятно се води като всенародно вълнение срещу отнемането на европейския лиценз на най-великият за всички времена….

 

————————-

 

Ако си футболен клуб само на една власт, защо ще ревеш, че те потискат "онези с досиетата". "Пирговци" трябва по-често да ги подсещаме и за "върли цекисти" като полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шести отдел на цялата държавна сигурност, давати ли си сметка какво агънце в сравнение с него нашият антигерой Николай?По-късно Гестапото става вицепрезидент на Мултигруп и член на управителния съвет на ЦСКА, за да докаже, че точно това е отборът на бившата и настояща държавна сигурност. Маестрото сега е собсвеник на в. "Земя" и автор на незаменимото и незабравимо интервю с ген. Джуров,озаглавено "Защо създадохме нашия ЦСКА".

 

Това трябва да е важният човек в днескашните червено-сини спорове по темата "Кои сте вие". ГА=говци, ПИР-говци, НА-новци и сектор Ге-евци имат сметка, до края на преброените си дни, да повтарят за Тара и Мара, за Цола и Мола, само и само да не се докосват до теми като Митьо Гестапото и цялото котило червени ченгета, за които "Левски" и левскарите бяха неблагонадеждни елементи, даже и когато са вербувани.Те бягат и от темите за "олигарси с червени куфарчета", защото над 90 процента от тях са верните симпатизанти на "отбора без досиета". Там си остава вярата и надеждата на номенклатурата, прежалила великите комини на Кремиковци, но готова да брани спомена за великата футболна витрина. Която е можела да стане още по-велика, ако буржоазната пропаганда не е заблудавала, че на полуфинала в Болоня щяло бъде пълно с комунисти…

 

————————-

 

Има какво да помогнат за стогодишнионата ни момчетата от любителския сайт "Кои сте вие". А ако потърсят помощ и от сини симпатизанти, които могат да ползват достъп до централните архиви на МНО, МВР и ЦК на БКП, меракът на Явор Пиргов да вади "сини народни досиета" може да му изиграе много лоша шега. Ще стане ясно, със сигурност, по каква причина и по чия поръка хората, които са съставяли "досието на народа", са решили да надянат на любимия им отбор сини пагони. Защото едно е да се родиш с пагон, друго е да ти го надянат на петдесет годишна възраст…

 

————————-

 

Изчистването на името ни чрез факти и документи през следващите две години, ще бъде много достойно за стогодишният юбилей. Вацно е да разберем "кои са те" не са да се заяждаме и пустословим, а за да се открои истината за едно достойно съществуване в условията на "три Българии". Ние не сме искали нито други имена, нито игрища в други квартали. Всичко е натрапено от политическата конюнктура, която ни е докарала и изкуствен конкурент, на мястото на други футболни връстници. Ние и тях ще преживеем, но не искаме да се примиряваме с македонската им агресия и непочтеност към собствената ни история. Това напрежение и взаимна омраза не е резултат от игра на терена. За да си го обясним по-добре, трябва по-отблизо да следим как македонските историци вадят "досието на бугарите". Вижте и с какво одобрение се ползва от повечето червени сърца още невидяният антибългарски /и антилевскарски/ филм "Трето получвреме". Може ли да не се досетим, че и изкуствената нация и изкуствения отбор се появиха в една и съща година със съдействието на един същи червен интернационал…

 

————————-

 

Другото, разбира се, си остава само една проста игра за умни хора. Но също и за друг вид играчи, щом една футболна емблема може да изпере парите от две-три червени куфарчета. Но когато това се случва при нашите доблестни и смели армейци, тях ги подскокоросват, че става дума за световни конспирации, директиви, тари, мари… Лесни са за управление "дучетата", дарени с титла още преди да се родят. А ние какво друго да кажем, освен най-правдивото – Колко жалко е да си мутант! Докато се пъчиш, че си супер оригинал. Такава е съдбата на всички клонинги, те нямат нужда от досиета.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Нямам идея как успяха да ви надушат чак в Босна, наистина. Мога само да ви гарантирам, че не съм ви издал аз. Вие си падате по доносчетата и писъмцата до УЕФА. Някак са разбрали сами какво представлявате, в крайна сметка Сараево не е толкова далеч.

