По 500 лв. ще струват картите за вип ложата за мачовете на „Етър” в елитната група, съобщиха от великотърновския клуб. Вече стартира ремонтът на вип сектора, от който бяха демонтирани старите седалки и ще бъдат поставени луксозни кресла.

От „Етър“ изрично предупредиха, че в досегашния вип сектор занапред ще имат право да влизат единствено официалните гости на клуба и ръководствата на двата играещи отбора, както и притежателите на вип карти.

 

За медиите ще бъдат обособени специални места вдясно от този сектор с изискваните от БФС условия за нормална работа, както и кабини за тв и радио предаване на двубоите. Там ще бъдат местата и за останалите гости с пропуски.

 

За притежателите на новите вип карти са предвидени ред удобства. Срещу цената от 500 лв., която ще важи за целия спортно-състезателен сезон 2012/2013 г., те ще имат всички удобства и перфектна възможност да гледат мачовете. Вип гостите ще гледат мачовете заедно с най-известните имена на родния футбол, а по време на срещите за тях ще има кетъринг и обслужване с изключително качество. Всеки ще има персонално кресло с обозначено неговото име за целия сезон.

 

От „Етър” подчертаха, че всеки закупил си от новите вип карти, подпомага развитието на клуба и цялостното подобряване на предлаганите услуги.

РЕЗЮМЕ: В това писмо ще стане дума за критиката. Екологична, медийна, литературна, икономическа - всякаква. Край на резюмето. 

 

Човек не може да прочете всички книги, да изгледа всички филми, да отиде на всички концерти. Щем не щем, осланяме се на оценките на специализираната критика. Бизнесът - и той. Standard and Poor's понижи рейтингите на 9 европейски страни. Ако сте инвеститор, ще повярвате ли на Стандард енд Пуърс? Възможните отговори са три: "Да", "Не" и "Не знам". 

1. Да. Стандард енд Пуърс са анализатори с авторитет. Аз нямам физическата възможност да боравя с толкова икономически и политически данни с колкото те боравят и ще им се доверя. Те казаха, че европейците не действат ефикасно за излизане от кризата и за растеж. Аз също виждам, че това е така и Стандард енд Пуърс не са криви, че това е така. 

 

2. Не. Стандард енд Пуърс казаха, че не си поставят за цел да разрушат еврозоната. Значи те нямат вярна преценка дори за самите себе си. Кои са те, че ще рушат или няма да рушат еврозони? Заедно с Мудис и Фич Стандард енд Пуърс е просто една от трите големи рейтингови агенции. Къде бяха те да предупредят за кризата, която се разрази в САЩ и обхвана света? 

 

3. Не знам. Досиетата на рейтинговите къщи са грамада от грешни прогнози. Неволно или предумишлено грешни, аз не мога да знам. Ако поискате да научите за предумишлено грешните прогнози, целещи икономическото сриване и поставяне под зависимост малки и слаби държави като България, прочетете книгата на Джон Пъркинс "Confessions of an economic Hit Man". ЕС, колкото и да е кусурлия, ще е твърде голям залък за "икономическите хит-мени". Те дори в една закъсала Русия не успяха докрай, макар Мадлин Олбрайт да каза, че не е справедливо Русия да разполага с толкова голяма част от подземните богатства на света. Грешен е икономическият модел "растеж, растеж". Няма безкраен растеж. Той би унищожил планетата. 

 

Аз лично клоня към отговор номер три, но поради липса на достатъчно знания не ще нагазя в по-дълбоки икономически води.

 

Връщам се към моята по-обща тема за критиката въобще. 

 

За да критикуваш нещо, ти трябва да можеш да направиш това нещо по-добре от този, когото критикуваш. Литературните критици критикуват книгите, които те самите не могат да напишат. На Кево (Кеворк Кеворкян) му вярвам, когато той прави телевизионна критика, понеже той правеше по-добра телевизия от сегашната. 

 

Тези дни умря пианистът Алексис Вайсенберг. Аз не го познавах и никога не съм говорил с него, ала той ме отказа да пиша музикална критика. Леа Коен я пишеше по-добре от мен, но тя не можеше навсякъде да пише; аз също се вреждах да пиша и ми плащаха, и бях доволен, че пиша за музика, а не за политика. Пишех къде Стокхаузен вгражда в композициите си математически формули и защо той е на корицата на албума на Бийтълс "Sergeant Pepper" и защо толкова му се възхищават Майлс Дейвис и Пол Маккартни. 

 

Престанах да пиша за музика, когато отидох на концерт на Алексис Вайсенберг, за да напиша рецензия. Казах си: Джимо, ти можеш ли като Вайсенберг да изсвириш "Петрушка" на Стравински? Я си погледни ръцете с пръсти като кебапчета. Така престанах да пиша рецензии за клавирни изпълнения. 

 

Моето пиано - това съм го разказвал сто пъти - стана на трески през бомбардировката на София на 10 януари 1944. Сигурно щях да стана посредствен пианист. Трябва да благодаря на англоамериканците, че не станах. Не им благодаря, че в бой с тях загина кръстникът ми Спайч, който беше летец изтребител. Много софиянци загинаха тогава под развалините. Миналата седмица в парламента ни имало предложение да се почете паметта им. Парламентарната началничка казала не. Нито да се гласува, че арменското клане е геноцид. Само за българските турци ще се покайваме, дето насилствено им сменяхме имената по тодорживковото време. Аз мисля, че да ти вземат името е лошо, но е още по-лошо да ти вземат живота, ако си арменец в Османската империя или софиянец през бомбардировките. Аз щях да взема по-умно решение от решението на парламентарната началничка.

