Агитките на двата генуезки отбора - "Сампдория" и "Дженоа", са един от най-темпераментните на Ботуша

 

В реалния свят на футболните фракции властват предаността към любимия клуб и омразата към врага.

 

Генуа, Виа Джовани Де Пра 1, 16139, стадион „Луиджи Ферарис” – това е адресът на днешната ни дестинация. Футболното съоръжение е домът на отборите на „Сампдория” и „Дженоа”. Или с други думи – арена на едно от най-ожесточените съперничества на Апенините, което противопоставя два успели италиански клуба и няколко от най-мощните ултрас организации.

 

 

„Дженоа” е първият основан италиански футболен отбор. През далечната 1893 г. англичанинът Джеймс Спенсли полага основите на Крикет и атлетически клуб „Дженоа”. Поради този дребен детайл и до ден днешен Английският червен кръст стои гордо на емблемата на тима, а хореографиите по северната трибуна на „Луиджи Ферарис” често обрисуват английския национален флаг. От другата страна, южната трибуна, отговарят с Бачикия – моряка с лула в уста, принадлежащ на пристанищния град.

 

 

Що се отнася до фракциите, които стоят зад „Дженоа” и „Сампдория”, те също не се отличават от общата картина в Италия – много на брой, всичките следващи типичната ултрас подкрепа за тима. Това, което отличава групировките от Генуа, са имената на двете най-мощни организации. Те са посветени на двама от най-великите играчи, подвизавали се в съперниците от Генуа.

 

В центъра на северната трибуна на „Луиджи Ферарис”, там, където се настаняват ултрасите на „Дженоа”, гордо се вее знаме с клубните цветове и надпис Ottavio Barbieri.

 

 

Роденият през 1899 г. полузащитник прекарва цялата си футболна кариера в едноименния тим, а по-късно ръководи отбора от треньорската скамейка.

 

Всъщност групировката Ottavio Barbieri наследява на лидерската позиция в северната трибуна фракцията Fossa dei Grifoni (Бърлогата на грифона, бел.ред. грифон – митологично същество, полуптица, полулъв, символ на Генуа). FDG е основана през 1973 г. и оттогава до началото на 90-те, когато се разпада, е неизменно страшилище на Апенините. С организацията на Curva Nord фракцията FDG се справя забележително – през 70-те и 80-те години на миналия век хиляди пътуват организирано за гостуванията на тима, а домакинствата оставят забележителни спомени с оригиналните хореографии. От огромния лик на грифона, често разпъван в северната трибуна, потръпват дори най-смелите противникови ултраси, а гостите наливат краката с олово.

 

 

В този период се създават и няколко неразривни приятелства с тифозите от Пиза, Виченца, Анкона, Неапол и особено с Торино. Братската връзка с торинци и до ден днешен е едно от най-силните футболни приятелства в Италия. Поради предимно левите политически възгледи ултрасите на „Дженоа”, меко казано, не намират общ език с фракциите на „Юве”, „Интер”, „Лацио” и „Верона”.

 

 

Естествено най-специални са отношенията с омразния градски съперник „Сампдория”. Най-мощната фракция зад „Самп” също носи името на легендарен състезател.

 

Ернесто (Тито) Кучиарони е аржентински нападател, който в периода 1958–1963 г. защитава цветовете на тима и се превръща в любимец на синята част от Генуа.

 

 

Групировката Ultras Tito Cucchiaroni е основана през 1969 г. и оттогава е неизменен лидер на южната трибуна на „Луиджи Ферарис”. Като по право заемат горния етаж на трибуната, а долният остава запазена територия за другата водеща фракция в Gradinata Sud (южната трибуна) – Fedelissimi 1961 г.

 

Макар историята да познава случаи на дрязги между двете основни групировки зад „Самп”, съдбата предостави и редица поводи за сплотяване сред ултрасите на „блучеркиатите” (в превод на български „сините с лентичките”).

 

Краят на 80-те и началото на 90-те са най-славният период на клуба, който печели единствената си шампионска титла, вдига КНК и достига финал за КЕШ (загубен след продължения от „Барселона” на Ицо Стоичков). В основата на тези успехи стои президента на клуба Паоло Мантовани. На 14 октомври 1993 г. обаче той внезапно умира. Изпратен е от десетки хиляди ултраси – един от най-трагичните моменти за „блучеркиатите”. Естествено тифозите излизат от ситуацията още по-сплотени и мобилизирани. А и съдбата скоро им предоставя нов тежък момент. Наследството на Мантовани бързо е пропиляно и скоро „Сампдория” изпада в Серия Б, а малко по-късно се озовава и в Серия С1.

 

 

Поради слабите моменти от средата на 90-те до ден днешен ултрасите на „Самп” не пропускат да излеят гнева си срещу ръководството или срещу играчите на тима. Въпреки това те най-често се измъкват само с устни разговори с ултрасите, които често нахлуват на тренировки и заплашват играчите да си вземат поука и да покажат по-добри игри.

 

А в случай че футболистите ги радват – на дневен ред са карабинерите. Едни от най-големите безредици се случиха в края на 1999 г., когато над 2 часа продължи войната между членовете на UTC и Fedelissimi и карабинерите от Генуа преди двубой срещу „Болоня”. И завърши с един ранен в главата ултрас и десетки контузени полицаи.

 

„И все пак няма нищо по-добро и задоволяващо от това да спукаш главата на някой грифон”, пише ми прехвърлилият 40-те Адриано от фракцията Fedelissimi.

 

Въпреки че полицията обикновено предприема сериозни мерки преди градските дербита, сблъсъци винаги има. „За градска територия. И от омраза”, пояснява той.

 

Стоян Генов, Новинар (специално за FanFace.bg)