Преди няколко месеца ФК Шкендия стана за първи път шампион на Македония. Направи го категорично, с 11 точки преднина пред подгласника Металург (Скопие), спечелвайки най-важните дербита през сезона.
Впечатляващото тук е, че тимът от град Тетово е новак в елита. Година по-рано печели промоция за македонската Първа лига, а още две преди това се класира от третия във втория ешелон.
Има обаче един голям проблем. ФК Шкендия не е македонски клуб, а албански, което го прави силно обичан, но и в пъти повече мразен. Основан от албанци, с играчи предимно от албански произход и с привърженици албанци.
Град Тетово се намира в северозападна Македония, поради което се води македонски, но реално не е такъв. Той е в близост до границите с Косово и Албания, поради което над 70 % от населението му е албанско, а само 23 % - македонско.
Процентът на изповядващите мюсюлманската религия в града е още по-внушителен, тъй като освен албанци има и няколкохиляди цигани и турци, както и босненци.
Още от самото си основаване през нетолкова далечната 1979 г. ФК Шкендия започва да тормози тогавашната комунистическа власт на бивша Югославия. Причината е в нарастващата с бързи темпове популярност на тима сред албанското и въобще сред мюсюлманското население в региона и страната.
Отборът стартира от най-долните футболни ешелони на Югославия и по подобие на последните години в Македония успява за две години да се изкачи от аматьорските групи до втора дивизия. Това притеснява сериозно комунистите, които се боят от събуждане на албански национализъм. Решението е само едно - да разформироват клуба, както и правят.
ФК Шкендия възкръсва от пепелта, след като Македония е призната за независима република, а през последните години прави своя повторен щурм нагоре, стигайки до титлата.
Своеобразната птица Феникс в македонски вариант хвърля в ужас органите на реда и всички граждани и с новата вълна пробуждане на албанското население. Феновете на Шкендия вече си спечелиха славата като най-фанатизираните и безскрупулни в югозападната ни съседка.
Фракцията "Балистет" всява страх във всеки един град, който посети, и който е населен предимно с македонци. Името на групировката идва от "Бали" (Balli Kombëtar - Национален фронт). Така са се казвали албанските националисти с крайнодесни виждания по време на Втората световна война.
Числеността на ултрасите от "Балистет" се увеличава непрекъснато заедно с цялостната подкрепа към отбора от всички албанци в Македония, а с това и огромните проблемите, които създават.
След един такъв през 2008 г. отборът е изхвърлен във втора дивизия. Един от най-успешните македонски клубове Работнички (Скопие) гостува на Градския стадион в Тетово. Резултатът след първото полувреме е 1:0 за столичани, а загуба за Шкендия означава изпадане от елита.
Веднага щом е свирен съдийският сигнал за почивка, хулиганите на "Балистет" нахлуват на терена и нападат футболисти и треньори на Работнички още преди да са влезли в тунела. Полицията не успява да се справи бързо с тях и мачът е прекратен, а Шкендия - наказан с изхвърляне в по-долната група.
Ултрас фракцията на тима е отговорна и за оскверняването на паметник в Тетово, издигнат в чест на борилите се за Македония местни партизани.
Най-големият им "подвиг", който разбунва духовете на цялата страна обаче се случва на 18 октомври 2010 г. Шкендия гостува на ФК Напредък в Кичево, а членове на "Балистет" свалят македонското знаме от пилон на стадиона и на негово място поставят албанския флаг.
Местни полицаи опитват да върнат държавното знаме на мястото си, което вбесява гостуващите фенове и те започват да къртят седалки и да ги мятат по униформените.
На органите на реда предстоят две много тежки седмици. На 1 октомври Шкендия гостува на най-успешния клуб в страната Вардар. Омразата на етно-религиозна основа между "Комитите" и "Балистет" не е за описване с думи. Както и напрежението, което ще се стеле над Скопие.
Две седмици по-късно шампионите играят със своите съграждани Тетекс, чиито фенове са македонци и християни, а фен-групировката им "Войводи" също не е от най-кротките.
Орисията на Шкендия и "Балистет" е винаги да воюват на терена и извън него. Така е от тяхното създаване, така е и сега. На омразата отговарят с още по-силна омраза. Особено ако срещу тях не стои албанец...
Павлин Неновски, sport.webcafe.bg