 

Искаше ми се да правя критичен преглед на българските медии; бил съм във всякакви медии и нещичко назнайвам. Но нямам нерви. И сили нямам. В София сега има повече радиостанции, отколкото в Лондон. Вестници с лопата да ги ринеш и вземи единия, че удари другия. От реклама на стоки те не се издържат, българското потребление е свито и продължава да се свива; сегашният началник на България генерал ББ (Бойко Борисов) дори препоръча самозадоволяване - "Садете си картофи". Аз него престанах да го критикувам, щото не знам за коя негова глупост по-напред. 

 

Голяма част от българските медии хвалят ББ с раболепието, с което медии и поети хвалеха Тодор Живков. 

 

Прежалих се за един ден и следих, доколкото можах радиата, прегледах българските вестници. Оказаха се два вида. Такива, които са премълчали, и такива, които едва-едва са смотолевили, че български момичета и момчета, скиорчета, сноубордистчета и природозащитничета се появиха пред парламента с плакати "Проклет да е Цеко". 

 

Дали защото Цеко Минев не им дава да се пързалят на Витоша, докато парламентарните умове узаконят ламтежа му да застроява и да сече още гори във Витоша и другаде? Или защото са прочели поемата "Грамада" на Иван Вазов, дето селяците хвърлят камъни и казват "Проклет да е Цеко", и става грамада от камъни? Не знам. В едно предишно мое писмо, озаглавено "Кукуригу", аз написах, че се качвахме на Витоша дори през село Чуйпетльово, откъдето е по-трудно. Но ако децата с лозунги "Проклет да е Цеко" са протестирали против това, че алчните български предприемачи съсипват планините и черноморския бряг, аз съм с децата, понеже освен хубавата природа, ние друго нямаме и с дупчене за шистов газ ли, с друго ли ще я съсипване, все е престъпно. 

 

Медиите премълчаха протеста "Проклет да е Цеко", понеже откакто се комерсиализираха, повечето свирят на две струни. Едната е струната на клюките, измислиците, простотиите. Другата струна е лазенето пред ББ. Двете струни са в съзвучие. 

 

Докога ще е тъй? 

 

Едновремешните колежанчета философствахме така: 

 

"Колкото повече учиш, толкова повече знаеш, колкото повече знаеш, толкова повече забравяш, колкото повече забравяш, толкова по-малко знаеш. Що да учиш тогава?" 

 

Така измислихме закона за контрапродуктивността, само че ние не го наричахме закон за контрапродуктивността, а и едва ли ние сме го измислили. 

 

На сергията на медиите колкото си по-четен, слушан, гледан, толкова повече печелиш от реклами. Колкото повече рекламираш, толкова повече досаждаш с тъпи реклами, по ти се стеснява аудиторията и по не печелиш от реклами. 

 

Тук печатните медии имат мъничко предимство пред аудиовизуалните, понеже във вестника рекламните тъпотии просто ги прескачаш. Но това не променя световната медийна картина. Колкото и тъпотии и измислици и клюки да печатат печатните медии, аудиовизуалните ги надпростачиха благодарение на неимоверно бързото развитие на телекомуникациите. 

 

Ала ето че влезе в действие законът за контрапродуктивността. Поради бързото развитие на телекомуникациите младите (аз ги наричам децата) почнаха да общуват помежду си, да се самоорганизират за екологически или за политически протести без посредничеството на каквито и да било медии, без партии да ги оглавяват, за да им яхнат протестите. Явлението е глобално - от "Окупирай Уолстрийт" до "Не щем шистов газ в България" и "Проклет да е Цеко" от поемата "Грамада" на Иван Вазов. 

 

Племенникът на Иван Вазов играел вратар, когато българският футбол бил още в пелени. Във Варна били на посещение на добра воля английски моряци и щели да играят приятелски мач с българите. Варненци (варналии), за да не се изложат, поискали племенникът на Вазов, момче, което учело в София, да им е вратар. Момчето имало да пише съчинение за "Под игото" и обяснило това на чичо си Иван Вазов, когато той си пиел кафето с професор Шишманов. Вазов, заради спортната чест българска, кандисал племенникът му да отиде във Варна, пък той ще му напише съчинението за "Под игото". На футболния мач във Варна английските моряци били българските домакини. Жалко че със загуба дебютирал българският футбол в първия си международен мач. 

 

А професор Шишманов се спукал от смях, понеже Иван Вазов получил двойка за съчинението за "Под игото", което Иван Вазов написал за племенника си. 

 

Но аз съм само един разказвач на приказки; вие не вярвайте на моите приказки за литературната и за останалата критика. Те са измислици. 

 

Димитри Иванов (материалът е публикуван в segabg.com)

Напоследък доста се заговори за бойкоти и протести от страна на феновете на ЦСКА. Те са недоволни от управлението на "Титан" и стягат бойкот на домакинските срещи на червените. Привържениците на армейците гласят и протест срещу БФС, който е във връзка с жалбата на футболната централа пред Арбитражния съд и искането за увеличаване драстично на наложеното наказание от три месеца на Тодор Янчев, Костадин Стоянов и Румен Трифонов.

На 3 март феновете на Спартак Варна също стягат протест в Моската ни столица, а тази вълна от недоволство сред фенската маса, може да придобие още по-големи размери. Привържениците на Славия също са недоволни от Венци Стефанов, а същото важи и за ултрасите на Локомотив София, който не искат повече Николай Гигов начело на железничарите.

 

Ето и част от мненията:

 

калпазанин: В днешното (б.а. - вчерашното, от 15 февруари) си интервю един от собствениците на ЦСКА Димитър Борисов зачекна една много интересна тема - за закупуването на билети. Според него протестиращите трябва първо да се научат да си купуват билети, а след това да протестират. Та въпросът ми е: Купувате ли си билети, и смятате ли че имате право да претендирате за каквото и да е за бъдещето на клубовете, на които сте фенове?

