Имахме си своя приказка. И никак не ни харесваше, че с напредването на годините преставахме да вярваме в нея. Поради това си създаваме други магии. За тези, дето обичаме футбола, приказките са си точно футболни. В последната седмица излиза, че само за един ден, за една вечер, дори за два часа хората могат магически да променят вижданията си за футбола. И ако изведнъж приказката не ни харасва, веднага я сменяме с друга, която ни е удобна и приятна. Ето това е любимата ни игра в България.

За треньорите
Симпатизирам и на Ясен Петров, и на Милен Радуканов, защото принципно в България са рядкост младите хора, които са способни да издържат на напрежението и да продължават по пътя си, вярвайки в това, което правят. И колкото се радвах за доказателството за възхода на Радуканов, толкова се ядосвах за отношението към Ясен Петров. Оказа се, че у нас чудото се е случило. За една нощ двамата треньори преминаха дългия път от отрицанието към величието или обратно. Сигурно някоя звезда е паднала и променила тези треньори. Само това може да е обяснението.

Наставникът на ЦСКА преживява това, което вече мина през главата и сърцето на Ясен Петров през есента.

Последствията от една победа във вечното дерби дава стабилност, увереност, но не имунизира от бъдещи проблеми. И след един прекрасен момент винаги идва трудност. И по това как всеки треньор я преодолява, се вижда всъщност колко струва. Между другото от това как феновете се държат по време на криза, най-ясно се вижда какви привърженици са всъщност. Ако в Левски наистина смятат да дадат само един мач на Ясен Петров, за да преценят колко струва, значи са луди. Паметта винаги трябва да е в услуга на хората. Защото много бързо всички забравят какво бе положението само преди година време на Герена. И не е лошо да си спомнят кой бе човекът, който генерира тази промяна. Защото Гара Дембеле се случи на Левски и заради Ясен Петров. Жалко че паметта на феновете винаги е твърде кратка. През пролетта на миналата година сините бяха стигнали едва ли не дъното, а сега не са доволни от един двубой. Ефектът на приказката.

Чудото на вълшебната футболна вечер сега издигна на върха Радуканов. Феята там е превърнала Пепеляшка в принцесата на бала. Вярвам или по-скоро се надявам, че младостта и хъсът, които Радуканов има у себе си, ще му помогнат да продължава напред. Защото той сега е на върха и за голямо съжаление феновете могат лесно да го сринат. А тези на ЦСКА не са нещо по-различно от онези на Левски. Те отрекоха Любо Пенев за няма и два месеца, та какво остава за Радуканов. При първия провал ще се сетят за неговото „синьо минало” и така нататък. Лошото е, че както в ЦСКА изведнъж направиха за 24 часа от Радуканов следващия Стратег, така пак за 24 часа ще го сринат. Човекът работеше здраво от доста време и просто сега обра плодовете на работата си. Жалко че никой не даде подобен шанс на Зафиров преди това, защото и той можеше да постигне нещо. И единственото ми притеснение е, че и Ясен Петров, и Милен Радуканов рано или късно ще станат жертва на комплексираната лудост и мечтите за вечно щастие, които по традиция обхващат двата клуба. И когато то им бъде отнето дори за 24 часа, не прощават. Защото си искат своята приказка, без да признават никакви логични и реалистични аргументи.

За съдийството
Обаче ако мислите, че само тук, в България, нещата толкова бързо могат да се променят, грешите. Дербито между Челси и Манчестър Юнайтед обърна изведнъж отношението към арбитрите. След двубоя на Червените дяволи с Уигън, когато Уейн Рууни бе пожален, въпреки че заслужаваше червен картон за удар без топка, асистентът на Алекс Фъргюсън Майк Филън промълви нещо като „за съдийските отсъждания няма смисъл да се говори”. Фъргюсън дори заяви, че единственият човек, който е излязъл от ситуацията с чест, е Марк Клатенбург (съдията на въпросния мач с Уигън). А когато изведнъж Юнайтед се оказа от обратната страна на същото това решение, изявлението на Фъргюсън бе много различно. Оказа се, че още след назначението на Аткинсън той се е опасявал от най-лошото. И отиде много по-далеч, казвайки, че за такъв мач отборите се нуждаят от безпристрастен съдия, а не са получили такъв. И за няма и два часа позицията на клуба спрямо съдийски отсъждания се промени тотално. Само че арбитрите не са се променили за една нощ. Те си бяха същите и преди.

За купите
Арсен Венгер видя как отборът му губи финала за Купата на лигата на Англия по един ужасен начин. Преди въпросния двубой той искаше от своя тим да играе във всеки мач и да гони всеки трофей. Прекрасно, нали! Само че след въпросната загуба изведнъж се оказа, че все пак има приоритети. За Арсенал най-важното е да се спечели титлата. Да, съгласен съм. Но защо тази генерална промяна във възгледите се случи само за 24 часа? И дали, ако изходът от финала срещу Бирмингам бе друг, изявленията нямаше да са различни? Почти съм сигурен, че темата за победи във всички състезания щеше да е на дневен ред. Оказа се, че още на първата пресконференция след въпросния финал Венгер обяви, че лигата е най-важна, защото се играят 38 мача, а Купата на лигата не е нищо значимо, защото е от само 5. Явно някоя фея с вълшебната си пръчица е минала и през съзнанието на французина.

Магическото преобразяване
Футболът от доста години не е нещо, което може да се промени за 24 часа. Само че ние си забиваме главите в пясъка и сме готови да виждаме нещата както ни харесва в две идентични ситуации. И заради това на всички тази игра много се харесва. Защото в нея винаги сме прави. Само дето за огромно съжаление това изобщо не е вярно. И който мисли само за хубавата приказка, обичайно губи. Защото Спящите красавици, Дядо Коледа, Пепеляшка просто не съществуват. А само те за 24 часа могат да променят драстично живота ни. В реалността това става за много по-дълго време. Ако изобщо стане.

Борислав Борисов, Диема