Шегата настрана, как мислите, дали ме дразни фактът, че някакви бошняшки селски фенчета смятат (вечно) втория тим в родината ми за "балкански цигани"? Естествено, че да. И точно по тази причина започвам да се ядосвам още повече на момчетата от последната спирка на автобус 120.

Нека се позамислим какво са донесли агентурните храненици на родината за близо сто години безоблачно съществуване. Нивалиновата афера, бивш вратар в затвора за контрабанда, бойкоти на националния отбор и часовници в подплатата на саковете след поредното излизане отвъд желязната завеса, побоища от знайни и незнайни албанчета, наркотици във фенклубовете и напращели цици вместо тренировки в чалгаклубовете, пияни араби и още по-пияни нигерийци.

После как да не ви наричат цигани, като всичките ви постъпки вонят все едно сте мъкнали 200 метра меден кабел в жегата към подуянския пункт за вторични суровини? И какво са виновни горките босненчета, че дори там вече има Ю Тюб и само като напишат името на националния ни герой, се появяват подскачащите в екстаз и невярващи на очите си футболисти на Антверпен, изнасилили подуянци за по-малко от пет минути. С какво да ви свързват в такъв случай, с кралската фамилия на Монако ли?

Не за първи път лепите петно на България, няма да е и за последен. И тъй като по всичко личи, че нямате намерение да се откажете от името на светинята, май ще трябва да предпиемем контрамерки и да извадим от употреба прякора на Апостола. Ще трябва да го наричаме просто Кунчев. Така да го пише и в учебниците. Името не е фонетично, даже е грозноватичко, но какво да се прави, типично за централна България. Поне обаче не е омазано с вонята на потните ви гащета и хероиновите войни в Сектор "Б".

Самият Левски искаше всички в нашата страна да живеят в мир и разбирателство - българи, турци, цигани, евреи. В този смисъл Динамо Подуяне е олицетворение на идеала му - български ченгета в служба на турската партия харчат еврейски пари. И си получават прозвището "балкански цигани".

И знаете ли кое е най-жалкото? Че тия полуграмотни бошнячета, дето се гаврят с вас и по този начин индиректно с родината ми, накрая ще дойдат и ще ви бият. А дори още не е август, та да ми е за "честит рожден ден".

Кольо, Sport1.bg

Сектор "Б" за пореден път поквари името на своя идол Васил Левски с малоумните си дейтсвия, въпреки че и те самите вероятно не знаят кой е той, за какво се е борил и защо го почитат. Кога най-после от ПФК Левски ще разберат, че те не са Васил Левски.

Олигофрени от Сектор "Б" издигнаха повече от срамен трансперант по време на първия си мач от втория предварителен кръг на Лига Европа: "Ратко Младич и Аркан ви е****, сега на ред сме ние". За пореден път псевдогероите в синьо показаха защо дори и в една Албания си позволяват да посрещат българите с цигани. Хвала вам фенчета националистчета, които почитате хора избили хиляди деца и жени. Само за информация на "сините" наркомани, че сърби клаха българи в Македония, само защото са българи.

 

Самият Васил Левски за безграбначни личности като вас е написал: "За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт".

 

А привържениците на ФК Сарево отвърнаха съвсем "подобаващо" на "интелигенцията" от Сектор "Б", с обесване на чучуло на Апостола на свободата Васил Левски.

 

Сега къде е позицията на истинските привърженици на "Левски" и защо не се разграничиха от действията на тази група? Защо никой не написа едно извинително писмо до ФК Сарево? Как ще се почувствате, ако ви посрещнат с трансперанти възхваляващи клането в Батак? Със сигурност нищо няма да почвувствате заради алкохола и наркотиците в кръвта ви.

 

Дано заради тези гнусни действия никой невинен фен тръгнал да подкрепя отбора си не бъде заклан по време на гостуването на отбора в Босна, защото там хората не го докарват само на думи, но и на действия.

 

Николай Николаев, SportaBG.com