 

Изобщо въпросът е доста по-мащабен - има ли право фенът на протест, как, с какви методи... За да не съм голословен, ето цитатът от днес (б.а - вчера), който провокира тази тема:

 

По повод заканите за бунт на недоволни фенове той отговори: "Нека първо започнат да си ку­пуват билети, а не да прескачат оградата на "Армията".

 

САМО ЦСКА ОБИЧАМЕ!: Лично аз винаги съм си купувал билет, никога не съм прескачал ограда или нещо подобно. А това, че доста хора не си купуват билети, е напълно вярно, не искам да визирам конкретни хора, но това наистина е така. Тук обаче идва въпросът заслужава ли си да дадеш тези пари, колкото и да обичаш своя отбор? Моят отговор е НЕ, защото продукцията не заслужава и 50 стотинки. Другото което е, че тези пари знаем, че е твърде вероятно да не отидат за развитието на моя отбор. БЪЛГАРСКИЯТ ФЕН има право на Протест!

 

mironi88: Когато мачовете почнат да се играят в нормални часове и дни, а не в понделник, петък и в 19,00 насред зима. Когато като отидеш на стадион, отиваш на стадион, а не място, където ще вали дъжд и сняг, и няма да има къде да седнеш. Когато вместо да сменят по 10 човека на полусезон и пилеят пари Коко, Гърнето и останалите прошляци, почнат да влагат в бъдещето. Ето, тогава българският фен няма да има право да протестира. Сега всичко е пълна каша и дори тези сигурно средно 1000 зрители на мач в А група, трябва да бъдат поощрявани, че ходят. Ако говорим конкретно за ЦСКА и изказването на боклуджията... това е една дълга тема. Казва се простото и ясно... ВЪН БОКЛУЦИТЕ ОТ ЦСКА!

 

Gonzi_407: И в двете позиции има доза правота - не може да не даваш и лев за отбора си, а само да плюеш тоя и оня. От другата страна е какви условия предоставят за тези пари и реални ли са?

П.С. Аз съм с абонаментна карта и почти не пропускам мачове.

 

калпазанин: Според мен се оформя някакъв порочен кръг - феновете искат повече за клуба си, но трябва да се съобразяват с реалността, от друга страна обаче, когато все пак се стигне до протест - то излиза някой и почва да плюе протестиращите... Хем ще протестираш, хем ще те изкарат лумпен, че не си плащаш билета, че не разбираш или нещо друго... И пак се почва старата песен на нов глас. Въобще може ли да има протест, ако болшинството си седи на топло и гледа сеира на другите...

 

cska_90: Абе кви са тия глупави теми бе? Имал ли съм право!? Естествено, че имам, щом си дера гърлото 90 минути, обикалям цяла България и мръзна по стадионите. Естествено, че имам!!! ВЪН БОКЛУЦИТЕ ОТ ЦСКА!

 

калпазанин: Защо да е глупава темата? Излиза Дучето и казва - болно ми е за това, което става в ЦСКА... Излизат Бербатов, Мартин Петров, цяла плеяда ветерани и казват, че не е на добре работата. След тях излизат Пената - не протестирайте, излиза Борисов и най-нахално заявява, че протестиращите трябва първо да се научат да си купуват билет?! Е, кой да слушаш? Сигурен съм, че хората имат право на мнение и да си съставят мнение, ако нямат вече такова... Та затова е и темата. И не е само за ЦСКА... просто тази глупост провокира темата, но тя е поместена във футбол България и е за всички клубове.

 

Bourgas: Владо, то мисля, че хората, които най-много трябва да проестират са бургазлии... Виж гаврата с Черноморец, с Нафтата, е*ало си е майката, скараха хората за глупости!

 

Red Warrior: Тоя граовски боклук не знае, че феновете поне от 15-на години не прескачат оградата. Няма как да го знае човекът, след като сам си каза, че е станал от ЦСКА на 30 години. Само че това не му е Металург Перник и в най-скоро време ще го разбере.

 

Bourgas: Има право да протестира всеки, въпросът е дали ще бъде чут и дали е обосновано. Всеки един фен в България трябва да протестира, защото няма и един свестен. Но пък аз не мога да се лиша от футбол на живо и не мога да спра да ходя...

 

Мненията са от форума на Гонг

Димитър Бербатов излезе пред цяла България и се извини. Извини се, че не е участвал във финала и че по този начин е разочаровал целия български народ.

Защо се извинява? Да не би този български народ да му плаща заплатата? Да не би този български народ да му уреди място на Олд Трафорд? С какво е длъжен Бербатов на България? С нищо! Дори и футболната му кариера да спре дотук, Бербатов направи повече да прослави родината ни от поколения политици и външни министри.

С трите си финала за ШЛ, той направи нещо толкова запомнящо се, че едва ли скоро наш сънародник ще успее да го повтори в близкото десетилетие.

С фондацията си той помага на младежта на България. Ето това е патриот – човек, който въпреки всичко милее за своята родина и обича своя народ.

Чест му прави, че се разграничи от частния ни футболен отбор на семейство Михайлови. Чест му прави, че е той.

Кажете не е ли голям човек и професионалист личността Димитър Бербатов?!

Милослав Моллов

Месец декември миналата година бе белязан от новината, че членовете на фенклуба на Арсенал–България ще имат възможността да посетят „Сан Сиро” и да се насладят на още едно страхотно изживяване с любимия отбор – мачът между Милан и Ареснал.

 

Всичко изглеждаше като приказка до момента, в който играчите на Венгер излязоха на терена без идея, без настроение и без желание за победа. Дори майсторът на трагедиите Софокъл нямаше да може да опише настроението, което бе обзело трибуните с гостуващите фенове.

 

Привържениците бяха принудени да изгледат истинска наказателна акция, която Милан нанесе на отбора, който само преди няколко години успя да постигне забележителните 49 мача без загуба в английската Висша лига. Но не всичко бе мрачно на онзи мач.

 

 

За мен пътуването започна рано сутринта в деня на срещата, когато с още 30-ина членове на фенклуба поехме към летището, стискащи в ръце ценните хартийки, които щяха да ни осигурят пропуск до мача същата вечер.

 

В 09:30 ч. по-голямата част от групата се бе събрала на летището, а полетът ни беше за 11:45. След кратка суматоха около натоварването ни на самолетаизлетяхме в посока Бергамо. Полетът бе около 2 часа и бе изпълнен с разкази за знайни и незнайни подвизи на любимия отбор от близкото и далечното минало.

 

От Бергамо взехме автобус, който за 30 мин. ни откара до Милано. От автогара се снабдихме с билети за метрото, което се превърна в основното ни превозно средство за следващите 2 дни.

 

 

Половин час по-късно вече се намирахме в хостела, където щяхме да нощуваме, и със завидна бързина успяхме да се разпределим по стаите и да се отправимкъм точката, където се събираха английските фенове, а именно Дуомо.

 

В целия град се забелязваха запалянковци от всички краища на света, които бяха дошли да подкрепят Арсенал в един мач, който впоследствие се превърна в повратна точка в сезона на „артилеристите”.

 

В 18:30 вече бяхме на Дуомо и се заехме със задачата да закачим знамената на фенклуба по стените на подлеза на метрото. Това се оказа доста сполучливо място, защото всички фенове, които излизаха от станцията, сеспираха да разпитат за нашия фенклуб и да се снимат със знамената.

 

Безспорно това бе една добра реклама за нас.

 

 

Малко по-късно се срещнахме с наши приятели от фенклуба на Арсенал в Словения и не след дълго вече бяхме започнали обичайната тема за това, кой е най-добрият футболист, играл за Арсенал през годините. Това е един традиционен спор, който започва да витае из въздуха всеки път, когато на едно място се съберат повече от 10-Ина фенове.

 

Предложенията минаха през играчи като Лиъм Брейди, Тони Адамс, Денис Бергкамп, Роки Рокасъл, Иън Райт и, разбира се, Тиери Анри. Както винаги до единодушно решение не се стигна, но това бе един добър повод да си спомним за едни от най-големите легендина Арсенал през годините.

 

В песни и разговори изминаха часовете до мача и дойде време да се запътим към стадиона. За тази цел използвахме автобус. А първият път, когато видях„Сан Сиро”, определено бях впечатлен. Организацията около влизането на стадиона бе отлична и за нула време заехме местата си в сектора с гостуващите фенове.

 

 

Не смятам за нужно да разказвам за събитията на терена през 90 мин. ходене по мъките, но интересното за мен бе реакцията на публиката след влизането на Анри през второто полувреме. От стъпването на голмайстора на терена до самия край на мача публиката скандираше основно неговото име, независимо от негативния резултат.

 

Емоциите по трибуните бяха в двете крайности - от сълзи в очите на някои привърженици до думи като „Очакваше се да се случи нещо подобно”. Истината е, че този резултат бе напълно закономерен. Не защото Милан изигра феноменален мач, а по-скоро защото Арсенал не показа нищо от това, с което се славеше отборът на Арсен Венгер в близкото минало. Мачът свърши, ние сеприбрахме в хостела и без много настроение легнахме да спим след уморителния ден.

 

 

В заключение бих казал, че тази екскурзия бе белязана от един незабравим за мен факт, а именно, че успях да гледам Анри с екипа на Арсенал. Досега не бях имал тази възможност, тъй като когато тръгнах по мачове на Арсенал, Анри вече бе преминал в Барселона.

 

За мен лично това изживяване бе страхотно и пагубният резултат не може да помрачи радостта ми, че успях да изгледам 45 мин. футбол от френския рицар.

 

Облечен в доспехи, може би малко овехтели от времето, но свидетелстващи, че пред нас бе една легенда, част от историята както на Арсенал, така и на целия английски футбол. И ако цената да видя една футболна икона бе даизгледам 4 гола в мрежата на любимия отбор, не съжалявам, че съм я платил.

 

CHEERS.

 

Разказ на един от българските фенове на Арсенал, пожелал обаче да остане анонимен. Снимките и видеоматериалите са специално за FanFace.bg и от други членове на Арсенал - България

 

 

 

 

 

 

 

Ще ме извинявате г-н Моллов, но това са пълни глупости! Колко голям и велик е всъщност Бербатов ли? Отговорът на този въпрос не е тази постъпка, че се е извинил, затова че не е играл на финала (OK, за това наистина няма за какво и на кого да се извинява, освен може би на феновете на Манчестър Юнайтед, но това не ме интересува, нека си блъскат главите)...

Отговорът на въпроса е даден от куп други негови постъпки... постъпки, с които той е доказал, че най-малко е голям или велик. Смешно е това, което сте написали, та той винаги е бил най-голямата мишка на терена... Никога не е бил лидер в националния, въпреки че имаше качествата на такъв и всички само това чакаха от него, защото на това развалено поколение му беше нужно малко повече вяра в себе си и те виждаха Барби като лидер, а той редовно им показваше, че не иска да е такъв...

Та той е човекът, който се молеше като циганка в някой подлез на шефовете на Тотнъм да го продадат и предаде феновете, които го обичаха и подкрепяха (заради него дори и бяха излезли в подкрепа за сестрите в Либия – нещо, което ме изненада много, имайки предвид колко са студени англичаните към източните народи), и той захвърли това, само като чу за Манчестър Юнайтед...

Tа той е човекът, който се ОТКАЗА от България в най-трудния момент, и моля ви, не се заблуждавайте, че е било заради Лечков или БФС. Беше, защото тогава му беше най-тежко в Манчестър Юнайтед и беше под натиск да се отдаде изцяло на тях, за да си заслужи безумните пари, които се пръснаха за него...

Дори и отказването да е било заради отношение към него, майната ти, Барби! Та това е България, това е националният отбор, това е национален интерес... Ако ще го сравняваме с политици и министри, искам да знам дали има такива, които така безцеремонно и необосновано са се отказали да защитават българския интерес...

Какво като имаш разногласия с някои? Преглътни, бъди мъж, бори се за позицията си, но не се отказвай най-малко, когато има проблеми и си най-нужен! Барби избра лесния изход от ситуацията, защото не му се занимаваше повече, а това изобщо не е постъпка на голям или велик човек... Поне не според моите представи.

И последно - Бербатов не дължи нищо на България??? Това е такава простотия, че дори и той няма да се съгласи с това... само Стоичков може би...

Станислав Едикойси (мнението е публикувано в профила на FanFace.bg във Фейсбук)

В България съществува една много интересна тенденция, която цели отнемането на правото ни да критикуваме. Не знам защо всеки път като дръзне някой да критикува, всички го изкарват завистник, неудачник и комплексар. Затова държа да направя няколко вметки.

 

Изкуството и спортът като културни феномени олицетворяват човешката природа много точно – ние сме страстни личности. Няма две личности с два еднакви вкуса, но понеже сме страстни, ние сме готови да се изпокараме и да стигнем до бой дори, когато не сме съгласни един със друг – както навремето рицарите са се биели до смърт заради обикновени спорове от типа коя жена е по-хубава. Естествено, че за всеки рицар неговата жена си е най-хубава. Та... предполагам, че поне някои от вас са чели рицарски романи или са гледали филми за рицари и няма нужда да повтарям, че това е начин да съпреживяваме емоциите на героите. Но когато един човек се опита да възпроизведе това, което е разбрал, излиза една интересна статистика – най-големите литературни критици са лоши писатели... ама сме ги учили в училище! Сещате ли се накъде бия и с какво ще направя аналогия? Ами това е не само в литературата, музиката, ами дори и в спорта и футбола! Та ние сме страстни личности...

 

Мили читатели. Вие просто не можете да си представите в какъв контекст като „злонамерен критикар” ще вкарам казаното по-горе. Цесекар съм. Не го крия, но бих казал, че съм много злопаметен цесекар. Не търся рационалност в пристрастията си и не очаквам и вие да търсите, защото аз съм също толкова страстна личност към отбора си, колкото и вие.

 

Обаче като цесекар не мисля, че харесвам Бербатов. Не мисля, че се гордея с него. Разбирам, че повечето хора, които са цесекари, защитават Бербатов. Еми аз съм едно изключение – харесвам ЦСКА, радвам се за купата, но не харесвам Бербатов.

 

Та има един спомен, който годините не могат да изличат от съзнанието ми. Става въпрос за кървавия гол на Гонзо и за непростимите пропуски на Бербатов. Сега – не отричам, че Бербатов може би е много талантлив в играта си, може би е трябвало да има някой, който специално да оцени неговото театралничене на терена (Сър Алекс ли, Бай Иречек ли, въобще не ме интересува кой). Обаче историята е пълна с нереализирали се таланти. За да реализираш таланта си ти трябва да имаш не само късмет и заложби, не само трябва да работиш, но да се стараеш да не допускаш грешки... Във футбола на преден план излиза и още една реализация – това е една игра с груби сблъсъци между феновете (до голяма степен ирационални, защото сме страстни личности в тези случаи, а не логични)... А футболистът е пионка сред тези сблъсъци, която трябва да устоява. Бербатов не устоя. Беше виновен, защо не го преглътна още тогава? Та... ето от тази ревливост още тогава ми се догади...

 

Но капката, която преля чашата е грубата грешка в неговия блог... Точно там, когато обсъди как ние, българите сме критикували, без да сме разбирали от футбол. Сега ще ви кажа защо направих аналогията с изкуството. Абе, ако съм един писател, на който не му оценяват писаниците, какво трябва да направя – да осъдя читателя си, че не разбира от литература ли? Ми не разбира, ама моя е задачата да му предложа продукт, който да се възприема от него независимо от неговото неразбиране. Същата е аналогията и във футбола... Бербатов няма никакво право да критикува по този начин. Това, че хора като мен не харесват неговата игра, въобще не означава, че сме някакви жалки завистници, неудачници, комплексари, които не си знаем мястото... Ами това означава, че просто сме страстни, ирационални и ... не ни харесва играта му! Толкоз!

 

Не отричам, че Бербатов се е реализирал. Честито да му е – казвам го без никаква ирония. Че е прославил България – също... Само че за мен заслугите на Бербатов за България са колкото на Джъстин Бийбър за Канада... Джъстин Бийбър е станал известен, но дали ще стане легенда? Шансът е нищожен... Същото и за Бербатов – известен, но до кога? Легенда в изкуството се става много рядко, същото е и в спорта... За да станеш в спорта легенда и да те обичат, ти трябва да правиш не просто за чуждестранните фенове, но и за родните фенове... Поради много причини Бербатов не се реализира в националния отбор по начин, по който Стоичков се реализира през 1994. Не ми се обсъждат тези причини. Важното е, че Бербатов не реализира шансовете си да стане легенда. Това е! До този момент не съм видял обяснение на големите защитници на Бербатов защо упреците, според които Бербатов е родоотстъпник, са невалидни. Валидни са, верни са.

 

Та това исках да кажа за Димитър Бербатов ... Бийбъров. Не ми харесва ... не успя да реализира потенциала си... ми това е, това е моето разбиране и знам, че се споделя и от други хора!

 

Светослав Александров (коментарът е публикуван в Sport1.bg)

Спортно-техническият директор на ЦСКА Драголюб Симонович бе гост в предаването Спортно шоу Гонг по Дарик радио, в което говори за ситуацията в тима, проблемите и бъдещето на „червените“. Сръбският специалист, който е посрещат с недоверие от част от привържениците на тима от „Българска армия“ увери, че ще говори само и единствено истината пред тях.

 

Ето какво заяви Симонович в ефира на Дарик радио:

 

„Грубо казано всичко е наред в ЦСКА. Има доста причини. Всичките носим грешка за изпуснатата победа срещу Лудогорец. Всички от треньорското и спортно техническото ръководство имат грешки. Не искам да обвинявам някой конкретно.

 

Нямам никакви съмнения, че победите срещу Левски и Литекс не бяха постигнати с изключителна игра. В ЦСКА има някои футболисти, които могат да печелят сами мачове, но с темпото, което влезнахме в мача срещу Лудогорец, не можехме да издържим повече от 35 минути.“

 

„Йовановски беше излязъл с едно трогателно писмо, след като напусна ЦСКА. Сега е ясно каква е причината и откъде дойдоха бомбите два дена преди мача с Литекс. Точно сега излиза, че всичко това не е случайно.“

 

„Каквото и да кажа днес, утре пак ще ме питате какъв съм в ЦСКА. Аз съм спортно-технически директор в ЦСКА. Помагам на Димитър Пенев, на Зафето. Още преди месец казах, че Пенев е българският сър Алекс Фъргюсън. Мисля, че няма никакви съмнения, че първият човек е старши треньорът, г-н Пенев. Той взема решенията за групата, за състава за мачовете и т.н. Моята грешка основна, е че не съм изкарал лиценз. Но това е дълга история и лични неща. Ще взема лиценз.“

 

„Официална информация за Тодор Янчев от ЦСКА няма. Вчера се видях с Тошко и говорихме. Тошко е емблемата на ЦСКА в последните години. Големи клубове като ЦСКА трябва да пазят емблемите си. Казах му, че е в ЦСКА от преди мен и ще остане и след мен. На всички е ясно, че той е голям цесекар. В момента, в който свърши кариерата си като футболист, той има запазено място в клуба.“

 

„Има си реални предложения за Янис Зику. Именно затова е освободен по-рано от другите и няма да играе за Купата. Сигурен съм ще до няколко месеца ще има и голям интерес към Мораес.“

 

„Шансът, Зику да напусне, е много голям. Вчера каза, че ще се видим на 5 януари. Той не е човек, който на всяка цена да си тръгне, но има много сериозен интерес от Корея и Китай. За Райс Мболи ще направим всичко възможно да го задържим в клуба. Много трудно ще заместим такъв вратар като Райс. Ще бъде голям плюс, ако остане в отбора. Мишел Платини е футболист с най-добрите качества в ЦСКА, но е и доста специфичен. Аз не крия, казвам го направо. Той има най-добрите качества, но неговият манталитет не позволява.“

 

„Ако наистина Радуканов искаше да помогне на ЦСКА, нямаше да отиде на онзи волейболен мач. Лично аз организирах посещението тогава, но не успях да отида, защото имах някакви ангажименти.“

 

„Не съм правил преврат срещу Радуканов. Дойдох след мача със Стяуа. Беше ясно, че Милен не може да се справи с всичко. Не може един човек да се справи. Всеки трябва да мине през кризи, да се научиш да губиш, да се изправяш. Работата ми не е да дойда в клуба и да се правя на по-голям цесекар от Ники Александров. Това няма как да стане. Тук съм, за да върша работа, а това значи да играе отбора добър футбол през пролетта и да стане шампион. Ако нямаше Херо на Черноморец и Лудогорец, ние щяхме да се заблуждаваме, че правим нещо. Има и позитивни неща от равенството срещу Лудогорец. Ако бяхме спечелили щяхме да живеем в заблуда, че сме направили нещо. Имаме много дълъг път да извървим.“

 

„Идеята на контролите е да играеш с по-добри от теб. Ако играеш контроли с тимове под средноевропейско ниво се лъжеш, като все едно да спечелиш срещу Светкавица в Търговище.“

 

"Все още няма индикации от УЕФА за Балканската лига. Следващата среща ще бъде отново в София, а не както се писа в Букурещ. Тогава ще има много повече хора. Борисов има срещи с доста хора в следващите дни. Надявам се, че на тази среща вече ще може да се седне да се говори и със спонсорите и да се уточняват повече подробности. Като всяка нова идея, може би от УЕФА чакат да видят какво ще направим.“

 

„В България съм вече 14 години. Минал съм и през трудности и през хубави неща. Изтръпнал съм вече. Някой път работя по-малко, някой път повече. Не е лесно да се работи в ЦСКА. Има напрежение. Не е хубаво, когато има напрежение, но обичам да се боря с предизвикателствата. Ще има наказания за футболистите заради мачовете с Ботев и Славия, но те ще бъдат финансови. Основната част от отбора излиза във ваканция на 7-ми декември, ще останат по малките, да им покажем къде е фитнеса, да научат някои неща. В момента Карачанаков например сигурно не знае къде е фитнеса.“

 

„Сигурен съм, че ЦСКА ще изглежда съвсем, съвсем различно през пролетта. Аз почти съм забравил сръбския футбол. Аз живея в България 14 години. Посланието ми към феновете на ЦСКА е, че никога няма да ги лъжа. Ще говоря реални неща и ще работя много“.

Милен Панайотов и Владимир Стоев, познат с прякора си Ушко, са стари ултраси на Левски и дългогодишни тартори на „синята” агитка. Двамата написаха и издадоха книгата си „Ние бяхме (в) сектор Б” , в която описват от първо лице преживяното от тях през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.

 

Лудите глави, днес мъже на възраст, са преки участници, както в куп сблъсъци с фенове на ЦСКА и други отбори, така и в сериозните политически катаклизми от зората на демокрацията. Репортер на Дартс Нюз се срещна с двамата запалянковци, за да ги разпита не само как се ходи на мач в Перник, но и как се превзема парламент в бурните години на прехода.

 

- Като хора, които не са писатели, а футболни фенове, какво ви подтикна да напишете книга?

 

Милен: Трябва да се похвалим, че такова нещо в България досега не е правено. Абсолютно в реда на нещата е подобна книга, писана от футболни запалянковци за футболни запалянковци, да бъде написана от привърженици на Левски. Защото Левски е отборът на народа. В книгата искахме да разкажем неща, които в противен случай няма как да се разберат или биха били забравени. Без минало, няма бъдеще, а историята трябва да се знае!

 

Ушко: Нашият труд е насочен най-вече към младите читатели, за да не си помислят, че всичко започва и завършва с тях. Нека прочетат какво е било едно време и колко задружни бяхме тогава.

 

- За какво става дума в тези 376 страници?

 

Ушко: Книгата е насочена към всякакъв тип читатели. На много хора би им било интересно просто дори как сме се били с чорбарите навремето по улиците на София. Тогава врагът ни беше ЦСКА и това бяха обичайни неща от нашето ежедневие. В книгата сме описали и участието си в значими обществени събития като свалянето на Луканов и общонародните протести през Виденовата зима.

 

Милен: Освен за случките около чисто спортни мероприятия по зали и стадиони, има какво да се прочете и за начина на живот през едно вече доста далечно минало. Читателят може да види какво правеха младите хора ние по времето на желязната завеса и социализма. Приемете движението ни по мачове тогава като младежка, градска субкултура, белязана от епохата, в която живеехме.

 

Ушко: Книгата може да припомни с умиление или носталгия на по-старите читатели как например не се продаваше алкохол в магазините, как дори нямаше магазини. Спомням си как от "Младост" ходехме чак до "Плиска" да си купим алкохол, защото това беше най-близкото достъпно място за подобни покупки. Нямаше интернет, имаше две телевизионни програми, в петък имаше съветска телевизия и така. Това може да се стори интересно и на по-младите читатели, които едва ли могат да си представят живота по този начин.

 

Футболът е глобален феномен по целия свят. Каква роля играят феновете и в частност - тези на Левски, в българското общество?

 

Милен: Феновете на Левски са играли огромна роля във времената на комунизъм, развит социализъм или както искат да си го наричат другарите. Тогава публиката на Левски беше единствената реална опозиция на режима. Далеч съм от мисълта, че сме вдигали бунтове, но по мачовете на Левски идваха свободолюбиви хора, които рязко се различаваха от сивата маса. Бяхме хора с дълги коси и с дънкови якета, които слушат рок музика и заявяват открио, че не искат да живеят по наложения от властта начин.

 

- Разкажете за края на комунизма и зората на демокрацията у нас. Как повлия „синята” агитка върху бурните политически събития от края на миналия век?

 

Ушко: 10 ноември 1989 г. ни свари неподготвени, ние тогава нищо не знаехме. Впоследствие събитията се отключиха и нашата публика изигра важна роля за свалянето на Луканов например, когато се редяхме с часове за кисело мляко. След това дойде хиперинфлацията на Жан Виденов, а цяла България видя нашата позиция на гражданско неподчиенение в т.нар. януарски събития. Заедно с нас бяха и привържениците на ВМРО, както и различни студентски организации, но ако не бяха феновете на Левски, много неща можеше и да не се случат.

 

Милен: Бяхме навсякъде, като започнеш от т.нар. „Град на истината” и стигнеш до Народното събрание. Нямаше знаков протест в столицата, на който отпред да не бъдат поне 20-30 човека със синьо-бели шалове. Това може да се провери и в архивните кадри на телевизията, както и в тогавашните вестници. Тогава излезнаха слухове, че сме платени, спекулираше се, че някой ни е закарал под строй на протестите. Никой не ни беше организирал обаче, това беше спонтанен израз на волята ни да живеем един по-добър живот, който обаче и до днес още не сме го заживели. Ушко: Това бяха нарочно измислени лъжи. Изкараха ни, че не мразим комунистите, а просто са ни платили да дюдюкаме по площадите.

 

- Имате ли интересни истории с видни политици?

 

Ушко: Да, лично аз щях да набия Ахмед Доган през 1990 г. Въпросното лице се появи в т.нар. „ Град на истината” и аз директно го изгоних. Като ме попита защо, отговорих му директно: „Ти тук не си добре дошъл! Шпионин” . Години по-късно се разбра, че е агент на Държавна сигурност. Още тогава му личеше обаче, ние имахме опит с такива хора по стадионите.

 

Милен: Когато бяха първите свободни избори през 90-а година, ние с Владо, като лидери на агитката, бяхме извикани в първия предизборен щаб на СДС, ръководен от Петко Симеонов. Бяхме още малки, но се събрахме сред кюпа от сериозни хора там. Човекът ни помоли доколкото може всички балкони в София да бъдат окичени със синьо-бели шалчета и знамена. Това беше молба, която ние абсолютно безкористно и с любов изпълнихме.

 

Вероятно всички помнят и като какви големи левскари се лансираха Бакърджиев и Софиянски, например. Според мен те се опитаха да яхнат тази „ синя” вълна навремето, което от тяхна гледна точка значи да използват публиката на Левски. Може би леко искаха да злоупотребят с тази народна любов, но в крайна сметка всички имахме еднакви идеали и общи врагове.

 

- Да говорим за футбол. Откъде идва голямата вражда между Левски и ЦСКА?

 

Ушко: От това, че ЦСКА е изкуствено създаден отбор след 9 септември 1944 г. Те бяха отборът на комунизма и комунистическата власт. Не може току-що структурирал се отбор да стане първи още същата година. Как се става 9 години поред шампион в най-мрачните времена на комунизма?

 

Милен: Левски, като отбор на народа, е основан 1914 г. от група ученици. ЦСКА пък са създадени с решение на ЦК, на московски другари. Оттам идва голямата омраза между двата отбора.

 

Ушко: По това време Партията правеше всичко възможно „ червените” да са на върха. Взимаха играчи от другите отбори, пращаха противникови състезатели по затвори, убиваха ги. Създадоха си мрежа от сателити като Тракия (Пловдив), Черно море (Варна), Сливен и прочие военни отбори. Започваха с плюс 16 точки всеки сезон, останалите отбори как да ги стигнат? Всичко това беше достатъчен мотив да се ходи масово по мачове.

 

- В книгата ви има разкази за многобройни случки на тогавашното футболно хулиганство. Разкажете ни някоя по-интересна от тях?

 

Милен: Гостуванията ни в провинцията бяха най-интересни, защото даваха възможност на местните „ бабаити” да се докажат пред столичаните. Въпреки, че бяхме известни като големи биткаджии в малки и големи градчета, случвало се е да търпим поражения.

 

Ушко: Където играеше Левски, стадионите винаги бяха пълни. Много ни мразеха всички, но най-страшно беше да се ходи в Перник, Благоевград, Петрич. В Перник е емблематично. Там ни целеха с буркани зимнина от балконите, това го няма никъде!

 

Милен: На един мач в Благоевград някъде през 1989 г., един фен на местния Пирин беше влезнал на стадиона с кирка. Днес това е немислимо, дори с чадър не те пускат на стадиона. Човекът обаче си беше вкарал кирката, омотана в парцал. Когато ни вкараха победен гол за 1:0, целия „ В” сектор се свлече върху нас, та и тоя с кирката. Докато месните си изкарваха агресията върху нас, а ние се отбранявахме, милицията само седеше и гледаше. Когато обаче нахлухме на терена в опит да се спасим от местните въоръжени типове, органите на реда се намесиха. Все пак можеха да ни избият там, ние бяхме едва 30-40 човека.

 

- Като видни запаляковци, как ще коментирате настоящото състояние на Левски и българския футбол като цяло?

 

Ушко: Последните няколко години са трагични не само за Левски, но и за целия български футбол. Левски е част от държавата, каквато държавата, такъв и футболът. Всички отбори са зле. Не се ли работи с школите, няма как да стане.

 

Милен: Постоянната смяна на треньори и ръководители, както и голямото текучество на играчи, може единствено да вреди на отборите. Сигурно има и обективни причини като глобална финансова криза, но не трябва да се оправдаваме с тях. Ако в някой клуб се работи що-годе читаво и качествено, то това е Левски. Изключвам Лудогорец, тъй като са твърде ново явление. Говорим за последното десетилетие. Всички останали са под всяка критика, под кота нула.

 

Националният отбор е сбор от пияници, секс звезди, татуирани типове и всякакви хора, които нямат нищо общо с футбола. Тези хора мислят коя манекенка ще вкарат в леглото си и не им пука за това дали ще победят Албания, например. - Затова ли стадионите са празни?

 

Ушко: Да, разбира се. Причините са много комплексни, но най-голямата, е че у нас футбол няма. Едно време също не сме изпъквали кой знае колко като футболна държава, но стадионите бяха пълни. Нещата се променят, днес хората могат да гледат по телевизията футбол от целия свят и просто не им се ходи на мачове тук. Някои нямат и пари и т.н.

 

Милен: Днес всеки сравнява слабия футбол в България с образите от Висшата лига на Англия, например. Уговорените мачове, корупцията, поръчковите съдии също накараха хората да се отдръпнат.

 

Ушко: Ами побоищата по мачовете?

 

Милен: Според мен напълно целенасочено футболните фенове в България се очернят тотално, хората ги е страх да отидат на стадиона. Да, има известна доза истина в това, че не е безопасно да заведеш детето си на мач. Не е чак толкова страшно обаче, както го изкарват медиите. Едва ли не в тая държава изкараха футболните фенове виновни за всичко. Палят се коли – виновни са феновете, пребиват се хора – пак феновете са виновни. Феновете винаги сме били черни овце. Общественото мнение е целенасочено против феновете. Как да са пълни стадионите?

 

Ушко: В крайна сметка всеки може да заведе семейството си в „А” или „В” сектор и може да си гледа мача на спокойствие, на кого му пречи?

 

Милен: Ето, виждате ни. Нито сме страшни, нито нищо. Не хвърляме камъни и не взривяваме коли, написали сме книга. За каквито и да ни мислят, хората трябва да знаят, че животът не е черно-бял, а е много пъстър.

 

Интервю на Милен Желев

На 26 юли (четвъртък), от 22.00 ч. Диема ще излъчи пряко мача-реванш между Сараево и Левски. След като вчера отборът на „сините” стартира успешно участието си във втория предварителен кръг на Лига Европа и се наложи над Сараево с 1:0, следващият четвъртък зрителите на Диема ще станат свидетели и на гостуването на българския отбор на стадиона в Сараево.

В същия ден, от 20.00 ч. по Нова ТВ, футболните фенове ще могат да проследят и домакинската среща между ЦСКА и Мура (Словения) на стадион „Васил Левски”.